Р Е Ш Е Н И Е
№ 260001/10.05.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
2.ГЕОРГИ ГОЧЕВ
Секретар: Р.Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В. гр. д. № 576 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР против Решение № 111/21.02.2020г., постановено по гр. д. № 1156/ 2019 г. по описа на Районен съд Свиленград, с което е осъдена да заплати на А.К.К. сумата от 1 719,11 лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода 21.10.2016 г. до 07.10.2019г.,получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба-21.10.2019г., както и сумата от 211,83лв. –обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до 21.10.2019г. и 380лв.-разноски в производството пред първата инстанция.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като се излагат доводи, че няма законово основание за преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1. 143 по отношение на държавните служители в МВР. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия А.К.К. ,който чрез пълномощника си адв.М. оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност .
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, констатира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок,от активно легитимирана страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е основателна.
В настоящия случай А.К.К. е предявил против Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР иск с правно основание чл.179 ал.1 вр. чл.178 ал.1 т.3 от КТ от ЗМВР за заплащане на положен в периода 21.10.2016 г. – 07.10.2019г. нощен труд, преизчислен към дневен с коефициент 1. 143 на основание чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
По делото няма спор относно правнорелевантните факти,свързани с обстоятелството,че през исковия период между страните е съществувало валидно служебно правоотношение,по силата на което ищецът А.К.К. е заемал длъжността *** в 02 група „Гранично контролно-пропускателна дейност“ на ГКПП-*** при Гранично полицейско управление *** при Регионална дирекция „Гранична полиция“-***, която е на структурно подчинение към Главна дирекция “Гранична полиция“-София ,като е изпълнявал длъжността си на 24-часов сменен режим. За същия този период от време ,а именно: от 21.10.2016г. до 07.10.2019г. на ищеца ,за отработените часове нощен труд ,е заплатено възнаграждение в размер на 0,25лв./ч. ,съгласно Заповед №8121з-791 от 28.10.2014г., издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 от ЗМВР. Съгласно посочената заповед за всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 и 06.00 часа на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0,25лв.
От приетото в първоинстанционното производство експертно заключение,което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено се установява, че през процесния период А.К. К. е отработил 217,75 нощни смени с 1 742 часа нощен труд, а след преизчислението на който ,с коефициент 1. 143 е налице допълнително положен труд от 249,11 часа.
Спорът по делото е правен и се свежда до въпроса подлежи ли на преизчисляване с коефициент 1. 143 положения нощен труд от работещите на смени държавни служители в МВР при сумарното отчитане на работното време.
Съгласно чл.
187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3). За положения над определеното
работно време труд държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на
възнаграждение за извънреден труд (ал. 5, т. 2), който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение (ал. 6).
Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 9. През исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм.). Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., която е отменена с Решение № 8585/ 11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/ 2016 г. на ВАС. От своя страна с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., чл. 31, ал. 2 от която постановява, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, каквото правило не се съдържа в издадените впоследствие наредби. От изложеното се налага извод, че действалата през исковия период нормативна уредба не предвижда възможност за преизчисляване на положения нощен труд при сумарно отчитане на работното време. В тази връзка следва да се отбележи, че с отмяната на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. с постановеното на 11.07.2016 г. решение на ВАС не е възстановено действието на предходната Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. макар и за времето до влизане в сила на 02.08.2016 г. на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., тъй като с отмяната по съдебен ред на подзаконов нормативен акт не се възстановява действието на предходния.
За да преизчисли положения от ищеца нощен труд, районният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Целта на цитираната разпоредба е да изравни продължителността на нощния с дневния труд при сумарното отчитане на работното време. Поради това тя е приложима само в случаите, когато нощното работно време е с по – малка продължителност от дневното, както е по трудови правоотношения, при които по силата на чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ограничението за полагане на нощен труд до 7 часа и възможността за преизчисляването му представлява привилегия за служителите по трудови правоотношения, която принципно е неприложима за държавните служители в МВР, за които е изрично предвидено в специалния закон (чл. 187, ал. 3 ЗМВР), че нощният труд е до 8 часа. Възможността за преизчисляване на нощния труд е приложима и за държавните служители в МВР, но само в случаите, когато продължителността на нощния труд е под 8 часа, каквото обстоятелство по делото не е установено, от събраните по делото доказателства.В тази връзка съдът счита,че отработените от ищеца А.К.К. през исковия период нощни смени са по 8 часа, от което следва, че поради липса на разлика в продължителността на нощния и дневния труд положеният от него нощен труд не подлежи на преизчисляване ,както не може да се приеме, че е налице и извънреден труд.
Въззивната инстанция счита,че за уреждане на заплащането на положения нощен труд от държавните служители в МВР следва да намери приложение разпоредбата на чл.179 ал.2 от ЗМВР,съответно в редакциите й действащи в периода от 20.06.2016г.-20.06.2019г.Независимо от различните редакции на посочената разпоредба същата предвижда,че размерът,условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.Такива заповеди,действащи в исковия период от време,съответно : Заповед №8121з-791 от 28.10.2014г. и Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи предвиждат и същите предвиждат, че за всеки отработен час или част от него между 22.00 и 06.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв.Т.е. във всички случаи според законовите разпоредби размерът на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи,поради което следва да се приеме,че на държавните служители в МВР се изплаща възнаграждение за положен нощен труд между 22.00 и 06.00 часа в размер на 0,25лв./ч. и доколкото по делото има твърдения за наличието на празнота в законодателството относно регламентиране на заплащането на възнаграждението на държавните служители в МВР,съдът го намира за неоснователно.
Следва също така да се отбележи,че за да е налице извънреден труд следва да се установи,че реално отработеното време за съответния период на отчитане надвишава редовното работно време за същия период.В случая доказателства за положен извънреден труд не са представени.Именно поради това съдът счита,че преобразуването на нощните работни часове в дневни не може да обоснове извод за осъществен труд над установеното работно време,тъй като самото увеличение по този начин на броя отработени часове реално не отговаря и не съответства на действително отработените часове.
В подкрепа на извода на настоящата инстанция е и тълкувателно решение №1 от 15.03.2023г., постановено по т.д.№1/2020г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса са труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ в частност разпоредбата на чл.9 ал.2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон на министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Посоченото тълкувателно решение на ВКС е задължително за съдилищата, поради което и същото следва да бъде приложено в настоящия случай.
Предвид изложеното съдът намира предявения иск по чл.179 ал.1 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за неоснователен, поради което, като е уважил същия Районен съд-Свиленград е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо него се постанови нов по съществото на спора, с който предявеният главен иск да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Като неоснователен и недоказан ще следва да се отхвърли и предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД,предвид акцесорния му характер и обусловеността на този иск от уважаването на главния иск.
С оглед изхода на делото ищецът А.К.К. следва да заплати на ответника Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР направените по делото разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. за двете инстанции,както и платената държавна такса за въззивно обжалване в размер на 59,38лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 111/21.02.2020г., постановено по гр. д. № 1156/ 2019 г. по описа на Районен съд Свиленград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените А.К.К., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.С.П.М.-*** против Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР , със седалище и адрес на управление гр.София , бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46 , обективно съединени искове общо за сумата от 1930,94 лв., от които: сумата от 1719,11лв.,представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 21.10.2016г. до 07.10.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2019г. до окончателното й изплащане и сумата в размер на 211,83 лв.,представляваща лихва за забава върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до 21.10.2019г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА А.К.К., ЕГН ********** *** да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР,със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46 направените по делото разноски в общ размер на 159,38 лв. ,от които 100лв.-юристконсултско възнаграждение и 59,38лв.-платена държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.