Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Враца,
09.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, шести състав, в открито съдебно
заседание на четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Наталия П. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 196 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила
искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. К.А.за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 18.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 4545/2018 г. по описа на
РС Враца.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Топлофикация-София” ЕАД
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
срещу М.К.А. за заплащане на следните суми: 318,45 лв. главница за доставена от
дружеството ни топлинна енергия през периода 06.2015 г. до 12.2015 г., който
период включва дължимата сума за действително потребена топлинна енергия, както
и изравнения, отразени в документи с № **********/31.12.2015 г. за период от
01.04.2015 г. до 30.04.2015 г. и № **********/31.12.2015 г. за период от
01.2015 г. до 03.2015 г., 58,02 лв. мораторна лихва върху главницата за периода
от 15.08.2015 г. до 07.08.2018 г., както и законна лихва върху главницата,
считано от 15.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, разноските по
делото за държавна такса в размер на 25,00 лв., и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е
връчена лично на длъжника, като в указания двуседмичен срок, същият е подал
възражение по чл. 414 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба са изложени
твърдения, че като собственик на процесния топлоснабден имот ответникът е
потребител на ТЕ за битови нужди по смисъла на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ /Обн. ДВ,
бр.107 от 09.12.2003 г., изм. ДВ, бр.47 от 21.076.2011 г./. Излага се, че
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови
нужди в гр.София. Поддържа се, че през процесния
период в отношенията между страните са били в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в
гр.София, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от
14.01.2008 г. Твърди се, че съгласно ОУ от 2008 г. купувачите са били длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като с изтичането на последния ден от месеца,
ответникът изпадал в забава за сумите по издадените фактури, съгласно чл.86,
ал.1 ЗЗД. Твърди се още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.138б ЗЕ,
собствениците на СЕС, в която се намира и имотът на ответника, са сключили
договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с
„Техем сървисис” ЕООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за
топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване
на предявените искове за сумите така, както са заявени в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се изразява становище за частична недопустимост и нередовност на исковата
молба, а по същество - за тяхната неоснователност. Поддържа се становище, че
ответницата няма качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди в
процесния имот, тъй като между страните няма писмен договор. Оспорва факта на
влизане в законна сила на процесните Общи условия. От представения по делото
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот не се установявало
идентичност с процесния имот. Намира, че ищецът е начислявал служебен разход за
топлинна енергия, без да са налице законови предпоставки за това. Не се
доказвало освен това, че в процесния имот не е осигуряван достъп за отчитане на
изразходваното количество топлинна енергия. Твърди, че трето лице е собственик
на процесния имот, като същото е оспорило процесните изравнителни сметки в
срок. Прави възражение за погасяване поради изтекъл давностен срок на част от
претендираните от ищеца суми. Счита, че неоснователно ищецът претендира и суми
за дялово разпределение. Възразява и срещу претендираната от ищеца сума за
лихва за забава. Намира, че не е изпаднала спрямо ищеца в забава за плащане на
претендираната лихва за процесния период. Ищецът не бил публикувал процесното
вземане на интернет страницата на продавача. Счита освен това, че клаузите на
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия на ищеца са нищожни поради
противоречието им с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения в отговора на исковата молба, моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД изразява
становище, че е изготвяло дялово разпределение за аб.№ 42636 в съответствие с
действащите през процесния период нормативни актове.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото
е приет нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 104, том Х, рег.
№ 22686 по описа на нотариус М.Г., от който се установява, че считано от
01.12.2014 г. ответницата М.К.А. е придобила собствеността върху процесния
недвижим имот, представляващ апартамент ***************
От
приетото по делото заявление – декларация, подадено от ответницата до ищцовото
дружество на 12.01.2015 г., се установява, че М.А. е заявила желание партидата
на топлоснабдения имот, находящ се в ***************6 да бъде променен на нейно
име.
По делото
е приет протокол от проведено на 10.09.2002 г. Общо събрание на етажните
собственици от процесния адрес, в който е отразено взето решение за сключване
на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем сървисис“ ЕООД. Към протокола е
приложен списък на етажните собственици. По делото е представен и приет и
договор № 458/26.08.2002 г., сключен между горепосоченото дружество и Етажната
собственост на посочения по делото адрес.
По делото
е представен договор от 29.07.2015 г., сключен между ищцовото дружество и
третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ, за срок от една години, от което се установява, че
по време на процесния период между двете дружества е имало валидно облигационно
правоотношение.
По делото
са приложени изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки и
документи, удостоверяващи датата на връчване на същите на представител на
етажните собственици.
За
установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
Съгласно
заключението по приетата СТЕ през процесния период в сградата – етажна
собственост, в която се намира процесният апартамент, е доставяна топлинна
енергия и е използвана услугата „дялово разпределение“. Посочено е, че сумите
за топлинна енергия са начисляван в съответствие с действащата нормативна
уредба. Вещото лице е констатирало, че топломерът на АС е преминал на
технологични проверки, като са издадени свидетелства за това. Последното такова
се сочи, че е от 13.09.2016 г. от лаборатория „Аква Билдинг – сървиз“ ЕООД със
заключение, че уредът съответства.
Съгласно приетата
по делото ССчЕ дължимата сума за главница за топлинна енергия в процесния имот
за периода от м. 06.2015 г. до м.12.2015 г. е в размер на 205,19 лв., от която:
69,49 лв. за отопление и 135,70 лв. за битово горещо водоснабдяване. По
отношение на дължимата лихва за забава, считано от изпадането в забава до
07.08.2018 г. е изчислено, че същата е в размер на сумата от 55,34 лв.
Съдът
кредитира експертните заключения като пълни и обективни.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За основателността на предявения иск ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
- че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е
намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към
топлопреносната мрежа;
- че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди;
- че между страните е съществувало облигационно отношение при публично
известни общи условия, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до
процесния недвижим имот за съответния период;
- начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за
отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване;
- потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и
стойностите й през исковия период.
В случая е
безспорно обстоятелството, че ищецът "Топлофикация София" ЕАД е топлопреносно предприятие и в
това си качество доставя тези услуги
на потребителите на територията на гр. София.
Ответницата
оспорва факта, че страните са обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия, поради което твърди, че няма
качеството на потребител. Ответницата изрично е оспорила влизането в сила на
Общите условия на ищцовото дружество. Направеното оспорване е основателно.
Съображенията за това са следните:
През
процесния период относно качеството на потребител на топлинна енергия
приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената
разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда
-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране към Министерски съвет. По делото не са приложени Общите
условия на “Топлофикация София” ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на потребителите в гр. София. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията
общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. Разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ е специална по
отношение на общата – чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ и я дерогира, което означава, че
писмено съгласие на клиента не е необходимо, за да бъде обвързан от общите
условия.
Това обаче касае единствено хипотеза, при която топлопреносното предприятие е
спазило изрично предвидената в закона процедура за публикуване на общите
условия, като при неспазването й, същите не могат да влязат в законна сила,
респективно не обвързват потребителите на ел. енергия. Съобразно разпределението на доказателствената
тежест в процеса, ищецът "Топлофикация София" ЕАД е следвало да
докаже при условията на пълно и главно доказване влизането в сила на Общите
условия, които счита, че са обвързвали страните в процесния период.
Правната характеристика на общоизвестен факт по
смисъла на чл. 155 от ГПК общите условия придобиват едва след
публикуването им в съответните всекидневници, но публикацията /извън
осъществяваната такава в "Държавен вестник"/ не е ноторна, поради
което подлежи на пълно и главно доказване от ищеца в процеса /вж. в т. см. Решение № 147/13.05.2019 г. по в. гр. дело
№ 141/2019 г. по описа на ОС Враца; решение от 05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о. и решение №
29/15.07.2011 г. по т. д. № 225/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., постановени по реда
на чл. 290 от ГПК/.
В случая
по делото липсват както приложени Общи условия на топлофикационното
предприятие, така и доказателства, от които да е видно, че са налице Общи
условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация София" ЕАД на потребители в гр. София, които да са
публикувани в един централен и един местен всекидневник съгласно изискванията
на чл.150, ал.2 ЗЕ. След като не са налице надлежни писмени доказателства за
публично известяване на потребителите на топлинна енергия за ОУ на договорите
за продажба и изтичането на съответния законов срок след публикуването им по
посочения от законодателя ред, не може да бъде извършена преценка относно
датата на влизането им в сила, а оттам - и относно обвързаността на клиентите
на топлинна енергия с клаузите на същите.
С общите
условия на топлофикационното предприятие, съгласно императивната разпоредба на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Общите условия следователно са източникът за възникване на претендираното от ищеца
вземане против ответника за заплащане на суми, представляващи цена на доставена
топлинна енергия. След като обаче по делото липсват доказателства, във
основа на които може да бъде направен извод относно факта и момента
на влизане в сила на ОУ, то не може да се приеме, че ищецът е провел
пълно и главно доказване на третата от посочените по-горе предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника, а именно възникването на облигационно
правоотношение между страните при публично известни общи условия, поради което
останалите не следва да бъдат обсъждани.
От
изложеното следва, че в конкретния случай не е изпълнен фактическият състав,
пораждащ правото на топлофикационното дружество да начислява суми за използвана
топлинна енергия на договорно основание, тъй като ищецът не доказа да е
изпълнил задълженията си по чл. 150, ал. 2 ЗЕ да публикува одобрените от ДКЕВР
общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник за гр.
София и съответно изтичането на срок от 30 дни след това, след който момент
общите условия биха влезли в законна сила.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По
разноските:
С оглед изхода на делото, ответницата има право на разноски, но по делото
няма доказателства такива да са сторени, поради което не следва да бъдат
присъждани.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. По ч. гр. дело № 4545/2018 г. е представено
доказателство за заплатен адвокатски хонорар от страна на длъжника М.К.А.. На
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата
сумата от 100,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в заповедното
производствмо.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********* искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ГПК против М.К.А., ЕГН: ********** за признаването за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 318,45
лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода от
м.06.2015 г. до м.12.2015 г., който период включва дължимата сума за
действително потребена топлинна енергия на адрес: ***************както и изравнения,
отразени в документи с № **********/31.12.2015г. за период от 01.04.2015 г. до
30.04.2015 г. и № **********/31.12.2015г. за период от м. 01.2015 г. до м. 03.2015
г., както и сумата от 58,02 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.08.2015 г. до
07.08.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължени по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 4545/2018 г. по описа на РС Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати
на М.К.А., ЕГН:
********** сумата от 100,00 лв.,
представляваща направени разноски по ч. гр. дело № 4545/2018 г. по описа на РС
Враца.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Проф.Георги Павлов” № 3, като
трето лице – помагач на страната на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК: *********.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: