№ 589
гр. София , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000500315 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 904108/22.10.2020г, постановено по гр.д. № 214/2020г. по описа на ОС-
Благоевград, ГО, съдът е уважил частично иск с правно основание чл.52 вр.чл.45 ЗЗД, като е
осъдил Н. Б. Г. да заплати в полза на Й. И. Я., сумата от 12 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания, причинени на 29.09.2015г около 07.10 ч. в гр.***, в района на завоя зад хотел
„Ален мак” в следствие на дърпане, влачене, нанасяне на удари в областта на лицето, корема
и гърба, блъскане на земята и разсъбличане, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.09.2015г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 9 лв. направени
разноски, съобразно уважената част на иска.
Със същото решение на основание чл.38 ал.2 ЗА Н. Б. Г., е осъден да заплати на
адв.Г. Ю. сумата в размер на 890 лв. адв.възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
по делото, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на ОС - Благоевград д.т. в
размер на сумата от 480 лв. и сумата от 600 лв. направени по делото разноски за вещи лица.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец Й. И. Я. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за разликата
над 12 000 лв. до предявения пълен размер н от 40 000 лв., и моли съда да го отмени и уважи
1
предявения иск. Изтъква факта, че на 29.09.2015г. около 07.10 часа в гр.***, в района на завоя зад
хотел „Ален мак” ответникът е направил опит да я отвлече, като я дърпал за ръката и косата,
ударил я с юмрук в окото и против волята я качил с бутане в управлявания от него л.а.марка
„ Ровър” с рег.№ ***- в резултат на което, в следствие на дърпане, влачене, нанасяне на
удари в областта на лицето, корема и гърба, блъскане на земята и разсъбличане той й
нанесъл травматични увреждания, изразяващи се в леки телесни повреди по цялото тяло.
Твърди, че в резултат на преживения шок коренно„ се променил живота й”, станала друг
човек - страхлива, уплашена, срамуваща се от всичко и всеки, несмееща да излиза сама на
вън без придружител, страхуваща се от преследване от ответника, сънуваща кошмари, за
това, че накърнил емоционалната и психологическата същност, посегнал на най-ценното,
правото да живее свободно, сама да избирам къде, кога и с кого да отиде, за това, че
накърнил и нарушил правото й да се придвижва свободно, телесната й човешка
неприкосновеност, женско и човешко достойнство, разсъбличайки я на публично място
против волята й. Видно от заключението на СМЕ, изготвена от в.л.А. е, че множеството
описани травми по тялото са причинени в резултат на множество удари, блъскания,
дърпания и т.н., като всички са се развили в период от време, в който се е борила, за да се
спаси от отвличане, но и ясно осъзнавайки, че ако не се съпротивлява, ще бъде отвлечена и
всичко това във време, в което все още е била дете, формирала се е като личност, ето защо и
броят на деянията следва да бъде взет предвид от съда при определянето на размера на
неимуществените вреди. Твърди, че в резултат на инцидента на 29.09.2015г. и след това
преживяла остра стресова реакция, която по - късно преминала в състояние - разстройство в
адаптацията със смесена тревожно - депресивна реакция, и постравматично стресово
разстройство...“Моли за присъждане на обезщетение в пълен размер от 40 000 лв., ведно със
законните последици.
Жалбоподателят-ответник Н. Б. Г. оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го
отмени и отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Изтъква факта, че от събраните по делото
доказателства, не се доказва противоправно деяние, което да е извършено от него, нито
причинна връзка между противоправно деяние и причинения на ищцата вредоносен
резултат. Ако се приеме, че на 29.09.2015г. на ищцата са причинени вреди, то липсват
доказателства, установяващи, че те са настъпили в резултат на именно негово
противоправно поведение. Приложените към ИМ доказателства и събраните впоследствие
такива, макар и официални документи по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК, не представляват
доказателство нито за авторството, нито механизма на престъплението, нито за
противоправното деяние на ответника, тъй като на основание чл. 300 ГПК само влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно не са
доказани пълно и главно елементите на деликта респ. не може да се ангажира неговата
доказателствена тежест.
Отделно от горното твърди, че така определеното обезщетение е явно несправедливо
по размер, изцяло несъответстващо на изискванията на чл.52 ЗЗД. Счита, че действително
2
претърпените от ищцата неимуществени вреди не би следвало да се репарират със сума в
толкова висок размер, тъй като в случая се касае за причинена лека телесна повреда по
смисъла на НК. Видно от назначената по делото СМЕ, нараняванията представляват
предимно охлузвания и кръвонаеядания и пълното оздравяване от същите е било в рамките
на седмица, максимум две, без каквито и да е било последствия и белези за в бъдеще. По
отношение на СПЕ вещото лице е категорично, че към момента на изследването социалното
функциониране на ищцата е напълно възстановено. Затова моли за отхвърляне на иска
изцяло, а в условие на евентуалност - за намаляване по размер на присъденото обезщетение.
Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 52 вр.чл.45
ЗЗД.
Ищцата Й. И. Я. твърди, че с ответника били съученици в МГ гр.Благоевград, като на
на 29.09.2015г около 07.10 часа в гр.***, в района на завоя зад хотел „Ален мак”, при
отиване на училище, била нападната от него, като в следствие на дърпане, влачене, нанасяне
на удари в областта на лицето, корема и гърба, блъскане на земята и разсъбличане, й е
нанесъл травматични увреждания, изразяващи се в множество леки телесни повреди по
цялото тяло. Отделно от това се опитал принудително да я вкара в управлявания от него л.а.
марка и модел „ Ровър” с рег.№ ***, като я дърпал за ръката и косата, ударил я с юмрук в
окото и против волята й я качил с бутане в управлявания от него лек автомобил. За
инцидента е било образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила
осъдителна присъда, с която Н. Б. Г. е признат за виновен, че й е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в болки и страдание - престъпление по чл.130 ал.2 НК. С Решение
№ 3744/17.07.2017 г., постановено по ВНЧХД № 205/2017г. по описа на БлОС е отменена
първоинстанционната Присъда и производството е прекратено, вкл. в частта по
гражданския иск. Въззивният съд е счел, че при наличието на приключено наказателно
производство от общ характер срещу същото лице за същото деяние, следва да намери
приложение принципът "non bis in idem" /„не два пъти за същото” /, с оглед на което е приел,
че са налице процесуалните предпоставки за отмяна на присъдата, с която е реализирана
отговорност по делото от частен характер и за прекратяване на производството, вкл. по
заведения граждански иск. С Решение № 205/28.12.2017г. постановено по КД № 1065/2017г.
по описа на ВКС, НО, е оставено в сила решението на ОС-Благоевград.
Претендира обезщетение от общо 40 000 лв. за причинените неимуществени вреди,
изразяваща се в болки и страдания, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото
обезщетение от датата на деянието 29.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата, за
това, че на 29.09.2015г. около 07.10 часа в гр.***, на ул.”Братя Миладинови” в района зад
3
хотел „Ален мак” направил опит да я отвлече, като я дърпал за ръката и косата, ударил я с
юмрук в окото и против волята, я качил с бутане в управлявания от него л.а., марка и модел
„ Ровър” с рег.№ ***- в резултат на което „се променил живота й”, станала друг човек -
страхлива, уплашена, срамуваща се от всичко и всеки, несмееща да излиза сама навън без
придружител, страхуваща се от преследване от ответника, сънуваща кошмари, за това, че е
накърнил емоционалната и психологическата й същност, посегнал на най-ценното й -
правото да живее свободно, сама да избира къде, кога и с кого да отиде, за това, че е
накърнил и нарушил правото й да се придвижва свободно, накърнил телесната й
неприкосновенност, накърнил женското и човешкото й достойнство, разсъбличайки я на
публично място против волята й, следейки я.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди се, че
не се установява противоправно деяние, което да е извършено от него, както и причинна
връзка между деянието и описаните в исковата молба вредни последици. Моли да се
отхвърли предявения иск. Възразява се срещу претендираните разноски по смисъла на чл.
78, ал.5 ГПК.
От фактическа страна се установява, че през м.януари 2015г, поради твърде
настоятелни опити за ухажване от страна на ответника и съответно- нежеланието на ищцата
за продължаване на приятелската връзка/което обстоятелство се подкрепя от събраните
гласни доказателства, чрез разпита на родителите/, ищцата е подала оплакване до РДВР,
което е довело до издаване на полицейско разпореждане спрямо ответника по реда на чл.64
ЗМВР -да не оказва психически тормоз и физическа саморазправа спрямо Й.Я..
Въпреки това на 29.09.2015г. около 07.10ч. в гр.***, на ул.”Братя Миладинови” в
района зад хотел „Ален мак”, Н. Б. Г. я причакал по пътя й към училище, като й нанесъл
побой, изразяващ се в действия по дърпане, влачене, нанасяне на удари в областта на
лицето, корема и гърба, блъскане на земята и разсъбличане, за което е водено наказателно
производство от общ характер: ДП № 1899 ЗМ-580/16 по описа на Първо РПУ, Благоевград,
за престъпление по чл.142 ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК: за това, че на 29.05.2015г., е направил опит
да отвлече Й. И. Я., като я е дърпал за ръката и косата, ударил я е с юмрук в окото и я е
качил против волята й в управлявания от него автомобил. Това производство е прекратено с
постановление на прокурор от Окръжна прокуратура-Благоевград, от 25.11.2016г,
потвърдено с определение на ОС- Благоевград, от 22.12.2016г. Отделно от това, спрямо Н. Б.
Г. е реализирана отговорност по административен ред, за нарушение на чл.64 ЗМВР, за
което му е наложена глоба от 500 лв., с НП 1899 а-429 от 24.11.2015 г., издадено от
Началника на Първо РУ на МВР-Благоевград, въз основа на акт за административно
нарушение от 02.10.2015 г, за това, че на 29.09.2015г. /в гр.Благоевград/ е нанесъл удари с
ръце в областта на главата, крайниците и тялото на Й.Я., с което не е спазил отправено към
него полицейско разпореждане по ЗМВР от месец януари същата година. Наказателното
постановление е влязло в сила на 27.10.2015 г, а наложената глоба от 500 лв. е платена от
деликвента.
4
За установяване на фактическата обстановка по делото са събрани и гласни
доказателствени средства – разпит на св.Я. и Я. /родители на пострадалата/, както и св.Г.
/майка на ответника/, разпитани в о.с.з. на 17.10.2019г., както и показанията на св.К. /пряк
очевидец на инцидента, случайно преминаващ/ и св.Е. /класен ръководител/, разпитани в
о.с.з. на 18.06.2020г.
От разпита на св.Й. К. /ПРЯК ОЧЕВИДЕЦ/ се установява, че същият бил тръгнал за
работа, когато видял скандал между момиче и момче. Това се случвало в градската градина
зад ресторант „Ален мак“. Момчето се опитвало да сграбчи момичето и да го качи в колата,
то викало за помощ и се дърпало. Момчето било по- силно и при дърпането имало паднали
дрехи по улицата. Свидетелят подал сигнал до полицията по телефона. Момчето успяло все
пак да вкара момичето в автомобила. Тя успяла да излезе от автомобила, но последвал и
втори опит да Я вкара в колата. Посочва, че през цялото време момичето викало за помощ.
Свидетелят се намесил, като на няколко пъти казал на момчето да остави момичето, но
нямало никаква реакция от негова страна. В това време на място дошъл полицейски екип.
Тази ситуация се развила за около 15 мин. рано сутринта, около 7.00 часа.
Установено е, че „пострадалата е останала без блуза, имала синини по ръцете,
охлузвания, дънките й били скъсани, по ръцете и лактите имала множество драскотини,
коленете й били целите в кръв, а очите й били сини“.
САС намира, че показанията правилно са кредитирани от първа инстанция като
логично обосновани и вътрешно непротиворечиви, въпреки наличието на близки родствени
връзки, при условията на чл.172 ГПК, доколкото родителите са преки очевидци на
предисторията и на възстановителния процес на пострадалата, като показанията им
очевидно кореспондират с останалите събрани по делото доказателства - СМЕ /л.18/ и СПЕ
/л.90/. Най-важни са показанията на св.К. /пряк очевидец, повикал полиция/ и св.Е. – класен
ръководител на пострадалото момиче. Класната я определя като изключително слънчево и
приветливо момиче. Знае, че Н. е ученик от съседен клас, който след инцидента е изключен
и преместен в друго учебно заведение. Спомня си, че веднъж той влязъл в тяхната класна
стая, сложил с удар на чина на Й. кутия бонбони във формата на сърце и нещо си говорили,
но тя не чула разговора. След това, видимо ядосан от отговора, излязъл и тръшнал вратата
след себе си.
Въз основа на съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателствени
средства, съдът приема за доказано пълно и главно, че на 29.09.2015г, сутринта около 07 ч.,
в района на завоя зад хотел "Ален мак", ответникът пресрещнал ищцата Я., при отиване на
училище, поискал от нея да се качи в паркирания наблизо автомобил и след като последната
отказала, започнал да нанася удари с ръце по гърба, корема и главата на Я.. След това я
хванал за дрехите и започнал да я дърпа към автомобила, като същевременно й нанасял и
удари с крака, стремейки се да я вкара в автомобила. Я. се съпротивлявала, като се дърпала
и се мъчела да се отскубне и избяга. Въпреки това, в резултат на използваната физическа
сила, нанасянето на удари и дърпането, ответникът успял да качи ищцата в автомобила, без
нейно съгласие, но докато самият той се качвал в него, тя успяла да излезе навън. Това
5
провокирало нова агресия у ответника Г., който успял отново да хване пострадалата и
отново започнал да я блъска, за да я върне обратно в автомобила и да я задържи вътре. При
дърпането на Я., успял да съблече якето и блузата й, като ищцата останала по бельо, но
успяла да побегне. Ответникът я настигнал, започнал да я дърпа и влачи към автомобила,
тогава телефонът на пострадалата иззвънял и тя успяла да отговори на повикването, като
извикала за помощ.
Видно от приложените по делото НЧХД № 625/16 г. по описа на PC - Благоевград;
ВЧХД № 205/17г. по описа на БлОС; наказателно дело № 1065/17 г. по описа на ВКС и ЧНД
№ 653/16 г. по пописа на БлОС, с присъда № 2646/29.03.2017г., постановена по НЧХД №
625/2016 г. по описа на БлРС, подсъдимият Н. Б. Г. - роден на ***г. в гр.***, живущ в
гр.***, жк „***” бл.1 ет.5 ап.20, българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
средно образование, ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 29.09.2015 г.
около 07.07 часа в Благоевград, в района на завоя зад хотел „Ален мак“, в следствие на
дърпане, влачене, нанасяне на удари в областта на лицето, корема и гърба, блъскане на
земята и разсъбличане е нанесъл на Й. И. Я. травматични увреждания, изразяващи се в
бледорозово кръвонасядане на външния край на лявата вежда с размери около 1/1 см.,
съчетано с леко изразен, мек оток с размери около 1,5/2,5 см; подобно и по лявата яблъчна
област под окото с бледосинкаво-розов цвят с размери 1,5/2 см., съчетано с леко изразен
оток с размери около 3/3 см.; отвесно разположено, повърхностно линейно охлузване с
бледорозов цвят във външната част на дясната буза с размери 7/0,7 см.; по дясното коляно
охлузване с неравна розова повърхност, разположена под капачката с овално-ъгловата
форма и с размери около 3/2 см. и подобно охлузване по лявото коляно, но разположено над
капачката му, като около охлузванията и на двете колене се намира леко изразен, мек на
пипане и разлят оток; три броя тъмночервени охлузвания по дясната лакьтна изпъкналост на
около 1 см. едно от други, с размери 6/7 мм., с бледосинкаво кръвонасядане около тях, с
неправилна форма и с размери 3/3 см.; отвесно разположено овално, бледо-синкаво
кръвонасядане с овална форма и с размери 3/1,5 см. по задно-външна повърхност, в средната
трета на дясната мишница, както и леко изразен оток на същото място, овално бледорозово
кръвонасядане с размери 1,5/2 см. по тръбната повърхност на дясната китка, както и
подобно с размери около 1,5/1,5 см. на около 2 см. над и външно от посоченото място;
отвесно разположено линейно, повърхностно бледо-розово охлузване с размери около 7/0,3
см. по долната трета на лявата предмишница с бледосинкавокръвонаседнала периферия с
ширина 5-6 мм. около него; косо разположено многоивецесто повърхностно бледорозово
охлузване с правоъгълна форма и с размери 2,5/2 см. в основата на дланта от към малкият
пръст, като в края на охлузването и по средата на дланта по-дълбока такава, с
тъмночервеникава коричка, с овална форма и с размери 7/9 мм., с което й е причинил лека
телесна повреда изразяваща се в болки и страдание - престъпление по чл.130 ал.2 НК,
поради което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание “ГЛОБА ” в размер на 1500 лева.
6
С тази присъда подсъдимият е осъден да й заплати на сумата 3000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по
чл.130 ал.2 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на
увреждането - 29.09.2015г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният
иск за разликата над 3000 лв. до 15 000 лева, като неоснователен.
С Решение № 3744/17.07.2017г., постановено по ВНЧХД № 205/2017г. по описа на
БлОС е отменена първоинстанционната Присъда и производството е прекратено, вкл. в
частта по гражданския иск. Въззивният съд е счел, че при наличието на приключено
наказателно производство от общ характер срещу същото лице за същото деяние, следва да
намери приложение принципът "non bis in idem" /„не два пъти за същото”/, с оглед на което
е приел, че са налице процесуалните предпоставки за отмяна на присъдата, с която е
реализирана отговорност по делото от частен характер и за прекратяване на производството,
вкл. по заведения граждански иск. С Решение № 205/28.12.2017г. постановено по КД №
1065/2017г. по описа на ВКС, ІІІ НО, е оставено в сила решението на ОС-Благоевград, тъй
като първо по време е приключило производството по ЗМВР, което е „наказателно” по своя
характер, водено срещу същото лице за същото деяние. След това е приключило
наказателното производство от общ характер, което самостоятелно представлява пречка за
реализиране на наказателната отговорност на същото лице за същото деяние по делото от
частен характер. Следователно, в настоящия случай, срещу едно и също лице са
приключили две производства с наказателен характер, което безусловно задейства
принципът „ne bis in idem”, откъдето следва, че, като е приел, че са налице основанията за
отмяна на присъдата и прекратяване на производство, въззивният съд е приложил правилно
процесуалния закон.
Следователно не е налице отрицателна процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните, за които по правило съдът е длъжен да следи служебно,
тъй като по отношение на гражданския иск за причинени неимуществени вреди няма
СПН, доколкото няма произнасяне на наказателния съд в тази част.
В случая няма своевременно наведено възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата, изразяващо се в провокиране на конфликта.
От заключението по извършената съдебно-медицинска експертиза - /л.18/, прието от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че вследствие на инцидента от
29.09.2015г. жалбоподателката е получила следните травматични увреждания:
кръвонасядания, дълбоки охлузвания и травматичния оток на двете колене и десния
лакет, които са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Оздравяването е било напълно за около 7-14 дни, без последствия за в бъдеще. При
извършено освидетелстване на 29.09.2015г. обективно са били установени кръвонасядания
на лявата вежда и лявата скула на лицето, средната трета на дясната мишница, дясната
лакетна става и тръбната повърност на дясната гривнена става. Дълбоки охлузвания и
травматичен оток са били установени на капачките на двете колена и едната длан.
Драскотини са били установени на дясната буза и долната трета на лявата предмишница.
Вещото лице сочи, че установените кръвонасядания се дължат на удари с или върху тъпи
твърди предмети, каквито са и човешките юмруци, крака и пръстите при силно стискане,
7
дърпане. Посочва, че охлузванията се дължат на тангенциално действие на тъпи твърди
предмети - човешки нокти, хлъзгане по терена и пр. Установените дълбоки охлузвания
добре отговарят да са получени при падане и хлъзгане върху терена, което личи от
разположението и вида им. Драскотините по лицето и лявата предмишница, добре отговарят
да са причинени от одраскване от нокти, което личи от размера, разположението и
събраните предварителни сведения. Посочва, че кръвонасяданията постепенно променят
вида си, оздравяват напълно за около 7-14 дни без последствия за в бъдеще, като посочва, че
при хематоми, по-масивни и дълбоки кръвонасядания е възможно този срок да е и по-
продължителен.
От заключението по извършената съдебно-психологична експертиза - /л.90/, прието от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в деня на инцидента
29.09.2015г. Й.Я. е преживяла остър травматичен стрес. Поведенчески, след
неутрализиране на стресора, с настъпила остра стресова реакция, която е в рамките на
часове до денонощие. След този ден са наблюдавани и споделени физиологични,
когнитивни, емоционални и поведенчески симптоми на разстройство в адаптацията със
смесена тревожно - депресивна реакция. Към момента на психологичната оценка,
социалното функциониране на Й.Я. е напълно възстановено. Последствията от страха и
уплахата от инцидента се проявяват под форма на ситуативна тревожност. Тя е реализирала
невротична проява под формата на т.н. „тревожност на очакването”. Вещото лице твърди, че
тя е била тревожна, с паническа готовност, но не е избягала от възприетия от нея като
заплаха Н.Г.. Потърсила е съдействие от родителя си, била е в готовност да се брани. При
освидетелстваната са се обострили симптомите на разстройството в адаптацията. Сочи се, че
е потърсила специализирана помощ.
В заключение се посочва, че Я. е преживяла остър травматичен стрес -поведенчески,
след неутрализиране на стресора, с настъпила остра стресова реакция, която е в рамките на
часове до денонощие. Последствията от страха и уплахата от инцидента се проявяват под
форма на ситуативна тревожност, като т.н. „тревожност на очакването”, свързана с
евентуални бъдещи срещи с извършителя на деянието.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Пълно и главно е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на
деликта от страна на ответника, тъй като на 29.09.2015г. около 07.10 часа в гр.Благоевград,
в района на завоя зад хотел „Ален мак” е направил опит да отвлече Я., като я дърпал за
ръката и косата, ударил я с юмрук в окото и против волята я качил с бутане в управлявания
от него л.а.марка „ Ровър” с рег.№ ***- в резултат на което, в следствие на дърпане, влачене,
нанасяне на удари в областта на лицето, корема и гърба, блъскане на земята и разсъбличане
той й нанесъл травматични увреждания, изразяващи се в леки телесни повреди по цялото й
тяло.
При съвкупен анализ на събраните писмени и гласни доказателствени средства
/вкл.показанията на очевидеца св.К./, въпреки отмяната на постановената от РС осъдителна
присъда за престъплението по чл.130 ал.2 НК с Решение № 3744/17.07.2017 г., постановено
по ВНЧХД № 205/2017г. по описа на БлОС, потвърдено от ВКС, ІІІ НО, но единствено
поради приложение на принципа „ne bis in idem”, и доколкото първо по време е приключило
производството по ЗМВР, което е „наказателно” по своя характер, водено срещу същото
8
лице за същото деяние. В този смисъл лицето е признато за виновно, но му е наложено само
административно-наказателна отговорност по ЗМВР, а не и по НК.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и причинените вреди. При това положение ищцата има
правото да получи обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от факта на нанесени множество леки телесни повреди в
различни части на тялото, причинени от дърпане, влачене, нанасяне на удари в областта на
лицето, корема и гърба, блъскане на земята и разсъбличане на публично място, както и
оказан продължителен психически тормоз, съпроводен с опит за принудително лишаване от
свобода, останал недовършен, поради независещи от деликвента причини - намесата на
случаен минувач, в лицето на св.К..
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалата е в много млада възраст, в
която все още се формира характера и светоусещането на човек - към датата на деликта през 2015г. е била на 18г.,
че Я. е преживяла остър травматичен стрес -поведенчески, след неутрализиране на
стресора, с настъпила остра стресова реакция, която е в рамките на часове до денонощие.
Последствията от страха и уплахата от инцидента се проявяват под форма на ситуативна
тревожност, като т.н. „тревожност на очакването”, свързана с евентуални бъдещи срещи с
извършителя на деянието. На по-късен етап от живота си би могла да пренесе този тип
очакване спрямо всеки последващ партньор в живота си, което да формира изначално
недоверие и невъзможност за създаване на стабилна връзка. От друга страна съдът отчита и
факта, че в резултат на преживения шок коренно„ се променил живота й”, станала друг
човек - страхлива, уплашена, срамуваща се от всичко и всеки, несмееща да излиза сама
навън без придружител, сънувала кошмари. При определяне обема на вредите съдът отчита
не толкова засягането на телесния интегритет, колкото факта, че с поведението си
ответникът е накърнил емоционалната и психологическата й същност, посегнал е на най-
ценното - правото на всеки да живее свободно, сам да избира къде, кога и с кого да бъде,
правото й да се придвижва свободно, главно женското достойнство, разсъбличайки я на
публично място против волята й. От друга страна съдът съобрази и факта, че спрямо
деликвента не е ангажирана наказателна отговорност по реда на НК /предвид изводите на
ВКС/, а само такава по реда на ЗМВР в размер на 500 лв. глоба, което очевидно не
съответства на тежестта на извършеното, поради което превантивната функция не е
реализирана. Ето защо намира, че депозираният иск е основателен в пълен размер от 40 000 лв.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част за
разликата над 12 000 лв. до 40 000 лв. с присъждане на допълнително още 28 000 лв. и
потвърдено в останалата обжалвана част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 40 000 лв., като жалбата на ищцата е изцяло
основателна, а тази на ответника е изцяло неоснователна.
9
На осн.чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на жалбоподателя-
ищец направените пред настоящата инстанция разноски, но такива няма направени.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата - адвокат
Г. Ю. при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1730 лв.
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за оказано безплатно процесуално представителство пред
въззивна инстанция.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени,
както следва:
Платени 30 лв. за свидетели се дължат изцяло на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Г. Ю. при условията на чл. 38,
ал. 2 от ЗА адв.възнаграждение в размер на 1730 лв. съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за оказано
безплатно процесуално представителство пред първа инстанция вместо посочените 890 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК с оглед изхода на процеса ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на БлОС държавна такса в размер на 1600лв. вместо
посочените 480 лв. и сумата от 600 лв. Платени от бюджета на съда за вещи лица.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 904108/22.10.2020г, постановено по гр.д. № 214/2020г. по описа
на ОС-Благоевград, ГО, в обжалваната отхвърлителна част за разликата над 12 000 лв. до 40
000 лв., д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. Б. Г., ЕГН **********, гр. ***, кв. „***“ бл.1, ет.5, ап.20 ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА Й. И. Я., ЕГН ********** гр.***, ул.„***“ № 3, вх. Б, ет. 2, разликата над 12 000
лв./дванадесет хиляди лева/ до 40 000 лв./четиридесет хиляди лева/ или допълнително
сумата от 28 000 лв./двадесет и осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди - болки и страдания от нанесени леки травматични
увреждания, причинени на 29.09.2015г около 07.10ч. в гр.Благоевград, в района на завоя зад
хотел „Ален мак” в следствие на дърпане, влачене, нанасяне на удари в областта на лицето,
корема и гърба, блъскане на земята и разсъбличане на публично място, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.09.2015г. до окончателното й заплащане, както и
сумата от 30 лв./тридесет лева/ направени разноски пред първа инстанция.
10
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. Б. Г., ЕГН **********, гр. ***, кв. „***“ бл.1, ет.5, ап.20 ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА адв.Г. Ю. гр.***, ул.***” № 41, ет.2, сумата в размер на 1730 лв./хиляда
седемстотин и тридесет лева/ адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ по делото пред първа инстанция, както и сумата в размер на 1730 лв./хиляда
седемстотин и тридесет лева/ за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ по делото пред въззивна инстанция, без вкл.ДДС, на осн.чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Н. Б. Г., ЕГН **********, гр. ***, кв. „***“ бл.1, ет.5, ап.20 ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА САС сумата от общо 2200 лв. /две хиляди и двеста лева/, на осн.чл.78 ал.6
ГПК.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11