Решение по дело №1600/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№…………….

гр.София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в публичното заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: Владимир Вълков

при секретаря Весела Станчева

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1600 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на разглеждане са обективно съединени искове по чл. 95 ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), чл. 95б ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, чл. 95б ал. 1 т. 2 ЗАПСП и чл. 95б. ал. 1 т. 6 ЗАПСП.

Ищецът „Д.П.Б.“ ЕООД с предишно наименование „ОС Б.“ ООД, твърди да е получил изключителни права да преведе, адаптира и разпространява на територията на Б. рейтингови скали, скринингови инструменти, личностни въпросни и психологически тестове, създадени от „ОС Организациони Специали“ – Италия, а именно: Скала за интелигентност на Уекслер WISC-IV; Рейтингова скала за оценка на хиперактивността Conners 3^rd Edition; Рейтинг скала за оценка на детския аутизъм CARS 2; Рейтинг скала за оценка на детското развитие DP-3; Минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-2 и MMPI-A; Проективна методика, предназначена за изследване на деца – ТЕМАS. Ищецът твърди да са му предоставени изключителни права да използва по всякакъв начин процесните произведения на територията на Република Б. включително да преведе и да адаптира на български език тяхна версия като за носител на авторските права и овластил го при твърдяното съдържание на правото посочва съответно за Скала за интелигентност на Уекслер WISC-IV – NCS Pearson, Inc., за Рейтингова скала за оценка на хиперактивността Conners 3^rd Edition – Multi-Health Systemsq Inc., за Рейтинг скала за оценка на детския аутизъм CARS 2 и Рейтинг скала за оценка на детското развитие DP-3 – Western Psychological Services, а за Минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-2 и MMPI-A – Regents of the University of Minnesota. Досежно Проективна методика, предназначена за изследване на деца – ТЕМАS ищецът твърди GIUNTI O.S. Organizazazioni Spetiali S.r.l да се ползва с изключителни права да използва произведението и на тази основа да са предоставени на ищеца изключителни права да го публикува и разпространява на български език на територията на Република Б.. Ищецът твърди, че с оглед чл. 76 от Наредбата за приобщаващото образование превел, адаптирал и стандартизирал тези тестове, рейтингови скали и инструменти. Твърди се, че Фондация „Х.“ – ответник в производството, е създадена през 2014 г. от служители на ищеца, а именно: С.З., Н.Н., Т.Б.и Д.Д.. Като дългогодишни служители с прекратени трудови правоотношения през септември 2018 г. смята учредителите за запознати с вътрешно-дружествените стратегии, ноу-хау и процеси по възпроизвеждане и разпространение на процесните тестове и инструменти. Твърди и да разполагат с метричните файлове, съдържащи българските версии на тестовете във формат, готов за печат. Смята да са се възползвали от качеството си на служители като недобросъвестно са снабдили учредената от тях фондация с тестовете във формат, готов за печат. След създаването на фондацията в качеството си на управител на „ОС Б.“ ООД С.З. започнал да пренасочва част от дейността на дружеството към ответника като от 2016 г. и досега твърди фондацията да е организатор на регулярни сертификационни обучения за работа с тестове и инструменти. Ответникът предлагал и продавал на включилите се в обучението съответния тест/инструмент и то при изрично указание в представяни на интернет страницата на фондацията брошури правата върху българското издание на съответния тест, скала или инструмент да се държат от „ОС Б.“ ООД. Ищецът оспорва да е давал съгласие ответникът да възпроизвежда и разпространява скалите и инструментите, а преотстъпването на права било изключено и с изрична клауза в лицензионните договори с носителите на авторско право върху произведенията. Въпреки това ответникът предлага на пазара и продава тези произведения чрез свои страници в интернет и Фейсбук, както и чрез щанд на Международна конференция по приобщаващо образование. Твърди се и ответникът да ги презентира без да му е предоставено такова право. В рамките на процедура по обществена поръчка, проведена през месец ноември 2019 г., ответникът е счетен за носител на авторски права върху тестовете и единствена организация на територията на Б., която може да проведе планирани обучителни мероприятия по тестови методики сред които и WICS IV, MMPI A, TEMAS, MMPI 2. Оспорва такива права да са предоставени от носителите на авторските права върху инструментите., поради което се твърди, че произведенията се възпроизвеждат и разпространяват неправомерно. Ответникът дигитализирал и използва електронен вариант на защитени произведения, срещу което получава доходи. За разлика от ищеца ответникът не заплаща роялти, а предлаганата по-ниска цена от реалната довело до загуба на клиенти за ищеца и пропуснати ползи. Застъпена е и теза, че посочвайки предишното име на ищеца „ОС Б.“ ООД ответникът въвежда в заблуждение потребителите, че той продължава дейността на ищеца. От домейн osbulgaria.com и страница на OS Bulgaria във Фейсбук ответникът препращал към своята страница и страница на трето на спора лице. Ищецът твърди, че действията на ответника пораждат опасност от прекратяване на лицензионните му договори Иска се да бъде признат за установено фактът на извършено нарушение, а именно – възпроизвеждане на произведенията, разпространение сред неограничен брой лица на екземпляри на произведения и предлагане по безжичен път на достъп на неограничен брой лица на произведенията или до част от тях по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от индивидуално избрани място и време.

Иска се описаните нарушения да бъдат преустановени, ответникът да разгласи за своя сметка диспозитива на решението в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие и да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 41367 лв. (съгласно увеличение в с.з. от 30.11.2022 г.) Ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба (21.08.2020 г.) до окончателно изплащане на главницата.

В отговор на исковата молба ответникът, представляван адв. К. и адв. Д., оспорва ищецът да е носител на изключително право, легитимиращо го да търси защита като смята да не произтича такова от договорите, на които основава правата си. Досежно Скала за интелигентност на Уекслер WISC-IV навежда довод, че по силата на договора авторското право и върху преработената версия принадлежи на Е.С.Е.П.ИНК, а към датата на предявяване на иска срокът на договора бил изтекъл, което смята да лишава ищеца от легитимация да търси защита. Застъпена е аналогична теза и досежно Рейтингова скала за оценка на хиперактивността Conners 3^rd Edition като смята, че авторското правото върху това произведение на български език принадлежи на Multi-Helth Sistems Inc. Оспорва да е предоставено изключително право за използване и по отношение на Рейтинг скала за оценка на детския аутизъм CARS 2 с довод, че това не е указано изрично, а и не са конкретизирани като включени в обхвата на предоставените права и правото да възпроизвежда и разпространява произведението и/или да предлага достъп до произведението по безжичен път или по кабел на неограничен брой лица при изрично указаното ограничение на предоставените права (раздел 15 от договора). Аналогични съображения поддържа и досежно Рейтинг скала за оценка на детското развитие DP-3 като изводът за лимитативно изброените предоставени права извежда от клаузата на раздел 14. Досежно Минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-2 и Минесотски многофакторен личностен въпросник - Юноши MMPI-A се поддържа довод, че лицензодателят не се е разпоредил изрично да предоставя изключително право за използване на произведението, а и смята действието на договора за прекратено към 28.11.2016 г. поради изтичане на установения от чл. 37 ал. 2 ЗАПСП максимален срок на договор за използване на произведение. По отношение на Проективна методика, предназначена за изследване на деца – ТЕМАS навежда довод праводателят на ищеца да е предоставил сублицензия, запазвайки си правото върху българската версия на произведението. Оспорва от договора да произтича изключително право на ползване върху него от страна на ищеца. Твърди, че всички продавани екземпляри от произведенията били закупувани от ищеца въз основа на регламентирано сътрудничество с договор от 05.02.2016 г. Застъпва теза, че поместването на произведенията на платформа в интернет – системата Examinea, не представлява размножаване по смисъла на § 2 т. 3 ДРЗАПСП. Твърди на ищеца да не е предоставено право да предлага произведенията в интернет, което само по себе си смята да изключва и възможността да претендира нарушаването му. По същество оспорва да предлага процесните произведения на платформата Examinea като твърди предлаганата услуга да е ограничена до генериране на доклади на базата на въведени данни от обучен специалист за дадени отговори в закупения екземпляр от теста на хартиен носител. Оспорва процесът на автоматизирана обработка на данни да се включва в обхвата на авторското право. Оспорва и използването на произведенията в организирани от ответника обучения да води до нарушение на авторските права като твърди и договорът от 05.02.2016 г. да предвижда съгласувана с ищеца дейност за провеждане на обучения за работа с психологически тестове, предлагани от ищеца. С оглед предписанието, че участващите в обучението сключват договори за продажба с ищеца, участниците в обученията изрично били информирани, че когато съответният тест не е включен в цената на обучението, следва да бъде закупен от ищеца с посочена негова банкова сметка.

***, че освен предоставените му изключителни права ответникът нарушава и авторските му права върху извършените превод и адаптация върху Минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-2 и MMPI-A, чиято защита също така търси в процеса, а по отношение на останалите произведения, при условията на евентуалност, предявява за защита правата си върху адаптираното произведение на български език. Оспорва приемо-предавателен протокол с посочена дата 29.06.2018 г. да е създаден тогава, както и да е сключван договор за сътрудничество с дата 05.02.2016 г. при твърдение, че ищцовото дружество е представлявано от съучредител на ответната фондация. Оспорва такива документи да са налични в архива на ищеца и да има данни за такива в деловодната система. Твърди С.З. освен управител на ищцовото дружество да е и учредител на ответната фондация, а към посочените дати Д.Н.Д.да е била служител на ищцовото дружество. Оспорва и представената фактура във връзка с приемо-предавателния протокол да е отчетена от управителя З.през месец юли 2018 г. Оспорва и да е осъществявана съвместна дейност като смята за нелогично при подобна договореност през месец ноември 2019 г. ответникът да се представя като притежател на изключителни права при участие в обявени обществени поръчки, игнорирайки предоставените права на ищеца и неговото участие. Досежно твърдяното нарушение чрез платформата Examinea ищецът конкретизира, че подборът на конкретни въпроси и тяхната последователност е резултат от десетилетия научна работа. Смята, че въпросникът заедно със скалите и референтните стойности/норми, адаптирани за дадена територия, обуславят и закриляното произведение, а докладът извлича резултат от приложението на съответния инструмент/методика/скала/тест. Застъпва теза, че използваните при обучението части от самите тестове и запознаването на участниците с тях представлява използване, а търговската цел изключва гарантираната от закона свобода за използване.

По същество на спора ищецът чрез процесуалния си представител – адв. Д., поддържа исковете по съображения, детайлизирани в писмени бележки. Претендират се разноски. Представен е списък.

Процесуалният представител на ответника – адв. К., поддържа довода си за недопустимост на предявените искове, а евентуално за неоснователни с аргумент, че за закупените през 2018 г. екземпляри от тестовете правата са изчерпани и извършените след този момент продажби не смята да съставляват нарушение на авторски права. Претендират се разноски. Представен е списък. Навежда доводи и в писмени бележки.

Съгласно чл. 2 ГПК съдът дължи да разгледа всяко искане за защита. Ищецът твърди да притежава изключително право върху обекти на авторското право, което е необходимо, но и достатъчно, за да обоснове процесуалната му легитимация. Нормата на чл. 26 ал. 2 ГПК визира предявено за защита чуждо право. Съгласно чл. ЗАПСП легитимиран да търси защита при нарушение е и титулярът на изключително право върху обект на авторското право. Настоящият състав приема, че тази хипотеза утвърждава самостоятелно право – чрез предвидената защита е гарантирана възможност на титуляра да си осигури гарантираната от закона възможност да определи кой и при какви условия ще използва произведението. Въпросът дали твърдяното право съществува е такъв по съществото на спора като съдът дължи с решението си осигури защита било като утвърди твърдяното право в посочения му обем и съдържание, било като отрече съществуването му, обезпечавайки и край на правния спор досежно предявеното право. Ето защо и като обсъди по същество наведените в процеса доводи с оглед събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, съдът намира следното:

Страните не спорят, че в рамките на организирани от ответника обучения той използва процесните произведения, отразяващи извършен под контрола на ищеца превод на български език, адаптация и съответно стандартизация на тестовете.

Няма спор, а и доказателствата позволяват извод, че ответникът е регистриран като фондация с решение № 1 от 07.11.2014 г. и към 28.05.2018 г. неин управител е била Д.Н.Д.. Видно от предмета на дейност тя включва оценка на деца и юноши.

С писмен договор от месец декември 2004 г. се установява изразено съгласие от Е.С.Е.П.Инк. (NCS Pearson, Ink.) като притежател на авторски права върху Скала за интелигентност на Уекслер WISC-IV (което и ответникът не оспорва) предоставя на ищеца, наименован Местен издател, правото за своя сметка да изготви преведен тест и данни за локални тестове при спазване на договорени правила включително и запазване структурата на публикуваните тестове от Пиърсън и да създаде програма за отчитане на резултатите от теста като използва данните от теста, предоставени от Пиърсън и/или данните от локалния тест, който администрира, оценява и генерира автоматизирани отчети за провили на български език и отговаря на спецификациите, създадени за лицензиран и разпространен от Пиърсън софтуер за администриране, оценяване и профил, включително декрементално оценяване и сигурност чрез софтуер за криптиране, отговарящ на изискванията на местното законодателство по отношение на поверителност на данните. Определен е и персонал, чрез който да бъде разработена информационният продукт за отчитане на резултат от тест с указание да се използват единствено от Местния издател и Пиърсън.

Уговорено е също така, че Пиърсън става притежател на всички правомощия, права и законни интереси по отношение на Местните публикации – преведените тестове (версия на теста на български или адаптирани в културен аспект на целевия език и създадени от ищеца в това число и евентуално разработени данни за локални тестове), данни за локалните тестове (скали, сурова информация за резултати, стандартизирани данни, тежест на елементите при оценяване, профили, таблици за преобразуване на базова ставка, таблици за стандартизиране на референтна извадка, формати за отчитане и свързаните с тях материали, създадени, подготвени, разработени и комбинирани за администриране, отчитане на резултати, отчитане и анализ на теста, заедно с всички преработки и производни варианти на теста като включва всяка друга включена в текста информация), програма за оценяване на тестовете и всички рекламни материали за тях (т. 2.2.). Предвидено е и задължение за съгласуване на изпълнителя при възлагане на превод и адаптиране на тестовете на трето лице при изрично поето задължение да прехвърли своите имуществени права на интелектуална собственост на Пиърсън при регламентирани изисквания към извършения превод и задължение за верификация на превода от Пиърсън. Уговорен е и механизъм за събиране и обработване на локални данни.

Съгласно чл. 3.1. ищецът е овластен:

1) да възпроизвежда верефицирания превод на теста на български език;

2) да разпрастранява само във формат на хартиен носител на квалифицирани клиенти в рамките на Република Б.;

3) да използва данните от теста и данни за локалните тестове за създавване на формуляри за отговори и шаблони за оценка, които позволяват ръчно оценяване на преведените тестове.

4) да възпроизвежда преведения тест единствено в държава-членка на Европейския съюз;

5) да създава рекламни материали, свързани с преведения тест;

6) да използва програмата за оценяване в помещенията на местния издател като част от услугата за оценяване на централно ниво, за оценка на преведения тест, които се изпращат на местния издател от клиенти чрез електронна поща или факс за услугата – оценка и отчитане и генериране на автоматизирани отчети за профили на български език;

7) да разпространява програма за оценяване на тестове на крайни потребители – клиенти, като дава достъп с помощта на софтуера PsySystem 4 (софтуерна платформа, която е собственост на ищеца и се използва от него и която позволява на клиентите достъп и използване на компютърни тестове или други компютъризирани инструменти или достъп до съдържание) чрез лизинг или лицензиране като използва лицензионните условия в частта, ограничения, включвайки най-малко условията, указани в Приложение В към договора.

Съгласно т. 3.2.3. Пиърсън няма право да продава или доставя директно преведените тестове в световен мащаб с изключение на територията на Съединените американски щати като се ангажира да препраща към ищеца всички постъпили към него поръчки и запитвания относно преведения тест при запазено право да рекламира и да ги продава на посочени в договора клиенти, да разрешава изследвания въз основа на данните и преведения тест и да използва програмата за оценяване с цел оценка на съответствието на продукта с условията на договора.

Съгласно чл. 8.7. ищецът се съгласява да не препятства потребител на преведен текст да провежда независими изследвания и публично да отчита резултатите от тях, при условие че в такава публикация или доклад не са включени материали, защитени с авторски права, свързани с преведените тестове или невербални компоненти в това число – текстове или елементи на пререведените тестове или на дефиниции на скали за оценка, които включват насови за оценяване на елемента.

Договорът е сключен за срок от 7 години като след изтичането му се подновява автоматично до три едногодишни периода (1.15).

С анекс от 05.11.2021 г. (л. 1602) писмено е изразено съгласие за удължаване срока на договора за пет години, считано от 22.06.2020 г. Посочено е и че на ищеца е предоставен изключителен лиценз за превод и адаптиране в културен аспект на теста на български език и правото да предлага, разпространява и администрира по електронен път, да оценява, интерпретира и отчита преведения тест на квалифицирани клиенти в световен мащаб с изключение на Съединените американски щати, както и да създаде софтуерна програма за тестуване, използвайки данните от тестовете и/или данни за тестове на локално ниво с цел оценка на преведения тест и генериране отчети за профила на български език и крайни отчети за изпращане по електронна поща и факс.

С договор от 27.11.2006 г. писмено е изразено съгласие, че Настоятелството на Университет на Минесота и неговото издателство, наричан Притежател на права, предоставя на ищеца правото да преведе, установи стандарт, публикува, разпространява и продава преведения текст на български език на Минесотски многофакторен личностен въпросник – 2 (MMPI – 2). Като основна отговорност на ищеца, наричан в договора Издател, е определено осигуряването на пълна защита на авторските права от името на Настоятелството на Университет на Минесота като притежател на авторски права във всички страни с изключение Саединените щати (Територията) включително и когато трета стра разпространява превода безплатно или с нестопанска цел, като издателят предприеме всички необходими за целта стъпки включително да завежда съдебни искове срещу трети страни, нарушаващи авторски права в рамките на Територията, но след предварително писмено съгласие от страна на Притежателя на права (т. 4 и т. 5 от договора). Издателят се съгласява да събира нормативни и клинични данни за преведения тест на български език като извършеният превод подлежи на верификация. Съгласно т. 15 (б) за времето на действие на договора притежателят на права се съгласява да не предоставя такива за превод и публикуване за публично разпространение в рамките на Територията. Според чл. 15 (в) договорът се сключва за срок от 5 години и подлежи на автоматично удължаване, ако никоя от страните не откажат това 6 месеца преди изтичане на договорения или последващо продължения срок, а притежателят на права няма право да откаже удължаване при изпълнение на условията по договора. Законодателството на Минесота е посочено за приложимо към договора.

С анекс от 13.05.2021 г. (л. 1589 от делото) се сочи договорът да е продължил да действа и след първоначалния срок и е изразено съгласие за продължаване на срока за 5 години, считано от 30.11.2021 г. Посочено е и че ищецът е единственият екслузивен лицензополучател за територията на Република Б. за българската версия на теста.

С договор от 12.11.2009 г. писмено е изразено съгласие, че Настоятелството на Университет на Минесота и неговото издателство, наричани притежател права, предоставя на ищеца правото да преведе, установи стандарт, публикува, разпространява и продава преведения текст на български език на Минесотски многофакторен личностен въпросник – Юноши (MMPI-А) при запазени права за самостоятелно възпроизвеждане на преведения текст в световната мрежа. Договорени са правила за адаптация на теста и поддържане на складова наличност и оповестяването на произведението (Приложение-А, при идентично съдържание на клаузата и в договора от 27.11.2006 г., но неналично по делото). Като основна отговорност на ищеца, наричан в договора издател, е определено осигуряването на пълна защита на авторските права от името на Настоятелството на Университет на Минесота като притежател на авторски права във всички страни с изключение на Съединените американски щати (Територята) включително и когато трета страна разпространява превода безплатно или с нестопанска цел, като издателят предприеме всички необходими за целта стъпки включително да завежда съдебни искове срещу трети страни, нарушаващи авторски права в рамките на Територията, но след предварително писмено съгласие от страна на Притежателя на права (т. 4 и т. 5 от договора). Издателят се съгласява да събира нормативни и клинични данни за преведения тест на български език като извършеният превод подлежи на верификация. Съгласно т. 15 (б) за времето на действие на договора притежателят на права се съгласява да не предоставя такива за превод и публикуване за публично разпространение в рамките на Територията. Според чл. 15 (в) договорът се сключва за срок от 5 години, считано от подписването му от страните и автоматично удължаване, ако никоя от страните не откажат това 6 месеца преди изтичане на договорения или последващо продължения срок, а притежателят на права няма право да откаже удължаване при изпълнение на условията по договора. За приложимо към договора е посочено законодателството на Минесота.

С анекс от 14.05.2021 г. (л. 1595 от делото) се сочи срокът на договора да е продължаван автоматично след първоначалния срок като последното продължение изтича на 15.11.2024 г. Посочено е също така ищецът да е единственият екслузивен лицензополучател за територията на република Б. за българската версия на теста.

С договор от 21 юли 2011 г. писмено е изразено съгласие, че Western Psychological Services, наричани в договора“Лицензодател“ предоставя на ищеца правото да създава, публикува и разпространява на квалифицирани специалисти на българския пазар на хартиен носител, ръчно оценявана българска версия на следните материали за произведението:

CARS2 Standart Version Raiting BookJet (CARS2-ST) (W-472A) /стандартна версия, книжка с рейтинг скала/

CARS2 Hight-Functioning Version Rating BookJet (CARS2-HF) (W-472B) /разширена версия, книжка рейтинг скала/

CARS2 Въпросник за родители/социален асистент (CARS2-QPC) (W-472C)

CARS2 Ръководство (W-472D)

Указано е, че се предоставя изключително право за разпространяване на изданието в Б. и неизключително право за разпространение по целия свят с изключение на Съединените американски щати. Договорено е преводът да бъде извършен в съотстветие с установените професионални и научни практики и да бъде използван за ккавто и да е цел след преглед и одобрение от автора, а адаптацията да бъде извършена в съответствие с международно признати професионални и етични принципи на медукултурната адаптация на кеста. Посоченот е договорът да е в сила до 31.12.2021 г.

С анекс от 26.04.2021 г. (л. 1622) писмено е потвърдено, че ищецът е единственият изключителен лицензополучател за територията на Република Б. за CARS2 и свързаните с него разработки като е изразено съгласие договорът да бъде подновен за последващи 5 години, считано от 22.07.2021 г.

DP-3 Формуляр за интервю (W-462A)

DP-3 Списък на въпроси за оценка за родители/социален асистент (W-462B)

DP-3 Ръководство (W-462C)

Указано е, че на ищеца се предоставя изключително право за разпространяване на изданието в Б. и неизключително право за разпространение по целия свят с изключение на Съединените американски щати. Договорено е преводът да бъде извършен в съотстветие с установените професионални и научни практики и да бъде използван за ккавто и да е цел след преглед и одобрение от автора, а адаптацията да бъде извършена в съответствие с международно признати професионални и етични принципи на медукултурната адаптация на кеста. Посоченот е договорът да е в сила до 31.12.2021 г.

С анекс от 26.04.2021 г. (л. 1628) писмено е потвърдено, че ищецът е единственият изключителен лицензополучател за територията на Република Б. за DP-3 и свързаните с него разработки като е изразено съгласие договорът да бъде подновен за последващи 5 години, считано от 22.07.2021 г.

Ответникът не оспорва, а и от представената електронна кореспонденция се установява, че е предлагал продажба на инструмента и обучение за приложението му (л. 306 – л. 314).

С договор от 30.11.2011 г. писмено е изразено съгласие, че Multi-Health Systemsq Inc. (MHS) като притежател на авторски права върху „the Conners 3^rd Edition“ предоставя на ищеца (наричан в договора лицензополучател) изключителен, непрехвърляем и неделяем лиценз на права за превод, адаптация (съгласно договорени правила), стандартизиране (при договорени правила), а след одобрение и публикуване на произведението само в рамките на Б., да разпространява в Б. онлайн версията на MHS, да разпространява, продава и възпроизвежда преведения тест включително и чрез платформата чрез уебсайта на лицензополучателя www.internet-Test.it. MHS си запазва всички останали права включително да разработи уеб базирана оценка на преведената, адаптираната или стандартизираната версия, публикувани от лицензополучателя, както и да сублицензира такива права чрез онлайн версията включително на теста на български език. Посочено е, че тестовете могат да бъдат сублицензирани от лицензополучателя само на експерти, квалифицирани според договорени правила. Посочено е и че разработените от ищеца преведени/адаптирани/стандартазирани версии или производни произведения на теста принадлежат на MHS, а ищецът придобива правата върху изследователските материали и събраните от него данни за установяване на старт, защитени от канадското законодателство като обект на интелектуална собственост. Договорено е първоначален срок от 7 години, считано от подписването му, а след изтичането му – автоматично подновяване за нови 2 години. Като приложимо към договора е посочено правото, приложимо в провинция Онтарио, Канада.

С анекс от 23.04.2021 г. (л. 1610 от делото) писмено е изразено съгласие, че договорът е подновен за 5 години, считано от 3.06.2020 г. Потвърдено е, че MHS предоставя изключителният, непрехвърляем и неделяем лиценз, без право на сублиценз на права на друга страна, за превод, адаптиране, стандартизиране и публикуване на теста в Б..

С договор от 30.05.2013 г. писмено е изразено съгласие, че TEMAS (Tell-Me-A-Story) предоставя на GIUNTI O.S. Organizazazioni Spetiali S.r.l изключителното право да публикува и разпространява на квалифицирани специалисти на хартиен носител, ръчно оценявана версия на италиански, немски и фнески език на Стимулиращи карти, Миноритарни и неминоритарни стимулиращи карти, Книжка за резултати, Инструкции за администриране и Наръчник като GIUNTI придобива авторските права върху преведените версии в това число и на български език.

С договор за сублицензия от 23.09.2013 г. писмено е изразено съгласие, че GIUNTI O.S. Organizazazioni Spetiali S.r.l (GIUNTI) като притежател на изключителни права за превод, адаптиране, публикуване и разпространение на TEMAS (Tell-Me-A-Story)/проективна методика, предназначена за изследване на деца/ на български език, предоставя на ищеца сублицензия да публикува и разпространява на квалифицирани специалисти на хартиен носител, ръчно оценявана версия на български език на Стимулиращи карти, Миноритарни и неминоритарни стимулиращи карти, Книжка за резултати, Инструкции за администриране и Наръчник, наричани по договора Произведението. На ищеца е предоставено и правото да разпространява българската версия в световен мащаб. Дадено е съгласие ищецът да осъществи всяка необходима адаптация, превод, публикуване и разпространение на българската версия в съответствие с установените професионални и етични принципи. Указано е, че срокът е в сила до 31.12.2025 г.

С анекс от 1.06.2016 г. (л. 1616) се потвърждава, че ищецът е единственият екслузивен лицензополучател за територията на Б. за извършване на адаптации и преводи на теста TEMAS и свързани с него разработки на български език, да продава, предлага на пазара, разпространява и възпроизвежда под всякаква форма и носител, да дигитализира, генерира и издава отчети и като цяло да използва във всякаква форма и по какъвто и да е начин този тест. Посочено е, че не е издаван лиценз или подлицензия на друго лице за територията на Б., което да използва по какъвто и да било начин теста ТЕМАS.

Ответникът не оспорва, че праводателите на ищеца са носители на авторските права върху произведенията в първоначалния им вид, както и че ищецът е организирал превода на български език и тяхната адаптация.

Няма спор също така, а и доказателствата позволяват извод, че ответникът е организирал обучения за работа с процесните тестове, както и че е продавал екземпляри от тях.

От заключението на комплексната експертиза се установява, че платформата examinea.com позволява въвеждане на данни и генериране на доклад, който се записва в профила на заявилия го потребител. Платформата позволява и дистанционно попълване на тестове, която функционалност към момента на експертизата не е била активна, но са установени данни за предходното й функциониране. При извършен експеримент с платформата чрез предоставен на вещите лица проф. Е.А. и д-р А.К. достъп, платформата позволява избор на различни тестове в това число MMPI-2, MMPI-А, DP-3, Conners-3, CARS2-ST. Вещите лица установяват регистрирани от системата данни за генерирани доклади за MMPI-2, MMPI-А, DP-3. Установени са и финансови отчети за генерирани доклади след 16.06.2020 г. при първи регистрирани потребители през 2013 г. За 127 броя потребители на платформата се подава съобщение, което може да бъде обяснено както с настъпила техническа повреда, така и с намеса на администратор на системата. Сайтът предоставя възможност за ползване на достъпните чрез него тестове при предплатен кредит при обявена цена от 9,40 лв. с ДДС. Изследването се извършва с маркиране на отговор на въпросите (айтемите) като отговорите се анализират според предварително зададена комбинация за измерване на определена характеристика и принадена стойност. Полученият сбор от стойности подлежи на интерпретация според зададени норми и отнасяне на изследването към най-близката по основни характеристики група.

Науката изисква при превод на тест от чужд език предполага следване на утвърдена процедура в това число и множество научни изследвания и анализи за да се получат аналогични резултати с отчитаните от оригиналния тест. Процесът на стандартизация на тест е определен като продължителен и финансово ангажиращ процес. За пригледност обсъждането на заключението е представено поотделно за всяко от произведенията.

Ответникът не оспорва, а и се установява, че администрира платформа (информационна система), достъпна в интернет пространството на адрес: www.examinea.com като от заключението се установява, че тази платформа е достъпна през „Гугъл“ и през линк, каквато техническа възможност е описана в инструкциите за работа. Достъпът е обусловен от регистрация. Вещите лица са установили регистрирани в системата 734 потребителя специалисти, 87 броя корпоративни акаунти и 116 бр. групи специалисти. Според инструкциите платформата позволява изпращане на връзка от оторизиран потребител за попълване на тест, каквато функционалност към датата на експертното изследване не е била активна. Системата осигурява възможност за изготвяне на 181 вида доклади на български език, сред които и Conners-3, DP-3, CARS2, MMPI-2 и MMPI-А. Системата е генерирала доклади от отделните профили съответно Conners-3 – 321 бр., DP-3 – 1883 бр., Developmental profile – 556 бр. CARS2 – ST – 59 бр., CARS2 – HF – 25 бр. MMPI-2 – 204 бр. и MMPI-А – 71 бр. Вещите лица установяват почти пълно припокриване на основната информация, структура и основни съдържателни елементи на докладите по MMPI-2 и MMPI-A и докладите към преведените от ищеца тестове и пълно припокриване при суровите стойности по всички скали. При представянето на платформата е посочено, че ползването й е достъпно след сертифицирано обучение, провеждано от „ОС Б.“ ООД, Фондация „Х.“, „Прометрикс“ ООД и/или оправомощени от издателя на съответния тест специалисти и организации.

При извличане на генерирани при изследването доклади не се установява съществувал текст в предходен доклад, представен по делото (л. 1803) с указание:

„Всички права запазени!

Съдът приема за недоказано твърдението, че ищецът е предоставил права на ответника да продава процесните произведения и да провежда обучения за работа с тях.

Представеният договор за съвместна дейност сочи на изявление от името на ищеца, но заявените дата 05.02.2016 г. и представителна власт на С.З.не се включват в произтичащата от чл. 180 ГПК доказателствена сила, ограничена до факта на авторството. В този смисъл и в сила е оборимата презумпция, че С.З.от чуждо име (представил се като управител на ОС Б. ООД) е изявил отразеното в документа съдържание. Указанието, че С.З.действа в качеството си на представляващ ОС Б. ООД, а и посочената дата са елементи от неговото изявление, но заявеното оспорване ги опровергава. Видно от данните в търговския регистър С.З.е заличен като управител и представляващ ищцовото дружество на 17.12.2018 г. При все това обаче той е сред учредителите на фондация Х. заедно с управителя на фондацията – Д.Д., видно и от представения и неоспорен учредителен акт от 15.10.2014 г. Включването в подобна инициатива сочи на частен интерес у Светлозар Зарев, поставящ под въпрос ангажмента му към ищцовото дружество. Същевременно ответникът дори не твърди да са били реализирани съвместни мероприятия в изпълнение на декларираните с чл. 1 от договора споделени интереси. Напротив, не се спори, че ответникът е участвал самостоятелно в обществена поръчка (дейност, фигурираща в чл. 1 ал. 3 от договора). Според чл. 3 от договора въпреки предходно зачетения интерес на ищеца да продава тестовете, ответникът също може да продава такива. Установява се ответникът във връзка с участие в обучение за прилагане на тестове сред процесните да е предлагал продажбата им, вместо да препрати към ищеца (л. 269, л. 288, л. 295, л. 313). Макар и тези данни да следват във времето представената към отговора комникация, нито се твърди, нито се установява договорът да е прекратен. Дори и промяната да може да бъде обяснена с прекратените отношения между учредителите на ответната фондация и ищцовото дружество, клаузата на чл. 12 от договора предписва обособено осчетоводяване на съвместната дейност. В случай че страните са съгласували усилия да постигане на общ стопански интерес (чл. 4 ал. 1 от договора), логично е резултатът от обучението, а и свързаните с него продажби, да бъдат и счетоводно систематизирани според договореното. Ответникът не твърди нито да е предприел организация на документацията във връзка с осъществявано сътрудничество в съотвествие с предписаната, нито това да е било сторено от ищеца, който отрича такъв договор да му е известен, при все че управителят към посочената датата на сключване на договора, а и значителен период след това е и учредител на фондацията. Тази връзка предполага достъп до информацията включително и досежно начина за счетоводното отразяване на дейността. Липсващото твърдение, въпреки обективните предпоставки за узнаване на този факт, ползващ позицията на ответника, ангажира съда да приеме, че не е водено самостоятелно счетоводство въпреки предписанието на договора. Данни за осъществени стопански операции, основани на договора от 05.02.2016 г. не са установени и от вещото лице съдебно-счетоводна експертиза. Дори нещо повече, вещото лице констатира несъответствие при аналитичното отразяване на дейности, които според договора се нуждаят от особено внимание. Така установената практика не намира логично обяснение при поет по договора ангажимент в отстояване на общ интерес. Същевременно липсата на хронологично отразявани записи и на възможност за проследяването им и установяване на връзка с оспорения договор изключва възможността за извод, че той е съществувал към указаната в него дата на сключване.

Представеният договор за изработка от 02.04.2016 г. (л. 1763-1765), оспорен от ищеца, не допринася за установяване датата на подписване на договора от 05.02.2016 г., а сочи на инцидентно регламентирана съвместна инициатива. Вещото лице съдебно-счетоводна експертиза обаче не идентифицира никакви разплащания между страните във връзка с този договор, за да обоснове съществуването му към вписаната дата..

При положение че не се установява нито едно обстоятелство, което разумно да бъде свързано именно с обявената в договора дата специфика в отношенията и то към момент, предхождащ 17.12.2018 г., настоящият състав не намира основание да свърже договора с притежавана от С.З.представителна власт по отношение на ищцовото дружество.

Основателна е тезата на ищеца, че погасеното право на разпространение е относимо към конкретен материален носител на произведението. Оттук произтича процесуално задължение за ответника да докаже, че продаваните от него екземпляри от процесните произведения са били предварително закупени от ищеца. Представената фактура от 29.06.2020 г. не позволява идентификация на свързаните с нея тестове, а и не е в състояние да обясни извършените преди тази дата продажби, установени от заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза. Същевременно ищецът оспорва такава фактура да е била отчитана от него. Предвид и специфичната връзка между законния представител на ищцовото дружество при очертания механизъм за проследяване на продажбите, в тежест на ответника е да докаже осъществяването на сделката. Други доказателства за продадени от ищеца на ответника тестове за деца не са ангажирани по делото. По тези съображения съдът приема за недоказано твърдяното от ответника изчерпване на правото на разпространение досежно продаваните от него екземпляри от процесните произведения.

При така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

По исковете за установяване на нарушение

Законът гарантира изключително право на автора на произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено в каквато и да е обективна форма да реши дали произведението му да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това. На това право съответства задължението на всеки друг правен субект да се въздържа от използване на произведението. Понеже правото се утвърждава от закона, той определя както съдържанието му, така и неговите граници. Вмененият ангажиментът на неопределени лица да съблюдават авторското право му придава абсолютен характер. В обхвата и на абсолютното право на интелектуална собственост, каквото се явява и авторското право, се включва и възможността неговият титуляр да се разпореди с очертаната възможност, в резултат на което легитимиран да го упражнява се явява приобретателят. Страните не спорят, а и договорите, на които се позовава ищецът, позволяват еднозначен извод, че носителите на авторските права са овластили ищеца да преведе и адаптира процесните произведения на български език. Спорно е дали предоставените права легитимират ищеца да се противопоставя на ползването им от трети лица, израз на което е и исковата защита.

Защитата на авторското право се осигурява посредством действащия на определена територия закон. Ищецът твърди нарушението да е извършено на територията на Република Б., поради което меродавен е Законът за авторското право и сродните му права. Нормите на чл. 95 ал. 1 ЗАПСП и чл. 95б ал. 1 ЗАПСП изрично овластяват лицето, на което носителят на авторското право е отстъпил изключителното право на използване, да получи търсената и от ищеца защита чрез установяване факта на нарушение, преустановяване на нарушението и оповестяване съдебното решение и обезщетение.

Съгласно чл. 36 ал. 2 ЗАПСП изключителният характер на отстъпеното право се опира на възможността авторът да определя начина, срока и територията за използване на произведението и да се разпорежда с това свое право в полза на други лица. В тази насока и на приобретателя като единствено легитимиран да упражнява прехвърлените права на собствено основание е предоставена възможност да се противопостави на неправомерното използване на произведението. Следователно, регламентираната от ЗАПСП защита не утвърждава алтернативност, а изключителност при защитата на авторско право. В тази насока и чл. 36 ал. 4 ЗАПСП предполага изрично и писмено разпореждане от носителя на авторското право с правото му да разпространява произведението си на територията на Република Б.. При тези съображения настоящият състав приема, че самостоятелната легитимация на титуляра на изключително право на използване произтича от самоограничение на носителя на авторското право да реализира отчуждими свои права на определена територия.

Съгласно чл. 73 от Кодекса за международното частно право по отношение на договорите с предмет права върху обекти на интелектуална собственост е утвърдена свобода за избор на нормативната уредба, регламентираща съдържанието на правоотношението. В случая се установява, че всички представени от ищеца договори съдържат клауза за избор на право, поради което и нормата на чл. 71 ал. 1 КМЧП е дерогирана. Приложимите при тези условия норми не разкриват ограничение в периода на предоставено ползване. Освен това, дори да се приеме, че предоставеното право е времево ограничено, в контекста на признатата свобода на автора да определи как ще се възползва от произведението си подобно ограничение е мислимо единствено в негова защита. В този смисъл и нормата на чл. 37 ал. 2 ЗАПСП гарантира на титуляра на авторското право възможност да преоцени интереса си от продължаване на ползването без да го лишава от възможност отново да го предостави на предходния ползвател. В случая всички договори предвиждат срок, гарантиращ очертания интерес, поради което и противопоставеното възражение за изсрочени права е неоснователно.

Понеже защитата е предвидено от закона средство за противопоставяне на неприемливо за правовия ред поведение, българският закон е единствено меродавен при оценка на твърдяното нарушение и определяне на средствата за за защита. Описаният от проф. А. механизъм за разработване на произведението сочи на експериментално обосновано знание, предназначено да дадава отговор на идентифициран проблем. Спецификата на процесните произведения откроява систематичност и индивидуален достъп до структурирана информация при разработен модел за нейната оценка. Тези обстоятелства определят процесните произведения като продукт на творческа дейност в областта на науката.

Понеже обект на защита е материализираният резултат меродавно е неговото съдържание, а не материалният носител, върху който е обективирано произведението. С други думи, защитена е творчески поднесената информация. Формата е средство за материализиране на интелектуалния продукт, което от своя страна предпоставя социалната му ценност – възможността да бъде споделено и възприето от останалите. В тази насока законът изрично включва възпроизвеждането на произведението в обхвата на гарантираните възможности за титуляра на авторско право като средство за материализиране на интелектуалния си продукт. Ето защо всяка форма на материализиране на съдържанието на произведението постига принципно запазен за автора ефект – да бъде направено достояние на други лица. Затова и възпроизвеждането на информацията без оглед на формата, под която се осъществява съставлява негово използване.

Преводът представлява интерпретация на словесен творчески продукт. Макар и сама по себе си идеята да е негоден за защита обект на авторското право, нейната интерпретация обезпечава творческия елемент. Затова и пълноценната защита на авторското право предполага еднозначно възприемане на вложената в произведението идея, обуславящо и тази форма на използване като запазена за автора (чл. 18 ал. 2 т. 8 ЗАПСП). Макар и сам по себе си преводът да сочи на обективиран творчески продукт и в тази насока да е самостоятелен обект на защита, той бива ограничен до езиковата трансформация на писмено представена информация. Преводът не засяга съдържателната част на защитеното в случая произведение на науката, а е средство за адекватното му представяне на език, различен от оригиналния (в този смисъл и чл. 9 изр. първо ЗАПСП). Затова и наложените с договорите изисквания към превода, съответно ограничения при разпространение на произведението е средство за обезпечаване в пълнота неимуществените права на авторите и на тяхната репутация, а не сочат на ограничение на предоставените на ищеца самостоятелни права върху инструментите единствено той да ги разпространява на указаната територия, обуславящи и търсената в случая защита. Същевременно посочената като необходима за точното приложение на инструментите адаптация според културните специфики в Б. сочи на промяна, която също се нуждае от изрично разрешение. В тази насока и предписаният контрол върху интерпретацията на произведението е относим към гарантираната за автора възможност да определи начина за представяне на произведението му, а не касае правилата за разпространение, меродавни за определяне изключителността на предоставените права.

Макар и по принцип правото на автора да разпространява своето произведение да е противопоставимо на всички останали, отчитайки социалната ценност на произведението законът лимитативно определя форми на използване, на които авторът не може да се противопостави (чл. 24 и чл. 25 от ЗАПСП). Установеното използване на Conners-3, DP-3, CARS2, MMPI-2 и MMPI-А в електронната платформа Examirea не попада сред никое от ограниченията по чл. 24 ЗАПСП.

Законът допуска пълно възпроизвеждане на отпечатани произведения (каквито са и процесните) само ако не преследват търговска цел (чл. 25 ал. 1 ЗАПСП). Събраните доказателства по делото обаче сочат на събирани от ответника средства за осигурен достъп до съществен елемент от единните произведения чрез електронната платформа, поради което това ограничение на авторското право в случая е неприложимо. Неприложимо спрямо ответника е и изключението по чл. 25 ал. 2 ЗАПСП, запазено за физическо лице и то при условие, че ползва възпроизведеното произведение за лични нужди без търговска цел.

При положение, че по делото не се установява никаква реална връзка между очертаните в договора ангажименти за страните, а съвместяваното от С.З. качество на управител на ищцовото дружество и учредител на ответната фондация поражда и частен за него интерес, настоящият състав не намира основание нито да зачете за меродавна указаната дата в договора, нито да свърже договора с какъвто и да било друг конкретен момент предхождащ депозирането му по делото. При положение че не се установява обективираното в договора изявление да датира преди 17.12.2018 г. няма основание за извод, че ответникът е оторизиран от ищеца да възпроизвежда и разпространява процесните произведения.

Следва да бъде споделена тезата на ответника, че организацията на обучения, а и провеждането на такива не нарушава правото на автора. Напротив, тази дейност е необходима за пълноценната му реализация предвид и факта, че определяйки начина за разпространение на произведенията, авторите ограничават кръга на потребителите до квалифицирани специалисти. Принципно обучителната дейност представя интерпретация на произведението със специфична цел – правилното му разбиране. Авторското право осигурява зачитане на вложения труд и овластяване на носителя на правото да определи как материалният му носител да се разпространява. Правилното възприемане на надлежно разпространеното произведение, за което е призвано да допринесе и обучението, следва факта на разпространението и попада в обхвата на чл. 18а ЗАПСП.

При отчитане на очертаната регулаторна рамка и съобразяване на относимите към отделните обекти на защита съдът намира следното:

По отношение Скала за интелигентност на Уекслер WISC-IV

Според раздел 3.2.3 от Договор за публикуване и разпределение, сключен с NCS Pearson носителят на авторско право си запазва правото да продава директно извършения превод на трети лица с очертани в договора характеристики и условия, включително и за последващ износ за очертаната с договора територия на предоставени на ищеца изключителни права да използва произведението в Б. при очертаното с чл. 36 ал. 2 ЗАПСП съдържание. Настоящият състав приема, че така запазената възможност не компрометира изключителното право на използване по смисъла на чл. 95 ал. 1 ЗАПСП и чл. 95б ал. 1 ЗАПСП.

Волята единствено ищецът да разпространява произведението на територията на Б. е еднозначно изразена. Стриктно договорените условия за алтернативна доставка се припокриват с принципно възможно и произтичащо от очертаните правила съгласие на ползвателя при очертаните в чл. 36 ал. 2 ЗАПСП рамки. В този смисъл запазената възможност от носителя на авторското право не компрометира договорените изключителни права.

Ответникът не оспорва, а и по делото са ангажирани доказателства – електронна комуникация чрез негов представител, че е предлагал за продажба инструмента и обучение за работа с него (л. 294 – л. 299). От представените и неоспорени разпечатки от достъпен чрез електронната страница на ответника материал (л. 336) се налага извод, че инструментът е предлаган на страницата за продажба при възможност за провеждане на сертифициращо обучение с указание ищецът да е оторизиран от ищеца да представя инструмента и да организира обучение за работа с него.

От представените и неоспорени разпечатки от електронна комуникация се установява предлагано сертификационно обучение за работа с инструмента (л. 344, л. 346, л. 360-363).

Ответникът е продавал комплекти текстове (л. 1646, л. 1647).

От заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза (л. 1956) се установява, че за периода 2018 г. – 2019 г. ответникът е отчел приходи от продажба на печатни екземпляри на Скала за интелигентност на Уекслер WISC-IV на обща стойност 11429,16 лв. Макар и в счетоводството на ответника да не е възпроизведена абревиатурата WISC-IV, съдът приема възпроизведеното от вещото лице описание като достатъчно за извод, че касае именно това произведение, а калкулираните приходи за периода 2019 г. – 2020 г. общо възлизат на 16305,81 лв.

Макар и защитеният обект да не се припокрива с материалния носител на произведението, осигурявайки необходимата за обективирането му форма, носителят придобива самостойно правно значение. Съгласно чл. 18а ал. 1 ЗАПСП правото на разпространение на произведение (в дефинирания смисъл с § 2 т. 4 ДРЗАПСП) се прекратява с първата разпоредителна сделка с конкретния материален носител – оригинала или екземпляр от него, ако е извършена от носителя на авторското право или с негово съгласие. Това ще рече, че законът не забранява последващо разпореждане с надлежно придобития материален носител, обективиращ чуждо произведение. Следователно, ответникът се ползва от въведеното в процеса твърдение предлаганите за продажба и продадени екземпляри от теста да са били закупени от ищеца. Нормата на чл. 154 ал. 1 ГПК го ангажира да го докаже. От доказателствата по делото обаче не се установява извършените продажби, а и предлаганите за продажба екземпляри, да са били закупени при посочените условия. Според доказателствените правила в съдебния процес недоказаното твърдение ангажира съда да приеме, че твърдяното не се е случило.

Фактът, че екземпляри от теста са били продавани обосновава като единствено възможен извод, че ответникът е разполагал с такива, а продажбата сочи да е извършена в Република Б.. Това е необходимо, а предвид и недоказания легален начин за придобиване на материалния носител на произведението е достатъчно, за да се приеме за извършено нарушение на изключителното право на използване, чийто титуляр се явява ищецът.

Не съставлява нарушение на авторското право организираните от ответника обучения за работа с инструмента. Ищецът не твърди при обявения формат на обучение да е възпроизвеждано дословно съдържанието на произведението. Законът изрично изключва идеята от обектите на защита на авторското право (чл. 4 т. 2 ЗАПСП). При все че за тема на обучението е посочено представяне на защитено произведение, тази комуникационна форма предполага споделяне на знание по определена тема – идея как да бъде използвано произведението. Видно от данните по делото обучението е предлагано поради проявен интерес към теста, а не обратно. Освен че не е възможно разумно предположение обучението само по себе си да породи интерес към теста, обявен като негова тема, логична е и хипотезата закупили този тест да търсят подкрепа при разбирането му. Дори и да се приеме обаче, че именно предлаганите обучения са довели до проявен интерес към теста и последвалото му закупуване и то от ответника, подобно поведение не съставлява самостоятелно нарушение, а се поглъща от неправомерното разпространение на произведение.

Заложените в лицензионните договори изисквания за подбор на потребителите на произведението не са в състояние да утвърдят монопол на ищеца върху обучителния процес. Критериите предполагат доказани по съответен ред познания като предпоставка за правилното разбиране и надлежното използване на теста. Постигането на така очертаната от автора, а и социалнозначима цел предполага знания и умения, стоящи извън защитеното произведение. С други думи, ако авторът е изключително овластен да определи дали и как да бъде използвано произведението му, той не е в състояние да ограничи ползвателите на произведението да търсят и получат странична подкрепа за разбирането му.

По отношение Рейтингова скала за оценка на хиперактивността Conners 3^rd Edition

Според раздел 2.3 от Договор за лицензия за превод, адаптация, публикуване и разпространение на тест, сключен с Multi-Health Systemsq Inc. праводателят си запазва правото да разработи уеб базирана оценка на публикуваните от ищеца продукти – преведена версия, адаптирана версия или стандартизирана версия, с която да се разпорежда свободно включително и на територията на Б..

Дефинираното изключение не касае произтичащото от договора изключително право ищецът да разпространява произведението на територията на Б. на хартиен носител. Запазената възможност от носителя на авторското право по същество сочи на договорено съгласие за представяне на създадения въз основа на договора продукт в електронна форма.

Инструментът присъства на платформата Екзаминея. Инструментът оценява хиперактивност и дефицит на внимание при деца и юноши като съчетава три форми – за самооценка, за оценка от родител и за оценка от учител. Платформата позволява както въвеждане на данни от хартиен носител от специалист, така и директното им попълване. Платформата дава 1) бърза и много ценна информация по отношение на дефицит на вниманието, хиперактивност/импулсивност, проблеми, свързани с ученето, екзекутивни функции, агресивност и отношения с връстницитем 2) прави връзка със симтомите, описани в диагностичния и статистически наръчник на американската психиатрична асоциация; 3) оценява тежестта (сериозността) на проблемите в училище, с връстниците и в семейството; 4) скринира за тревожност и депресия и 5) изчислява индекси, чрез които оценява вероятността за хиперактивност и дефицит на внимание у детето или юношата.

От представената и неоспорена електронна кореспонденция (л. 269) се установява, че ответникът е предлагал за продажба инструмента и обучение за работа с него.

От представените и неоспорени хартиени образи на достъпен чрез електронната страница на ответника материал (л. 335) се налага извод, че инструментът е предлаган на страницата за продажба при възможност за обработка на резултатите чрез Examinea и провеждане на сертифициращо обучение с указание ищецът да е оторизиран от ищеца да представя инструментите и да организира обучение за работа с него.

От представените и неоспорени разпечатки от електронна комуникация (л. 339, л. 346, л. 349-352) се установява предлагано сертификационно обучение. Ответникът е продал комплект тестове и през месец април 2021 г. (л. 1645).

По делото не се спори, че приложеният документ по л. 1642-1644, отразяващ резултат от теста Conners 3 – форма за родители, е извлечен от платформата Examinea на указаната в него дата – 12.08.2020 г. Под текста е указано да съставлява българска версия на доклада с отбелязване материалът да е защитен от Закона за авторското право и сродните му права © 2020 Фондация „Х.“.

По изложените вече съображения установеното предлагане за продажба и продадени екземпляри при недоказано изчерпване на правото на разпространение досежно тях доказано се явява и нарушение на изключителното право на ищеца да разпространява в Република Б. и Рейтингова скала за оценка на хиперактивността Conners 3^rd Edition на хартиен носител.

Ответникът не оспорва, а и от комплексната експертиза се установява, че той администрира електронната платформа Examinea. В случая носителят на авторското право е овластил ищеца да създаде и използва електронен образ на произведението, но изрично е указал и техническото средство за това – платформа с указан адрес, като праводателят си е запазил правото да предоставя на трети лица българският вариант на тест. Ответникът не оспорва, че вложеният вариант на теста в управляваната от него платформа е създаден под негов контрол, а от заключението на вещите лица се установява, че е алтернатива на хартиения тест. Съдът приема, че отсъствието на изключителни права у ищеца да разпространява електронизирания вариант на теста само по себе си не изключва правото му да търси защита срещу неавторизирано разпространение на теста и в електронна форма.

Както бе посочено вече съдебната защита е призната за лицето, ползващо се от изключителна възможност да разпространява произведението в Република Б.. Това ще рече, че носителят на такива права може да се противопостави на всяко използване, компрометиращо реализацията на признатото му право. Алтернативният източник на произведението в електронна форма осигурява достъп до произведението. Достигнатото съдържание при тези условия задоволява интереса на потребителя на произведението, поради което и ограничава ползвателите на произведението на хартиен носител. При тези съображения съдът приема, че неоторизираното възпроизвеждане на електронен носител на представяното от ищеца произведение на хартиен носител препятства изключителното му право на разпространение. Титулярът на авторските права върху българската версия – праводателят на ищеца си е запазил възможността той да реализира подобно разпространение. Ответникът обаче не се позовава на предоставено му право, а твърди и обявява на потребителите на електронната услуга да използва свое произведение.

Законът допуска защита на всеки творчески продукт дори и той да почива на една и съща идея (която сама по себе си не е обект на защита – чл. 4 т. 2 ЗАПСП). Защитена обаче е интерпретацията на идеята. Това ще рече, че всеки ползвател на чужда интерпретация или съществена част от нея дължи да зачете обективирания в произведението творчески подход като се възползва от произведението според предписаните от закона правила. От доказателствата по делото не може да се извлече твърдяната от адв. К. собствена методология за оценка на резултатите от теста. Проф. А. е категорична, че резултатите сe припокриват в значителна степен. Съдът споделя изводите на вещите лица, че припокриването в резултата обосновава използване на една и съща методология. Дори да се приеме, че са правени промени, доколкото не се установява да е създаден качествено нов продукт, те се включват в обхвата на преработка. Съгласно чл. 18 ал. 2 т. 8 ЗАПСП обаче това правомощие е запазено за носителя на авторските права, а ответникът не твърди да му е било учредено.

Както отбелязва проф. А. извличаният доклад от системата отразява количествените характеристики на дадените отговори, необходимо за последваща интерпретация. Посочено е, че тази функционалност предполага заложени норми, които са задължителна част на произведението. Прави впечатление, че последващо извлечени доклади от системата Examinea указват инструментът Conners 3 да е защитен от закона в полза на ответника. Действително законът зачита като форма на интерпретация на идея и специфична систематизация на информацията – база данни. По аргумент от чл. 93в ал. 1 т. 1 ЗАПСП обаче може да се приеме, че едва достигнато съществено различие в количествено или качествено отношение обосновава самостоятелно защитимо право върху специфичен обект на авторското право, каквато в случая не се установи. Напротив, установената степен на съответствие между електронизирания вариант на теста и хартиения му образ сочи на припокриване в съществена част както в количествен, така и в качествен аспект и обосновава използване именно на защитеното произведение, по отношение на което за територията на Република Б. изключителните права за разпространение са предоставени на ищеца. Понеже ползата от научното произведение произтича от получен отговор при следване на разработена от авторите методика очертаният от проф. А. положителен ефект за ползвателя на този продукт спрямо предлагания от ищеца хартиен вариант не оправдава противопоставимо на автора ползване – възпроизвеждане на съществена част от теста в електронен вариант. Понеже базата данни се основава на систематизация на информацията, възпроизвеждането й в електронна форма не води до самостоятелен продукт, а отразява различна форма на материализиране на произведението.

Дори хипотетично да се приеме, че сама по себе си електронизацията на процеса по оценка води до създадена база данни, този продукт не легитимира нито създателя, нито ползвателя му да възпроизвежда инкорпорираната в научното произведение методология (арг. от чл. 93д ал. 2 ЗАПСП).

Ефективната защита на авторското право предполага въздържане от всякаква намеса в съдържанието на произведението. Понеже характерно за произведението на науката е способността му да осигурява знание, спецификата на процесните произведения отдава ключово значение на подбора на айтемите (утвърдено в науката понятие, отразяващо съдържанието на въпросите), тяхната структура, взаимовръзка и относителна тежест. Това сочи на създаден метод, чието приложение осигурява и определен резултат. Законът третира възпроизвеждането на произведението като форма на използването му (чл. 18 ал. 2 т. 1 ЗАПСП) без да държи сметка за носителя, на който бива възпроизведено то. Доколкото не се установява електронизацията да почива на учредено на ответника право от носителя на авторското право, налице е неправомерно използване на произведението.

Дори да се приеме, че ответникът не осигурява попълване на формуляра онлайн, а единствено обработка на резултатите, както отбелязва проф. А. извличаният доклад от системата отразява количествените характеристики на дадените отговори, необходимо за последваща интерпретация. Посочено е, че тази функционалност предполага заложени норми, които са задължителна част на произведението. Следователно, еднозначно се налага извод, че електронизираният вариант за отчитане на резултатите възпроизвежда обективирания на хартия метод за оценка на събран при изследването емпиричен материал. Това придава същественост на тази част от произведението и не се включва в никое от лимитативно установените изключения на разрешено ползване на чуждо произведение. Отсъствието на съгласие от носителя на авторските права сочи на неправомерно използване и за електронизираната съществена част от произведението. При все че ищецът не е легитимиран да предостави твърдяното право, нарушението и в тази му част засяга изключителното му право да разпространява произведението на хартиен носител.

След като не се установява нито самостоятелен от правна гледна точка продукт на интелектуална собственост, нито предоставено право от автора на произведението притежаваното от ищеца изключително право за разпространение на инструмента в единствено разрешения от притежателя на авторското право хартиен вариант, ищецът е легитимиран на собствено основание да се противопостави на неправомерно използване на произведението.

В обобщение следва да се посочи, че внасянето на промяна в произведение на науката, която не води до качествено различен подход при изследване на конкретен проблем не формира самостоятелен обект на авторско право в областта на науката. Следователно и при отсъствие на изрично дадено съгласие от носителя на авторското право евентуално внесена промяна в произведението също сочи на нарушение, а не формира противопоставимо на автора право.

И по отношение на този инструмент обаче не се установява допуснато нарушение на авторско право при установеното предлагане на обучение за работа с инструмента.

Не бе доказана и твърдяната от ищеца форма на нарушение – предлагане по безжичен път на достъп на неограничен брой лица до произведенията или до част от тях по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от индивидуално избрани място и време. Тази специфична форма на използване визира практически неконтролируем достъп до произведението. Правото на автора да реши как да използва произведението си съответства предпоставения от закона механизъм за контрол върху разпространението му. При материалния носител на информация фактическата власт върху хартиения екземпляр определя и неговия ползвател. Законът регламентира правилата за разпространяване на физическия носител извън очертаните рамки на свободно ползване. Не така обаче стои въпросът при безжичното предаване на произведението. Това комуникационно средство позволява разпространение на материала, но изключва контрола върху разпространението. Затова и присъщ елемент за тази самостоятелна форма на използване се явява достъпът до произведението на неограничен брой лица. Подобна форма на използване пряко рефлектира върху правата на носителя на авторското право, поради което и законът предписва изричното му съгласие за такава форма на разпространение.

По делото не се доказа достъпът до системата Examrnea да е свободен. След като операторът на системата контролира достъпа на потребителите на достъпната чрез нея информация, налице е ограничение в броя на ползващите се лица при възможност и за тяхната индивидуализация. Следва да се отбележи обаче, че техническото облекчение посредством електронизация на процеса по обработка на въвеждана информация създава предпоставки за използването му в рамките на контролирана от ответника система обезпечава възможност за избор на мястото и времето за ползване на съществена част от произведението – подбраните въпроси макар и механизмът за интерпретация на отговорите да остава невидим за потребителя. При все това отсъствието на съществена характеристика на самостоятелната форма на използване на произведение препятства поддържания в случая довод за извършено нарушение и посредством тази форма.

По отношение Минесотски многофакторен личностен въпросник – Юноши (MMPI-А) и Минесотски многофакторен личностен въпросник – 2 (MMPI-2)

Договорите са с идентично съдържание, поради което и следва да бъдат разгледани едновременно.

Според алинея 2 (б) от Договор за превод/публикуване на български език на Минесотски многофакторен личностен въпросник – 2 (MMPI-2) от 27.11.2006 г. и Договор за превод/публикуване на български език на Минесотски многофакторен личностен въпросник – Юноши (MMPI-А), сключени с Regents of the University of Minnesota, запазените за праводателя права по отношение на преведените версии са изрично указани в договора. Те включват и възможността праводателят да възпроизвежда преведения тест в световната мрежа, но алинея 15 (б) изрично предписва поето от него задължение да не предоставя права за превод и публикуване на преведения тест за публично разпространение. Изключителните права за разпространение на теста еднозначно следват и от сключения анекс към договора. При териториално ограничената защита и изрично утвърденото самостоятелно право за защита договореното представителство и ангажимент за предварително потърсено и дадено съгласие преди предявяване на съдебни претенции не обосновава ограничение, компрометиращо нормативно утвърдената легитимация на ищеца да се протовипостави при констатирано нарушение, отстоявайки признатия му от българския закон самостоятелен интерес.

Инструментите присъстват на платформата на Екзаминея, която осигурява при въвеждане на данните от изследването да се генерират доклади. Съдържателната структура на докладите е една и съща с представяните доклади според практиката на ищеца. Идентични са и суровите точки във всички таблици, което позволява извод, че докладите се генерират на основата на едни и същи айтеми и ключове. Констатирана е разлика в стандартните точки, което може да бъде обяснено и с известно различие в извадките, въз основа на които са разработени нормите. Използваната електронна обработка спестява няколко часа техническа непрофесионална работа на психолози за извличане на търсения резултат от изследването и предотвратява грешки при броенето. Вещото лице проф. А. сочи MMPI-2 е сред 10-те най-използвани инструмента от психолозите в световен мащаб, а MMPI-А макар и да не се е наложил в такава степен, също е изключително полезен за психолозите.

Ответникът не оспорва, а и доказателствата по делото позволяват извод, че е предлагал за продажба и продавал тест MMPI-2, обработката му чрез платформата Examinea и обучение за работа с теста (л. 283-292), и е предлагал достъп до теста MMPI-A (л. 301-л. 303).

От представените и неоспорени разпечатки от електронна комуникация (л. 339, л. 342, л. 357-359, л.377-380) се установяват предлагани сертификационни обучения.

От заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза (л. 1956) се установява, че за периода 2018 г. – 2020 г. ответникът е отчел приходи от продажба на печатни екземпляри на Минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-2 r MMPI-A на обща стойност 3231,18 лв.

По отношение Рейтинг скала за оценка на детския аутизъм CARS 2

Според раздел 4 от Договор за публикуване от 21.07.2011 г., сключен с Western Psychological Services, на ищеца е предоставено изключително право да разпространява на хартиен носител българската версия на произведението.

Инструментът присъства на платформата на Екзаминея. Работата с CARS2-ST и CARS2-HF предполага описание на поведението на дете в 15 рубрики като оценяващият трябва да намери най-точното описание. Получените резултати се оценяват според нормативни данни, посочени в наръчника на инструмента. Платформата Екзаминея предлага автоматично изчисляване на суровия бал и съотнасянето му с трансформиран бал според българските норми като представя диагностична хипотеза.

Представената и неоспорена електронна кореспонденция сочи на предлаган за продажба и продаден от ответника тест (л. 264-274).

От представените и неоспорени разпечатки от достъпен чрез електронната страница на ответника материал (л. 334) се налага извод, че инструментът е предлаган на страницата за продажба при възможност за провеждане на сертифициращо обучение с указание ищецът да е оторизиран от ищеца да представя инструментите и да организира обучение за работа с него.

От представените и неоспорени разпечатки от електронна комуникация (л. 343, л. 345, л.346, л. 367-369, л. 370-372) се установяват предлагани сертификационни обучения.

По делото не се спори, че приложеният документ по л. 1640-1641, отразяващ резултат от теста CARS-2, е извлечен от платформата Examinea на указаната в него дата – 10.02.2021 г. Под текста е указано да съставлява българска версия на доклада с указание материалът да е защитен от Закона за авторското право и сродните му права © 2020 Фондация „Х.“. От наличния доклад по л. 1796, за който не се спори, че е извлечен от платформата Enaminea (на което навежда и указанието в самия документ) се възпроизвежда указанието за обявяване титулярството на авторските права включително и за ОС Б. ООД досежно българската версия.

От заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза (л. 1956) се установява, че за периода 2018 г. – 2019 г. ответникът е отчел приходи от продажба на печатни екземпляри на Рейтинг скала за оценка на детския аутизъм CARS 2 на обща стойност 4491,63 лв. Макар и в счетоводството на ответника да не е възпроизведена абревиатурата CARS 2, съдът приема възпроизведеното от вещото лице описание за достатъчно за извод, че касае именно това произведение, а калкулираните приходи за периода 2019 г. – 2020 г. общо възлизат на 5188,28 лв.

Не се установява обаче нарушение на правата на ищеца, произтичащи от организирани от ответника обучения и предлагане по безжичен път на достъп до произведението на неограничен брой лица. В допълнине към предходно изложените съображения следва да се посочи, че представената презентация (л. 1739 – л. 1754) онагледява представен от лектора подход за възприемане съдържанието на теста, а извлечените и онагледени части се включват в допустимото използване по чл. 24 ал. 1 т. 4 ЗАПСП и е оправдано за представяне на обучителната тема.

По отношение Рейтинг скала за оценка на детското развитие DP-3

Според раздел 4 и от Договор за публикуване от 21.07.2011 г., сключен с Western Psychological Services, на ищеца е предоставено изключително право да разпространява на хартиен носител българската версия на произведението.

Инструментът присъства на платформата на Екзаминея като позволява оценка развитието на детето по пет скали. По всяка от тях се събира информация за конкретни овладяни умения към момента на изследването, резултатите се сумират и се интерпретират според създадени норми за всяка скала, представени в наръчника на инструмента. Платформата улеснява психолозите като освен по скали, представя резултатите и графично онагледявайки и сравнение по скалите.

Представената и неоспорена електронна кореспонденция сочи на предлаган за продажба и продаден от ответника тест и обучение за работа с него (л. 264-274 и л. 306–314, ).

От представените и неоспорени разпечатки от достъпен чрез електронната страница на ответника материал (л. 333) се налага извод, че инструментът е предлаган на страницата за продажба при възможност за провеждане на сертифициращо обучение с указание ищецът да е оторизиран от ищеца да представя инструментите и да организира обучение за работа с него.

От представените и неоспорени разпечатки от електронна комуникация (л. 339, л. 341, л. 345, л. 346, л. 347, л. 353-356, 373-376) се установяват предлагани сертификационни обучения.

От наличния доклад от 05.10.2019 г. (л. 1803-1804), за който не се спори, че е извлечен от платформата Enaminea (на което навежда и указанието в самия документ) се възпроизвежда указанието за обявяване титулярството на авторските права включително и за ОС Б. ООД досежно българската версия.

От наличния доклад от 26.04.2021 г. (л. 1838-1839), за който не се спори, че е извлечен от платформата Enaminea (на което навежда и указанието в самия документ) при идентична визуализация е видно указание българската версия на доклада да е защитена от Закона за авторското право и сродните му права за ответника.

От заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза (л. 1956) се установява, че за периода 2018 г. – 2019 г. ответникът е отчел приходи от продажба на печатни екземпляри на Рейтинг скала за оценка на детското развитие DP-3 на обща стойност 8897.51 лв. Макар и в счетоводството на ответника да не е възпроизведена абревиатурата DP-3, съдът приема възпроизведеното от вещото лице описание за достатъчно за извод, че касае именно това произведение, а калкулираните приходи за периода 2019 г. – 2020 г. общо възлизат на 11771,26 лв.

По аналогични съображения на изложените вече досежно предходно разгледаните инструменти съдът приема за нарушено изключителното право на ищеца да разпространява и самостоятелното произведение Рейтинг скала за оценка на детското развитие DP-3 както с нераглеминтирано възпроизвеждане на предлагани за продажба и продавани хартиени екземпляри (поради недоказано придобиване), така и чрез предлагания електронен вариант в това число и за установената от вещите лица достъпна към момента на изследването функционалност изготвяне на доклад по случай. Без значение остава, че непосредствено изследваната от вещите лица техническа възможност е ограничена до извличане на доклад при въведени в платформата данни. Както бе посочено вече всяка част от научното произведение, призвана да доведе до произтичащо от него знание е съществена, поради което използването й включително и чрез електронизация на процеса предполага изрично и предварително дадено съгласие. Ответникът не оспорва, а и от заключението на вещите лица се установява, че въпросите, от които се извежда и очакваният резултат са идентични. Следователно, единствено възможен се явява изводът, че ответникът предлага алтернативна организация за извличане на очакваното знание без обаче да е овластен за това от носителя на авторски права. При тези съображения ограничава пазара на инструмента, с което именно засяга изключителното право на ищеца да разпространява хартиения образ на теста.

Не се установява обаче нарушение при представяне на ниструмента в рамките на организирани от ответника обучения, съответно предлагане по безжичен път на достъп до произведението на неограничен брой лица..

По отношение Проективна методика, предназначена за изследване на деца – ТЕМАS

Съгласно т. 9 от договор за сублицензия от 23 септември 2013 г., сключен с GIUNTI O.S. Organizazazioni Spetiali S.r.l по време и след срока на договора изключителната собственост върху всички права на интелектуална собсвтеност във и върху българската версия на произведението принадлежат на GIUNTI. При тези обстоятелства еднозначно следва извод, че праводателят не се е разпоредил с правото си да определя начина, територията и срока за използване на българската версия.

Според клауза 2 от Анекс към Договор за сублицензия с указание да е подписан на 1.06.2016 г. обаче ищецът е определен като единствения екслузивен лицензополучател за територията на Б. за теста TEMAS и за всички свързани с него разработки като изрично е утвърдено правото му да разпространява и възпроизвежда под всякаква форма и носител преведената и адаптирана от него версия на теста.

Този инструмент предполага обработване на ръка. Представената и неоспорена електронна кореспонденция сочи на предлаган за продажба и продаден от ответника тест и предлагано обучение за работа с него (л. 264-274).

От представените и неоспорени разпечатки от електронна комуникация (л. 344, л. 345, л. 364-366) се установяват предлагани сертификационни обучения.

От заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза (л. 1956) се установява, че за периода 2018 г. – 2020 г. ответникът е отчел приходи от продажба на печатни екземпляри на Проективна методика, предназначена за изследване на деца – ТЕМАS на обща стойност 3632,50 лв.

По аналогични съображения на изложените вече досежно предходно разгледания инструмент Скала за интелигентност на Уекслер WISC-IV, съдът приема за нарушено изключителното право на ищеца да разпространява и самостоятелното произведение Проективна методика, предназначена за изследване на деца – ТЕМАS чрез нераглеминтирано възпроизвеждане, предлагане за продажба и продавани хартиени екземпляри и при организирани от ответника обучения.

По исковете за преустановяване на нарушението

При достигнатия извод за извършени от ответника нарушения налице са предпоставките за уважаване и на така предявените искове.

Настоящият състав приема, че ефективната защита е непостижима, ако решението се ограничи до забрана за повтаряне на установените в случая нарушения. Смисълът на нормата е занапред ответникът да зачита безусловно правата на ищеца и да се въздържа от всякаква проява, обективно годна да ги засегне. Същевременно обаче присъщо на всяко ограничение е яснота в неговия обхват. Ето защо и решението следва да очертае защитеното в случая право.

По исковете за разгласяване на съдебното решение

Присъщо за изключителния характер на правото на интелекуална собственост е и оповестяване на неговата принадлежност, съответно осигурената му защита по съдебен ред. Съдът дължи да очертане рамките на вменено задължение, поради което решението следва да бъде разгласено в „БНТ 1“ – телевизионна организация с национално покритие в часовия диапазон от 19:00 ч. до 21:00 ч. и всекидневниците вестник „Капитал“ и вестник „24 часа“.

По исковете за обезщетение

Освен защитата на авторското право, произтичаща от утвърждаването му със съдебното решение, законът третира неправомерното използване на чуждо произведение и като основание за изплащане на обезщетение – чл. 95 ЗАПСП. Съгласно чл. 95 ал. 2 ЗАПСП и по отношение на тази отговорност меродавност придобива общоутвърдената граница на отговорността за обезвреда – обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При все това обаче нормата на чл. 95 ал. 4 ЗАПСП придава неприсъща за общата гражданска отговорност функция на обезщетението – да въздейства възпиращо и предупредително както за нарушителя, така и за останалите членове на обществотото. Това ще рече, че за разлика от относителното по определение облигационно право на обезщетение, произтичащо от общата деликтна отговорност, на обезщетението за нарушено авторско право е придаден и санкционен елемент. Същевременно и в отклонение от общия режим в утвърждаване на принципа за недопустимост на необосновано обогатяване меродавност е придадена и на формирани от нарушителя приходи. При отчитане на очертаната специфика в обезщетението за нарушение на авторското право законът регламентира и изрични правила за установяване размера на обезщетението като принципа за доказване на вредата е сведен до разумно обосновано предположение, че такава може да настъпи. Съдът е овластен да определи размера на обезщетението и при отсъствие на доказателства за конкретния размер на причинени вреди – чл. 95а ал. 1 т. 1 ЗАПСП. За обезпечаване ефективност на защитата настоящият състав приема, че при определяне размера на обезщетението следва да бъдат отчетени всички обстоятелства, настъпили до приключване на устните състезания.

В случая се установяват отчетени приходи от ответника за процесните произведения за периода до 2020 г., включително. Вещото лице съдебно-счетоводна експертиза констатира, че ответникът не отчита приход през 2021 г. Същевременно обаче както от допълнително представените доказателства от ищеца, така и от комплексната експертиза става ясно, че достъпът до Examinea е платен, системата е регистрирала потребление на инкорпорирани в нея съществени части от произведенията след 16.06.2020 г. и генерирани доклади включително през 2021 г. с предвиденото в програмата съдържание. Това несъответствие сочи на обективна пречка да се установи действително формираният приход от установеното неправомерно използване на защитени обекти от авторското право. Дори и при тези обстоятелства обаче претендираната сума включително след увеличението е в по-нисък размер от отчетените от ответника приходи за периода 2018 г. – 2020 г. съответно за Скала за интелигентност на Уекслер WISC-IV от 16305,81 лв. и 11429,16 лв., за Рейтингова скала за оценка на хиперактивността Conners 3^rd Edition 4263,85 лв. за Минесотски многофакторен личностен въпросник – Юноши (MMPI-А) и Минесотски многофакторен личностен въпросник – 2 (MMPI-2) - 3231,18 лв., за Рейтинг скала за оценка на детския аутизъм CARS 2 - 5188,28 лв., за Рейтинг скала за оценка на детското развитие DP-3 -11771,26 лв. и за Проективна методика, предназначена за изследване на деца – ТЕМАS - 3632,50 лв., възлизащи общо на 55822,04 лв.

При все че законът допуска определяне на обезщетение при отчитане на специфичната за наказателното право генерална превенция, съответно на принципа за недопустимост на неоснователното облагодетелстване, настоящият състав приема, че е обвързан от предявения размер, поради което и така предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

По претенцията за законна лихва по реда на чл. 214 ГПК

Отчитайки правилото, че забавеното изпълнение е надлежно само ако е изпълнено ведно с обезщетение за забава – чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД, законът утвърждава изключение от задължението на съда да индивидуализира съдебно установено вземане при присъждане на лихва. В тази насока необходимо, но и достатъчно е вземането да бъде установено по основание, а неговият размер зависи от момента на погасяване на лихвоносната главница.

Макар и специфична отговорността за обезвреда се опира на общото задължение за поправяне на причинените вреди. От абсолютния характер на авторското право следва задължението на всеки да се въздържа от поведение, засягащо авторските права. Аналогично на непозволеното увреждане, регламентирано от общия закон пренебрегването на това очакване поражда и правната връзка между легитимирания ползвател на произведение и нарушителя на авторски права. Оттук произтича и прокламираната с чл. 45 ЗЗД проактивност на деликвента – той дължи да установи наличието им и да предприеме необходимото, за да компенсира засегнатия. Следователно приложимо по аналогия е и правилото на чл. 84 ал. 3 ЗЗД – ответникът се смята в забава без да е нужна покана. Вредоносните действия са извършени преди заявената начална дата на претендираната лихва, поради което главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба.

По разноските

Настоящият състав приема, че утвърденият с чл. 78 ГПК институт на отговорността за разноски в съдебния процес е с обезщетителен характер. В тази насока именно чл. 78 ал. 2 ГПК отрича правото на разноски макар и вземането да съществува и изпълнението да е дължимо,ако ответникът 1) признае иска и 2) не е дал повод за завеждането му. Следователно, в основата на тази отговорност не стои неизпълненото задължение, а наложена от поведението на ответника процедура. Развитието й предпоставя разноски, поради което и необосновано провокиралата тези разноски страна следва да ги понесе. При установения изход от спора ответникът дължи да възстанови направените разходи за държавна такса в настоящото производство, заплатени депозити за вещи лица и заплатено адвокатско възнаграждение.

След като законът не цели да накаже, неизбежно следва извод да е приложима еднозначно утвърдената граница на отговорността за обезвреда – пряка и непосредствена причинно-следствена връзка от укоримо поведение. В случая укоримо се явява необосновано провокирания съдебен спор. Законът гарантира възможност за всеки да представи и отстоява пред съд собствената си визия за действителното правно положение, но незащитената позиция го ангажира да възстанови направените от другата страна разходи в тази връзка. От друга страна провокираната от неизпълнението несигурност ангажира длъжника да поеме и присъщите за съдебната защита разноски, каквато се явява заплатеното адвокатско възнаграждение. При съобразяване на така очертания механизъм приемам за приложимо правилото и общото правило на чл. 83 ЗЗД – длъжникът не отговаря за вреди, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. Законът допуска обезпечаване на предявена пред съд претенция, но възниква въпросът дали предпочитанието на ищеца да предприеме този разход е необходим, за да получи адекватна защита.

Повдигнатият спор от ответника досежно материалноправната легитимация на ищеца и с оглед нормата на чл. 185 ГПК определя направения разход за превод като необходим в процеса и предвид неоснователността на оспорването този разход също следва да бъде възложен в тежест на ответника.

Законът допуска обезпечение на иск да бъде поискано както в рамките на исковия процес – чл. 389 ГПК, така и преди предявяване на иска. Списъкът за разноски сочи на направен разход за държавна такса и за предприети действия по налагане запор върху банкови сметки. Образуването на самостоятелно производство е възможност, но не се явява необходимо за получаване на ефективна защита, каквато страната може да поиска и получи и в рамките на исковото производство. Понеже държавна такса се дължи при образуване на самостоятелно производств, изборът на ищеца да направи този разход, който би могъл да си спести, не ангажира ответника да го възстанови.

С тълкувателно решение № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение досежно приложимостта на чл. 81 ГПК в обезпечителното производство като е отречена, а е утвърдена компетентността на исковия съд да разпредели отговорността за разноски, направени в обезпечителното производство. Действително установено е изискване за съобразяване на изхода от спора, но и изрично е предписана реализация на отговорността без да са формулирани критерии за определяне на нейното съдържание.

Съгласно чл. 78 ЗЗД разноските по изпълнението са в тежест на длъжника. Това ще рече, че длъжникът дължи за своя сметка да осигури обещания от него резултат. Липсващото доброволно изпълнение определя предприетата защита като адекватна грижа на добрия стопанин, но принудата предпоставя специфика, намерила отражение в материалноправната норма на чл. 79 ГПК. Текстът възпроизвежда съдържанието на чл. 78 ЗЗД като същевременно изрично редуцира отговорността на длъжника. Макар и чл. 79 ГПК да не касае исковия процес, а следващата фаза – принудителното изпълнение, показателно е, че при инициирана принуда законодателят ограничава отговорността на длъжника до разноските, допринесли за постигане на целта без да се държи сметка дали и доколко взискателят е могъл да прецени ползата от конкретно направени разноски (нуждае се от съдействието на съдебния изпълнител, за да установи имуществото, към което би могъл да насочи изпълнение). Смятам, че нормата на чл. 79 ал. 1 т. 3 ГПК очертава еднозначно като основание за ангажиране имуществената сфера на длъжника приносът на направения разход за реализация на изпълняемото право. Оттук следва, че разходът сам по себе си не подлежи на възстановяване. На възстановяване подлежат единствено разноските, довели до изпълнението.

Даденото разрешение утвърждава еднозначно общата граница на отговорност – длъжникът отговаря за всички разноски, провокирани от контролирана от него причина. След като не предприема необходимите действия, за да осигури дължимия резултат, нему се следват и допълнителните разноски, които кредиторът прави, за да го постигне. Затова и в основата на отговорността за разноски в не стои произтичащия от решението на кредитора разход за него, а нуждата от този разход, за да бъде получено решението. В тази насока еднозначно сочи и правилото на чл. 79 ал. 1 т. 1 вр. чл. 433 ал. 1 т. 1 ГПК. При все че нарушеното право освен възникнало е и съдебно установено – издаденият изпълнителен лист предполага утвърдено изискуемо притезание, законът отрича правото на взискателя да получи възстановяване на ненужно направените разноски. Взискателят е свободен да прецени дали, кога и как да обезпечи интереса си, но провокираните от тази инициатива разноски по неприложен способ остават за негова сметка.

Както е указано изрично и в ТР № 6/12 на ОСГТК на ВКС целта на обезпечителното производство е да осигури последваща реализация на съдебно признатото право. Следователно наложеното обезпечение не е относимо към спора по същество. Неговият изход е от значение за разпределяне на провокираните допълнителни разноски в процеса в исковото и обезпечетилното производство. При положение че разноските в обезпечителното производство обслужват евентуална принудителна реализация, логично е да бъдат съобразени именно правилата, регламентиращи разпределението на отговорността за разноски в специфичната фаза на гражданския процес – изпълнителното производство. Игнорирането на чл. 79 ал. 1 т. 3 ГПК предпоставя възлагане в тежест на длъжника на разноски, които не би претърпял дори и процесът да премине към фазата на принудителното изпълнение, ако предприетата мярка не осигури очаквания резултат. По тези съображения настоящият състав приема, че направени разходи за обезпечение на паричната претенция сами по себе си не ангажират правната сфера на длъжника, а подлежат на преценка с оглед приноса им към реализация на обезпечения интерес в рамките на изпълнителното производство.

При установения изход от спора направените от отвентика следва да бъдат възложени в негова тежест. С оглед нормата на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК настоящият състав приема, че в решението следва да обективира и така достигнатия извод.

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 95б ал. 1 т. 1 ЗАПСП по иска на „Д.П.Б.“ ЕООД, ЕИК С.З., че без съгласие на притежателя на авторското право и в нарушение на предоставеното на „Д.П.Б.“ ЕООД изключително право на използване на територията на Република Б. чрез възпроизвеждане и разпространение сред неограничен брой лица Фондация „Х.“, ЕИК С.З.е използвала произведенията:

1. Скала за интелигентност на Уекслер WISC-IV;

2. Рейтингова скала за оценка на хиперактивността Conners 3^rd Edition;

3. Рейтинг скала за оценка на детския аутизъм CARS 2;

4. Рейтинг скала за оценка на детското развитие DP-3;

5. Минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-2;

6. Минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-A;

7. Проективна методика, предназначена за изследване на деца – ТЕМАS.

ОСЪЖДА на основание чл. 95б ал. 1 т. 2 ЗМГО (отм.) Фондация „Х.“, ЕИК С.З.да преустанови нарушението като не използва без съгласие на автора или на лицето, на което са предоставени изключителни права, произведенията:

1. Скала за интелигентност на Уекслер WISC-IV;

2. Рейтингова скала за оценка на хиперактивността Conners 3^rd Edition;

3. Рейтинг скала за оценка на детския аутизъм CARS 2;

4. Рейтинг скала за оценка на детското развитие DP-3;

5. Минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-2;

6. Минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-A;

7. Проективна методика, предназначена за изследване на деца – ТЕМАS.

ОСЪЖДА на основание чл. 95 ал. 1 ЗАПСП Фондация „Х.“, ЕИК С.З.със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Д.П.Б.“ ЕООД, ЕИК С.З. със седалище и адрес на управление:*** сумата 41367,00 лв. – обезщетение за неправомерно използване на произведенията Скала за интелигентност на Уекслер WISC-IV, Рейтингова скала за оценка на хиперактивността Conners 3^rd Edition, Рейтинг скала за оценка на детския аутизъм CARS 2, Рейтинг скала за оценка на детското развитие DP-3, Минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-2, Минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-A, Проективна методика, предназначена за изследване на деца – ТЕМАS, ведно със законната лихва считано от 21.08.2020 г. до окончателно изплащане на главницата.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 95б ал. 1 т. 6 ЗАПСП разгласяване за сметка на Фондация „Х.“, ЕИК С.З.на диспозитива на решението в „БНТ 1“ в часовия диапазон 19:00 ч. – 21:00 ч. и във всекидневниците: вестник „Капитал“ и вестник „24 часа“.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК. Фондация „Х.“, ЕИК С.З.със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Д.П.Б.“ ЕООД, ЕИК С.З. със седалище и адрес на управление:*** сумата 16 522,80 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия:

Номер на акта:	260293
Дата:	21 юли 2023 г.
Съдия:	Владимир Григоров Вълков

Дело:	20201100901600
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	21 август 2020 г.

Решение по дело №1600/2020 на Софийски градски съд

Съдържание на акта Свали акта