№ 3571
гр. Варна, 28.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501917 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. No 52624/ 01.08.2022г., депозирана от ЗАД
„Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ No 2, представлявано от Миролюб Панчев И. и Д.а Николова Манева, срещу
Определение № 7794/ 18.07.2022 г. по гр. д. № 4441 / 2022 г. на РС Варна, В ЧАСТТА, в
която е оставено без уважение възражението на ЗАД „Армеец“ АД за местна неподсъдност
на спора.
Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 от ГПК не се прилага по отношение на всички
искове по Кодекса за застраховане, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е
непозволено увреждане, а активно процесуално легитимирано по тях е увредено физическо
лице. При застраховка „Каско на МПС" е сключен застрахователен договор, по който
страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното
обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения и
тяхното изпълнение. Сочи, че в мотивите към законопроекта за ЗИД на ГПК изрично е
посочено, че изменението на чл. 115, ал.2 от ГПК има за цел „по-равномерно разпределение
между съдилищата на делата, имащи за предмет прекия иск на пострадалото лице срещу
застрахователя на деликвента“. Настоящият иск е предявен на договорно основание -
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС.
Следва да се има предвид, и че ищецът е юридическо, а не физическо лице, поради което
същото не може да се ползва от и изборната подсъдност за потребители по чл 113 от ГПК.
Не е налице основание за разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 113 от ГПК и
1
прилагането й спрямо ползвателите на застрахователни услуги по имуществена застраховка
„Каско", когато последните нямат качеството на потребители по смисъла на ЗЗП, респ. не е
налице основание за разширяване на кръга на лицата, които могат да се ползват от
привилегията за избор на местна подсъдност по техния постоянен или настоящ адрес и
включването в този кръг на юридически лица - търговски дружества, които не могат да
бъдат потребители по смисъла на ЗЗП, но имат качеството на застраховано лице по
застраховка „Каско на МПС. Цитира съдебна практика. Моли съда да отмени обжалваното.
Моли съда да отмени обжалваното определение в тази част, като прекрати производството
пред РС –Варна и го изпрати за разглеждане на компетентния съд – Софийски Районен съд.
Моли и за присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 276 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.
Като разгледа доказателствата по делото и съобрази становището на жалбоподателя,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на обжалване е определение на районния съд, с което е оставено без
уважение възражението на ЗАД „Армеец“ АД за местна неподсъдност на спора.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Дилиджент“
ЕООД, ЕИК ********* срещу „ЗАД Армеец“ АД иск с правно основание чл. 384, ал. 2, т. 1
във вр. с чл. 405 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева,
представляваща частичен иск от общо 6000 лева – застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие, установено на
09.08.2021 г. в гр. Варна, на ул. „Шейново“ № 4, по застраховка „Каско“, комбинирана
застрахователна полица № 0307х0011398 от 28.01.2021 г., за лек автомобил „Тойота РАВ4
Хибрид“, peг. № ******, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 05.04.2022
г. до окончателното изплащане на задължението
Ответникът ЗАД „Армеец“, гр. София, е направил своевременно, с отговора на
исковата молба, възражение за местна неподсъдност на спора на сезирания ВРС, като
твърди, че дружеството е със седалище гр. София, а разпоредбата на чл. 113 ГПК се прилага
само по искове, отнасящи се до искове на потребител.
ВРС е оставил без уважение възражението за неподсъдност като се позовава на
разпоредбата на чл. 115 ал. 2 от ГПК. Заключава, че нормата не разграничава основанието,
въз основа на което се претендира застрахователно обезщетение, т.е. същата намира
приложение, независимо дали претенцията е въз основа на сключен договор за застраховка
„Каско“ или е предявена срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на вредата. В този случай седалището на ищеца е на
територията на Община Варна, където са констатирани и процесните увреждания на лекия
автомобил, поради което спорът е подсъден именно на РС-Варна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
2
Законодателят е дал дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 от ДРЗЗП, като
е посочил, че това е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност. В случая, ищецът не е физическо лице, а
юридическо, което предявява исковата претенция като лизингополучател с правата по чл.
384 ал.2 т.1 от КЗ и няма качеството „потребител“, поради което и не може да се ползва с
изборната подсъдност по чл. 113 от ГПК. / в този смисъл е и Определение No 69 /
28.01.2021г. по ч.т.д. No 1049 /2020г. на ВКС, II т.о./.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК, която е приложима по
отношение на искове, основани на твърдения за непозволено увреждане, а активно
процесуално легитимиран по тях е увреденото лице. В случаите, когато се претендира
обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по
него - по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане,
независимо, че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП,
застрахованото лице не може да се ползва от изборната подсъдност по чл. 115, ал. 2 от ГПК.
Приложимостта на особената местна подсъдност по чл. 115 ал.2 от ГПК се прилага само по
тези искове, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане и не се прилага по
всички искове по КЗ. / в този смисъл е и Определение No 87 / 21.02.2020г. по ч.т.д. No 2870
/2019г. на ВКС, I т.о./.
Доколкото липсват основания да се приложат разпоредбите на чл. 115 ал.2 и чл. 113
от ГПК, то и приложение следва да намерят разпоредбите, уреждащи общата местна
подсъдност - чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК. В този смисъл и искът следва да се предяви
пред съда, в района на който е седалището на ответника. За тази обща местна подсъдност
съдът не следи служебно, а я съобразява при депозирано от ответника възражение в срока за
отговор на исковата молба. От данните по делото се установява, че регистрираното
седалище на ответното застрахователно дружество е в гр. София, а същият е направил и
своевременно възражение по подсъдността, поради което и делото следва да се разгледа от
Софийски районен съд.
По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде
отменено, като образуваното производство пред ВРС се прекрати и делото се изпрати по
подсъдност на СРС, на основание чл. 119 във вр. чл. 108, ал. 1, изр.1 ГПК.
На жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство в размер на 15 лева държавна такса и 50 лева възнаграждение за
защита от юрисконсулт, определено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с
чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 2 от НЗПП.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 7794/ 18.07.2022 г. по гр. д. № 4441 / 2022 г. на Районен
Съд - Варна, В ЧАСТТА, в която е оставено без уважение възражението на ЗАД „Армеец“
АД за местна неподсъдност на спора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4441 / 2022 г. по описа на Районен съд –
Варна, поради неподсъдност на спора, и ИЗПРАЩА делото на местно компетентния
Софийски районен съд, на основание чл. 119, ал. 3 във вр. чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Дилиджент“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ 21А, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ No 2,
сумата 65 лв. /шестдесет и пет лева/ сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 2 от НЗПП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ал.1 и ал.2 от
ГПК.
След влизане в сила на настоящото определение, препис от същото да се изпрати за
сведение на Районен съд – Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4