Решение по дело №1472/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1250
Дата: 2 октомври 2020 г.
Съдия: Веселин Георгиев Белев
Дело: 20207040701472
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1250

гр.Бургас, 02.10.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 24 септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов

       ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева

            2. Веселин Белев

 

при участието на секретаря И. Г, в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 1472 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е община Карнобат. Жалбоподателят взема участие в касационното производство чрез пълномощник – адвокат М.К. ***.

Ответник по касация е И.К.Г.. Ответникът взема участие в производството лично.

Страна в производството е и прокурор от Окръжна прокуратура Бургас.

Жалбата е насочена срещу решение № 60/13.07.2020г. по АНД № 116/2020г. на Районен съд Карнобат. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 17/05.05.2020г. на кмета на община Карнобат, с което на И.К.Г. е наложена глоба 500лв. за извършено административно нарушение по чл.133 ал.1 т.1 и т.5 от Закон за управление на отпадъците.

В обстоятелствената част на наказателното постановление административнонаказващият орган е приел за установено, че на 13.03.2020г. в с.Крумово градище, посока с.Железник, на терен – общинска собственост на около 5м. вляво от пътното платно с товарен автомобил рег.№ А 3041 НМ И.Г. изхвърлил строителни отпадъци нерегламентирано.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел за установена фактическата обстановка по постановлението и е посочил, че безспорно е установено авторството на деянието. За това деяние извършителят следвало да бъде наказан по чл.133 ал.1 т.1 от ЗУО, но АНО го наказал и по чл.133 ал.1 т.5 от същия закон, без да са посочени кои конкретно разпоредби за повторна употреба е нарушил Г. или какви действия по оползотворяването на строителните отпадъци е следвало да извърши. При тези мотиви първоинстанционният съд отменил наказателното постановление.

В касационната жалба се твърди, че посочването на разпоредбата на чл.133 ал.1 т.5 от ЗУО при определяне наказанието на нарушителя се дължало на техническа грешка и никъде в административнонаказателната преписка не се съдържали данни, които да сочат на хипотезата на тази правна норма. В подкрепа се изтъква също, че ако били налице данни за нарушение и по чл.133 ал.1 т.5 от ЗУО наказанията щели да бъдат две, а не само едно. Иска се касационната инстанция да отмени като неправилно първоинстанционното решение и да се произнесе по същество, като потвърди обжалваното наказателно постановление. Иска се присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага немотивирано становище за неоснователност на жалбата и иска оставяне в сила на първоинстанционното решение. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,  настоящата инстанция взе предвид следното.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена въз основа на събраните доказателства. В жалбата си до районния съд Г. е признал, че на посочените дата и място е присъствал с посочения автомобил, но е твърдял, че не е изхвърлил процесните строит3елни отпадъци, а е извършвал оглед и преброяване на стълбовете по електрическата мрежа. това негово становище е поддържано и в допълнително представени писмени бележки. Във връзка с оспорването съдът е разпитал св.Х., която е била един от очевидците и подробно е описала как именно привлеченото към отговорност лице е извършило деянието – изхвърлило е с управлявания от него товарен автомобил строителни отпадъци на посоченото място, което като недвижим имот не е било регламентирано по надлежния ред за такива дейности.

Съгласно чл.133 ал.1 т.1 от Закона за управление на отпадъците се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. физическо лице, което изхвърля отпадъци на неразрешени за това места. Правилно административнонаказващият орган е квалифицирал установеното деяние на Г. именно по посочения текст на закона. Правилно е определил и размера на глобата на 500лв., като е взел предвид специфичните по случая обстоятелства.

Наистина в наказателното постановление като приложима административнонаказателна разпоредба е посочена наред с т.1 и т.5 на чл.133 ал.1 от ЗУЕ, съгласно която се наказва със същото наказание физическо лице, което не изпълнява разпоредбите за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на строителни отпадъци. Това обаче настоящата инстанция приема като очевидна фактическа грешка, която не представлява съществено нарушение, тъй като при цялостно логически тълкуване на НП не може да доведе до неяснота кое е виновното лице, какво е извършеното деяние, каква е квалификацията на деянието и какво е наложеното наказание. Затова настоящата инстанция прие, че наказателното постановление е като цяло законосъобразно, независимо от констатирания недостатък.

Предвид основателността на направените от касатора оплаквания съдът прие, че на основание чл.222 ал.1 АПК обжалваното първоинстанционно решение следва да се отмени, като се постанови ново по същество, с което се потвърди обжалваното наказателно постановление.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК ответникът по касация следва да заплати на касатора разноските по делото – 150лв. заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 60/13.07.2020г. по АНД № 116/2020г. на Районен съд Карнобат и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17/05.05.2020г. на кмета на община Карнобат.

ОСЪЖДА И.К.Г. с ЕГН:********** с адрес ***, да заплати на община Карнобат с адрес гр.Карнобат, бул.България 12, разноски по делото в размер 150лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                          2.