Решение по дело №81/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Б. З. Г., чрез адв. Н. И. – ВАК, против Решение № 1623/17.11.2023г. по АНД № 268/2023г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено НП № 22-0819-003667/12.08.2022г. на Началник Група при ОД на МВР – Варна, Сектор „ПП“ - Варна, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от прав да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата касаторът изразява несъгласие с изводите на първостепенния съд, че правилно АНО е констатирал нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма, както и че виновно е осъществил вмененото му нарушение. Сочи на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Подчертава липсата на мотиви по отношение становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, за липса на виновно поведение от негова страна. Счита, че за съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците, както от обективна, така и от субективна страна. Алтернативно сочи, че съдът не е коментирал твърденията му, че в законоустановения срок от закупуването на автомобила същият е бил представен за пререгистрация в Сектор „ПП“ - Бургас, където подал заявление, то било прието и му бил издаден документ за преглед на номер на рама и двигател. Било му обяснено, че подаденото заявление оставало валидно и с него доказвал, че бил спазен двумесечният срок, но трябвало да се върне, когато установи номера на двигателя. Жалбоподателят твърди, че на съда е изпратено копие на заявлението, но с дата 14.03.2022г., а не първоначалното – от 01.12.2021г., като заявява, че подписът в заявлението от 14.03.2022г. не е положен от него. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на изложените в нея основания и твърди, че първостепенният съд не е изяснил в цялост фактическата обстановка.

Ответната страна - Началник Група при ОД на МВР – Варна, Сектор „ПП“ - Варна, чрез процесуалния си представител – гл. ю.к. Л. - А., оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за оставяне в сила на оспореното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на Б. З. Г. против Наказателно постановление № 22-0819-003667/12.08.2022г. на Началник Група при ОД на МВР – Варна, Сектор „ПП“ - Варна, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от прав да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

От фактическа страна Районен съд - Варна е приел, че на 05.03.2022г., около 14:44 часа., Б. Г. управлявал л. а. "БМВ 530 Д" с рег. № 9602 ТХ /по договор № 12330/01.11.2021 г., Нотариус № 147/ в гр.Варна, по бул. "Васил Левски", в посока бул. "Княз Борис І", срещу блок 60-62 на ж.к. "Чайка". Чрез АИС "Трафик" с техническо средство " ARH CAM S1" е установено, че управляваният от Г. автомобил е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП , считано от 03.01.2022 г. За констатираното е извършена проверка ЗМ № 208/2022 г. по описа на Сектор "ПП" при ОД на МВР -Варна. Водещият проверката приключил преписката със справка и я изпратил във ВРП за произнасяне по компетентност, с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. По така постъпилата преписка ЗМ № 208/2022 г. по описа на Сектор "ПП" при ОД на МВР –Варна в Районна прокуратура – Варна е образувана пр. пр. № 9466/2022г., която приключила с постановление от 28.07.2022 г. за отказ от образуване на ДП за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. В прокурорският акт е прието, че липсват доказателства, че Г. е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена. Поради това и ВРП приела, че липсва извършено престъпление от субективна страна. Препис от постановлението за отказ било изпратено на Началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Варна. – за сведение и преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност. След постъпване на прокурорския акт, на 12.08.2022г. АНО издал процесното НП.

За да го потвърди, съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган в предвидените срокове по ЗАНН, с оглед прекратената прокурорска преписка за същото деяние. Посочил е, че разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Анализът и тълкуването на цитираните по-горе разпоредби, относими към настоящия казус, обосновават извода, че след валидно осъществена промяна на собствеността върху превозното средство и непредприемане на действия от страна на новия собственик в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП . Т. е. състоянието на превозното средство "нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство" е пряка последица от неизпълнение в срок на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Администрацията няма задължение за уведомяване на собственика, че регистрацията на пътно превозно средство е прекратена, видно от разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП , тъй като прекратяването възниква автоматично по силата на закона. В тази връзка ВРС е отбелязал, че в чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е регламентирано, че прекратяването на регистрацията по чл. 18, т. 2 - служебно, се извършва по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В ал. 2 на същата разпоредба са изрично изложени случаите, при които се уведомява собственикът, като т. 10 не е посочена, с оглед на което възражението за неуведомяване на Г. за прекратената регистрация, се явява неоснователно. Въззивният съд е счел, че Г. е извършил нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП непредпазливо в хипотезата на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК – "... когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди... ". Извършеното непредпазливо деяние не е изрично предвидено от закона за освобождаване от административно-наказателна отговорност, поради което съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН е наказуемо. След като собственика на автомобила не е изпълнил задължението си да го регистрира по надлежния ред предвиден в закона, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Поради това ВРС е приел, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Настоящият състав на съда намира касационната жалба за основателна, а решението на ВРС - за неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В хода на производството първостепенният съд не е събрал необходимите за изясняване на спора доказателства, посочени от жалбоподателя, като е обосновал взетото решение, без да е изяснил в пълнота фактическата обстановка по казуса и без да обсъди наведените възражения за представяне на автомобила за пререгистриране в законовия срок.

С три писма – от 23.03.2023г. /л.20/, от 19.05.2023г./л.23/ и от 16.06.2023г. /л.30/, въззивният съд е изискал информация и справки от Сектор „ПП“ – Бургас, като нито едно от тях не формулира конкретно и ясно съществената за производството информация. Това е констатирано и от процесуалния представител на жалбоподателя в последното съдебно заседание: „Да се приеме, макар, че това не е справката, която искахме, тъй като е последващата – от 14.03.2022г., а първоначалното заявление, което е подадено и впоследствие то е послужило за допълнителна регистрация, не е представено.“ Въпреки това, въззивният съд не е проявил необходимата процесуална активност за допълнително и по – прецизно изискване на релевантната за казуса информация. Последната, а именно – подавано ли е от Б. Г. заявление за пререгистрация на процесния автомобил в края на м.ноември 2021г. или 01.12.2021г., отлагана ли е процедурата по регистриране на автомобила поради неоткриване на номера на двигателя и сформирана ли е комисия във връзка с това обстоятелство, какво е било нейното становище, следва да бъде изискана ясно и недвусмислено, след което съдът би могъл да формира изводи отговарят ли твърденията на жалбоподателя на обективната истина или представляват негова защитна версия. За извършване на тази преценка, съдът следва да изясни налице ли са доказателства за твърденията му около първоначалното явяване в Сектор „ПП“ – Бургас, включително посочения в жалбата до РС – Варна предоставен „документ за преглед на номер на рама и на двигател“.

Съгласно чл.107, ал. 2 и ал.5 от НПК, събирането на доказателствата става не само по инициатива на страните, но инстанцията по същество има задължение да събира доказателства и по свой почин, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина; всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка. Т.е. съдът, по силата на закона, има служебното задължение да проведе съдебното следствие по начин, който осигурява обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност.

Касационната инстанция намира, че посочените по-горе обстоятелства обуславят неизяснена от въззивния съд по безспорен начин фактическа обстановка, на базата на която да се изведат относими правни изводи по основното възражение на санкционираното лице за представяне на автомобила за пререгистриране в срок. Проявявайки пасивност относно събирането на значими за спора доказателства, районният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство, които са съществени по своя характер, защото пряко касаят разкриването на обективната истина. От страна на първостепенния съд не са изложени собствени мотиви досежно твърденията на жалбоподателя за срочно представяне на автомобила за пререгистрация и нейното отлагане по обективни причини, което накърнява правото му на защита и препятства касационната проверка.

Налице са основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН и това налага решението на Районен съд – Варна да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото районният съд следва да изпълни процесуалното си задължение да събере и оцени всички относими доказателства, включително да изиска конкретната информация от Сектор „ПП“ – Бургас, да събере доказателства във връзка с твърденията на жалбоподателя и да изложи собствени изводи по тях.

За пълнота на изложението, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че възраженията на касатора за липса на субективна страна на вмененото му административно нарушение са изцяло неоснователни. В случая регистрацията на управляваното от Г. МПС е била прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, което не изисква уведомяване на собственика на автомобила. Г., като наказано лице, е собственик на автомобила и за него е възникнало задължение да го пререгистрира в законоустановения срок, с което самият Г. заявява, че е бил наясно. Предвид на това, че в ЗДвП изрично е разписана процедурата, която се предприема при неизпълнение на това задължение - служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство, то той би осъществявал от субективна страна състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Предвид връщането на делото за ново разглеждане от ВРС, по отношение направеното искане за разноски е приложим чл. 226, ал. 3 от АПК, съгласно който при новото разглеждане на делото въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция, съобразно изхода на спора.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1623/17.11.2023г. по АНД № 268/2023г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено НП № 22-0819-003667/12.08.2022г. на Началник Група при ОД на МВР – Варна, Сектор „ПП“ - Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд - Варна.

Решението е окончателно.