№ 15286
гр. София, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110102536 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „...“
ЕАД, ЕИК ...., срещу наследниците на Н. Н. Н., починала на 10.08.2010 г., като след
отстраняване на нередовностите на ИМ, ищеца е насочил исковете срещу единствения
наследник И. Д. Г., с ЕГН **********, в качеството й на собственик по наследство на
топлоснабден имот, находящ се в ..., с присъединен абонатен № ... Ищецът моли
ответницата да бъде осъдена да му заплати следните суми:
- 781,65 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със закона лихва от датата на подаване на исковата
молба- 17.01.2023 г., до окончателното й изплащане;
- 140,62 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г.;
- 25,67 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със закона лихва от датата на подаване на исковата молба- 17.01.2023 г., до
окончателното й изплащане;
- 5,42 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г.
В исковата молба ищецът „...“ ЕАД, ЕИК ...., поддържа, че ответницата в качеството си
на собственик на топлоснабдения имот с горепосочените адрес и присъединен абонатен №,
по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно
топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
1
топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на
27.06.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „...” ЕАД на потребители за битови
нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ,
приети с решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. е установено задължение за изплащане
на месечните задължения в 45-дневен срок, след изтичане на срока, за който се отнасят, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки, след издаване
на ОФ-ри. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в
която разпределението на топлинна енергия било извършвано от .. съобразно сключения
между това дружество и сградата в режим на Етажна собственост, договор.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата И. Д. Г., с ЕГН ********** депозира отговор на
исковата молба, в който заявява, че признава исковете на ищеца и твърди процесната сума
да е погасена чрез плащане, на каса на ищеца, съгласно приложен фискален бон от
07.04.2023 г.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „..., заявява становище за основателност на
исковете, като представя писмените доказателства, с които разполага във връзка с
извършваното през периода в процесния имот дялово разпределение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
Съдът е указал на ответницата да заяви становище по искането на ищеца за
присъждане на съдебни разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение за исковото
производството, както и да представи доказателства за плащането на такива, като до
приключване на устните състезания ответникът не е представила доказателства за заплащане
единствено на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, въпреки че признава дължимостта му.
Доколкото с извършеното плащане на главниците, мораторните и законни лихви върху
тях, до датата на плащането, вкл. и част от съдебните разноски за държавна такса,
съставлява както признание на исковете, така и основание за тяхното отхвърляне, поради
погасяването им в хода на производството, единствения спорен въпрос между страните
остава дължимостта и размера на юрисконсултското възнаграждение, което следва да се
присъди в полза на ищеца, за двете фази на производство.
В насроченото съдебно заседание, проведено на 16.05.2023 г., ответницата се явява
лично и заявява, че поддържа направеното с ОИМ признание на исковете и моли съда да се
произнесе, съобразно признанието й. По отношение на претендираното от ищеца ЮВ, моли
съда да го присъди в минимален размер.
Видно от представените по делото писмени доказателства за плащане, както и
2
изразеното от ищеца становище в проведеното на 16.05.2023 г. открито съдебно заседание, с
което признава вземанията си предмет на настоящото дело за главници за ТЕ и ДР, за
мораторните лихви и законна лихва върху тях, в т.ч. за част от разноските /за държавната
такса/, за изцяло погасени, съдът приема за безспорно установено по делото, че след
завеждане на настоящото дело /с ИМ от 17.01.2023 г./, ответницата И. Д. Г. е предприела
плащане и погасяване на задълженията си, възлизащи в размер на общо 1093,85 лв., с която
сума са погасили изцяло претендираните с ИМ главници за ТЕ и ДР и мораторните лихви
върху тях, в общ размер от 953,36 лв., както и законната лихва върху главниците, дължима
за периода от 17.01.2023 г. до 07.04.2023 г. в размер на 20,49 лв., като са заплатени и част от
съдебните разноски за платената от ищеца държавна такса за образуване на делото в размер
на 100,00 лв. и 20,00 лв. – за съдебни удостоверения.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.
Предвид гореустановеното, вземанията на ищеца за главницата за ТЕ и за мораторните
лихви върху главниците за ТЕ и ДР, към датата на устните състезания, са изцяло погасени
чрез извършеното в хода на делото плащане.
Ето защо исковете по чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез извършено в хода на делото плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и с арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответницата И. Д. Г., с поведението
си е дала повод за завеждане на делото, като въпреки поканата, не е предприела плащане на
задълженията си в посочения в ОУ 45-дневен / 30-дневен срок.
Ето защо същата следва да понесе изцяло разноските по производството, макар и
исковете срещу нея да са отхвърлени, поради извършено в хода на процеса плащане.
Непогасените разноски за настоящото исково производство, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК за
дължимото юрисконсултско възнаграждение възлизат на 100 лева. Същите следва да бъдат
присъдени на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран съдът, на осн. чл.237 от ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...“ ЕАД, ЕИК ...., срещу И. Д. Г., с ЕГН **********,
осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД за заплащане на сумата от общо 953,36 лв., от която сума 781,65 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия доставяна до имот в ..., представляваща
а..., с присъединен абонатен № .., през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
закона лихва от датата на подаване на исковата молба- 17.01.2023 г., до окончателното й
изплащане; 140,62 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ТЕ, дължима за
3
периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г.; 25,67 лв., представляваща главница за услугата по
ДР, извършвана в периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., в а..., находящ се в гр. София,
..., бл...., вх...., ведно със закона лихва от датата на подаване на исковата молба- 17.01.2023
г., до окончателното й изплащане и 5,42 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за ДР, дължима за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г., поради извършено
в хода на делото плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал.8 от ГПК, И. Д. Г., с ЕГН ********** от
гр. София да заплати на „...“ ЕАД, ЕИК ...., сумата от 100 лева, представляваща съдебни
разноски, а именно дължимо юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство
пред СРС.
Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на страната на ищеца –
...
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4