Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                01.11.2019 г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІІ-ри Въззивен  граждански  състав

На      08   октомври  2019   година

В открито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                    ВЕСЕЛА СПАСОВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №211 по описа на 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на К.С.П. ***, чрез пълномощник адв.П.М.,***/14.06.2019г. постановено по гр.д. №830/2018г. по описа на ЕРС, в частта му, с която К.С.П. е осъден да заплати на „МАРТИНЕС“ЕООД гр. Ямбол, с ЕИК-*********, на основание чл.50, вр. чл.45 от ЗЗД сумата от 8320,32 лв., представляващи обезщетение за причинените на ищцовото дружество имуществени вреди, настъпили в резултат на увреждане на посеви със слънчоглед в местността „Келемите“ в землището на с. Гранитово, община Елхово, обл. Ямбол от животни, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2018г. до окончателното изплащане. В жалбата се сочи, че постановения от ЯРС акт, в обжалваната част е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и необоснован. Сочи се, че първоинстанционният съд е следвало да остави без уважение и отхвърли предявеният от ищцовото дружество иск с правно основание чл.50 вр. с чл.45 ЗЗД срещу П. за заплащане на сумата от 8320,32лв., представляваща обезщетение за причинени на ищцовото дружество имуществени вреди, като недоказан по основание и размер, тъй като ищецът не успял, чрез пълно и главно доказване да установи размера на сочените от него имуществени щети, за които твърди, че представляват пазарната стойност на очакван и нереализиран добив от 56.500дка. маслодаен слънчоглед, както и не успял да установи обстоятелството, че именно животните на ответника са причинили на 06.09.2018г, твърдените имуществени щети. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установило по безспорен и категоричен начин, че именно животните на въззивника са унищожили слънчогледа, собственост на ищцовото дружество и са причинили щетите визирани в Констативен протокол от 06.09.2018г на РУ-Елхово и Протокол от 18.09.2018г на ОД"Земеделие"-Ямбол. Липсвали доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че крави собственост на К.С.П., на 06.09.2018г. са се намирали в земеделският блок на ищеца нито преди, нито на посочената в исковата молба дата. По подрони съображения, изложени в жалбата, се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск изцяло, както и присъждане на разноски пред двете инстанции.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява се становище, че решението на ЕРС, в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Сочи се, че първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства събрани по делото подробно и задълбочено в мотивите си, в съответствие с процесуалните правила, и е основал решението си на тях. Сочи се, че чрез събраните по делото писмени и гласни доказателства, ищецът е доказал по безспорен начин, че животните на ответника са причинили вреди на площите му, размера на вредите, и причинната връзка между поведението на животните и размера на вредите. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено в обжалваната му част и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът, чрез своя пълномощник поддържа жалбата. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Установено е по делото, от представената пред EРС Заповед №РД-07-056/01.02.2018 г. на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Ямбол по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, с която е одобрено сключеното доброволно споразумение за разпределение на масивите за ползване на земеделските земи за землището на с. Гранитово, община Елхово през стопанската 2017/2018г., на „МАРТИНЕС“ЕООД гр. Ямбол са били предоставени за ползване земеделски земи, сред които и БЗС №17748-806-3-2 с площ от 56,5 дка, като същият блок представлявал сбор от следните имоти по КВС: 091035, 091034, 091033, 091032, 091031, 090030, 090029, 090028, 090027, 090021, 090020, 090091, 090040, 090041, всички находящи се в землището на с. Гранитово, общ. Елхово, в местността „Келемите“. Страните не спорят, а а видно и от събраните пред ЕРС писмените и гласни доказателства, имотите през посочената стопанска година са били засети със слънчоглед.

От показанията на разпитания пред ЕРС св. К. И. – работник във фирма, занимаваща се със земеделие и обработваща земи в землището на с. Гранитово и приятел на представляващия ищцовото дружество, се установява, че на 03.09.2018 г. свидетелят получил сигнал от св. Ж.Ж., работещ в „МАРТИНЕС“ЕООД като тракторист, че животни са навлезли в блока на ищцовото дружество, засят със слънчоглед, и че за  случая св. И. подал сигнал на тел. 112.  От показанията на св. Ж. Ж. е видно, че на 06.09.2018 г. около 09.00 -10.00 ч., при отиване на работа, отново забелязал стадо от крави в блока на ищеца, засят със слънчоглед. Установил, че кравите са около 40 – 50 бр., като всички се намирали в посевите със слънчоглед. С кравите нямало човек който да ги пасе. За намиращите се в блока крави св. Ж. отново се обадил св. К. И., който от своя страна подал сигнал на тел. 112. Св. И. пристигнал на мястото, на което били установени животни в момента, в който последните напускали блока, засят със слънчоглед. Във връзка със сигнала на място дошли и полицейски служители – св. Д. и св.Х.. Според свидетелите И. и Ж. животните били около 40 -50 крави и телета, като сред тях е имало и един кон. Пристигайки на място св. Д. и Х. установили стадо едри преживни животни, като част от тях били напуснали вече блока, засят със слънчоглед, а малка част от животните били в края на блока и излизали от него. За установяване на обстоятелствата по случая полицейските служители провели разговор със св. Ж.и св. И.. Малко по късно на мястото пристигнал и св. А. О., който бил притеснен и забързан и обяснил на полицейските служители, че издирва животните, на които е пастир и които животни напуснали обора през дупка в оградата. Св. О. заявил на полицейските служители, че е пастир на животните, като посочил като техен собственик лицето С. А.. Св. Д. и Х. направили преглед на ушните марки на 3 от животните, които и заснели. На 06.09.2018 година св. Д. в присъствието на  св. К. И. и св. Д. Х.съставил Констативен протокол /л.6 от делото на ЕРС/, в който посочил състоянието на посевите слънчоглед, намерените следи от животни, мястото на което са намерени последните, както и намерените около 65 броя крави и телета, и 1 бр. кон в парцел, засят с люцерна, находящ се в м. „Келемите“ в землището на с. Гранитово. Видно от констативния протокол, в същия са посочени ушните марки на 3 бр. животни- № 199143, 254470 и 242651., на които св. Д. направил и снимки, приложени по делото.  От показанията на св. О. пред ЕРС, се установява, че през м. септември 2018 г. същият е работил като пастир при ответника, като е пасял кравите му. Св. О. е дал показания за случай, при който е оставил без надзор животните за около половин час. Когато тръгнал да търси животните, бил срещнат от полицаи, които му съставили протокол и го предупредили да не изпуска кравите. Според О., когато е открил стадото, същото не се е намирало в посевите слънчоглед, а в близост до язовир, намиращ се на около 2 километра от имота, обработван от ищеца.

Не е спорно, че във връзка със случая на 06.09.2018 г., е била подадената жалба от представител на ищеца до РУ – Елхово и образувана преписка 1574/2018г., и че с Постановление от 16.11.2018 г. прокурор от РП –Елхово е отказал да образува досъдебно производство поради липса на данни за осъществено престъпление от общ характер, като изготвилият постановлението прокурор в мотивите на същото е приел, че в случая се касае за гражданско – правен спор за обезвреда на причинените от животните вреди и са налице данни за осъществено административно нарушение по чл.40 ал.1 т.2 от ЗОСИ. Видно от документите по приложената като доказателство по делото преписка 1574/2018г., на 06.09.2018 г. на пастира на животните А.О., е бил съставен от полицейския служител П. Д. Протокол за предупреждение на осн. чл. 56 от ЗМВР да не допуска до свободна паша едри преживни животни, собственост на С. А. и навлизането им в земеделски блокове, засети със земеделска продукция в землището на с. Гранитово. Протоколът за предупреждение е бил подписан от св. О.  без възражения.

От изисканите от ЕРС справки от ОДБХ, се установява, че към 06.09.2018г.  въззивникът К.С. А. е имал регистрирани три животновъдни обекта – в с. Срем, община Тополовград, в с. Гранитово, община Елхово и в гр. Елхово, като е бил собственик на теле с ушна марка BG32199143, регистрирано в животновъден обект в с. Срем, на крава с ушна марка ВG31242641, регистрирана в животновъден обект в с. Срем и на крава с ушна марка BG31254470, регистрирана в животновъден обект в с. Гранитово. Видно от справките, К. А.към 06.09.2018 година е бил собственик на общо 83 бр. говеда и биволи, регистрирани в трите животновъдни обекта, като от тях 65 бр. са били регистрирани в животновъден обект в с. Срем, 3 бр. в животновъден обект в с. Гранитово и 15 бр. в животновъден обект в гр. Елхово.

Видно от събраните пред ЕРС доказателства, на 11.09.2018г. „МАРТИНЕС“ЕООД гр. Ямбол, чрез свой пълномощник е подало до Кмета на община Елхово Заявление вх. № 94-01-227/11.09.2018 г., с искане за назначаване на комисия по чл.20 от ЗОССИ, която да оцени нанесените щети  в земеделските земи, находящи се в землището на с. Гранитово, община Елхово, масив 91, м. „Келемите“, засети със слънчоглед.  не е спорно по делото, че във връзка с подаденото заявление, на 18.09.2018 г. комисия, назначена със Заповед на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Ямбол е извършила проверка, чрез оглед на терен, като установила въз основа на оставените следи и характерни изпражнения, че в площта от 56.5 дка, засята със слънчоглед са влизали едри преживни животни. В хода на проверката членовете на комисията  Ж. и Я., разпитани и като свидетели по делото, установили стадо с крави, намиращо се в страни от блока, засят със слънчоглед, като една от кравите от стадото се намирала в посева със слънчоглед. Установено било, че в резултат на влизанията на животни в блока със слънчоглед, стеблата на посевите са счупени, смачкани и повалени на земята, в резултат на което реколтата е компрометирана и не може да бъде прибрана. По преценка на комисията пораженията са от порядъка на 90 %. 

От събраните гласни доказателства е видно, че „МАРТИНЕС“ЕООД гр. Ямбол е обработвал земеделски земи в землището на с. Гранитово, община Елхово, сред които нива с площ от 56.5 дка, засята със слънчоглед сорт „Пионер 113“ – хибриден, в м. „Келемите“. Слънчогледът бил в много добро състояние, като предстояло да бъде пожънат в рамките на 10-15 дни, считано от 06.09.2018 г., но жътва на слънчоглед не била извършена, тъй като продукцията била унищожена -показанията на св. К. И..  В тази връзка са и показанията на св. Ж., който сочи, че слънчогледът е бил изяден. В подкрепа на показания на св. И. и св.Ж., за състоянието на посевите от слънчоглед, са показанията на полицейските служители св.Д. и св.Х., посетили имота на 06.09.2018 г. и показанията на св. Ж. и св.Я.- членове на комисия, назначена от директора на ОД „Земеделие“ гр. Ямбол на 18.09.2018 г. извършили оглед на имота. Полицейските служители са посочили, че при пристигането си на място, установили част от стадото животни в процесния блок, установили пресни следи от изпражнения на едри преживни животни в блока, както и следи от преминаване от животни. Установили, че посевите със слънчоглед са били унищожени, голяма част от растенията слънчоглед били без пити, с повалени стебла. При извършения на 18.09.2018 г. от свидетелите Ж.и Я. оглед на блока, обработван от ищеца и засят със слънчоглед, било установено, че над 80 %, от около 90 % от посевите са унищожени, като най-големите поражения били в края на блока. Установено било изпасване, отъпкване, следи от животни, стеблата на слънчогледа били изпасани, издърпани и скъсани. В по- голямата част от блока липсвали слънчогледови пити, като намерените такива били малки, неоформени.

От заключението на изслушаната пред ЕРС съдебна стоково- оценителна експертиза е видно, че въз основа на извършените проучвания в търговски дружества – земеделски производители, е установен среден добив от 1 декар на маслодаен слънчоглед през стопанската 2017/2018 г. -280 кг./декар. Въз основа на извършените проучвания в бюлетините на Министерство на земеделието, храните и горите, както и на Националния статистически институт на Република България, вещото лице е установило, че през 2018 г. цената на тон маслодаен слънчоглед за третото тримесечие на 2018 г. е 583,11 лв., а за четвъртото тримесечие на същата година е – 550,76 лв.ВЛ-це е посочило, че пазарната цена на 1 тон маслодаен слънчоглед в района варира от 550 лв. до 580лв. спрямо сезона и търсенето. По отношение размера на причинените на ищеца имуществени вреди вещото лице е изготвило заключението си в четири варианта. В предложения първи вариант вещото лице е определило вредите в размер на 8320,32 лева, като се е съобразило с цената на маслодайния слънчоглед за третото тримесечие на 2018 г. При вторият вариант вещото лице е взело предвид цената на маслодайния слънчоглед за четвъртото тримесечие на 2018 г., определяйки вредите в размер на 7841,72 лв. В третия и четвъртия вариант от заключението на вещото лице, вредите са посочени съответно в размер на 7830,90 лв. и 8258,04 лв., на база минималните, респ. максималните пазарните цени в региона.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се преценява,  като неоснователна по следните съображения:

Правилно искът е бил квалифициран от първоинстанционния съд като такъв с пр. осн. чл.50 вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. За да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.

Правилно в мотивите си първоинстанционния съд е посочил, че по делото са налице доказателства, които установяват нанесена вреда върху засят с маслодаен слънчоглед имот, стопанисван от ищеца - БЗС №17748-806-3-2 с площ от 56.5 дка, находящ се в м. „Келемите“, в землището на с. Гранитово, от едри преживни животни. В тази връзка са събраните гласни доказателства - показанията на св.К.И., св.Ж. Ж., св.П.Д. и св.Д. Х., установяващи, че на 06.09.2018 г. наличието едри преживни животни /крави/ в блока, засят със слънчоглед, стопанисван от ищеца, както и оставените в имота следи едри преживни животни. Установено по делото, чрез св. И.и св.Ж., че три дни преди 06.09.2018 г. едри преживни животни отново са се намирали в блока на ищеца, засят със слънчоглед. В резултат на навлизането на животните в земеделската земя, засята със слънчоглед, са били унищожени около 90 % от посевите, или 50.85 дка, засети с маслодаен слънчоглед. В т. вр. е представен Протокол от 18.09.2018г. на нарочна комисия, назначена със Заповед на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Ямбол, във връзка с подадено от „МАРТИНЕС“ЕООД гр. Ямбол, заявление по ЗОССИ /неоспорен от ответника в преклузивните срокове по ГПК/, както и са събрани гласни доказателства- показанията на св. Ж. и св.Я..

ЯОС споделя изводите напървоинстнционния съд, че може да бъде прието по категоричен начин, че вредите по вид и размер, посочени в исковата молба и съставения Констативен протокол, са били причинени именно на 06.09.2018г. и то от животните на ответника. В т. вр. от показанията на свидетелите И., Ж., Д.и Х., се установява, че на 06.09.2018 г. около 40 -50 крави и телета са били в посевите със слънчоглед на ищеца. Свидетелите Д.и Х. установили и записали и ушните марки на три от животните, намерени в блока със слънчоглед, като видно от справките от БАБХ, ушните марки са на животни, собственост на ответника. Св. Д. и Х., са посочили, че са извършили преглед на ушните марки на малка част от животните, тъй като не разполагали с физическата възможност да опишат ушните марки на всички общо около 50 животни. Както правилно е посочил и ЕРС, без значение по делото е обстоятелството, че част от животните с установени ушни марки, собственост на ответника, са били регистрирани в животновъдни обекти в с. Срем и в гр. Елхово. Възраженията на въззивника, че животните не са негова собственост, са недоказани. Видно от показанията на св. О., пастир на животните към датата на деянието, липсват данни на същият да е било възложено да упражнява контрол и надзор върху животни, собственост на други лица, вкл. и на бащата на ответника, в каквато насока са били обясненията на св. О., дадени на 06.09.2018г. пред полицейските служители – св. Д. и св. Х. /липсват и доказателства колко и какви животни притежава бащата на ответника/. По делото липсват доказателства, установяващи собствеността върху навлезлите в имота, стопанисан от ищеца животни, да принадлежи на други лица, различни от ответника. 

В случая въззивника, не  е осъществил  необходимия надзор и не е положил достатъчно грижи, така че животните му да не увреждат другиго- в случая посевите от слънчоглед на „МАРТИНЕС“ЕООД гр. Ямбол. 

Що се отнася до размера на присъденото обезщетение: обоснован е извода на първоинстанционния съд, че следва да се приеме първият от вариантите, предложени от вещото лице, според който размера на вредите, е 8320,32 лв., тъй като според ВЛ-це, това е най- справедливият вариант за определяне стойността на вредите, като посочените цени в този вариант са валидни за третото тримесечие на стопанската 2017/2018 г. – месеците юли, август и септември 2018г.

Водим от изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 1000 лв.- възнаграждение за адвокат. Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от „МАРТИНЕС“ЕООД гр. Ямбол.  От съдържанието на правната норма на чл.78 ал.5 от ГПК следва, че критерият „прекомерност” има две кумулативни и взаимно съпоставими измерения: действителната фактическа и правна сложност на делото и минимално определеното адвокатско възнаграждение, съобразно чл.36  ал.2 от ЗА. При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение при необходимост от неговото намаляване съдът е обвързан единствено от минимално установения размер по чл.36, ал.2 от ЗА. Действителният размер на възнаграждението следва да се определи според фактическата и правна сложност на делото и вида на съответната адвокатска услуга. В чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата е посочено, че минималното възнаграждение за  защита и съдействие по дела с интерес от 5000 до 10000 лв. – минималното възнаграждение е 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. В случая при интерес 8320,32 лв., минималният размерна адвокатското възнаграждение е 746 лв. При тези данни и след като се съобрази с действителната фактическа и правна сложност, както и с факта, че пред въззивната инстанция е поискано и e допуснато обезпечение на предявения иск, ЯОС приема, че при заплатен от въззиваемия  адв. хонорар 1000лв., твърденията за прекомерност на разноските, са неоснователни.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                            Р     Е   Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №62/14.06.2019г. постановено по гр.д. №830/2018г. по описа на ЕРС, в частта му, с която К.С.П. ***, с ЕГН-**********  е осъден ДА ЗАПЛАТИ на „МАРТИНЕС“ЕООД гр. Ямбол, с ЕИК-*********, на основание чл.50, вр. чл.45 от ЗЗД сумата от 8320,32 лв., представляващи обезщетение за причинените на ищцовото дружество имуществени вреди, настъпили в резултат на увреждане на посеви със слънчоглед в местността „Келемите“ в землището на с. Гранитово, община Елхово, обл. Ямбол от животни, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2018г. до окончателното изплащане.

В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА К.С.П. ***, с ЕГН-********** да заплати на „МАРТИНЕС“ЕООД гр. Ямбол, с ЕИК-*********, сумата 1000 лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.