№ 52197
гр. С., 27.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Гражданско дело №
20211110146809 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на ответницата Р. Ж. В. за изменение на Решение
№ 13774/11.07.2024 г. по гр. дело № 46809/2021 г. на Софийския районен съд,
28. състав (настоящото дело), в частта за разноските, като се иска на ищците
да не се присъждат разноски, а такива да се присъдят на ответницата, тъй като
исковете срещу нея за осъждане да предаде владението на ищците били
отхвърлени.
В молбата се сочи, че заплащането на адвокатско възнаграждение от
ищците не било установено с представен по делото договор, тъй като не
ставало ясно как са платени, по кой иск и в какъв размер. Освен това
претенциите на ищците за осъждане на ответницата да им предаде владение
на имоти били отхвърлени, поради което следвало да се присъдят разноски и
на нея.
В законоустановения срок ищците – Р. С. К., Д. В. К. и Г. В. К., вземат
становище за неоснователност на искането. Поддържа се, че
възнаграждението било съобразено с фактическата и правна сложност на
делото, че имало само два иска, както и че по исканията за предаване на
владение на имота тъй или иначе не били правени разноски. Поддържа се, че
дори в този случай присъдените разноски били малки като размер.
При служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че
молбата е допустима като подадена срещу подлежащо на допълване решение
от страна, срещу интереса на която е постановено същото (не са присъдени
разноски), и в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е представен
списък на разноските (на лист 478 от делото).
Настоящият съдебен състав констатира, че молбата е редовна като
отговаряща на изискванията на чл. 102, ал. 1 ГПК, и е подадена от
пълномощник с пълномощно по делото (на лист 168 от същото).
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
1
На първо място, възражението на ответницата за прекомерност на
възнаграждението по делото е очевидно неоснователно – касае се за
имуществен спор с редица прехвърляния на имоти, кадастрални промени,
насрещни възражения и сериозно усложнение на делото от фактическа страна.
Няма основание да се приеме, че възнаграждението на ищците от 3200 лева е
прекомерно.
Основателно е възражението за това на кого ответницата следва да
плати възнаграждението, като по договора за правна защита и съдействие от
17.05.2023 г. (на лист 490 от делото) изрично е уговорено възнаграждение по
1600 лева за всеки от двата имота – предмет на делото. Ответницата В.
оспорва собствеността на един имот, т.е. по исковете срещу нея е договорено
възнаграждение от 1600 лева. Действително ищците по отношение на този
имот са трима, т.е. има формално три иска (неоснователно е възражението на
ищците, че ставало въпрос за един иск – има ли повече от един ищец или
ответник, има множество на исковете). Това обаче не променя отговорността
за разноски – тъй като претенциите и на тримата ищци са уважени, то по
уважените искове ответницата ще носи отговорност еднакво. Основателно е
обаче възражението, че кредитор на вземането за разноски е само един от
тримата ищци, тъй като в платежното нареждане на лист 491 от делото е
посочено, че възнаграждението е заплатено само от Г. В. К., на когото би
следвало да се платят всички разноски, които ответницата В. следва да
понесе.
Действително съдът не е отчел, че възнагражденията не са разпределени
пропорционално, като вместо 1600 лева ответницата е осъдена с решението да
поеме 822,39 лева от разноските на ищците. Тъй като обаче искането за
изменение е само на ответницата, съдът не може да увеличи нейния дял в
разноските.
Що се отнася до това, че исковете на ищците са частично отхвърлени,
това е така, и тъй като претенцията за връщане на владението е различна от
тази за установяване на собственост, то следва да се приеме, че претенциите
на ищците не са уважени изцяло. Съдът намира, че в случая от двете
претенции по исковете по чл. 108 ЗС тази за предаване на владението има
тежест от 30 % от целия иск с оглед на доказването по делото (не е вярно, че
не са събирани доказателства за владение – разпитвани бяха свидетели за
това). Доколкото обаче присъдените на ищците 822,39 лева са по-малко от 70
% (частта от иска, която ищците печелят) от уговорения хонорар от 1600 лева,
и доколкото положението на ответницата не може да бъде влошено по нейно
искане, задължението за разноски следва да остане за 822,39 лева, които
обаче да бъдат присъдени само в полза на ищеца Г. В. К., като се отмени
решението в частта за присъждане на разноски на другите две ищци, и на него
се присъдят още 548,26 лева.
Доколкото ищците губят исковете си срещу ответницата за осъждането
да предаде владението, те следва да понесат 30 % от разноските на
ответницата. В случая не следва да се приложат аргументите на Върховния
касационен съд от Определение № 636/28.12.2018 г. по гражданско дело №
2
2686/2018 г., II ГО, че при търсена защита на няколко основания, ако се получи
такава на едно от тях, получилата защитата страна има право на всички
разноски по иска си, тъй като в случая претенцията на ищците за предаване на
владението върху имотите е отхвърлена като недоказана – не е установено
ответницата да владее имотите към момента на предявяване на иска или да е
придобила владение в хода на процеса. Поради това съдът приема, че
ответницата следва да получи от ищците 30 % от разноските си, като при
преценката за това съотношение съдът прилага по аналогия правилото на чл.
162 ГПК.
Ответницата претендира разноски в размер на 800 лева – депозити за
експертизи, от които следва да се присъдят по 30 %, или 240 лева, т.е. всеки
ищец следва да поеме по 80 лева от разноските на ответницата.
В тази насока следва да се измени и решението.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 13774/11.07.2024 г. по гр. дело № 46809/2021 г. на
Софийския районен съд, 28. състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:
ОТМЕНЯ Решение № 13774/11.07.2024 г. по гр. дело № 46809/2021 г.
на Софийския районен съд, 28. състав, В ЧАСТТА, с която Р. Ж. В., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ул. „С.С“ *****, е осъдена да плати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на всяка от двете ищци Р. С. К., с ЕГН:**********, Д. В. К., с
ЕГН: **********, двете с постоянен адрес: С., ул. „*************, сума от по
274,13 лева (двеста седемдесет и четири лева и 13 стотинки) – разноски по
делото, вместо което
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Ж. В., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ул. „С.С“ *****, да плати на Г. В. К., с ЕГН: **********, и адрес: С.,
ул. „**********, сумата от още 548,26 лева (петстотин четиридесет и осем
лева и 26 стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК всеки от тримата ищци Р. С.
К., с ЕГН:**********, Д. В. К., с ЕГН: **********, двете с постоянен адрес:
С., ул. „*************, и Г. В. К., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул.
„**********, да плати на Р. Ж. В., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „С.С“
*****, сума в размер на по 80 лева (осемдесет лева) – разноски по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3