№ 12712
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20211110131956 по описа за 2021 годИ.
при участието на секретаря ЦветелИ. Павлова, като разгледа
докладваното от съдия Габриела Лазарова гр. д. № 31956 по описа за 2021
годИ. на Софийски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Б. А. Ц. срещу „фирма”
ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 вр. чл. 225 КТ.
В депозираната искова молба и молби-уточнения към нея от 17.08.2021
г. /л. 28/ и 15.09.2021 г. /л. 39/, ищецът твърди, че между него и ответното
дружество на 05.10.2020 г. е сключен трудов договор по силата на който е
заемал длъжността „общ работник” при ответника. Поддържа, че по време на
ползван от него отпуск за временна неработоспособност е получил от
работодателя си покана за даване на писмени обяснения със заплаха за
дисциплИ.рно уволнение, а впоследствие е получил и справка от НАП от
21.04.2021 г. за прекратен трудов договор. Акцентира, че поради влошеното
му здравословно състояние е бил в болничен в периода 15.04.2021 г. –
12.06.2021 г., за което е издадено Решение № 284 от 13.05.2021 г. на ТЕЛК и
работодателят му е бил уведомен. Позовава се на предварителна закрила по
чл. 333 КТ. Твърди се, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е получена лично от него в деня на съставянето й.
Съобразно изложеното е направено искане съдът да отмени уволнението на
ищеца, извършено със Заповед № 1157/20.04.2021 г., като незаконно, да го
възстанови на предишната работа и да осъди ответното дружество да му
плати обезщетение в размер на 3 250 лв., дължимо за периода 20.04.2021 г. –
10.09.2021 г., по време на който ищецът е останал без работа. Претендират се
разноски.
Ответникът в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.
131 ГПК оспорва предявените искове по основание и размер. Излага доводи,
1
че трудовото правоотношение между страните е прекратено законосъобразно
по взаимно съгласие, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като към датата на
съвпадане на волеизявленията на страните за прекратяването му,
работодателят не е бил уведомен за ползвания от ищеца отпуск за временна
неработоспособност. В молба от 16.02.2023 г. поддържа, че в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е допусната техническа грешка
при отразяване на датите на издаване и връчване, като вместо дата на
издаване 21.04.2021 г. е посочено 20.04.2021 г. Претендира разноски за
платен адвокатски хонорар. Представя и писмена защита, в която се
поддържат твърденията за неоснователност на предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен трудов договор № 1144/05.10.2020 г. /л. 4/ , по
силата на който ищецът е приел да изпълнява в ответното дружество
длъжността „общ работник, строителство на сгради” срещу основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 610 лв.
Представена е медицинска документация – епикризи и болнични
листове, от които се установява, че ищецът е ползвал продължителен отпуск
за временна неработоспособност до 14.04.2021 г.
Представено е експертно решение на ТЕЛК № 284-66/13.05.2021 г., от
което се установява, че ищецът е бил временно неработоспособен в периода
14.04.2021 г. – 13.05.2021 г. С обсъжданото експертно решение ТЕЛК е
потвърдил временната неработоспособност и я е продължил за срок от 60 дни
/л. 8 – гръб/. Експертното решение е взето въз основа на заявление-декларация
на ищеца от 14.04.2021 г.
Представен е болничен лист № Е20210556666 /л. 85/, от който се
установява, че в периода на 15.04.2021 г. – 12.06.2021 г. ищецът е бил в
отпуск за временна нетрудоспособност, издаден на 14.05.2021 г.
Представен е и болничен лист № Е20210556914 /л. 86/, от който се
установява, че ищецът е бил в болничен в периода 13.06.2021 г. – 12.07.2021
г.
Представено е искане за даване на обяснение по чл. 193, ал. 1 КТ от
работодателя /л. 12/ по повод неявяване на ищеца на работа за периода от
15.04.2021 г. до 19.04.2021 г. без да са представени доказателства за наличие
на уважителни причини. На ищеца е предоставен еднодневен срок за даване
на обяснения и е изискана информация относно обстоятелствата дали е
трудоустроен или страда от заболявания по Наредба № 5/1987 за болестите,
при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила.
Установява се, че искането за даване на обяснения по реда на чл. 193,
ал. 1 КТ е получено от ищеца на 21.04.2021 г. – документът е подписан от
него, като са изписани собственоръчно и трите му имена /л. 46/. В трудовото
досие на ищеца са приложени известия за доставяне, от които се установява,
че искането му е изпратено и по куриер на 20.04.2021 г.
Не се твърди и не се установява работникът да е дал писмени обяснения
2
във връзка с направеното искане от работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ.
Установява се, че в срока за даване на обяснения – на 21.04.2021 г.,
ищецът е депозирал молба с правно основание чл. 325, ал.1, т. 1 КТ да бъде
освободен от заеманата от него длъжност, считано от същата дата –
21.04.2021 г. /л. 47/. Върху молбата е поставена резолюция от управителя на
ответното дружество „Да, съгласен съм. Считано от 21.04.2021 г.”.
Представена е Заповед № 1157/20.04.2021 г. /л. 31/ за прекратяване на
трудов договор № 1144/05.10.2020 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Със
заповедта е разпоредено на ищеца да бъде изплатено обезщетение в размер на
340,48 лв. за неизползван платен годишен отпуск. Видно от представено
платежно нареждане от 07.03.2022 г. /л. 49/, същото е платено, ведно със
законна лихва за забава.
Представена е декларация от 21.04.2021 г., от която се установява, че
ищецът е получил трудовата си книжка във връзка с прекратяването на
процесното трудово отношение. Представено е и извлечение от нея, видно от
което прекратяването на трудовия договор е надлежно удостоверено /л. 11/.
Представено е Уведомление по чл. 62, т. 5 КТ до НАП за прекратяване
на трудовото правоотношение, считано от 21.04.2021 г., подписано лично от
ищеца на същата дата. Представена е и справка от НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ във връзка с него /л. 13/.
За установяване на факта за оставане на ищеца без работа за процесния
период за представени удостоверения от НАП от 30.06.2023 г. и Справка –
данни за осигуряване на лицето за периода 01.01.2020 г. – 30.06.2023 г. /л. 87
и л. 88/.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Теодора Христова Петрова – служител в отдел „Човешки ресурси” на
ответника, показанията на която съдът цени съобразно разпоредбата на чл.
172 ГПК и кредитира като логични, последователни и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото. От тях се установява, че процесната
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца и
ответника е изготвена и връчена на 21.04.2021 г., като при съставянето й е
допусната техническа грешка при изписване на датите. Свидетелят сочи, че
към датата на изготвяне на заповедта в Отдел „Човешки ресурси” на
дружеството не е постъпвала информация отпуска за временна
нетрудоспособност на ищеца да е продължен след 14.04.2021 г.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира правна страна следното:
Съдът е сезиран с предявени от Б. А. Ц. срещу „фирма” ЕООД
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, 2 и т. 3 вр. чл. 225 КТ.
Между страните не е спорно възникването на процесното трудово
правоотношение. Спорно е дали същото е прекратено законосъобразно с
обжалваната Заповед № 1157/20.04.2021 г. на посоченото в нея основание –
3
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Основанието по чл. 325, т. 1 КТ е взаимно съгласие на страните.
Взаимното съгласие означава, че и двете страни желаят сключения между тях
трудов договор да престане да съществува. Взаимното съгласие се отнася и до
датата, от която трудовият договор се прекратява. Страната, към която е
направено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие, трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в
седемдневен срок от получаването му. Ако това не бъде направено се смята,
че предложението не е прието. Съгласието на работодателя може да се
изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в
седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор.
Спазването на седемдневния срок за отговор на предложението за
прекратяване на договора по взаимно съгласие може да се установява с
всички допустими доказателства, включително и със свидетелски показания,
защото това обстоятелство няма отношение към съществуването на писмено
съгласие за прекратяване. Ако има постигнато съгласие, заповедта за
прекратяване на трудовия договор може да бъде издадена и по - късно. Тя има
само констативен характер (в този смисъл: решение № 4 от 21.02.2012 г. по
гр. д. № 278/2011 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 86 от 22.07.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5957/2014 г., III г. о., ГК и др.).
Конкретиката на случая сочи, че ищецът е подал молба за прекратяване
на трудовия договор на 21.04.2021 /л. 47/. Върху същата е поставена
резолюция от управителя на ответното дружество на същата дата, съгласно
която работодателят е изразил съгласие за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие, считано от 21.04.2021 г.
Ищецът е уведомен за приемането на предложението му за
прекратяване на трудовото правоотношение на същата дата – 21.04.2021 г.,
като в тази насока са показанията на свидетеля Теодора Христова Петрова. За
това свидетелстват и подписаните от него декларация за връчване на трудова
книжка при напускане от 21.04.2021 г. /л. 48/ и уведомление по чл. 62, ал. 5
КТ до НАП от 21.04.2021 г.
В обобщение, съдът намира за установено по делото, че
волеизявлението на работодателя за приемане на предложението за
прекратяване на трудовото правоотношение е достигнало до ищеца в
регламентирания в чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ 7-дневен срок, т.е. трудовото
правоотношение между страните е законно прекратено на същата дата -
21.04.2021 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като издаването на
процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение в случая
има единствено констативен характер, в който смисъл са и разясненията,
дадени в цитираната съдебна практика на ВКС.
Възраженията на ищеца за незаконност на уволнението във връзка с нея
се концентрират в две насоки. От една страна се твърди, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение същият се е ползвал от
предварителна закрила по чл. 333 КТ, а от друга, че преди издаване на
заповедта за уволнение не са му били поискани писмени обяснения, както и
4
че такива са изискани в период на ползване на разрешен от здравните власти
отпуск за временна нетрудоспособност.
По възражението за незаконност на уволнението поради наличието на
предварителна закрила по чл. 333 КТ съдът намира следното:
В конкретния случай служителят не е изпълнил задължението си да
уведоми работодателя за продължаването на ползвания от него отпуск за
временна нетрудоспособност след 14.04.2021 г. Извод в тази насока следва от
факта, че след получаване на поканата за писмени обяснения на 21.04.2021 г.
е депозирал молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие. В отговор на отправената покана по реда на чл. 193 КТ работникът е
имал възможност да заяви писмено пред работодателя, че е неработоспособен
и да го уведоми, че е подал заявление-декларация пред ТЕЛК за
продължаване на ползвания от него отпуск за временна нетрудоспособност
/л. 8 - гръб/, което не се установява да е сторено, в който смисъл са и
показанията на свидетеля Теодора Христова Петрова. В искането за даване на
писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ от работодателя изрично е
изискана информация в тази насока, но по делото не се установява към
21.04.2021 г. ищецът да е уведомил ответника, че ползва разрешен отпуск за
временна нетрудоспособност или е депозирал заявление за продължаване на
предишния му.
Необходимо е да се посочи и че няма пречка работодателят да прекрати
трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно
съгласие на страните, когато към този момент служителят е бил в отпуск по
болест поради временна нетрудоспособност с оглед на предвидената в чл. 333
КТ закрила при уволнение. В установената практика по приложението на чл.
8 КТ е прието, че след като е спазена процедурата при прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, каквато съдът намира да
е процесната хипотеза, не е налице недобросъвестност на работодателя, тъй
като по този начин не се нарушава императивна правна норма, не се
злоупотребява с право и не се установява дискримИ.ционен подход. Освен
това в разпоредбата чл. 333, ал. 1, т. 1, т. 4 КТ не е предвидена предварителна
закрила при прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие
на страните (така определение № 120/15.02.2017 г. на ВКС по гр. д. №
3604/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.).
По възраженията за незаконност на уволнението във връзка с момента
на изискване на писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ:
Неоснователни са и възраженията на ищеца, че уволнението е
незаконно, тъй като писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК са му
поискани в срока на ползван отпуск за временна нетрудоспособност и след
датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение.
От една страна, факта на изискване на писмени обяснения по реда на чл.
193 КТ съдът намира за ирелевантен, доколкото не се твърди и не се
установява трудовото правоотношение да е прекратено в резултат на
ангажиране на дисциплИ.рна отговорност на ищеца. От друга страна,
5
съобразно изложеното и по-горе, не се установява служителят да е уведомил
работодателя за предприетите от него действия за продължаване на отпуска
му за временна нетрудоспособност. Напротив, с оглед неявяването му на
работа в периода след изтичане на последния представен на работодателя
болничен до 14.04.2021 г., ищецът не го е уведомил, че е подал молба-
заявление пред ТЕЛК за продължаване на отпуска дори в отговор на изрично
изисканите обяснения в тази насока.
Във връзка с изложените доводи на ищеца в проведеното по делото
съдебно заседание на 04.07.2023 г. относно факта, че трудовите му права са
нарушени, тъй като работодателят не е представил в НОИ последващите
болнични листа, следва да се посочи, че същите са издадени след
прекратяване на трудовото правоотношение, като обстоятелството изпратени
ли са и кога е неотносимо към предмета на делото.
В обобщение, поради изложените съображения, фактическият състав
на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е осъществен, поради което предявеният
конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
С оглед неоснователността на главния иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, неоснователни са и акцесорните искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответната страна.
Последната претендира такива в размер на 900 лв. за платено адвокатско
възнаграждение. По делото е представен Договор № 799382/03.07.2023 г., от
който се установява, че претендирания адвокатски хонорар от ответника
действително е уговорен и е заплатен изцяло в брой. От ищеца не е направено
възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъде възложени направените от
ответника разноски в претендирания от него размер.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК, дължимата държавна такса за
разглеждане на предявените искове следва да остане за сметка на бюджета на
съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: град
София, кв. „адрес” ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: град София, район „адрес, иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ, за признаване на уволнението, извършено със Заповед №
1157/20.04.2021 г. за прекратяване на трудов договор № 1144/05.10.2020 г. за
незаконно и за неговата отмяна, и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ за възстановяването му на заеманата длъжност „общ работник,
строителство на сгради”, като неоснователни.
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: град
София, кв. „адрес” ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: град София, район „адрес, иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на „фирма” ЕООД, ЕИК *************,
да заплати сумата от 3 250 лв., претендирана като обезщетение за оставане
без работа за периода от 20.04.2021 г. до 10.09.2021 г. поради незаконно
уволнение, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на
„фирма” ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление:
град София, район „адрес, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сума в размер на
900 лв., представляваща разноски по делото за платен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7