№ 53
гр. Кърджали, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Васка Д. Халачева
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело
№ 20215100500168 по описа за 2021 година
Производството е по чл.17, ал.4 от ЗЗДН във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 108/30.08.2029 г., постановено по гр.д. № 78 по описа за
2021 г., Момчилградският районен съд е оставил без уважение като
неоснователни молбите: на Е. С. М. за постановяване на мерки за закрила
срещу домашно насилие против М. Р. М. и З. В. М., на С. Р. М. за
постановяване на мерки за закрила срещу домашно насилие против М. Р. М. и
З. В. М. и на Х. С. М. за постановяване на мерки за закрила срещу домашно
насилие против З. В. М..
Със същото решение Е. С. М., С. Р. М. и Х. С. М. са осъдени да заплатят
всеки по 25 лв. д.т. в полза на РС - Момчилград, както и солидарно да
заплатят на М. Р. М. и З. В. М. 1800 лв. адвокатско възнаграждение и 274.50
лв. възнаграждение за вещо лице.
Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Е.
С. М., С. Р. М. и Х. С. М., които го обжалват чрез процесуалния си
представител - адв. Л.Б., като неправилно поради нарушение на материалния
закон, постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се сочи, че всеки
1
акт на домашно насилие следва да бъде санкциониран като се наложи поне
една от мерките, предвидени в чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Неналагането на нито една
от мерките сочело, че няма пострадали лица и домашно насилие, което се
опровергавало от доказателствата по делото - декларации по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН, съдебномедицински удостоверения и показанията на разпитаните по
делото свидетели. Налице били предпоставките за постановяване на мерки за
защита от домашно насилие. Правните изводи на първоинстанционния съд
сочели на смесване на производството по ЗЗДН с наказателното
производство. Сочи се, че дори и при групово сбиване, съдът следвало да
наложи поне една от мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, които не били създадени
за санкциониране на извършителите, а за преустановяване или
предотвратяване на домашното насилие. Твърди се, че това не бил първият
акт на домашно насилие от страна на ответника М. Р. М., видно от присъда №
192/21.12.2020 г. по НЧХД № 276/2020 г. по описа на РС - Момчилград.
Ответниците също подали молби за защита от домашно насилие, а
отхвърлянето на настоящите молби с мотива, че насилието е взаимно, в
голяма степен определяло изхода на посочените дела. Молят съда да отмени
обжалваното решение на РС - Момчилград и да постанови друго, с което да
уважи молбите за защита от домашно насилие. В съдебно заседание
въззивниците, представлявани от процесуалния си представител - адв. Л.Б.,
поддържат въззивната жалба по изложените в същата съображения.
Претендират разноски.
Въззиваемите З. В. М. и М. Р. М. са представили писмени възражения
на основание чл.17, ал.4 от ЗЗДН, с които оспорват въззивната жалба. Излагат
съображения, че описаните действия в молбите за защита, които следвало да
изпълват фактическия състав на чл.2, ал.1 и 2 от ЗЗДН, не бил установени
пълно и главно от молителите. Претендират разноски. В съдебно заседание,
представлявани от процесуалния си представител - адв. И. Б., поддържат
становището си, изразено представените възражения. Молят съда да потвърди
обжалваното решение на РС - Момчилград.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от
жалбодателите констатира:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
2
Решението на Момчилградския районен съд е валидно и допустимо,
като не са налице основания за обявяването му за нищожно или за
обезсилването му като недопустимо.
Първоинстанционното производство е било образувано по молби за
защита от домашно насилие, подадени от Е. С. М., С. Р. М. и Х. С. М., против
З. В. М. и М. Р. М.. В молбите се твърди, че на 06.02.2021 г. М. Р. М. и З. В. М.
нападнали молителите Е. С. М. и С. Р. М. и им нанесли телесни увреждания.
Молителката Х. С. М. твърди, че била ухапана по дясната предмишница от З.
В. М..
Ответниците З. В. М. и М. Р. М. оспорват молбите, като сочат, че на
06.02.2021 г. са били нападнати от молителите и са им били нанесени телесни
увреждания.
От представените като доказателства по делото заверени копия от
съдебномедицинско удостоверение № 28/2021 с дата 07.02.2021 г.,
съдебномедицинско удостоверение № 32/2021 с дата 07.02.2021 г. и
съдебномедицинско удостоверение № 31/2021 с дата 07.02.2021 г., се
установява, че при извършен преглед на въззивниците са били установени
телесни увреждания, подробно описани в съдебномедицинските
удостоверения.
Също така от представените като доказателства по делото заверени
копия от съдебномедицинско удостоверение № 29/2021 с дата 07.02.2021 г. и
съдебномедицинско удостоверение № 30/2021 с дата 07.02.2021 г., се
установява, че при извършен преглед на въззиваемите са били установени
телесни увреждания, подробно описани в съдебномедицинските
удостоверения.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Е. Х. М. - съпруга
на въззивника Е. С. М. и снаха на С. Р. М. и Х. С. М., се установява, че на
06.02.2021 г. възникнал скандал между страните по повод ангажиране на
строителни работници за изграждане на ограда в съсобствения на страните
имот. Свидетелката се намирала на втория етаж на къщата, заедно със своята
дъщеря, но не излязла на навън и не видяла какво се е случило. В последствие
съпругът на свидетелката й споделил, че М. го е ударил по носа, а също така
видяла, че Х. била ухапана по ръката.
Свидетелите И. И. Т. и С. Б. Т. - полицейски служители, сочат в
3
показанията си пред първоинстанционния съд, че във връзка с подаден сигнал
за възникнал семеен спор, пристигнали в процесния имот. На место
установили наранявания по лицата на М. Р. М., С. Р. М. и Е. С. М..
От писменото заключение на вещото лице В. Г. Т. по назначената
съдебна компютърно-техническа експертиза, както и от разпита на същия
пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се
установява, че в изследвания на флаш памет запис не са открити прекъсвания
на записа от началото до края. Графиката на видео и аудио сигнала е
непрекъсната и не се наблюдава изрязване, наслагване или липса на сигнал.
При така установените данни следва извода, че молбите на Е. С. М., С.
Р. М. и Х. С. М. за защита от домашно насилие са недоказани и като такива са
неоснователни. Твърденията на въззивниците за осъществено спрямо тях
домашно насилие не се установяват по безспорен и несъмнен начин от
събраните по делото доказателства. Действително, от представените
съдебномедицинско удостоверение № 28/2021 с дата 07.02.2021 г.,
съдебномедицинско удостоверение № 32/2021 с дата 07.02.2021 г. и
съдебномедицинско удостоверение № 31/2021 с дата 07.02.2021 г., се
установява, че при извършен преглед на въззивниците са били установени
телесни увреждания, подробно описани в съдебномедицинските
удостоверения. От друга страна са налице и данни, че на въззиваемите също
са били причинени телесни увреждания, подробно описани в представените
съдебномедицинско удостоверение № 29/2021 с дата 07.02.2021 г. и
съдебномедицинско удостоверение № 30/2021 с дата 07.02.2021 г.
Наличието на установени телесни увреждания само по себе си не може
да доведе до безспорен извод, че същите са причинени именно в резултат на
осъществено домашно насилие. Такъв извод не може да бъде изведен и от
показанията на разпитаните по делото свидетели. Така, свидетелката Е. Х. М.
сочи, че не е станала пряк очевидец на възникналия между страните скандал,
тъй като не е излязла извън къщата на двора, а е останала в стаята си. По
отношение на нараняването на съпруга си - Е.М. заявява, че по негови думи
то е било причинено от М.М.. Свидетелите И. И. Т. и С. Б. Т. сочат, че на
место установили наранявания по лицата на М. Р. М., С. Р. М. и Е. С. М..
Или, от доказателствата по делото безспорно се установява, че в
резултат на възникнал конфликт всяка от страните е получила някакви
4
телесни увреждания. Тук следва да се посочи, че не всяко телесно увреждане
може да е причинено в резултат на осъществено домашно насилие. То би
било такова само ако е получено в резултат на осъществено неправомерно
нападение, осъществяващо акт на агресия спрямо лице по чл.2, ал.1 от ЗЗДН.
Когато, обаче пострадалото лице се отбранява от осъществен спрямо него акт
на домашно насилие и причинява телесни увреждания с цел да отблъсне
нападението, не би могло да се говори въобще за акт на домашно насилие. В
тази връзка по делото не е установено безспорно, че нараняванията на
въззивниците са получени в резултат на осъществено спрямо тях нападение, а
не от отбранителни действия на въззиваемите, поради което молбите за
защита от домашно насилие са недоказани и като такива са неоснователни.
Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд като
краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на
делото въззивниците следва да бъдат осъдени да запратят по сметка на ОС -
Кърджали държавна такса за въззивно обжалване в размер на по 12.50 лв.
съгласно чл.18, ал.1 от ТДТССГПК. Също така в полза на въззиваемите
следва да бъдат присъдени разноски за въззивна инстанция в размер на по 500
лв., представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представени
договори за правна защита и съдействие.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.17, ал.5 и 6 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 108/30.08.2021 г., постановено от
Момчилградския районен съд по гр.д. № 78 по описа за 2021 г. на същия съд.
ОСЪЖДА Е. С. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Г. Б.“ № *, с ЕГН
**********, да заплати по сметка на ОС - Кърджали държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 12.50 лв.
ОСЪЖДА С. Р. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Г. Б.“ № *, с ЕГН
**********, да заплати по сметка на ОС - Кърджали държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 12.50 лв.
ОСЪЖДА Х. С. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Г. Б.“ № *, с ЕГН
5
**********, да заплати по сметка на ОС - Кърджали държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 12.50 лв.
ОСЪЖДА Е. С. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Г. Б.“ № *, с ЕГН
**********, С. Р. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Г. Б.“ № *, с ЕГН
********** и Х. С. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Г. Б.“ № *, с ЕГН
**********, да заплатят на З. В. М., с постоянен адрес гр.А., ул.“А.“ № *,
ап.*, с ЕГН **********, разноски за въззивна инстанция в размер на 500 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е. С. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Г. Б.“ № *, с ЕГН
**********, С. Р. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Г. Б.“ № *, с ЕГН
********** и Х. С. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Г. Б.“ № *, с ЕГН
**********, да заплатят на М. Р. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Г. Б.“ № *, с
ЕГН **********, разноски за въззивна инстанция в размер на 500 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6