№ 5230
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20221100505695 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20012264 от 10.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 65567 по описа за
2020 г. на СРС, осъжда К.Б.М. да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД на
основание чл.327,ал.1 от ТЗ ¾ части от следните суми: 2748,74 лв. – стойността на
потребена от ответника топлинна енергия за периода май 2017 г. – април 2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата; 388,55 лв. – лихва за забава върху присъдената
главница за периода от 15.09.2018 г. – 14.09.2020 г.; 31,67 лв. – стойността на доставена
услуга „дялово разпределение“ за периода април 2018 г. – април 2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата; 5,70 лв. – лихва за забава върху присъдената главница за дялово
разпределение за периода от 30.05.2018 г. – 14.09.2020 г. С решението Р. К. М. е осъдена да
заплати ¼ части от сума в размер на 2600 лв. – стойността на потребена от ответника
топлинна енергия за периода 31.12.2017 г. – април 2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, като искът е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер
от ¼ от 2748,74 лв. и за периода май 2017 г. – 31.12.2017 г. ; ¼ част от сума в размер на 350
лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. –
14.09.2020 г., като искът е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от ¼ от
388,55 лв.; ¼ час от сума в размер на 31,67 лв. – стойност на доставена услуга за дялово
разпределение за периода април 2018 г. – април 2019 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и ¼ част от сума в размер на 5,70 лв. – лихва за забава върху присъжданата
главница за дялово разпределение за периода 30.05.2018 г. – 14.09.2020 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца – „Т.Н.И.“
1
ООД.
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба
от Р. М. чрез назначения особен представител. В жалбата са изложени оплаквания за
неправилност на решението в частите, в които са уважени исковите претенции спрямо нея.
Сочи, че съдът неправилно приел, че ответницата се явява надлежна страна по договор за
продажба на топлинна енергия, въпреки че не ставало ясно от мотивите на съда въз основа
на какви доказателства се приема, че същата е собственик на имота, както и какви идеални
части притежава.Неправилно съдът приел, че за процесния период страните се намирали във
валидна облигационна връзка, не отчитайки нормата на чл.149,ал.1,т.6 от ЗЕ, която изисква
продажбата на топлинна енергия да се осъществява въз основа на писмени договори при
общи условия, какъвто договор по делото не бил представен. Оспорва и дължимостта на
вземанията за лихви за забава върху главните вземания. Моли решението да бъде отменено
и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции в обжалваната част
бъдат отхвърлени.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия, с който
изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като моли същата да
бъде оставена без уважение, а решението в обжалваните части да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач не е депозирало отговор в законоустановения срок.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В частта, в която К.М. е осъден да заплати на ищеца ¾ части от претендираните суми,
както и в частта, в която са отхвърлени частично исковите претенции срещу Р. М.,
решението не е обжалвано, поради което е влязло в сила и не подлежи на проверка нито за
допустимост, нито за правилност, съобразно императивното правило на чл.269 от ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно.
По отношение на допустимостта на решението, съдът приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че за периода май 2017 г. – април 2019 г. е доставял топлинна
енергия до имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*******. Сочи, че клиенти на топлинна
енергия и съответно материалноправно легитимирани да заплатят цената са ответниците
К.М. и съпругата му С.А. М. при съответни квоти – ½ част всеки, съобразно притежаваните
от тях идеални части от правото на собственост на имота.
Видно от служебно изготвена от съда справка за предоставяне на данни по реда на
Наредба 14/18.11.09 г. наследодателят С.А. М. е починала на 27.03.2015 г., като е оставила за
свои наследници дъщеря си Р. К. М. и съпруга си К.Б.М.. С молба от 17.06.2021 г.
дружеството „Топлофикация София“ ЕАД е поискало на мястото на починалата С. М. да
бъде конституирана нейната дъщеря Р. М., като същата бъде осъдена да заплати на ищеца ¼
част от претендираните суми, съответни на притежавания от нея наследствен дял, както и за
¼ част от претендираните суми да бъде конституиран другият ответник и наследник Кирил
Буднов Милев /или общо същият да бъде осъден да заплати ¾ части от претендираните
вземания/. Съдът е конституирал на мястото на починалата дъщеря С. М., както и съпруга
К.М., като е постановил решение, съобразно исканията на ищеца, направени с молбата от
17.06.2021 г.
Съдът намира, че решението в обжалваната част е недопустимо.
2
Исковата молба е подадена на 31.12.2020 г., т.е. след смъртта на ответника С. М..
Съгласно т. 2 от ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк.д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС, процесуалната
правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск.
Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди
предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на
правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. Смъртта
прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на
неговата правоспособност. Отпадането на правоспособността по материалното право има за
необходима последица и липса на процесуална такава. Поради това, предявяването на иск
срещу лице, което към този момент вече е починало /загубило материалната си
правоспособност/, изключва изначално възникването на валидно процесуално
правоотношение. В този случай не се касае за нередовност на исковата молба по смисъла на
чл. 127 и чл. 128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК, а до липса на
първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса. Това обуславя и
невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 ГПК в лицето на
правоприемниците, защото процесуалното правоприемство предполага страната да е
починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално
правоотношение. След като в случая процесуално правоотношение не е възникнало с
първоначално посочения ответник, то не може да бъде продължено при условията на чл. 227
ГПК и от неговите наследници. Ето защо производството в обжалваната част, предвид
липсата на процесуална легитимация на ответника и невъзможност същият да бъде заместен
в хода на процеса, се явява недопустимо и подлежи на прекратяване, като постановеното
решение в обжалваната част следва да бъде обезсилено.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20012264 от 10.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 65567 по
описа за 2020 г. на СРС, 78-и състав, в частта, в която Р. К. М., ЕГН: ********** е осъдена
да заплати ¼ части от сума в размер на 2600 лв. – стойността на потребена от ответника
топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, ж.к.“******* за периода от 31.12.2017 г. –
април 2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
31.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата; ¼ част от сума в размер на 350 лв. –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. –
14.09.2020 г., ¼ част от сума в размер на 31,67 лв. – стойност на доставена услуга за дялово
разпределение за периода април 2018 г. – април 2019 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и ¼ част от сума в размер на 5,70 лв. – лихва за забава върху присъжданата
главница за дялово разпределение за периода 30.05.2018 г. – 14.09.2020 г., както и в частта, в
която Р. К. М. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 760 лв.
– деловодни разноски на основание чл.78,ал.1 от ГПК, като ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО в тази част поради неговата недопустимост.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4