П Р И С Ъ Д А

Номер                     09.02.2009г.      град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Стара Загора            Втори наказателен състав

На девети февруари                          Година: 2009

в публично заседание в следния състав:

               

    Председател: В.Г.

                      Съдебни заседатели: 1. НИКОЛАЙ О.

                                          2. Б.Щ.

Секретар: Марианна Тенева

Прокурор: И.Р.

 

като разгледа докладваното от съдията Веселина Георгиева

наказателно общ характер дело номер 206 по описа за 2009 година, въз основа на закона и данните по делото:

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.М.Н.,*** Загора, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, безработен, неосъждан, без образование, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 08.10.2008г. в района на разклона за с. Горно Ботево, област Стара Загора е направил опит да се съвъкупи с лице от женски пол- А.П.Д., ЕГН **********, като я е принудил към това със сила, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.152, ал.1, т.2, вр. чл.18, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл. 373, ал.2 от НПК го ОСЪЖДА на “Лишаване от свобода” за срок ЕДНА ГОДИНА и ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

 

     НА основаниЕ чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание на А.М.Н. *** срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

 

ОСЪЖДА подсъдимия А.М.Н. *** заплати на А.П.Д., ЕГН ********** *** сумата от 8000 /осем хиляди лева/ лева, представляващи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 08.10.2008г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 600 /шестотин/ лева, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, като

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.П.Д. против подсъдимия А.М.Н. *** иск в останалата му част над 8000 лева до претендираните 15 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство- сгъваем нож да се върне на собственика-  А.П.Д..

 

 

ОСЪЖДА подсъдимия А.М.Н. *** заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 115 /сто и петнадесет/ лева, представляваща направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и сумата от 320 лева /триста и двадесет лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ :

                    

 

                         Съдебни заседатели: 1.

 

 

                                             2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

М О Т И В И към присъда № 20 от 09.02.2009 год. по НОХД №206/2009г. по описа на Старозагорския районен съд

 

Обвинението против подсъдимия А.М.Н. е за това, че на 08.10.2008г. в района на разклона за с. Горно Ботево, Област Стара Загора е направил опит да се съвъкупи с лице от женски пол- А.П.Д., ЕГН **********, като я е принудил към това със сила, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини- престъпление по чл.152, ал.1, т.2, предложение 1, вр. чл.18, ал.1 от НК.

 

    Представителят на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието. Пледира на подсъдимия да бъде наложено  наказание “лишаване от свобода” под установения от закона минимален размер, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години.

 

 В настоящото наказателно производство при условията на чл.84 и сл. от НПК съдът прие за съвместно разглеждане граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявен А.П.Д. против подсъдимия за сумата от  15000 лева, представляващи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 08.10.2008г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Предвид предявения граждански иск съдът конституира Анелия Петкова Д., като граждански ищец и като частен обвинител, съобразно нейното желание.

 

    Подсъдимият А.М.Н. дава обяснения по повдигнатото му обвинение, признава се за виновен и изразява съжаление за извършеното.

 

    Защитникът на подсъдимия - адвокат Б.Б. *** в хода на съдебните прения взема становище, че фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт е установена по безспорен начин. Счита, че по делото е доказано, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен и моли съда да му наложи наказание под минималния размер, предвиден в закона, а именно: 1 година „Лишаване от свобода”, с 3 - годишен изпитателен срок, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на деянието, младата му възраст, критичното отношение към извършеното,както и обстоятелството, че деянието  е останало във фазата на опита.

 

Съдебното следствие по делото е проведено по реда на чл.372, ал.4, във връзка с чл. 371, т.2 от НПК, предвид направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното съгласие от негова страна да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, като взе предвид направеното самопризнание от подсъдимия и събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят самопризнанието на подсъдимия, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка :

 

І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

     На 08.10.2008г. пострадалата Анелия Петкова Д., която към тази дата работела в град Нова Загора, след приключване на работния си ден тръгнала да се прибира в град Стара Загора, където живеела. Същата изпуснала последния микробус за град Стара Загора и решила да се придвижи до дома си на автостоп. За целта излязла на края на град Нова Загора в западната част до ресторант „Хепи” и започнала да стопира преминаващите коли. Не след дълго спрял л.а. марка „БМВ”, тъмно на цвят, управляван от подсъдимия. В автомобила, освен шофьора, на предната седалка пътувал и неговият брат – М.З.. Свидетелката Д. след като попитала дали ще я откарат до град Стара Загора и получила утвърдителен отговор седнала на задната седалка на автомобила. Предвид тъмнината пострадалата не видяла лицата на пътниците, но от техния разговор разбрала, че са от ромски произход. Подсъдимият Н. излъгал Д.,***.Загора, въпреки че същите имали намерение да посетят дискотека в с. Дълбоки. Когато потеглили, той пуснал музиката силно и повел разговор с  брат си на цигански език, като му обяснил, че иска да прави секс с момичето. На разклона за с. Дълбоки се отклонили от главния път и тръгнали за центъра на селото, а на пострадалата казали, че ще се отбият за малко за да свършат някаква работа. Като стигнали в центъра на селото свидетелят З. слязъл от колата и отишъл в барчето, за да се види с братовчед си- свидетелят Г.М. и да изпие една бира. В колата останали подсъдимия и пострадалата. Подсъдимият веднага свалил седалката на колата и максимално се приближил до свидетелката Д., като започнал да я ухажва, говорейки й че е много хубава и иска да я чука. Свидетелката го отблъснала с думите: „Ти луд ли си бе?”. След малко се върнал и брата на подсъдимия и тръгнали след друг автомобил марка „Фолксваген”, по пътя за с. Хрищени, като подсъдимия Н. обяснил на момичето, че не знае пътя и трябва да карат след другия автомобил. В село Хрищени заредили колата на бензиностанция и там свидетелката Д. направила опит да слезе от колата, но не успяла защото автомобила бил с две врати и спътниците й се върнали бързо. Тогава в тяхната кола се прехвърлил и свидетелят Г.М., който седнал на предната седалка до шофьора, а свидетелят З. седнал отзад при пострадалата. Като тръгнали те успокоили свидетелката, че се отправят към град Стара Загора. Подсъдимият Н. казал на свидетелят М., че свидетелката Д. е проститутка и е съгласна да прави секс с тях. Предвид това, че свидетелката Д. имала уговорена среща за 20,00 часа, с приятелката си С.Н., последната й се обадила по мобилния телефон, за да я попита защо не отива на срещата и къде се намира в момента. В този момент пострадалата е била в с.Дълбоки и казала, че пътува на стоп, и скоро ще пристигне в град Стара Загора. След известно време, когато вече тръгнали от с. Хрищени за град Ст. Загора, както твърдял подсъдимият Н., приятелката на пострадалата отново и се обадила по мобилния телефон. В този момент пострадалата видяла, че се движат в обрат посока, не към гр. Ст. Загора, а към гр. Нова Загора и подсъдимият Н. отклонил колата в дясно по един черен път. В това време пострадалата непрекъснато викала подсъдимият да спре колата, за да може да слезе, но пътниците в колата само се смеели. Всичко това чувала свидетелката Н. и разговаряйки със свидетелката Д. я попитала къде се намират, за да отиде с нейн познат да я вземат. В един момент свидетелят М. изтръгнал мобилния телефон от ръцете на свидетелката Д., за да не говори с приятелката си. Тогава от него взел мобилния телефон свидетелят З. и разговарял с приятелката на пострадалата, като най- нагло я увещавал, че те ще закарат пострадалата до гр. Ст. Загора. След този разговор той изключил мобилния телефон и извадил батерията му. След като навлезли по черния път в посока с. Горно Ботево подсъдимият Недел спрял колата, като заедно със свидетелят М. слезли от колата, а на задната седалка останали пострадалата Д. и брат му свидетелят З.. Последният взел да се натиска в свидетелката Д., като й казал, че тази вечер тя трябвало да замести приятелката му. Д. го изблъскала и му казала, че е противен и иска да слезе от колата. Свидетелят З. слязъл от колата и веднага влязъл подсъдимият Н., който се нахвърлил върху свидетелката Д., блъскайки я назад и вдигайки и блузата, започнал да я опипва по гърдите. В следващия момент веднага разкопчал колана и ципа на дънките си. След това хванал Д. и я качил върху себе си, като започнал да й смъква дънките. Свидетелката Д. го блъскала, но подсъдимият Недел бил много по- силен от нея и не я пускал. Докато се боричкали, в един момент Д. освободила дясната си ръка, която пуснала надолу и по ръкава и се спуснал ножа, който носела в себе си и била поставила още като се качила в колата и разбрала, че пътува с цигани. Тя отворила ножа, който бил автоматичен и в борбата, която постоянно водили с подсъдимия Н. свидетелката Д. успяла да го наръга в коремната област. Подсъдимият Н. си вдигнал фланелката и видял, че има кръв и се развикал „Тая полудя”. Тогава дотичали до колата брат му и свидетелят м., като отворили и двете коли на л.а. и единият дръпнал седалката на шофьора, за да види по- добре какво е станало. В този момент без да се бави Д. изскочила от автомобила и побягнала към главния път, като се скрила в храстите. Свидетелят М. я подгонил, но тъй като било тъмно и тя се скрила, той се отказал да я търси. Свидетелите М. и З. се уплашили, като видели, че от подсъдимия тече кръв, качили се в колата и тръгнали към град нова Загора да му окажат медицинска помощ. Такава му била оказана в град Н. Загора, а по. късно и в гр. Сливен.

Свидетелката Д. след като видяла, че колата се отдалечава и опасността е преминала, излязла от храстите и тръгнала по главния път за град Стара Загора. Вървяла около 2-3 часа пеш и се прибрала в дома си. По пътя не могла да се обади на приятелката си Н., тъй като мобилния й телефон останал в пътниците от колата. След като се прибрала в къщи тя се обадила на свидетелката Н. от мобилния телефон на брат си, след което Н. веднага отишла у тях. На място тя видяла Димитрова цялата да трепери, била бледа и много уплашена. Също така видяла, че има рана на пръста си на едната ръка. След това отишли до РПУ град Стара Загора.

     Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза е видно, че пострадалата Димитрова има охлузване- драскотина на лявата длан, порезна рана на 2- ри пръст на лявата ръка, като порезната рана е получена при борба за ножа, с който тя е наръгала в коремната област подсъдимият Н..

           

Изложената фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия и събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят самопризнанието на подсъдимия, които съдът цени при условията на чл. 373, ал.3 от НПК.

 

ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:       

 

    При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият А.М.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.152, ал.1, т.2,предложение първо, вр. чл.18, ал.1 от НК.

За да е съставомерно деянието по този законов текст е необходимо от обективна страна да са налице следните признаци: опит за съвъкупление с лице от женски пол, без съгласието на последното, като същевременно лицето е принудено към това сила и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. От субективна страна следва деецът да съзнава всички изброени по – горе обстоятелства, да предвижда и да иска настъпването на обществено опасните последици.

От събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият е сграбчил пострадалата и предприел последващи действия с намерение да се съвъкупи с нея, въпреки явното й несъгласие. Всички извършени от него действия са били мотивирани единствено от желанието му да осъществи с пострадалата полов контакт, която цел не е постигнал поради независещи от волята му причини.

     Предвид горното съдът прие, че на 08.10.2008г. в района на разклона за с. Горно Ботево, област Стара Загора е направил опит да се съвъкупи с лице от женски пол- Анелия Петкова Димитрова, ЕГН **********, като я е принудил към това със сила, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което го призна за  виновен по обвинението  за извършено престъпление по чл.152, ал.1, т.2, вр. чл.18, ал.1 от НК.

 

ІІІ. ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.

 

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система – принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.

Съгласно първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години.

С оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

Съдът определи на подсъдимия вид и размер на наказанието, при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, към която препраща разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, като се съобрази с тежестта на деянието, имотното състояние на подсъдимия и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.

 

В тази насока съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на деянието, направените самопризнания и изразеното съжаление за извършеното и взе предвид липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. При определяне на наказанието, съдът се съобрази и с обстоятелството, че деянието е останало в стадия на опита, като взе предвид степента на осъществяване на намерението и  причините, поради които престъплението не е довършено.

Водим от изложеното и с оглед постигане целите на чл. 36 НК му наложи наказание една година и десет месеца“лишаване от свобода”, изпълнението на което отложи за срок от четири години и десет месеца.

На основание чл.189 от НПК съдът присъди в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 115 лева.

Вещественото доказателство принадлежи на пострадалата, поради което съдът постанови същото да й бъде върнато.

 

     ІV. ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

 

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Деликтната отговорност на определено лице възниква при кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение, вреда, вина и причинна връзка между поведението и настъпилите вреди. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено по безспорен и категоричен начин, че са налице изискуемите от закона елементи за ангажиране на отговорността на подсъдимия по реда на чл.45 ЗЗД, поради което счете, че предявения граждански иск е основателен.

Относно неговия размер съдът се ръководи от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, предвиждаща, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия, а изисква преценката да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Следва да се има предвид и това, че по справедливост се определя не само размера на обезщетението за неимуществени вреди, а и естеството и характера на страданието, за което се присъжда такова обезщетение /в този смисъл Решение №1102-81г. на І г.о./.

Вземайки предвид обсъдените по-горе доказателства, при определяне паричната стойност на причинените неимуществени вреди съдът се съобрази със събраните по делото доказателства.

С оглед на горното и в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото, съдът определи обезщетение в размер на 8000 лева.

Предвид изложеното съдът намери, че гражданския иск  причинените му неимуществени вреди – претърпени болки и страдалия, е основателен и доказан и го уважи до размера на 8 000 лева. Искът в останалата част до размера на претендираните 15 000 лева е неоснователен и недоказан и съдът  го отхвърли като такъв.

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД съдът присъди законната лихва върху уважения иск, считано от датата на причиняване на вредите–08.10.2008г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати на гражданския ищец и частен обвинител направените от последния разноски, възлизащи на 600 лева.

На основание т.10, раздел А от Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, съдът възложи в тежест на подсъдимия дължимата държавна такса в размер на 320 лева.

 

 

                      Районен съдия: