РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към
Присъда № 24 от 26.03.2014г., постановена по
Н.О.Х.Д.№ 38/2015г.
Производството е по реда на чл.27 НПК „Съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция”, при хипотезата на чл.371, т.2 НПК.
Обвинението срещу подсъдимия Т.Р. *** е за
това,че: На 26.05.2014г. по път IV - 49014, км. 26+483 м. в землището на
с.Брестовене, обл.Разград, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Бора”
с рег.№ РР 27 82 ВА, е нарушил правилата
за движение по пътищата – чл.5, ал.3,т.1, предл.1, чл.20, ал.1, чл.20, ал.2, чл.21, ал.1 от ЗДвП,
чл.73, ал.1 от ППЗДвП, чл.150, чл.150а, ал.2, т.6, в.в. с ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Е
ф. А. - на 32 г. от с.Брестовене, и средни телесни повреди на Р.Т.Р. – на 8 г., изразяващи се в съчетана механична травма, с контузия на главата, десния
горен крайник, таза и дясното бедро, разкъсно-контузна рана на
главата, счупване на дясната раменна
кост, в горната ѝ трета, счупване на дясна срамна кост, счупване на
дясната бедрена кост, в средната ѝ трета, които са довели до разстройство
на здравето, с временна опасност за живота, поради получения травматичен шок,
трайно затруднение на десния горен крайник и трайно затруднение на десния долен
крайник като деянието е извършено в
пияно състояние, Т.М. е управлявал без да има необходимата правоспособност и
представлява особено тежък случай, защото: подсъдимият е осъждан два пъти
за престъпления по чл.343б, ал.1 от НК /
по н.а.х.д.№ 163/2006г. на РС- Кубрат и
н.о.х.д.№ 57/2014г. на РС-Кубрат/, наказван е
шест пъти за административни нарушения на правилата за движение по
пътищата / НП № 1999/29.09.2005г. за нарушение по чл.150 от ЗДвП, НП №
47/20.07.2006г. за нарушение по чл.177, ал.1, т.2 и чл.179, ал.2 от ЗДвП, НП № 1067/25.11.2009г.
за нарушения по чл.150 и чл.70, ал.3, т.2 от ЗДвП и НП №
14-0290-000068/28.03.2014г. за нарушения по чл.5, ал.3, т.1 и чл.150 от ЗДвП,
Фиш № А/551697/10.09.2009г. за нарушения по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП и Фиш №
С/242231/17.05.2013г. за нарушение по чл.145, ал.2 от ЗДвП/; с престъплението е
причинена и лека телесна повреда на С.Т.Р.- на 12г., изразяваща се в контузия
на главата, мозъчно сътресение, леко изразено по тежест, без изпадане в
безсъзнателно състояние, което е довело до временно разстройство за здравето
неопасно за живота- престъпление по чл.343, ал.4, в.в.с ал.3, пр.1 и пр.7,
буква „б”, в.в. с. ал.1, буква „в”, в.в. с чл.342, ал.1 от НК.
На основание чл.76 и сл НПК съдът
конституира в качеството на частни обвинители Ш. А И. и Ф.А.И. като наследници на починалата ѝм дъщеря E.ф. А. и малолетните С.Т.Р.
и Р.Т.Р., чрез техния особен
представител адв.Б.Н. назначена на ДП при хипотезата на чл.101 НПК като наследници
на починалата ѝм майка E.ф. А., а
мололетния Р. и като лично пострадал.
В хода на съдебното производство подс.
М. се призна за виновен по обвинението срещу него, призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти.
При провеждане на съдебното следствие
на основание чл.373, ал.2, в.в. с чл.372, ал.4 от НПК не се извърши
разпит на подсъдимия.
ОКРЪЖНИЯТ
СЪД след преценка на доказателствата прие
за установено, следното:
Подс. М. е с начално образование. Нямал
свидетелство за управление на моторно превозно средство въпреки това, често след употреба на алкохол управлявал
различни автомобили. За тези негови престъпления и административни нарушения
бил наказван, както следва:
С
Решение № 171/24.10.2006г. на РС-Кубрат по
н.а.х.д.№ 163/2006г., в сила от 09.11.2006т. бил признат за виновен в
това,че: На 07.07.2006г., около 23,00 ч. в с.Брестовене, обл.Разград по
ул.”Н.Вапцаров” е управлявал МПС- л.автомобил „Ситроен” с рег.№ В 32 49 СВ с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2
на хиляда – 1,96 промила, установено по надлежния ред, с което е осъществил състава на
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК бил освободен
от наказателна отговорност и наложено административно наказание „глоба” в
размер на 600, 00 лв.;
С Определение №17/19.03.2014г. на РС-Кубрат
по н.о.х.д.№ 57/2014г., влязло в сила от
04.04.2014г. бил признат за виновен в това, че: На 16.03.2014г. в гр.Завет, обл.Разград по
ул.”Освобождение” управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Бора” с рег.№ РР
27 82 ВА, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 2,64 промила, установено по
надлежния ред, с което е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1
от НК и е бил осъден на лишаване от свобода за срок от ПЕТ МЕСЕЦА, на основание
чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на
наказанието е било отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.;
С
НП № 1999/29.09.2005г. за нарушение по чл.150 от ЗДвП.;
С НП
№ 47/20.07.2006г. за нарушения по чл.177,
ал.1, т.2 и чл.179, ал.2 от ЗДвП.;
С НП
№ 1067/25.11.2009г. за нарушения по чл.150 и чл.70, ал.3, т.2 от ЗДвП.;
С НП №
14-0290-000068/28.03.2014г. за нарушения на чл.5, ал.3, т.1 и чл.150 от ЗДвП.;
С фиш №
А/551697/10.09.2009г. за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.;
С фиш
№ С/242231/17.05.2013г. за нарушение по
чл.145, ал.2 от ЗДвП.
Подс.М. живеел на съпружески начала с E.ф. А.-на
32 години. От това фактическо съжителство имали две малолетни деца: св.С.Т.Р.-
на 12 години и св.Р.Т.Р.- на 8 години.
На 26.05.2014г. четиримата били в дома си,
находящ се в с.Брестовене. На обяд подсъдимият започнал да пие алкохол-
мастика, ракия и бира. Около 16, 00 ч., когато бил видимо пиян, заедно с А. и
децата се качили в лек автомобил „Фолксваген Бора” с рег.№ РР 27 82 ВА, който
автомобил подсъдимият стопанисвал и бил паркиран пред дома му. След това
откарал семейството си с лекия автомобил до черешови дървета, находящи се в землището между с.Брестовене и с.Острово.
Там децата яли плодове и след около половин час тръгнали да се прибират.
Автомобилът отново управлявал подс.М., до него бил седнал сина му св.Р.Р., а на задната седалка –
фактическата му съпруга – Е А. и до нея дъщеря ѝм - св.С.Р.. Лекият
автомобил се движел по път IV – 49014,
когато достигнал км. 26+483 м.
Пътят бил равен, с широчина шест метра, двупосочен, без хоризонтална или
вертикална маркировка. Времето било ясно и слънчево, а пътната настилка от
едрозърнест асфалт – суха. Банкетът на пътя бил широк един метър като след него имало
дървета. В този пътен участък подсъдимият М. управлявал автомобила със скорост 108 км/ч. В един момент
загубил контрол върху МПС. В резултат на това колата тръгнала наляво, излязла
от пътното платно, преминала банкета и се ударила с дясната си страна в едно от
крайпътните дървета. В следствие на удара се откъснали двете десни врати, а
автомобилът се завъртял на 360 градуса и продължил движението си. След това Е А.
и св.Р.Р. изхвръкнали от колата и паднали в полето. Автомобилът спрял на 19,5 м. след удара в
дървото.
На мястото на пътното произшествие
дошли полицейските служители: св.Г и св.Н. както и медицински екип: св.Али –
лекар и св.И медицински фелдшер. Св.Али констатирала смъртта на Е А.. Двете
деца чувствали силни болки и били откарани в гр.Разград в болничното заведение
за лечение.
Св.Николов тествал с техническо
средство „Алкотест Дрегер” с фабричен № АRDN 0056 подс. М.. Уредът отчел концентрация на алкохол
в кръвта му – 1,79 на хиляда.
Видно от съдебномедицинската експертиза на труп
/т.1, л.70-72/ при огледа и аутопсията но трупа на E.ф. А. се установява:
Съчетана травма: Глава- кръвонасядания на меката черепна покривка; слабо
изразени субдурален и субарахноидален кръвоизливи; разкъсно контузни рани,
кръвонасядания, отоци и охлузвания по лицето; многофрагметно счупване на
долната челюст; Шия: тежка травма- спондилолистеза на гръбначния стълб, на ниво първи-втори шиен
прешлен; охлузвания, одрасквания и повърхностни порезни наранявания на шията;
Гърди: тежка гръдна травма – счупване на 6-8-мо ребра в дясно,с разместване и
разкъсване на тъканната плевра; контузия на белите дробове; разкъсване на перикардната торбичка; разкъсване на дясна
камера на сърцето; колекция от кръв в дясно плеврално пространство и перикардната торбичка – около 550 бл.;
охлузвания, одрасквания и повърхностни порезни наранявания на гръдния кош;
Корем и таз – тежка коремна травма - разкъсване
и размачкване на черния дроб; разкъсване
на слезката; зацапване с кръв на коремната кухина; счупване на тазови кости
двустранно; ретроперитонеален кръвоизлив; непълно разкъсване на матката; охлузвания на предна коремна стена; охлузване
в поясната област; Крайници – счупване на дясна лъчева кост; изкълчване на
дясна гривнена става; счупване на лява раменна кост; счупване на дясна бедрена
кост; порезни рани, повърхностни порезни наранявания, одрасквания и охлузвания
по десен горен крайник; охлузвания на лява лакетна става и лява предмишница;
кръвонасядания в седалищните области и по двата долни крайника; охлузване на
дясна глезенна става; Анемия на бъбреците; оток на белите дробове; оток на
мозъка.
При тези данни заключава експертизата, причината за
настъпване на смъртта следва да се отдаде на установената Съчетана травма,
довела до несъвместими с живота увреждания на вътрешни органи и остра
кръвозагуба.
Относно, механизма на причинените
травматични увреждания експертизата заключава, че са резултат на
действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и предмети с остри върхове и режещи ръбове и инерционни сили и могат
да бъдат получени при ПТП на 26.05.2014г.
Видно от съдебно-медицинската
експертиза по писмени данни /т.1, л.81-83/ пострадалият Р.Т.Р.- на 8 години, е получил:
съчетана механична травма с контузия на главата, десния горен крайник, таза и дясното бедро: разкъсно-контузна
рана на главата, счупване на дясната раменна кост в горната ѝ трета,
счупване на дясната срамна кост, счупване на дясната бедрена кост в средната
ѝ трета. При постъпването на лечение е установена картина на травматичен
шок.
Описаните увреждания, заключава
експертизата могат да бъдат получени по начин както се съобщава в делото- при
ПТП на пътник в лек автомобил.
Експертизата заключава, че тези
увреждания са довели до: 1. Разстройство на здравето с временна опасност за
живота поради получения травматичен шок. 2. Трайно затруднение движението на
десния горен крайник поради счупването на раменната кост. 3.Трайно затруднение
движението на десния долен крайник поради счупването на срамната кост и дясната
бедрена кост.
Среден срок за приключване на
оздравителния процес около 8-9 месеца за счупването на бедрената кост, около
4-5 месеца за счупената раменна кост и около 2 месеца за срамната кост.
Видно от съдебно-медицинската експертиза по
писмени данни /т.1, л.85-86/ пострадалата С.Т.Р.- на 12 години е получила: Контузия
на главата.Мозъчно сътресение леко изразено по тяжест, без изпадане в
безсъзнателно състояние. По свидетелски показания насинявания на кожата по
лицето и ръцете.
Експертизата заключава, че тези увреждания
могат да бъдат получени по начин както се съобщава в делото – при ПТП на пътник
в лек автомобил и са довели до временно разстройство на здравето неопасно за
живота на пострадалата. Среден срок за приключване на оздравителния процес
около 20 дни.
Назначената по делото съдебно психиатрична експертиза /т.1,
л.90-92/ установява, че подс.М. не се води в регистрите на Отделението по
психиатрия към МБАЛ-Разград и не страда
от психично заболяване.
Експертизата заключава, че по време
на извършване на инкриминираното деяние подс.М. се е намирал в състояние на
обикновено алкохолно опиване – лека степен, поради което е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Експертизата заключава още, че
поведението на подс.М. илюстрира несъмнено присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на детайли,
последователност и логичност на действията. Експертизата не открива психични
отклонения, които да лишават подсъдимия от годност да дава адекватни и
достоверни обяснения по случая. Установеното прилошаване и загуба на съзнание
след инцидента са от получената
черепно-мозъчна травма и по описание и поведение следват естествения механизъм
на възникване и развитие на състоянието при черепно мозъчна травма. С това се свързват и
установените-описани от освидетелствания епизоди с липсващ спомен, но тези
епизоди нямат връзка с обстоятелствата около възникналия инцидент.
Експертизата заключава, че подс.М.
може пълноценно да участва във всички фази
на наказателното производство и да носи наказателна отговорност за
деянията си.
Съгласно заключението на съдебно автотехническата експертиза /т.1,
л.59-65/ непосредствената причина за
автопроизшествието е загуба на контрол над автомобила при движение на водача М.
с несъобразена скорост в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Скоростта на
движение на лекия автомобил управляван от подс.М. преди удара е била около 108 км/ч.
Експертизата заключава, че МПС не
отговаря на изискванията за безопасно движение по пътната мрежа в страната, предприетите от водача
действия не отговарят на изискванията за безопасност. При движение с по-малка
скорост в участъка на ПТП е съществувала техническа възможност при конкретните
обективни и субективни условия за предотвратяване на произшествието. Водачът на
автомобила сочи експертизата, се е движел с около 108 км/ч, като за случая
тя е по-висока от допустимата, несъобразена с конкретните пътни условия и
заключава, че и има причинна връзка с настъпилите последици.
Експертизата дава заключение и
относно стойността на насените щети по автомобила по действащи пазарни цени към
датата на извършване на деянието в размер на 3 100,00 лв. При състоянието,
в което се намира процесния лек
автомобил след ПТП – не подлежи на ремонт и възстановяване.
Тази фактическа и правна обстановка изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът прие за установена / чл.373, ал.3 НПК/ въз основа на
направеното самопризнание на подс.М. и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство по установения в НПК
ред и начин, представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят.
Анализът на всички събрани
доказателства по отделно и в съвкупност даде
основание на съда да приеме категорично, че автор на инкриминираното
деяние е подс.М. както и, че с действията си от обективна и субективна страна
той е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.4, в.в. с ал.3,
предл.1 и предл.7, буква „б”, в.в. с ал.1, буква „в”, в.в. с чл.342, ал.1 от НК,
по следните съображения и правни изводи:
Самопризнанието на подс.М. в случая, е в пълно
съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства.
На първо място, гласните доказателства.
Фактите относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на
подсъдимия в него, се доказват от показанията на свидетелите: Г.Г –
мл.полицейски инспектор в УП-гр.Завет, Б.М. – брат на подс.М., който е пожелал да даде и е дал показания след запознаване с нормата на чл.119 НПК, която му дава право да откаже да
свидетелства, както и с нормата на чл.121 НПК, Т.Н.- мед.фелдшер при
ЦСМП-Кубрат, Н.Н.- мл.авто-контрольор при РУП-Кубрат, И.А.- съсед на подс.М.,
Ш.А.- общо практикуващ лекар за с.Брестовене и с.Острово, Е.И- мед.фелдшер при
д-р Ш.Али, Г.П.-мед.фелдшер при
ЦСМП-Кубрат, Ф.И.- баща на E.ф. А., и св.Ф.А. – съсед на подс.М. и
семейството му, разпитан в хода на съдебното следствие относно, характеристични
данни и личността на подсъдимия.
Тези свидетелски показания са
еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
поради това, съдът ги кредитира за достоверни и обективни при изграждане на
становището си както з авторството на инкриминираното деяние, така и за
правната квалификация на същото.
В частност, в хода на ДП са били
разпитани в качеството на свидетели малолетните пострадали, деца на подсъдимия
и починалата Е – С. – 12 годишна и Р. -
8 годишен. Съдът обаче, при изграждане на становището за авторството и правната
квалификация на деянието не кредитира, не обсъди дадените от тях показания при
съвкупната преценка на всички доказателства, защото тези разпити са извършени в
нарушение на правилото на чл.140, ал.4 НПК, което задължава органа, който извършва разпита, да разясни на малолетния
свидетел необходимостта да даде правдиви показания, без да му отправя
предупреждения за отговорност, респ. не са събрани и проверени по установения в
НПК ред и начин и поради това са негодни доказателствени средства, и прие
категорично, че обвинението срещу подс.М. в случая, се установява и доказва и
без тези свидетелски показания.
На следващо място, горните елементи включени предмета на доказване, се установяват и от
заключенията на назначените и извършени експертизи: съдебно медицинска
експертиза на труп, съдебно медицински експертизи по писмени данни, съдебно
психиатрична експертиза, съдебно автотехническа експертиза.
Касае се, за експертни заключения
извършени обективно и компетентно въз основа на обективни дадености, намерени и
установени както следва: при съдебно медицинските експертизи след оглед,
изследвания и аутопсия върху трупа на пострадалата, след запознаване с
материалите по делото и приложената медицинска документация, при съдебно
психиатричната експертиза след медицински преглед- психиатрично освидетелстване
на подс.М. и материалите по делото, при автотехническата експертиза след запознаване с материалите по делото,
оглед на местопроизшествието и оглед на процесния автомобил.
Касае се, за експертни заключения,
кореспондиращи с конкретно установените факти и обстоятелства по делото,
достатъчно пълни и ясни, обосновани и не будещи каквото и да било съмнение
относно тяхната правилност и поради това, кредитирани изцяло от съда при
изграждане на становището за авторството и правната квалификация на
инкриминираното деяние.
Писмените и веществените
доказателства.
Съвкупният анализ на
доказателствата даде основание на съда да приеме, че обвинението срещу подс.М.
е доказано по несъмнен начин, респ.,че пътнотранспортното произшествие е
настъпило по вина на подс.М. и в резултат на допуснатите от него нарушения на
ЗДвП и ППЗДвП.
Безспорно се установява и доказва
по делото, че на инкриминираната дата и място, подс.М. при управление на
стопанисвания от него лек автомобил „Фолксваген Бора” с рег.№ РР 27 82 ВА, без
да има свидетелство за правоуправление в
нарушение на правилото по чл.150 от ЗДвП „Всяко пътно превозно средство, което
участва в движение по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач” и на правилото на чл.150а, ал.2, т.6, в.в. с ал.1 от ЗДвП
„За да управлява моторно превозно средство водача трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното
от него превозно средство- категория „В” за МПС с допустима маса, която не
надвишава 3 500
кг., проектирани и конструирани за превоз на не повече
от осем пътници плюс водача” -
квалифициращо обстоятелство по см.на чл.343, ал.3, предл.7 от НК,
доказващо се по несъмнен начин от гласните и писмени доказателства – писмо и
справка от ОД на МВР-Разград /т.1, л.96 – 99/; безспорно се установява и
доказва по делото, че подс.М. е
управлявал автомобила и в нарушение на правилото на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП „На водача на пътното превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол” в „пияно състояние” с
концентрация на алкохол в кръвта – 1,79 на хиляда, установена с техническо
средство от св.Н., и писмените доказателства-запаметени показания в паметта на
Алкотест Дрегер 7510 за периода от 20.05.2014г. до 31.05.2014г., проверка на средствата за измерване
анализатори на алкохол тип Алкотест Дрегер 7510 /т.1, л.100-1001/, свидетелските
показания, заключението на съдебно психиатричната експертиза, която сочи, че
подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека степен и е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, респ., доказва се и наличие
на квалифициращото обстоятелство „пияно състояние” по чл.343, ал.3, предл.1 от НК; безспорно се установява и доказва също, че подсъдимият е нарушил и
правилото на чл.21, ал.1 от ЗДвП
съгласно, което „При избиране скоростта на движение на водача на пътното
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h за извън
населено място, на водача на пътното превозно средство от категория „В” е забранено да превишава 90 км/ч”, същото правило е
регламентирано и в чл.73, ал.1 от ППЗДвП като е управлявал автомобила видно от
заключението на автотехническата
експертиза със скорост около 108
км/ч. - превишена
за движение извън населено място, респ. по-висока от максимално допустимата – 90 км/ч..
От обективна страна, комплексното
нарушаване на тези правила за движение – основното, от които е нарушаването на
чл.21, ал.1 от ЗДвП – са в пряка
причинна връзка с настъпилото
пътно-транспортно произшествие в резултат, на което е настъпил общественоопасния
резултат – смъртта на пострадалата E.ф.
и средните телесни увреждания на малолетния пострадал Р.Р..
Относно, визираното от обвинението
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП – това нарушение няма пряко отношение към
настъпилото ПТП, тъй като отсъствието на постоянно упражняван контрол върху
автомобила е самостоятелно и може да бъде осъществено само доколкото не е
налице нарушение на режима на скоростта. В конкретният случай, няма данни
водачът да е изгубил контрола върху МПС, като самостоятелно нарушение на правилата
за движение, респ. това да се дължи на отклоняване на вниманието, разсейване и
др.
В тази връзка, именно комплексното нарушаване
на посочените горе правила за движение – основното, от които по чл.21, ал.1 от ЗДвП е довело в случая, до загуба на контрол върху управляваното от подсъдимия
МПС.
Липсва и нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Съгласно постоянната съдебна практика едновременно приложение на разпоредбите
на чл.20, ал.2 и чл.21 от ЗДвП е несъвместимо. След като движението се осъществява
със скорост над пределно допустимата по чл.21, ал.1 от ЗДвП, какъвто е
конкретният случай, отговорността на
подсъдимия следва да се ангажира за
„превишена скорост”, т.е., само за това нарушение на специалния закон.
От субективна страна по отношение на
вредоносния резултат, подс.М. е действал непредпазливо, тъй като не го е искал
и предвиждал, но е бил длъжен и обективно е могъл да го предвиди.
Анализът на събраните по делото
доказателства даде основание на съда да приеме, че в конкретният случай, извършеното
от подс.М. деяние се явява „особено тежък случай” по см. на чл.343, ал.3, б”б” от НК.
Съгласно нормата на чл.93, т.8 от НК „особено тежък случай” е този, при
който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на
други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на
обществена опасност на деянието и дееца.
Конкретният казус, обективиращ на
неправомерни действия на подс.М.,
реализирани чрез грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата –
управление на МПС в пияно състояние, с концентрация
на алкохол в кръвта- 1,79 промила, управление на МПС без необходимата правоспособност, респ.
без придобита квалификация, теоретични и практически умения изобщо да управлява
МПС, управление на МПС с превишена скорост над максимално допустимата за извън
населени места, комплексното нарушаване на тези правила за движение -
основното, от които е нарушаването на чл.21, ал.1 от ЗДвП- са в пряка в
причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат – смъртта на
пострадалата E.ф. и трите средни телесни уреждания на 8 - годишния пострадал Р.; всичко това
значително засилва степента на обществена опасност и на деянието с оглед на
вредните последици и личната обществена опасност на дееца.
Но, с оглед конкретиката на случая и конкретно
установените факти и обстоятелства, съдът отчете многобройни отегчаващи
обстоятелства, които безспорно разкриват изключително висока степен на
обществена опасност на деянието и на дееца.
Съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието, зачестилите през последните години подобни престъпления,
тежки ПТП с тежък съставомерен
общестевеноопасен резултат, причина за голям брой невинни жертви на пътя;
престъпления с изключително голям отзвук и изключително чувствителна широка обществена
реакция относно настъпилите тежки последици от тях.
На следващо място, съдът отчете и
обстоятелството, че с престъплението е
причинена и лека телесна повреда на 12-годишната С.Р., изразяваща се в контузия
на главата, мозъчно сътресение, леко изразено по тяжест, без изпадане в
безсъзнателно състояние, което е довело до временно разстройство за здравето
неопасно за живота. Отделно от това, причинени са и тотални материални щети по автомобила
стопанисван от подсъдимия, който автомобил не подлежи на ремонт и
възстановяване, както и самия подсъдим е получил травматично увреждане на
главата.
Съдът отчете и обстоятелството, че
в конкретният случай, с неправомерното
си поведение, виновно под формата на непредпазливост, подс.М. не само е
причинил болки и страдания на двете си малолетни деца от причинените ѝм
травматични увреждания, но ѝм е причинил и изключително голяма, тежка
морална травма, с тежки морални последици върху
психиката и съзнанието ѝм,
защото техния баща – подсъдимия е причина и за настъпилата смърт на
тяхната майка.
Съдебното минало на подсъдимия. От
доказателствата по делото се установява, че първоначално през 2006г. по
н.а.х.д.№ 163/2006г. на РС-Кубрат, с влязло в сила решение от 09.11.2006г.
подс.М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1
от НК- за управление на МПС – лек автомобил с концентрация на алкохол в
кръвта-1,96 промила, и на основание чл.78а, ал.1 от НК е бил освободен от
наказателна отговорност и наложено административно наказание „глоба” размер на 600 лв. През 2014г. по н.о.х.д.№ 57/2014г. на РС-Кубрат, с
определение влязло в сила на 04.04.2014г., подсъдимият е би признат за виновен
в извършване на същото престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за управление на
МПС- лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта- 2,64 промила, деянието
извършено на 16.03.2014г. и осъден на лишаване от свобода за срок от ПЕТ МЕСЕЦА,
като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е било
отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ. И само два месеца по-късно подсъдимият извършва
настоящото инкриминирано деяние, явяващо се извършено и в изпитателния срок,
обстоятелство, което съдът отчете като отегчаващо, защото наложеното наказание
лишаване от свобода, изтърпяването на което е било отложено не е могло да
въздейства за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия към спазване на законите в държавата ни, нито да
му въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления.
Съдът отчете и обстоятелството, че
подс.М. за периода от 2005г. до 2013г. е бил наказван шест пъти по административен ред за допуснати
нарушения на ЗДвП.
Съдът
отчете и свидетелските показания – св.Ф.И. и св.И.А., които сочат, че действително подс.М. след употреба
на алкохол е имал навика да управлява
лек автомобил независимо от обстоятелството, че
няма правоспособност за това.
Тези обстоятелства сочат и на една
престъпна упоритост проявена от подсъдимия не само при осъществяване на
инкриминираното деяние, но и за един продължителен период от време до деянието. Подсъдимият се е проявявал като
личност с висока степен на обществена опасност, защото упорито е нарушавал правилата за движение по пътищата
с ясното съзнание, че след като не притежава нужната правоспособност не може да
бъде водач на МПС и въпреки това, закупил
и стопанисвал лек автомобил, продължавал да управлява лек автомобил, включително
и след употреба на алкохол и по този начин е бил потенциално опасен за другите
участници в движението, докато това негово неправомерно поведение обективно
приключва с осъществяване на настоящото инкриминирано деяние осъществено в случая,
спрямо най-близките му- фактическа съпруга и двете
ѝм малолетни деца.
Ето защо, при съвкупната преценка на всички тези
обстоятелства съдът прие, че извършеното от подс.М. деяние с оглед на
настъпилите вредни последици и на другите отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока
степен на обществена опасност на деянието и дееца, респ., налице е в
случая, квалифициращият признак „особено
тежък случай”.
Относно, индивидуализацията на
наложеното на подсъдимия наказание.
При индивидуализацията на наложеното
на подс.М. наказание по вид, размер и
начин на изтърпяване, съдът съобразно нормата на чл.373, ал.2 от НПК, в.в. с чл.58а, ал.4 от НК, в.в. с чл.55, ал.1, т.1 от НК ръководейки се от разпоредбите на Общата част
на този кодекс в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление - от пет
до петнадесет години лишаване от
свобода, определи наказание лишаване от свобода
- четири години и шест месеца под най-ниския предел, и постанови същото на основание чл.61,
т.2 и чл.60, ал.1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането по стража да се изтърпи при строг
първоначален режим, в затворническо общежитие от закрит тип, по следните съображения:
Освен изложените горе обстоятелства,
при които извършеното престъпление разкрива изключително висока степен на
обществена опасност да деянието и дееца, въздигнато от законодателя като
такова, съдът съобрази и следните смекчаващи вината обстоятелства:
Подсъдимият е на 37 години, с начално образование, без определена
професия и квалификация, безработен в условията на действителна безработица в
страната, работи на частни начала обща работа, не притежава недвижими имоти,
живее в къщата на родителите си, сам се грижи за болен баща с тежко заболяване
след смъртта на майката, има задължения за издръжка на двете си малолетни деца,
като сам се грижи и за малолетния си син след ПТП, по характер тих и скромен,
уважаван от съселяните си; процесуалното поведение на подсъдимия – след произшествието
няма данни с поведението си подсъдимият да е възпрепятствал разследващия орган
при документиране на извършеното от него престъпление - останал е на мястото до идване на полицейските
служители, споделил е пред медицинския екип, че е употребил алкохол, позволил е
да бъде изпробван от полицейските служители с техническо средство за алкохол макар,
че сам той е имал нужда от медицинска помощ и му е била оказана такава; изказаното
съжаление за случилото се както пред
съда, така и веднага след произшествието по свидетелските показания.
На
основание чл.68, ал.2, в.в. с ал.1 от НК тъй като извършеното от подсъдимия
деяние е непредпазливо явяващо се извършено
в изпитателния срок по
н.о.х.д.№57/2014г. на РС-Кубрат, съдът не постанови подсъдимият да
изтърпи и отложеното наказание по това
дело от пет месеца лишаване от свобода, а отчете това обстоятелство само като
отегчаващо вината такова /видно от изложеното горе/.
Така определеното наказание на подс.М. по вид, размер и начин на изтърпяване е напълно справедливо, съответно както на
обществената опасност на деянието, така и на личната обществена опасност на
дееца и ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК за
генералната и специална превенция.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подс.М. е осъден да заплати в полза на
Републиканския бюджет сумата от 579,70
лв., представляваща разноски на досъдебното производство
Относно,
веществените доказателства: комбинирана полица за задължителна „Гражданска
отговорност” и контролен талон,
удостоверение за техническа изправност, квитанция за платен данък и лек
автомобил „Фолксваген Бора” с рег.№ РР
27 82 ВА съдът постанови да се върнат на
подс.Т.Р.М. след влизане на присъдата в сила.
По изложените съображения РАЗГРАДСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Д.ВАСИЛЕВА/
НР