Р Е Ш Е Н И Е
№
260298/27.10.2020г.
гр. Варна, 27.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВАРНА, в публично
заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар Петранка Петрова,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 961 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление
№ 100063 от 11.02.2020 год. на Зам. Кмет
на Община - Варна е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. на
основание чл.55 от ЗАНН, във връзка с чл.56, ал.1 и чл.57, ал.5 от Наредба за
изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията
на Община Варна, на „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“, ЕИК *********,
представлявано от Д.С.С.за нарушение на чл.47, ал.1,
вр. чл.57, ал.1 и ал.5 от Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и
опазване на зелената система на територията на Община Варна.
Срещу НП е подадена в
срок жалба от „Терем – КРЗ Флотски арсенал-Варна“, ЕИК *********, представлявано
от управителя Данаил Славов, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност
на постановлението и се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание
жалбоподателя чрез процесуален представител поддържа жалбата. Ангажира доказателства и
моли да се отмени постановлението. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата,
редовно призован, се представлява от ю.к. К.. В пледоарията си по същество се
иска потвърждаване на постановлението. Претендира разноски по делото
Съдът, като съобрази доводите изложени от страните и събраните
по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Жалбоподателят е наказан за това, че „на 20.11.2019
год. около 10.30 – 11.00 часа, местност „Лъджата“ на
територията на „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“, е разпоредил отсичането и
унищожаването на над 30 бр. дървета от видовете клен, явор, липа в добро
състояние без разрешение на кмета на Община
Варна“.
Нарушението е
установено от актосъставителя – свидетеля Н.Н. и
колегата и - Е.С.. Те приели, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата
на чл.47, ал.1, вр. чл.57, ал.1 и ал.5
от Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система
на територията на Община Варна и Н.
съставила АУАН на 26.11.2019 г. В АУАН е посочила за дата на извършеното
нарушение 20.11.2019 год.
Въз основа на АУАН било издадено и процесното
наказателно постановление, в което е посочено, че нарушението е извършено на
20.11.2019 г. в местност „Лъджата“ на територията на
„Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите
по делото - актосъставителя Н.Н., св.Е.С., св.В.В., св.С.С., които съдът
кредитира изцяло като ясни, категорични и взаимнодопълващи
се.
При така установено от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН и е процесуално
допустима, като подадена в срок и от лице, легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП.
Разгледана по същество същата е основателна.
Атакуваното НП не отговаря на императивните изисквания
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в него не се съдържа подробно, ясно и
точно описание на нарушението - конкретно датата и мястото, където то е
извършено, както и на обстоятелствата, при които е извършено.
Видно от посоченото в НП е, че АНО е приел, че дата на
извършване на нарушението е 20.11.2019 г. Посочената дата обаче категорично не
е дата на извършване на нарушението, тъй като на тази дата служителите на
Община Варна, Сектор „Екологичен контрол“ са съставили единствено АУАН на
жалбоподателя. Ето защо в случая съдът категорично не споделя извода на АНО, че
нарушението е извършено именно на 24.04.2018 г. Нарушението се изразява в
разпореждане отсичането и унищожаването на над 30 бр. дървета от видовете,
клен, явор и липа в добро състояние без разрешение на кмета на Община Варна,
като АНО не е представил никакви доказателства относно дата, количество и
обстоятелства, при които са били отсечени и унищожени въпросните дървета.
При това положение съдът счита, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, а именно нарушена е разпоредбата
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, която изисква постановлението да съдържа описание
на нарушението, датата и мястото на нарушението, както и обстоятелствата, при
които е извършено. Нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй като
касае фактическия състав на нарушението. От една страна не е посочено точно
според законовата норма времето на извършване на нарушението. Този пропуск води
до съществено нарушаване на правото на защита на наказания, тъй като в случая
съдът действа само като въззивна инстанция и не може да променя фактическата
обстановка, приета от административнонаказващия орган в постановлението.
Датата и мястото на извършване на нарушението са
задължителен реквизит, както за съставения акт, така и за издаденото въз основа
на него наказателно постановление, при което посочването на различни дати или
места за извършване на нарушението е в
противоречие с императивните разпоредби на чл.42,
т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН. Това принципно води до невъзможност да се установи кога
точно и къде е извършено нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на извършителя и пряко накърнява правото му на защита. ЗАНН
определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за
установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата
и законните интереси на гражданите и организациите. За целта същият въвежда
императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП.
Съгласно чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в
акта и в НП следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, неговото описание и на обстоятелствата, при които е било
извършено. Липсата или несъвпадението на тези данни в АУАН и НП накърнява от
една страна правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна води до невъзможност
съдът да провери по същество законосъобразността на проведената
административнонаказателна процедура. Следва да се отбележи, че с оглед
формалния характер на административно-наказателното производство институтът на
техническа грешка не намира приложение в него и не е предвиден от законодателя.
Нещо повече – съдът действа като въззивна инстанция и не може да променя по
никакъв начин възприетата от АНО фактическа обстановка. Изложеното е достатъчно
основание за отмяна на издаденото НП съгласно трайната и непротиворечива
съдебна практика. Недопустимо е едва в съдебната фаза на процеса пред
въззивната инстанция за пръв път да се
представят доказателства, от които би могло да се установят съществени елементи
на вмененото административно нарушение, сред които и датата и мястото на
извършването му. Недопустимо е наказаното лице едва в този етап на
производството да научи кога и къде според наказващият орган е извършило
нарушението.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление
е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
При този изход на спора, съобразно чл.
63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 ЗАНН, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за
сторените разноски за възнаграждение на адвокат, чийто размер 300.00 /триста/
лв. съответства на установения минимум по чл.
18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения От съдържанието на приложения на
л.19 договор за правна защита и съдействие от 08.07.2020 г., от приложените
пълномощно и списък с разноски се установява, че жалбоподателят е възложил на
адв.П., РАК оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното НП.
Договореното адвокатско възнаграждение
е в размер на 300.00 /триста/ лева и е заплатено в брой при подписване на
договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От
друга страна, съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
В случая възражение за прекомерност не е
направено от процесуалния представител на Община - Варна и съдът не дължи
произнасяне по този въпрос. В проведените по делото съдебни заседания, възз. е бил представляван от адвокат. Затова следва да се
уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника, като на последния
следва да бъдат присъдени съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, направени по настоящото дело, в размер
от 300,00 /триста/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Районен съд Варна
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 100063 от
11.02.2020 год. на Зам. Кмет на Община - Варна, с което е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лв. на основание чл.55 от ЗАНН, във
връзка с чл.56, ал.1 и чл.57, ал.5 от Наредба за изграждане, стопанисване,
контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна, на „Терем
- КРЗ Флотски арсенал - Варна“, ЕИК *********, представлявано от Д.С.С.за нарушение на чл.47, ал.1, вр. чл.57, ал.1 и ал.5 от
Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на
територията на Община Варна.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Терем - КРЗ
Флотски арсенал - Варна“, ЕИК *********, представлявано от Д.С.С., сумата от
300,00 /триста/ лева, представляваща съдебни разноски по АНД № 961/2020 г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: