Присъда по НОХД №1768/2021 на Районен съд - Бургас
| Номер на акта: | 18 |
| Дата: | 25 май 2021 г. (в сила от 31 август 2021 г.) |
| Съдия: | Петя Кръстева Георгиева |
| Дело: | 20212120201768 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 30 март 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
съд –Бургас
Производството по делото е образувано по повод обвинителния акт на Бургаска
районна прокуратура, с който са повдигнати обвинения за две престъпления по чл.183, ал.1
и чл.183, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК спрямо подсъдимия П. Н. С. с ЕГН **********.
В разпоредително заседание подсъдимият признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти в съответствие с чл.371, т.2 от НПК.
На основание чл.252, ал.1 от НПК делото e разгледано по реда на глава двадесет и седма
от НПК.
Представителят на Бургаска районна прокуратура поддържа обвинението. Счита, че от
събраните в хода на производството доказателства безспорно се установява, че подсъдимият
е осъществил престъпленията по повдигнатото обвинение. Моли съда да признае
подсъдимия за виновен по така повдигнатото обвинение и да му наложи наказание пробация
за всяко едно от престъпленията, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес, с
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице
за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично на основание чл.42а, ал.2, т.1 от
НК и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца на
основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК, като на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия се
определи едно общо, най-тежко наказание.
Защитникът на подсъдимия не оспорва правната квалификация на деянията, но счита, че
подсъдимия следва да бъде оправдан, като релевира доводи в подкрепа на защитната си теза.
Прави искане за налагане на минимални наказания, ако съда намери подсъдимия за виновен
по повдигнатите обвинения.
Подсъдимият П. Н. С. разбира обвинението. Признава вината си, като не оспорва фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Дава обяснения във връзка с
обвинението.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
През 1999г., подсъдимият П. Н. С. и свидетелката В.П.З. заживели на съпружески начала,
без да имат сключен граждански брак. По време на съвместното им съжителство се родил
сина им Д.П. С. – роден на на 30.11.2001г., и дъщеря им С.П. С.а – родена на 12.12.2007г..
През 2015г., подсъдимият П. Н. С. и свидетелката В.П.З. се разделили, като Златинова
останала да живее при майка си на адрес ****. Подсъдимият и свидетелката се разбрали
двамата да продължат да се грижат за децата си, като подсъдимият трябвало всеки месец да
плаща издръжка по 100 лева за всяко едно от тях, но това не се случило.
През 2017г. свидетелката В.П.З. подала искова молба до Районен съд-гр.Бургас, с която
претендирала ответника по нея П. Н. С. да заплаща на децата си месечна издръжка. С
определение от 05.06.2017г., постановено по гражданско дело № 721/2017г. по описа на
Районен съд-гр.Бургас, влязло в законна сила на 13.06.2017г., подсъдимият С. бил осъден да
заплаща издръжка на децата си Д.П. С. и С.П. С.а в размер на 151 лева за всеки един от тях,
за период от 26.01.2016г. до 25.01.2017г., като издръжката за двете деца за този период
1
трябвало да бъде заплатена по следният начин : за период от една година, считано от
05.06.2017г. до 05.06.2018г. на 12 месечни вноски платима от 25-то до 30-то число, като
сумите за двете деца трябвало да постъпват по сметката на майката в „Инвестбанк“, ведно с
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
След влизане в сила на определение от 05.06.2017г., постановено по гражданско дело №
721/2017г. по описа на Районен съд-гр.Бургас, на 13.06.2017г., подсъдимият П.С. не е
извършвал плащания по дължимата от него месечна издръжка на сина си Д.П. С., за периода
от месец август 2017г. до месец май 2018г., включително или общо 10 месечни вноски в
размер на 151 лева всяка, равняваващи се общо на 1510 лева, платими в гр.Бургас.
След влизане в сила на определение от 05.06.2017г., постановено по гражданско дело №
721/17г. по описа на Районен съд-гр.Бургас, на 13.06.2017г., подсъдимият П.С. не е
извършвал плащания по дължимата от него месечна издръжка на дъщеря си С.П. С.а, за
периода от месец август 2017г. до месец май 2018г., включително или общо 10 месечни
вноски в размер на 151 лева всяка, равняваващи се общо на 1510 лева, платими в гр.Бургас.
В периода след влизане на определение от 05.06.2017г., постановено по гражданско дело
№ 721/2017г. по описа на Районен съд-гр.Бургас, влязло в законна сила на 13.06.2017г. до
привличането на подсъдимия С. се установява, че същият е направил само две вноски за
двете деца за месец юни и месец юли 2017г., след което от месец август 2017г. не и е
изплащана издръжка.
Гореизложената фактическата обстановка се установява по безспорен начин от събраните
в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, в т.ч. показанията на
свидетелката Ваня Златинова и от наличните по досъдебното производство писмени
доказателства - служебно заверено копие на определение от 05.06.2017г., по гражданско
дело № 721/17г. по описа на Районен съд-гр.Бургас, влязло в законна сила на 13.06.2017г.,
справка за съдимост. Посочените доказателства са събрани съобразно предвидените в НПК
способи, като свидетелските показания са обективни, непротиворечиви, последователни и
логични и кореспондират напълно с останалия доказателствен материал в подкрепа на
обвинителната теза, както и с направените самопризнания на подсъдимата, поради съдът ги
кредитира изцяло.
Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е на просто извършване и законът се интересува
единствено от факта на неплащане на издръжката. Налице е парично задължение, което се
дължи на равни месечни вноски, което не е изпълнено за повече от два месеца, в размер на
две и повече месечни вноски. Без правно значение в случая е обстоятелството дали
подсъдимия работи или не през целия период или само през част от него, и дали е можел да
изпълнява без затруднения задължението си за издръжка на децата си. Това е така, тъй като
веднъж установено по съдебен ред, задължението за издръжка е безспорно и изискуемо.
Начинът на погасяване на това задължение не може да бъде изменян по начин различен от
съдебното решение, което се ползва със силата на присъдено нещо.
При така установената по делото фактическа обстановка безспорно се установи, че
подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1
от НК, поради което съдът го призна за виновен по повдигнатото обвинение за това, че след
като е осъден с протоколно определение от 05.06.2017г. постановено по гр. дело №
721/2017г. по описа на Районен съд - Бургас, влязло в законна сила на 13.06.2017г., да
издържа свой низходящ - сина си Д.П. С., роден на 30.11.2001г. в гр.Бургас, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: десет
месечни вноски, всяка по 151,00 лева, равняващо се на 1510 лева, за периода от месец август
2017г. до месец май 2018г., включително, платими в гр.Бургас, чрез неговата майка и
2
законен представител В.П.З..
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Присъдената издръжка следва да задоволява ежедневните
нужди на детето Д.П. С., поради което е изискуема през течение на месеца, за който се
отнася и в този смисъл подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
поведението си, предвиждал е, че от него ще настъпят общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване.
За престъплението по чл.183, ал.1 от НК законодателят е предвидил две алтернативни
наказания – лишаване от свобода до 1 година или пробация. Не са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, нито изключителни такива за да се определи наказание на
подсъдимия при условията на чл.55 от НК. При индивидуализиране на наказанието съдът
взе предвид, че обществената опасност на деянието не е висока. Данните за личността на
подсъдимия и съдебното му минало го характеризират като лице с ниска степен на
обществена опасност. Макар и да не е изпълнявал задължението за издръжка редовно, той е
заплатил на детето си Д.П. Стойков, чрез неговата майка и законен представител В.П.З.,
подсъдимият е извършвал частично плащане на две вноски за месец юни и месец юли
2017г.. В този случай съдът намери, че с наказание пробация могат да бъдат постигнати
целите визирани в чл.36 от НК. Това наказание, като съвкупност от мерки за контрол и
въздействие съдът определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като наложи
на подсъдимия следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с
явяване и подписване пред пробационния служител, или определено от него длъжностно
лице, два пъти седмично за срок от 6 месеца, на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, на основание
чл.42а, ал.2, т.2 от НК.
Безспорно се установи по делото, че подсъдимият П. Н. С. при условията на реална
съвкупност с предходното деяние, е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК вр. чл.23, ал.1 от НК, като, след като е осъден с
протоколно определение от 05.06.2017г., постановено по гр. дело № 721/2017г. по описа на
Районен съд Бургас, влязло в законна сила на 13.06.2017г., да издържа свой низходящ –
дъщеря си С.П. С.а, родена на 12.12.2007г. в гр.Бургас, при условията на съвкупност с
гореописаното деяние, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно: десет месечни вноски, всяка по 151,00 лева, равняващо се на
1510 лева, за периода от месец август 2017г. до месец май 2018г., включително, платими в
гр.Бургас, чрез неговата майка и законен представител В.П.З., поради което съдът го призна
за виновен по повдигнатото обвинение.
Присъдената издръжка за детето С.П. С.а задоволява ежедневните нужди на детето и е
изискуема през течение на месеца, за който се отнася. В този смисъл подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на поведението си, предвиждал е, че от него ще
настъпят общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, поради което
деянието е умишлено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
За престъплението по чл.183, ал.1 от НК законодателят е предвидил лишаване от свобода
до 1 година или пробация. Не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
нито изключителни такива за да се определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55 от НК. Данните за личността на подсъдимия и съдебното му минало го
характеризират като лице с ниска степен на обществена опасност. Макар и да не е
изпълнявал задължението си за издръжката на детето С.П. С.а чрез нейната майка и законен
представител В.П.З., подсъдимият е извършил частично плащане на две вноски за месец
юни и месец юли 2017г... В този случай съдът намери, при индивидуализиране на
3
наказанието по чл.54 от НК с наказание пробация могат да бъдат постигнати целите
визирани в чл.36 от НК. Наказанието пробация, като съвкупност от мерки за контрол и
въздействие съдът определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, при
следните параметри на пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес
с явяване и подписване пред пробационния служител, или определено от него длъжностно
лице, два пъти седмично за срок от 6 месеца, на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, на основание
чл.42а, ал.2, т.2 от НК.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи едно общо, най-тежко наказание на
подсъдимия пробация, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационния служител, или определено от него
длъжностно лице, два пъти седмично за срок от 6 месеца, на основание чл.42а, ал.2, т.1 от
НК и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, на
основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата .
Председател :
4