Решение по дело №3862/2017 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1129
Дата: 25 септември 2018 г. (в сила от 12 февруари 2020 г.)
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20175220103862
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                           
Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  

гр. Пазарджик, 25.09.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пазарджишки районен съд гражданска колегия в публичното заседание на дванадесети септември , две хиляди и осемнадесета   година в състав:

                                                                  Председател: НИКОЛИНКА ПОПОВА

при секретаря …..…Р. Д. ………и в присъствието на прокурора……………………….……………като разгледа докладваното от съдия Н. Попова ……………….…гражданско дело № 3862 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 38а ЗЖСК .  

В подадената искова молба от  Г.Д.К.,  с ЕГН: **********, Р.Д.К., с ЕГН:********** и  Н.Д.Д., с ЕГН: **********  - всички с постоянен адрес:***  срещу  Г.М.Т.,*** се излагат обстоятелства, че ищците били член- кооператори на ЖСК „Чайка“  със седалище - гр.Пазарджик, бул. „Ал.Стамболийски„ №39, като първите двама ищци били член кооператори по право,  като собственици на части от отчуждения имот, върху който било учредено от Държавата право на строеж на ЖСК „ Чайка", както и в резултат на встъпване по реда на чл. 23 от ЗЖСК в правата на покойния им баща Димитър Коцев Вучев- също член кооператор по право, а третата по ред ищца - по силата на встъпване в правата на баща им по чл. 23 от ЗЖСК.

Твърди се, че с Решение на ОС на ЖСК от 18.07.1985 год. целият втори етаж на сградата представляващ три апартамента - № 2, № 3 и № 4 - по арх. план -одобрен на 18.03.1986 г. бил разпределен за тримата член кооператори по право- /Г. и Р. Коцеви и покойният им баща - Димитър Коцев/ независимо от това, че площта му надвишавала площта на жилищата определени със заповедите за отчуждаване и обезщетяване по чл. 98 от ЗТСУ № 921 и 923 от 27.05.1985 год., с които посочените лица били обезщетени с две двустайни и едно едностайно жилище / за жилища строени от ЖСК- по стопански начин в самостоятелен парцел нямало ограничение за жилищната площ на отчуждените собственици - които са член-кооператори на ЖСК, за строителството на която било извършено отчуждаването, което важало и за останалите членове на ЖСК. Указания в този смисъл били дадени от Комитетът по ТСУ- към Министерския съвет № 91-00-131/04.08.1987 г./

Въз основа на това решение,  ОС на ЖСК с решение от 08.40.1985 год. бил приет  идеен проект и се възложило  изработването на работен проект, съгласно който на втория жилищен етаж били разположени общо три броя апартаменти. В съгласие с тези решения на ОС на ЖСК бил извършен и избор на жилищата в този втори етаж на сградата от тримата член - кооператори по право и били съставени от СД."ИСС" гр.Пазарджик съответните протоколи за избор от 28.02.1986 г. Останалите 5 бр. апартаменти били разпределени с друго решение на ОС на ЖСК на останалите член-кооператори на същата. Архитектурният проект с посоченото предвиждане за втория жилищен етаж на сградата бил одобрен на 18.03.1986 год. По този арх. проект било извършено и първоначалното ценообразуване на обектите в сградата от СД „ИСС" гр .Пазарджик.

Въпреки това- СД „ИСС"- Пазарджик отказал изготвяне на заповеди по чл. 100 от ЗТСУ-които да са съобразени с Решението на ОС на ЖСК за разпределението по чл. 28 т.5 от ЗЖСК, по съображение, че със заповедите по чл. 98 от ЗТСУ били обезщетени с по- малки жилища. Отказът с оглед на казаното по-горе бил незаконосъобразен. Твърди се , че той бил и без правно значение, защото заповедта по чл. 100 от ЗТСУ по отношение на член кооператори „по право „    на ЖСК нямало вещно правно действие,тъй като възникването на правото на собственост върху съответното жилище - разпределено от ОС на ЖСК- ставало по реда регламентиран в ЗЖСК - т.е. със снабдяването на член кооператорите с нотариален акт за собственост върху обекта, който им бил разпределен с решението на ОС на ЖСК.

Позовавайки се на това - ръководството на ЖСК възложило изменение на арх. проект само за втория жилищен етаж. Съгласно това изменение на проекта- вторият жилищен етаж се състоял от 4 жилища - два двустайни и два едностайни апартаменти- индивидуализирани с номера 2,3,4 и 5. Това изменение на проекта било одобрено с решение на ОС на ЖСК от 21.04.1990 год. Жалбата им против него - била оставена без уважение от Районен съд Пазарджик с решение по гр.д. № 1057/1990 год. Това решение на Районен съд,   както и Решението на ОС на ЖСК за одобряване на изменения арх.проект били отменени с Решение № 1408/27.12.1993 г.- по гр.д. № 1998/93 год.- V-то Г.О. на ВС.

Преди това - с Решение на ОС на ЖСК   взето с протокол № 12/15.01.1987 год.,на базата на отменения арх. проект за втория етаж   била приета за член кооператор за получаване на едното от двете едностайни жилища-обозначено като „апартамент № 3 Ангелина Тодорова Терзиева - майка на ответника- Г.Т.. По тяхна жалба - с Решение на Районен  Съд- гр.Пазарджик от 04.02.1997 год. по гр.д. № 3816 по описа за 1995 год. посоченото решение на ОС на ЖСК от 15.01.1987 год. било обявено за нищожно. А с Решение№ 1460 от 01.07.1998 год. по № 172/1989г. Окр. съд Пазарджик бил отказал вписването на извършена промяна в членския състав на ЖСК чрез замяната на А. Т. Т. с ответника Г.Т.- неин син - поискано от Председателя на УС на ЖСК.

Въпреки това, неизвестно за тях кога - ответникът бил получил от Председателя на УС на ЖСК ключ на въпросното жилище - апартамент № 3 по отменения архитектурен проект за втория етаж, с идентификатор -55155.501.1393.1.3 по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Пазарджик с площ от 43.95 кв.м. с принадлежащото избено помещение № 3 с площ от 5.94 кв.м.Това жилище обхващало части от площта на апартамент № 2 и № 3 по първоначалния и действащ арх.проект одобрен на 18.03.1986 г. които били разпределени с посоченото решение на ОС на ЖСК за наследодателя на ищците Димитър Коцев и за ищцата Г. Д. К..

От ищцата Г.К. и от останалите член- кооператори по право били подавани сигнали и жалби до РПУ- и Районната прокуратура - гр.Пазарджик за предупреждение - до отв.Т. и до Председателят  на УС на ЖСК да не се предприемат действия за достъп до това жилище и извършване от отв. Т. на довършителни строителни дейности. Такива предупреждения са били отправени от тези органи, но въпреки това- ответникът се намирал в посоченото жилище без основание.

Междувременно им станало известно, че по иск на ответника срещу ЖСК „Чайка" било постановено Решение на Районния съд - гр.Пазарджик от 31.05.2013 г.по гр.д. № 477/2013 г., с което било прието за установено по отношение ЖСК, че ответникът бил собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност върху процесното жилище. Въз основа на това решение, което нямало действие по отношение на тях, ответникът бил поискал извършването на обстоятелствена проверка, по която му е бил издаден и констативен нотариален акт за собственост № 142/09.12.2013 г.на нотариуса Т.Дъбова.

Както по посоченото гр. дело, така и при извършването на обстоятелствената проверка след него, ответникът бил укрил изложените по- горе обстоятелства /- техните възражения и сигнали за самоуправни действия и молби за съдействие, както и обстоятелството, че процесното жилище и останалите жилища на втория жилищен етаж на сградата били изградени по обезсилен архитектурен проект. /С оглед на това- ответникът неправилно е бил признат за собственик по давност на посоченото жилище, тъй като дори владението му да е било „полезно„ / т.е. трайно и неоспорвано /- това не водело до оригинерно придобиване на собствеността, щом като обектът на владението нямал законен статут на жилище съответстващо на предвиденото такова по действащия архитектурен проект на сградата.

Следователно- ответникът държал това жилище без законово основание и следвало да бъде изведен от него съгласно чл. 38а от ЗЖСК. Във връзка с изложеното, молят съда, да постанови  решение за изваждане на ответника Г.Т. от жилището / апартамент № 3/ намиращо се на втория етаж на сградата на ЖСК „ Чайка„  със седалище - гр.Пазарджик" ул. „ Ал.Стамболийски „ №39, с площ от 43.95 кв.м. с избено помещение №3 от 5.94 кв.м. и фактическата власт да се предаде на ищците, както и да   им бъдат присъдени и разноските по делото.

   В срока за отговор по чл. 131 от ГПК от ответника, чрез процесуалният му представител е постъпил писмен отговор, в  който  заявява, че оспорва  иска. Твърди се, че ищците не били собственици на процесния самостоятелен обект в сграда. ЖСК "Чайка" не била прекратена, поради което все още ищците като член-кооператори не  били  придобили право на собственост на нищо. До прекратяването на кооперацията, собственик на обектите в нея била ЖСК. От своя страна ответникът бил установил с влязло в сила решение по отношение на ЖСК "Чайка", че бил собственик на имота по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. Впрочем и ищците признават, че ответникът владял обекта.

При това положение  се позова на практиката на ВКС, според която "Искът по чл. 38а ЗЖСК бил специфичен владелчески иск, за разлика от типичните владелчески искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС и имал суброгаторен характер, тъй като с него се упражнявало правото на бездействащия собственик ЖСК. Поради тези особености предметът на доказване обхващал освен установяване на фактите на владението и нарушението, още и наличието на членствено правоотношение в ЖСК за ищеца и право на собственост на ЖСК върху жилището. Срещу този иск ответникът можел да се брани с възражението, че жилището не било собственост на ЖСК, противопоставяйки свои самостоятелни права върху него, включително и придобиване по давност." (решение № 71 от 17.04.2012 г. по гр. д. № 1000/2011 г. на II г. о. на ВКС).

В този смисъл заявява, че оспорва, че ЖСК "Чайка" била собственик на процесния самостоятелен обект. Твърди се, че ответникът бил негов собственик и това било установено със сила на присъдено нещо. Следователно ищците не разполагали със суброгаторния иск по чл. 38а от ЗЖСК.

В аналогичен смисъл било  и решение № 74 от 22.03.2013 г. по гр. д. № 757/2012 г. на I г. о. на ВКС, според което "Докато ЖСК съществува, тя била собственик на всички имоти и правото на отделния член-кооператор да държи разпределения му имот, след като бил построен, съществува по отношение на ЖСК. Затова ЖСК, а не член- кооператорът бил легитимиран да предявява иска по чл. 108 ЗС срещу всяко трето лице, което упражнява върху имота фактическа власт без основание. Но ЖСК можела да бездейства. В тази хипотеза законодателят бил предоставил и на заинтересования член-кооператор, на който имотът е разпределен, възможност да го брани чрез иска по чл. 38а ЗЖСК - това била възможност на заинтересования член-кооператор да предяви пряко своите претенции към един чужд имот (на ЖСК) срещу всяко трето лице, което неоснователно го държи, без участието на действителния собственик (ЖСК). Твърди се, че искът по чл. 38а ЗЖСК бил пряк, с него член-кооператорът можел да предяви права, черпени от отношенията му с ЖСК, срещу всяко трето лице, което държи имот, собственост на ЖСК и при бездействието на ЖСК." Направено  е искане за присъждане на направените  по делото разноски.Представени са писмени доказателства.Формулирани са доказателствени искания.     

Съдът след анализ на събраните в настоящото производство доказателства приема следното от фактическа страна.

От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява следното : С протоколно  Решение на ОС на ЖСК от 18.07.1985 год. член-кооператирите на ЖСК  се съгласяват жилищна площ от 255 кв.м. с прилежащите общи части  да бъде предоставена на член-кооператирите по право , които са обезщетени с две двустайни  и един едностаен апартамент  съгласно приложение № 2 към чл. 46 ЗСГ .

Представени са по делото три броя протоколи за избор на жилище от 28.02.1986 г., издадени от Стопанска дирекция „Изграждане на селищни системи „ гр. Пазарджик , на името на следните лица – Д. К. В. , Г.Д.К.  и Р.Д.К. – съответно за апартамент № 2, № 3 и № 4 построени от ЖСК „Чайка „ гр. Пазарджик.

С представеното по делото Решение № 1408/ 27.12.1993 г. на ВС по гр.д. № 1998 / 1993 г. ,   е отменено по реда на чл. 225 ГПК / отм./  влязло в сила съдебно решение  от 08.07.1992 г. по гр.д. № 1057/ 1990 г. на ПРС  и е отменено  Решението на ОС на ЖСК взето с протокол № 23/ 21.04.1990 г.  – за изменения  на архитектурния план  на жилищна сграда досежно ет.2 на основание чл. 39 ЗЖСК. В мотивите си съдът е приел , че отменено решение  на ОС на ЖСК  взето с протокол № 25 / 21.04.1990 г.  приема изменение на първоналания архитектурен план , като недопустимо  и в нарушение на чл. 41 ал.1 ЗЖСК  е пререшен въпрос ,, решен с влязло в сила съдебно решени  по гр.д. № 2230 / 1988 г. на ПРС / непредставено по делото / относно предходно протоколно решение на ОС на ЖСК  от 14.12.1988 г. , в частта в която е прието изменение на архитектурния план на 2- ри жилищен етаж на ЖСК.

Съгласно влязло в сила съдебно решение от 04.02.1997 г. на ПРС по гр.д. № 3816/ 1995 г. / с решение по реда на чл. 225 ГПК за преглед по реда на надзора  № 201 / 16.03.1998 г. по гр.д. № 686/ 1997 г. на ВКС /  е отменено изцяло решението на ОС на ЖСК „Чайка“  взето с протокол № 24 / 03.11.1995 г.   и  е обявено за нищожно решението на ОС на ЖСК  взето с протокол № 12 / 15.01.1987 г. , с което за член-кооператор  е приета А. Т. Т.. В мотивите си съдът  е приел, че   с решение на ОС на ЖСК взето с протокол № 5 / 18.07.1985 г.  цялата площ на втория етаж от сградата  е бил предоставен на трима члена по право – Г. и Р. К. и Д. В.. Прието е , че това решение е влязло в сила  и не е било отменено , поради което е недопустимо  съгласно чл. 20 ал.1 т.1 ЗЖСК , приемането на Ангелина Терзиева  за член на ЖСК . Освен това е прието , че решението на ОС от 03.11.1995 г. – за отказ да се приеме всъпване в членствените права  на починалия Димитър Вучев от неговите наследници  Г. и Р.К. – е незаконосъобразно , тъй като разпоредбата на чл. 12 ЗЖСК  е отменена и не  е необходимо да се представят изискуемите от нея документи.

В тази връзка е и постановеното решение № 1460 / 01.07.1998 г. по ф.д. № 172 / 1989 г. по описа на ПзОС , с което в хода на охранително производство по глава 52 ГПК / отм/  е постановен отказ за вписване  за промяна на членствените права  на Ангелина Терзиева чрез заместване  от нейния син Г.Т. .

По делото като доказателство е представен препис от друго съдебно решение от 12.10.1986 г. по адм. д. № 593/ 1986 г. по описа на ПзОС , което съдът приема за неотносимо към спорните по делото обстоятелства , доколкото се установява, че касае потвърждаване на админитративни актове / три запореди на Председателя на ОбНС гр. Пазарджик / , доколкото въз основа на тях са издадени  представените от ищцовата страна три протокола за избор на жилище от 28.02.1986 г. , с които на Димитър Коцев Вучев , Г.Д.К.  и Р.Д.К. са разпределени – съответно за апартамент № 2, № 3 и № 4 построени от ЖСК „Чайка „ гр. Пазарджик.

С представеното по делото решение № 1204/ 29.02.2000 г. по адм.д. № 7321/1999 г. по описа на ВАС ,съдът е оставил в сила решение на ПзОС ,  по адм. д. № 1311/1997 г. / непредставено по делото / , с което   е отменена Заповед № 418 / 28.05.1997 г. на Кмета на общината  за отстраняване на построени на място отклонения  от одобрения на 18.03.1986 г. архитектурен проект, презаверен на 25.03.1994 г.  за обособяване на преградни зидове  на допълнителен апартамент на втори жилищен етаж  в ЖСК , като в мотивите си съдът е приел, че същото не представлява незаконно строителство доколкото е осъществено въз основа на действащ към този момент архитектурен проект , а последващите промени / свързани с отмяна на решението на ОС за неговото одобряване/ не рефлектират върху законността на това строителство. В мотивите на съдебното решение е прието за установено, че строителството на втория етаж е извършено въз основа на одобрения втори вариант на архитектурен проект , като въз основа на решението на ВС от 1995 г. , Главният Архитект на Общината е анулирал този втори вариант  на проекта и е презаверил първоначалния.

Не е спорно и се установява от другите представени по делото писмени доказателства , че с решение № 443 / 31.05.2013 г. постановено по гр.д. № 477/ 2013 г. по описа на ПзРС , е уважен предявения от Г.М.Т. *** , установителен иск за собственост  на недвижим имот с идентификатор 55155.501.1393.1. представляващ апартамент № 3 , находящ се на втория етаж от кооперация , построена в гр. Пазарджик  , ул. „А. Стамболийски „ № 39 , ведно с избено помомещение  и идеални части от общите части на сградата. В искомата молба се твърди и съдът е възприел като основателно претендираното от ищеца Т.  право на собственост на основание изтекла в негова полза  полезна 10 –годишна придобивна давност. Въз основа на това съдебно решение ответникът в настоящото производство Г.Т. се е снабдил с констативен нотариален акт за правото на собственост  по давност -№ 142 / 2013 г. по отношение на описания по-горе недвижим имот.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушано заключение на допусната съдебно- техническа ескпертиза , от което и от представените към него скици се установява, че процесния апартамент № 3  не е построен съгласно  одобрения през 1986 г. проект на сградата, а с допълнително изработен такъв , приет с решение на ОС на ЖСК от 21.04.1990 г. / обжалвано и отменено с решение по гр.д. № 1998/1993 г. на ВС/. Коридорът и спалнята  на процесния апартамент са били обособени  за сметка на част  от източния  от трите проектирани с първоначалния проект жилища  на етажа / защтриховани  с червен и зелен цвят на приложената скица – копие от проектния лист / . Освет това банята с тоалетната  и стаята с терасата  са били обособени за сметка на части от средния от трите проектирани с първоначалния проект жилища на етажа / защтриховони със син и червен цвят на копието от проектния лист / .

            При тези фактически данни от правна страна съдът приема следното от правна страна :

            Искът по чл. 38а от ЗЖСК е специфичен владелчески иск, с който член кооператор претендира изваждане на всеки, който се намира без основание в разпределеното му с протокола по чл. 28, ал.1 т.5 от ЗЖСК жилище. До моента на приключването на строителството на сградата, членовете на ЖСК , които не притежават вещно право, не могат да защитят правното си очакване за придобият обект чрез тази кооперация . С нормата на чл. 38а от ЗЖСК, приета с изменението на този закон /ДВ бр. 21/13.02.1990г. /е дадена правна защита на това очакване, като е уредена възможността член на ЖСК да предяви иск за изваждане на всеки, който се намира без основание в определеното му с разпределителния протокол жилище. Този иск може да се предяви най-рано, когато е налице жилище, т.е. годен обект за гражданския оборот по смисъла на чл. 181 от ЗУТ. Най-късно искът по чл. 38а от ЗЖСК може да бъде предявен до снабдяване на членовете на ЖСК  с нотариален акт за определения му с разделителния протокол обект, от който момент той става собственик и защитата е вече чрез петиторните искове.

В настоящото производство съдът приема за неоспорен факта, който освен това се установява и от всички представени по делото писмени доказателства , че ищците са член- кооператори в ЖСК „Чайка“, както на собствено основание „ по право „, така и поради наследяването на членствените права на починалия Димитър Коцев Вучев- също бивш кооператор в ЖСК . Чрез педявеният от тях иск като член-кооператори , те могат  да защититят  правото си да придобият обект от ЖСК и да прекъснат  евентуално започнала да тече давност в полза на трето лице, или друг член-кооператор. Затова съдът приема , че за ищците е налице правен интерес от предявяването на този иск , пориди което го намира за процесуално допустим.

По същество. В производството по иск по чл. 38а от ЗЖСК следва да се установи правото на ЖСК върху жилището, предмет на иска и възникване на членственото правоотношение с ищците за този обект. От своя страна ответникът по този иск може да прави правоизключващи възражения, противопоставяйки свои права върху същия обект, тъй като ако не бъдат направени в този процес, те ще се преклудират със силата на присъдено нещо както в отношенията с член-кооператора, така и с ЖСК, тъй като правата на ищците –член-кооператори са производни от тези на ЖСК.

В настоящото производство безспорно се установява, че ищците , както и техният наследодател Димитър Вучев са получили в качеството им на член-кооператори  
чрез разпределение три апартамента - № 2,3  и 4 на втория етаж на жилищната сграда. Безспорто се установява, че тези жилища са разпределени въз основа на одобрен архитектурен проект от 1986 г. , който проект впоследствие е бил изменен с обособяване на още един жилищен обект за сметка на първоначалните три , но тъй като решението на ОС на ЖСК за приемане на изменението е било атакувано по съдебен ред  и отменено – това изменение на първоначалния проект е било анулирано от Главния архитект на Общината. Установява се от представените по делото съдебни решения, в мотивите на които съдът е приел за установени определени факти и обстоятелства ,/ с доказателствена сила за тези обстоятелства необорена в настоящото производство/ и по специално  - решение по гр.д. № 7321/1999 г. на ВАС / , че по повод проверката на законосъобразност на заповед на кмета на общината за отстраняване на отклонения в строителството по одобрения проект на ЖСК от 18.03.1986 г.  е констатирано реализиране на строителството на жилищните обекти, но не според одобрения проект, а според този , който впоследстви е бил анулиран. Този факт се установява безспорно и от  заключението на допуснатата по делото съдебно- техническа ексепертиза  и тъй като  процесният апартамент  е построен с реализирано строителство именно според този анулиран архитекурен проект  негови части , попадат в части от първоначално предвидените за ищците жилища. Не се оспорва , че ответникът упражнява  фактическата власт на това жилище и през 2013 г. след успешно проведено съдебно производство по положителен установителен иск за собственост против ЖСК – се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост, с който се легимира като собственик по давностно владение  в хода на настоящото производство.  

Констативният нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК притежава задължителна обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда и правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Изхождайки от тези съображения за доказателственото значение на издадения по реда на чл. 587 ГПК нотариален акт, изложени в мотивите на ТР №11/2012г. от 21.02.2013г. по тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че в исковото производство съдът не извършва проверка на верността на извода на нотариуса за осъществяване на удостовереното с нотариалния акт право, нито преповтаря извършената от нотариуса проверка на правата на поискалото издаването на акта лице, а е длъжен да зачете обвързващата го доказателствена сила на нотариалния акт. Съдът може да приеме, че удостовереното с нотариалния акт правно основание не се е осъществило, а оттам и че ползващото се от нотариалния акт лице не се легитимира като носител на признатото с акта право на собственост, само ако след направено в исковото производство оспорване както на осъществяването на придобивното основание, така и на съществуването на самото право, оспорващата страна е провела успешно опровергаване на констатациите на нотариуса било като докаже свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, било като опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или докаже, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаването на акта. Ако оспорващата страна не докаже твърденията си, съдът не може да отрече осъществяването на удостовереното с нотариалния акт придобивно основание / в този смисъл  Решение №184/11.10.2016 по дело №1147/2016 на ВКС, ГК, I г.о./

По настоящото дело се установява, че  в съдебното производство по установяване на правото на собственост против коперацията, ищците не са били страна по делото  и не са обвързани от  сила на присъдено нещо на постановеното съдебно решение . Но също така в конкретния случай следва да се има предвид, че по дефиниция ищците претендират чужди права , от които произтичат техните собствени. Затова , ако ЖСК чиито права заявяват, не се лигитимира като собственик на обекта , то  и за ищците ще липсва материално- правна предпоствка за основателност на техните претенции. В настоящото производство доказателствената сила на нот.акт , с който ответникът се лигитимира като собственик по давност – не се опровергава от други събрани по надлежен ред доказателства. Т.е. следва да се пиеме, че ответникът е доказал противопоставими права на претенциите на ищците, като последните  не са се възползвали от възможността, в един по-ранен етап да прекъснят чрез иск придобивната давност на ответника. Що са касае доколко този обект изграден въз основа на анулиран архитектурен проект може да бъде годен обект на придобиване по давност, в кориците на делото е налице съдебно решение / по гр.д. № 7321/1999 г. на ВАС /, чиито правни изводи съдът споделя изцяло, а именно че такова строителство не е незаконно , тъй като е построено въз основа на действащ към момента на строителството архитектурен проект / впоследствие анулиран/. Още повече, че по въпроса може ли да се придобие по давност сграда , която  е незаконен строеж , съдебната практика приема, че тя е обект на правото на собственост и може да се придобива по давност, ако не подлежи на премахване, в какъвто смисъл е и установеното по делото. / В този смисъл Решение № 1065/16.03.2009 г., по гр.д. № 3428/ 2007 г. ІV, г.о., Решение № 1159/ 24.09.2008 г. по гр.д. № 4293/2007 г. на ІV г.о. , Определение № 155/ 17.02.2011 г. по гр.д. № 888/2010 г. ВКС , ГК , І г.о./ .

Предвид изложеното съдът приема , че предявеният иск се явява неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.

С оглед на изхода от делото ищците ще следва да заплатят на ответника сторените по делото разноски в размер на 400,00 лв. съобразно представения списък по чл. 80 ГПК .

            Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :                     

           

                                                               Р     Е     Ш     И  :

 

По претенцията  с правно основание чл. 38а ЗЖСК предявена от Г.Д.К.,  с ЕГН: **********, Р.Д.К., с ЕГН:********** и  Н.Д.Д., с ЕГН: **********  - всички с постоянен адрес:***  срещу  Г.М.Т.,***  ОТХВЪРЛЯ претенцията  за изваждане на ответника  от жилище представляващо апартамент № 3  на втория етаж от сграда на ЖСК „Чайка „ гр. Пазарджик с административен адрес : гр. Пазарджик  ул. „Александър Стамболийски „ № 39,  с идентификатор на обекта  -55155.501.1393.1.3 по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Пазарджик с площ от 43.95 кв.м. с принадлежащото избено помещение № 3 с площ от 5.94 кв.м.- като неоснователна.

ОСЪЖДА Г.Д.К.,  с ЕГН: **********, Р.Д.К., с ЕГН:********** и  Н.Д.Д., с ЕГН: **********  - всички с постоянен адрес:***  да заплатят на   Г.М.Т.,*** сторените по делото разноски в размер на 400,00 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в            двуседмичен  срок от получаване на съобщение за изготвянето му. 

                           

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: