№ 3112
гр. С., 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110134914 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ЗАД „А.“ срещу ЗК „Л. И.“ АД по
реда на чл. 422, ал. ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от 3304,22 лв., представляваща
регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение във връзка с ПТП
от 20.03.2021 г., с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
20.01.2022 г. до окончателното изплащане, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 87,20 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.10.2021
г. до 17.01.2022 г.
Ищецът твърди, че на 20.03.2021 г., около 21.30 ч, в срока на застрахователното
покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за
автомобил „Рено Еспейс“, рег. № СВ **** МВ, е реализирано събитие – ПТП,
настъпило в гр. С., по пътя от кв. „Д.“ към хижа „Алеко“, между застрахования при
него лек автомобил и лек автомобил „Джип Чероки“, рег. № СВ **** РА. Сочи, че вина
за настъпването му имал водачът на лек автомобил „Джип Чероки“, рег. № СВ ****
РА, който блъснал отзад маневриращия при обръщане на посоката на движението си
автомобил „Рено Еспейс“, рег. № СВ **** МВ. Твърди, че в причинна връзка с
описаното ПТП са причинени щети на застрахования при него автомобил. Ищецът
твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 3289,22 лв. Поддържа,
че по отношение на лек автомобил „Джип Чероки“, рег. № СВ **** РА към дата на
ПТП била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество,
като с оглед извършеното плащане възникнало регресното му вземане срещу ответника
1
за платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е бил поканен на
15.09.2021 г. да заплати сумата от 3304,22 лв. с включени ликвидационни разноски в
размер на 15 лв., но не последвало плащане. Иска се от съда да постанови решение, с
което да уважи исковете.
Ответникът – ЗК „Л. И.“ АД в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
отговор на исковата молба оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите вреди и вината на
застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“ водач. Твърди, че
вината за настъпване на процесното ПТП е на водача на застрахования при ищеца
автомобил.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
че на посочената в исковата молба дата и място е реализирано ПТП между МПС,
застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ и МПС, застраховано при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“; наличието на валидна застраховка „Каско“
между ищеца и собственика на увреденото МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие; наличието на покрит риск по застраховка „Каско“; че
ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размера, посочен в
исковата молба – 3289,22 лв.; наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на
увреждащото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие.
За изясняване на механизма на процесното ПТП и причинно-следствената връзка
между същото и щетите по увредения автомобил е изслушано заключението на
съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ) и са събрани гласни доказателствени
средства.
Въз основа на данните в протокола за ПТП експертът е дал следното заключение
относно механизма за ПТП: същото е настъпило, като при движение по пътя от кв. „Д.“
към хижа „Алеко“, в района на Драгалевския манастир, непосредствено преди ляв
завой на пътя, поради натрупал на пътя сняг, водачът на автомобил „Рено Еспейс“, с
рег. № СВ **** МВ предприема маневра за обръщане посоката на движение. Преди да
потегли в обратна посока автомобилът се е намирал в лентата за движение в посока
хижа „Алеко“, но с предна част, насочена към квартал „Д.“. В същия момент, в посока
към гр. С. се движи лек автомобил „Джип Чероки“, рег. № СВ **** РА, като при
преминаване през десен завой на пътя, водачът частично навлиза в лентата за
насрещно движение и реализира ПТП със задната част на автомобил „Рено Еспейс“, с
рег. № СВ **** МВ.
Според заключението на вещото лице всички вреди по автомобил „Рено Еспейс“,
с рег. № СВ **** МВ са в причинна връзка с процесното ПТП. Стойността,
необходима за възстановяване на същия, изчислена на база средна пазарна цена към
2
датата на ПТП е 3987,94 лв.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно,
като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените по делото
доказателства и е отговорило в пълнота на поставените задачи.
От разпита на свидетеля Й. П., водач на лек автомобил „Рено Еспейс“, с рег. №
СВ **** МВ, се установява, че процесното ПТП е настъпило по пътя към хижа
„Алеко“. Свидетелят посочва, че поради натрупания сняг, предприема маневра за
обръщане посоката на движение на автомобила и преди да потегли в обратна посока
вижда светлина от фарове на автомобил зад себе си и решава да изчака. Свидетелят
посочва, че по това време управляваният от него автомобил се намирал на платното за
насрещно движение, с включени аварийни светлини и максимално близо до
стоманената предпазна ограда на пътя. Според показанията на свидетеля, идващият зад
него автомобил се движел бързо, поради което не успял да вземе завоя, автомобилът
поднесъл и се ударил в управлявания от свидетеля автомобил. В съставения
двустранен констативен протокол за ПТП, свидетелят написал, че е невинен, а водачът
на другия автомобил – че е виновен за ПТП.
Събраните гласни доказателства, като кореспондиращи и със заключението на
вещото лице, преценени в съвкупност, служат на съда като достоверни данни за
установяване на правнорелевантните обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
3
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Спорно по делото е обстоятелството относно наличие на противоправно
поведение на водача на застрахования при ответното дружество автомобил. Същото
съдът приема за установено въз основа на изслушаните по делото свидетелски
показания и заключението на САТЕ, съгласно които ударът между процесните ППС е
настъпил поради поведението на водача на лек автомобил „Джип Чероки“, рег. № СВ
**** РА, който е нарушил разпоредбата на 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно която на
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи
в лентата за насрещно движение.
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Предвид обстоятелството, че претендираният от ищеца размер на регресното му
вземане за изплатено от него застрахователно обезщетение – 3289,22 лв., е по-нисък от
посочения в заключението на САТЕ размер на сумата, необходима за възстановяване
на лек автомобил „Рено Еспейс“, с рег. № СВ **** МВ от 3987,94 лв., предявеният иск
следва да бъде уважен изцяло. На ищеца следва да бъдат присъдени и ликвидационни
разноски в размер на 15 лв.
Върху присъдената главница се дължи законната лихва, считано от 20.01.2022 г.
4
до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен паричен дълг и изпадане на
ответника в забава, както и че поканата е отправена 30 дни преди началната дата на
забавата.
Периодът на забавата в случая е от 15.10.2021 г. до 17.01.2022 г. С
обстоятелството, че ответникът не оспорва факта на получаване на поканата за
плащане на 15.09.2021 г., посочена като дата на печат върху същата, (т.е. 30 дни преди
началния срок на забавата), предвид установения по делото размер на главницата и въз
основа на вменената му по силата на чл. 162 ГПК компетентност с помощта на
общодостъпен калкулатор, съдът счита, че следва да уважи изцяло исковата претенция
на дължимото обезщетение за забава, което възлиза на сумата от 87,20 лв.
По разноските:
Съгласно ТР № 4/18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното.
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Същият претендира разноски за държавни такси в заповедното и исковото
производство в общ размер на 135,66 лв., за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда, за депозит за САТЕ в размер на 300 лв. и за депозит за свидетел в
размер на 40 лв. По реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
съдът определи юрисконсултнското възнаграждение в размер на 100 лв.
Ето защо предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 507,83 лв. представляваща
разноски в исковото производство, както следва: 67,83 лв. разноски за държавна такса,
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 300 лв. депозит за вещо лице и 40 лв.
депозит за свидетел, и 117,83 лв. разноски в заповедното производство, както следва:
67,83 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ЗК „Л. И.“
АД, ЕИК ********* дължи на ЗАД „А.“, ЕИК ********* на основание чл. 411, ал. 1,
изр. 2 КЗ сумата от 3304,22 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от 20.01.2022 г. до окончателното изплащане, и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 87,20 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата
от 3304,22 лв. за периода 15.10.2021 г. – 17.01.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ********* да
заплати на ЗАД „А.“, ЕИК ********* сумата от 507,83 лв., представляваща разноски в
исковото производство и сумата от 117,83 лв., представляваща разноски в заповедното
5
производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6