Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София,
15.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23
състав, в открито заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
при
секретаря Димитринка Иванова като разгледа
докладваното от съдията докладчик т.д. № 601 по описа за 2020г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 155, т.
3 от ТЗ.
Софийска градска прокуратура твърди, че са постъпили писмени материали от
ТД на НАП – гр. София с оглед данни по чл. 155, т. 3 от ТЗ, от които е видно,
че отчетното дружество „А.“ ООД е без вписан управител за период по-дълъг от
три месеца след извършеното на 30.11.2017г. заличаване на последния управител И.К.И..
СГП е възложила проверка по случая от страна на
01РУП-СДВР, в хода на която са били снети сведения и обяснения, изискани и
приложени са релевантни документи, от които по надлежен начин се потвърждават
заявените факти и обстоятелства по сигнала на ТД на НАП – гр. София и се
установява наличието на предпоставките по чл. 155, т. 3 от ТЗ.
От приобщените оперативни данни и доказателства по
казуса е видно, че и към настоящия момент търговското дружество продължава да е
без вписан управител.
Налице е правен интерес и законово задължение
Прокуратурата за упражни правомощията си по чл. 155, т. 3 от ТЗ и ищецът иска
да бъде постановено решение, с което да се прекрати дружеството на основание
чл. 155, т. 3 от ГПК.
Ответникът „А.“
ООД не е дал отговор по иска.
Съдът като съобрази фактите и доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:
„А.“ ООД е било регистрирано в
търговския регистър при Агенция по
вписванията през 2009г., със съдружници включително И.К.И. (до 07.08.2017г.),
който от 29.05.2017г. е бил вписан и като управител.
От 30.11.2017г., с вписване № 20171130090238, И.К.И. е
бил заличен като управител, след отправено от него писмено уведомление за
напускане по чл. 141, ал. 5 от ТЗ. След това не е бил вписван управител на
дружеството.
В дружествения договор на „А.“ ООД относно прекратяването и
ликвидацията на дружеството е било уговорено единствено, че дружеството се
прекратява по решение на съда в предвидените в ТЗ случаи, като за неуредените
въпроси се прилагат разпоредбите на Търговския закон (така клаузите на чл. 33,
т. 4 и чл. 35 от дружествения договор).
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът приема следното:
Дружество с ограничена отговорност може да бъде
прекратено по решение на окръжния съд по седалището на дружеството по иск на
прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител
(чл. 155, т. 3 от ТЗ). Управителят е орган на дружеството с ограничена
отговорност (чл. 135, ал. 1, т. 2 от ТЗ), който организира и ръководи дейността
му съобразно закона и решенията на общото събрание и го представлява (чл. 141,
ал. 1 и ал. 2 от ТЗ), при което липсата на избран и вписан в търговския
регистър управител препятства осъществяване на дейността на дружеството и е
основание то да бъде прекратено. Продължаване на прекратеното дружество е по
чл. 274 от ТЗ.
В случая от 30.11.2017г., много повече от три месеца,
ответното дружество с ограничена отговорност е без вписан управител. Това
обстоятелство, съгласно разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ, налага
прекратяване на дружеството.
Предявеният от
Софийска градска прокуратура иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на
дружеството е основателен и следва да бъде уважен.
Евентуално продължаване на дружеството е по реда на
чл. 274 от ТЗ, ако са налице посочените в разпоредбата предпоставки за това.
Съгласно чл. 156, ал. 1 от ТЗ, при прекратяване на
дружеството на основание чл. 155 от ТЗ,
се открива производство по ликвидация, която се извършва по реда на глава
седемнадесета от ТЗ (чл. 156, ал. 4, вр. чл. 266, ал. 1 от ТЗ).
Производството по ликвидация следва да бъде открито от
съда с настоящото решение, с определяне на срок за ликвидация. В този смисъл са
Решение № 159 от 15.12.2009г. по т.д. № 389/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение
№ 222 от 15.07.2011г. по т.д. № 74/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК (отм.). Изоставена е предходната съдебна
практика, съгласно която е недопустимо съединяването на исково състезателно
производство по чл. 155 от ТЗ с охранителното производство по ликвидацията
(Решение № 204 от 01.03.1994г. по гр.д. № 1096/93г. на ВКС, V г.о., Решение №
48 от 16.02.2001г. по гр.д. № 1343/2000г. на ВКС, V г.о., Решение № 394 от
07.03.2002г. по гр.д. № 1179/2001г. на ВКС, Решение № 741 от 22.04.2002г. по
гр.д. № 1407/2001г. на ВКС, V г.о. и др.).
Ликвидатор на дружеството е по правило управителят,
освен ако с учредителния договор или по решение на общото събрание е определено
друго лице (чл. 156, ал. 2 от ТЗ). В случая няма вписан управител, дружественият
договор не съдържа изрично правило относно ликвидатора, нито има взето
решение от общото събрание на съдружниците, при което ликвидатор следва да бъде
определен служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че това следва да е
по назначение от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по
вписванията.
Съдът не разполага със списък на ликвидатори, какъвто
има в тази Агенция, съгласно заповед на
изпълнителния директор, издадена на основание Наредба № 1 от 14.02.2007г. за
водене, съхранение и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел – на специално подбрани и одобрени дееспособни физически
лица, които извършват тази дейност по
занятие, дължат грижата на добрия търговец и които да носят отговорност за
дейността си като ликвидатори (чл. 266, ал. 6 и чл. 268, ал. 4 от ТЗ).
Действително липсва изискване за специална професионална правоспособност на
ликвидаторите, но при очертаните изисквания към дейността им, такъв подбор е
наложителен. Същевременно за назначаването следва да има съгласие от страна на лицето, назначено за
ликвидатор (ликвидаторът се вписва в търговския регистър, където се представя
нотариално заверено съгласие с образец от подписа му (чл. 266, ал. 3 от ТЗ)),
както и трябва да се изключат предвидени в отделни нормативни актове
несъвместимости.
Във връзка с назначаването от длъжностното лице следва
да бъде определено и възнаграждение на ликвидатора (чл. 266, ал. 5, т. 4 от ТЗ).
Срокът на ликвидация следва да бъде определен на шест
месеца. При необходимост този срок може да бъде продължен.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по иска от 80 лева, съгласно
чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Воден от
горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 155, т. 3
от ТЗ, „А.“ ООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, по иска
на Софийска градска прокуратура.
ОТКРИВА, на основание чл. 156, ал. 1, чл. 155 от ТЗ и чл. 266
и сл. от ТЗ, производство по ликвидация на „А.“ ООД, с ЕИК ******и със седалище
и адрес на управление ***, като определя 6-месечен срок за провеждането му, при
служебно назначаване на ликвидатор.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрация в Агенция по
вписванията, при вписване на решението за прекратяването, да назначи ликвидатор
и да определи месечното му възнаграждение, съгласно мотивите към решението.
ОСЪЖДА „А.“ ООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 80 лева
(осемдесет лева) държавна такса по предявения иск.
Решението, в частта на прекратяването на
търговското дружество, подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис
да се изпрати на Агенция по вписванията, на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съдия: