Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 15771/2019 г. по описа на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение №219163 от 17.09.2019
Г., постановено по гр.д. № 2057/2019 г., по описа на СРС, 57 състав, са уважени
предявените от Е.К.П. срещу У.Н.С.С.кумулативно обективно съединените конститутивни
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението на
ищеца, извършеното със заповед № УЧР3089/12.11.2018 г. на ректора на
университета на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ (поради „съкращаване в
щата”) и с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 2 от КТ - за възстановяване на
заеманата преди това длъжност „доцент" в Университет за национално и
световно стопанство, Бизнес факултет, катедра „Предприемачество", както и осъдителния
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за заплащане
на сумата от 15 446,50 лв., представляващи обезщетение за оставянето без работа
поради незаконното уволнение за периода 12.11.2018г. - 12.05.2019г., ведно със законната лихва върху нетния
размер на главницата, считано 14.01.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1441,46 лв., представляващи разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СРС
сумата от 557,52 лв., представляващи разноски за държавна такса, като на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 938,66
лв., представляващи разноски по делото.
Срещу така постановеното първоинстанционно решение е постъпила
въззивна жалба от ответника У.Н.С.С.с оплаквания за неговата неправилност
поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочи, че с решение №4/8 –
10.11.2018 г., т. 28 от заседание на Академичния съвет на УНСС, катедра
„Предприемачество“ е закрита, считано от 12.11.2018 г., поради несъответствие с
чл. 26д от Закона за висшето образование, тъй като според тази разпоредба
катедрата трябва да включва най-малко 7-членен академичен състав на основен
трудов договор във висшето училище, поради което и се прекратяват трудовите
правомощия с преподавателят от академичния съвет на закритите катедри. Поддържа
че Ректорът в нарочна заповед № УЧР3089/12.11.2018 г., обективира решението на Академичния
съвет, което закрива катедра „Предприемачество“ към факултет „Бизнес“ при УНСС
и съкращава заеманата от ищеца длъжност със заповед № 3089 от 12.11.2018 г. трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено като в заповедта за уволнение е посочено
основанието и е уточнено, че се касае за „съкращаване в щата“, тъй като катедра
„Предприемачество“ се закрива и отпада реално необходимостта от длъжността
„доцент“ - една щатна бройка, т.е. отпада и необходимостта от трудовите
задължения. Предвид изложеното счита, че незаконосъобразно съдът е приел, че не
е налице реално извършено съкращаване в щата и необходимостта от задължително
извършване на подбор. Изтъква, че фактическото премахване на съответната
трудова функция (длъжност, щатна бройка) е извършено по съответния законов ред
и от компетентния за това орган, като необосновано съдът приема че, е налице
вътрешна реорганизация в университета. Счита, че дейностите на катедрата (чл.
26д от ЗВО, чл. 15 от Правилника за дейността на УССС) и на института не се
припокриват, тъй като основна дейност на академичния състав на института е
извършване на дългосрочна научноизследователска дейност като съобразно неговото
направление може да осъществява и учебна дейност съгласно чл. 26б ЗВО, като в
случая е възложена по необходимост, за да се обезпечи обучение на вече
започналите студенти и докторанти до завършването им. Разликата в представените
и приети от съда длъжностни характеристики на доцент също удостоверява различие
в дейността на катедра и института. Различен е и органът по закриване на
катедрата (Академичен съвет) и по откриване на института по предприемачество (Министерски
съвет с Постановление № 54), като в случая не може да се твърди за наличие на
злоупотреба с право за уреждане на трудовите правоотношения чрез формално
закриване на част от предприятието и неизвършването на подбор с
обстоятелството, че се закрива цялата катедра на висшето училище и фактически
се премахва единствената бройка в катедрата. Счита, че подборът не би могъл да
се извърши между доцентите от другите катедри в Бизнес факултета, защото
въпреки еднаквите академични длъжности и идентични длъжностни характеристики,
доцентите във факултета са със специфична научна специалност, в която работят и
преподават. Поддържа, че решението за съкращение е взето от компетентен орган,
като съкращаването на бройката в щатното разписание прехожда уволнението,
доколкото в Закона за висшето образование липсва изрична разпоредба,
регламентираща кой управителен орган е компетентен да извърши съкращаване в
щата. Счита, че е недопустимо СРС да тълкува разширително разпоредбата на чл.
30 ЗВО като право на Академичния съвет и по този начин да ограничава правата на
Ректора, представляващ висшето училище. Излага, че в чл. 32, ал. 1, т. 3 и т.
10 ЗВО правата, предоставени на ректората, да сключва и прекратява трудови
договори са достатъчно общо формулирани, за да включат всички хипотези на
прекратяване, в случая и съкращаване на щата, и утвърждаване на щатните
разписания, като в чл. 59 ЗВО е налице препращане към разпоредбите на КТ за
неуредените въпроси и в този смисъл районният съд неправилно е интерпретирал
специалните закони.
Наред с гореизложеното сочи, че е неправилен и изводът на
първоинстанционния съд, че ищеца се ползва със закрилата по чл. 333, ал. 1, т.
2 от КТ, тъй като служителят е нарушил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ,
който изисква трудовите права да се осъществяват добросъвестно. В тази връзка
изтъква, че работодателят по никакъв начин не е бил уведомяван ищецът да страда
от посоченото заболяване, за което от своя страна да го задължи да провежда
специалната процедура по освобождаване на защитен служител, а решението на ТЕЛК
е издадено след прекратяване на трудовия договор.
По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено в
неговата цялост, а ищцовите претенции отхвърлени. При условията на евентуалност
се прави искане но въззивника да бъде присъдено изплатеното на ищеца по чл. 222,
ал. 1 от КТ едномесечно обезщетение за оставане без работа, платено във връзка
с отмяна на процесната уволнителната заповед и обявяване за незаконно на
извършеното съкращаване на ищеца, тъй като ответникът по силата на
предварителното изпълнение на съдебното решение, допуснато от СРС, е изплатил
присъдената сума по чл. 225, ал. 1 от Кодекса за труда за оставане без работа
за шест месеца, заедно със законната лихва, считано от 14.01.2019 г..
Въззиваемият - ищец Е.К.П., чрез адв. В. Т., с надлежно учредена
представителна власт по делото, е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата по подрбно изложените съображения и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна
такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
С
оглед релевираните оплаквания във въззивната жалба, не съществува спор относно
установените от СРС релевантни за делото факти, а единствено за възприетите въз
основа на тях правни изводи.
В тази връзка следва да се отбележи, че страните
не спорят, а и от представените писмени доказателства безспорно се установява, че
между тях е съществувало трудово правоотношение по договор №ОП-3124 от
29.08.2008 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „доцент“ в катедра
„Предприемачество“ към Бизнес факултет, в У.Н.С.С.(УНСС), прекратено на
12.11.2018 г. с връчването на заповед №
УЧР3089/12.11.2018 г. на ректора на УНСС на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ с
посочено основание „съкращаване на щата“. Следва да бъдат споделени изводите на
СРС за липсата от формална страна на пороци във формата и съдържанието на
процесната заповед.
Не е спорно по делото, че на
основание чл. 9 ал. З от ЗВО с Постановление № 54 на МС/23.03.2017г. за
откриване на три института в структурата на Университета за национално и
световно стопанство са открити три нови института, а именно: Институт по икономика
и политики, Институт по творчески индустрии и бизнес и Институт по
предприемачество.
С решение на Академичния
съвет /АС/ № 7/9 от 11.11.2017г. - т. 43.1 за директор на новооткрития Институт
по предприемачество е избран д.ик.н. Кирил Тодоров, а с решение на АС №
3/11.7.2018 г. е приет правилник за устройството и дейността на Института по
предприемачество /т. 29/; с т. 31 от решение на АС № 3/11.7.2018 г., считано от
01.10.2018 г. част от щатния академичен състав на катедра
„Предприемачество", с изключение на длъжността на ищеца, преминава в
Института по предприемачество. С т. 31.1 от същото решение Академичният съвет
възлага на Института по предприемачество организирането и провеждането на
обучението на студентите от специалност „Предприемачество" в ОКС „бакалавър"
и на специалност „Предприемачество" със специализация „Фамилно
предприемачество" в ОКС „магистър", функция на катедрата
„Предприемачество“ до този момент.
С решение на АС № 4/8 -
10.11.2018 г., АС възлага на Института по предприемачество да води обучението
по всички учебни дисциплини, водени от катедра „Предприемачество", както и
осъществяване на обучението по акредитираната докторска програма Икономика и
управление (Предприемачество), както и да поеме обучението на докторантите -
28.3 и 29.3 и 29.4. Взето е и решение, считано от 12.11.2018 г. да бъде закрита
катедра „Предприемачество", поради несъответствие с чл. 26д ЗВО - тъй като
е с един член на академичния състав /ищецът/ и не подлежи на оздравителна
програма /т. 28.1/. С т. 28.3 и т. 29 от същото решение на Института е
възложено да води обучението по всички дисциплини, водени от катедрата,
докторските програми и обучението на докторантите
Със заповед на ректора на УНСС
№ УЧР 3075/12.11.2018 г. е закрита катедра „Предприемачество", съкратена е
една щатна бройка за академична длъжност „доцент" в катедра
„Предприемачество" и е разпоредено да се прекрати трудовото правоотношение
с ищеца, като за целта е издадена и процесната заповед № УЧР3089/12.11.2018 г. Последната
е издадена на основание горепосочената заповед на ректора и решение на Академичния
съвет /АС/ №4/8-10.11.2018 г.
Законността на едностранното прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ (поради
съкращаване на щата) се предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1. съкращаването на
длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения,
които тя включва, да е реално; 2. моментът на уволнението трябва да съвпада или
да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на
щата; 3. компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване
на щата и 4. работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в
случай че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена
длъжност, а не се премахва самата длъжност.
Съкращаването на щата по
смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ представлява премахване, считано от един
определен момент за в бъдеще, на отделни щатни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на
извършваните от тях и съответстващи на длъжностните им характеристики трудови
функции. Следва да се изясни и обстоятелството, че съкращаване на щата може да
е налице и при преструктуриране или реорганизация, включително при
трансформиране на длъжности. Тази хипотеза е налице, когато се съкращават
отделни длъжности по щата, като на тяхно място се създават нови не само по
наименование длъжности, но и по
същността на извършваната работа, т.
е. с друг различен предмет на трудовата дейност и трудови функции.
Уволнението в този случай ще бъде законно, ако извършеното съкращаване в щата е
реално, т. е. ако съответната длъжност като конкретна трудова функция
действително е съкратена или съществено променена и промяната в щата е
извършена по законоустановения ред. Нещо повече, наличието на съкращаване на
щата не е обусловено винаги от намаляването на числеността на персонала, защото
при трансформиране на длъжности е възможно дори нейното увеличаване, но зависи
от съществуването на длъжността с техните трудови функции - като съвкупност от
трудови права и задължения. /в този смисъл е и константната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г. на III
г. о.; Решение № 498 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г.
о., ГК.
Настоящият състав на съда
намира за съответстващи на материалния закон изводите на първоинстанционния съд
в обжалваното решение, че компетентен да извърши съкращаване на щата е Академичният
съвет, а не Ректорът на университета. Извод за това следва от систематическото
тълкуването на разпоредбите на чл. 24, чл. 26, чл. 26д, чл. 30, ал. 1 и чл. 32,
ал. 1 ЗВО. Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научна
дейност на висшето училище, който според чл. 30, ал. 1 ЗВО (в редакцията му към
процесното уволнение - ДВ. № бр. 17 от 2016 г.) определя образователната политика
на висшето училище (т. 1), взема решения за създаване, преобразуване или
закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена на висшето училище (т. 3а),
определя кадровата политика на
висшето училище, одобрява длъжностните характеристики на академичния състав
и приема правилник за атестирането му; (т. 8) и ежегодно приема бюджета на
висшето училище и контролира неговото изпълнение (т. 11).
В случая катедра
„Предприемачество“ е звено на Бизнес факултета в УНСС (арг. от чл. 26д, ал. 1
ЗВО), поради което устройството и дейността му следва да бъдат определени от академичния
съвет, като в правомощията на последния с оглед горепосочената нормативна
уредба следва да се включва и определянето на организационната структура и
числения състав на работниците и служителите. В този смисъл правомощието на Академичния
съвет за съкращаването на щата, което е свързано пряко с функционирането на
определеното структурно звено на учебното заведение, каквато се явява катедрата,
съответства на правомощията му да създава, закрива и преобразува катедри и да
определя тяхната кадрова политика, и които от своя страна пълноценно биха
обезпечили други основни правомощия - да определя образователната политика на
университета и специалностите, формите и степените, по които се провежда
обучение. Същевременно съдържанието на уредените
в чл. 32 ЗВО правомощията на ректора индицира за преимуществено представителни
и изпълнителни функции и в този смисъл той има
качеството на волеизразяващ орган, на който нито по изрично разпореждане на
закона, нито по тълкувателен път, би могло да се изведе поддържаната от
въззивника правна възможност да взема решение за съкращаване на щата. Аргумент
в подкрепа на този извод може да се черпи и от въведеното с новата т. 10 на чл.
32, ал. 1 ЗВО (нова - ДВ, бр. 17 от 2020 г.) право да предлага на академичния
съвет създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и
обслужващи звена, т.е. законодателната логика и концепция и след последните
допълнения на ЗВО е правомощията на ректора да не бъдат разширявани с функции,
които по някакъв начин рефлектират пряко върху структурата и числения състав на
учебното заведение, а единствено да прави предложения в тази насока.
Предвид изложеното и
доколкото в случая не се твърди и не се установява по делото да е налице
решение на Академичния съвет като волеобразуващ
орган за съкращаване на щатна бройка от катедрата, а видно от заповед №
УЧР-3075/12.11.2018 г. това е постановено от Ректора на университета еднолично
със заповед, което е нарушение на изискванията на ЗВО, поради което, настоящият
състав приема, че такова решение е взето от некомпетентен орган, а обоснованото
с нея уволнение явява незаконно само на това основание.
Наред с гореизложеното следва
да се отбележи и че от горепосочените решения на Академичния съвет, последният
е взел решение за закриване на катедрата „Предприемачество“ и прекратяване на
трудовото правоотношения с академичния състав на закритата катедра, но без да е
взел решение за съкращаване на щата. С оглед на това основание за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца не е съкращаване на длъжността му (щата),
а закриване на катедрата, което е основание за прекратяване на трудовото му
правоотношение поради закриване на част от предприятието по смисъла на Кодекса
на труда. Закриване на част от предприятието е уредено като самостоятелно,
отделно основание в чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 от КТ, наред със съкращаване
на щата, и обхваща случаите, при които се прекратява съществуването на част от
организационно и функционално обособените подразделения на работодателя, от
което следва и преустановяване на производствената му, административна или
служебна работа в това негово звено. Предметът на дейност, с оглед на който
тази обособена част е създадена и за реализирането на който са сключени
трудовите договори, вече не съществува и те се явяват ненужни. Именно такъв е и
настоящият случай, тъй като катедра „Предприемачество“ е звено в „Бизнес
факултет“.
С оглед възприетите от
настоящия състав правни изводи, от една страна за липсата на валидно взето
решение за съкращаване на щата – такова е взето от Ректора, а не от Академичния
съвет, а от друга страна, отсъствието на предпоставки за прекратяване на
трудовото правоотношение на посоченото в атакувана заповед основание „съкращаване
на щата“, следва да се приеме, че към момента на издаване на № УЧР3089/12.11.2018 г. на Ректора на УНСС, са отсъствали материалните
предпоставки, обуславящи надлежно упражняване на потестативното право на
работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Ето защо и безпредметно е обсъждането
по същество на останалите въведени с жалбата въззивни оплаквания за злоупотреба
от страна на служителя с правото му чл. 333 КТ и необоснованост на извода на
СРС, че не е налице реално съкращаване на щата.
При основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и липса на оплаквания във въззивната жалба по отношение на останалите
уважени от СРС искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал.
1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 269,
изр. 2 ГПК не дължи служебна проверка по правилността на решението в тези му
части и същото следва да бъде потвърдено, тъй като не се констатира нарушаване
на императивна правна норма.
По отношение на направеното едва с въззивната
жалба искане на ответника да му бъде присъдено изплатеното на ищеца по чл. 222,
ал. 1 от КТ, тъй като ответникът по силата на предварителното изпълнение на
съдебното решение, допуснато от СРС, е изплатил присъдената сума по чл. 225,
ал. 1 от Кодекса за труда за оставане без работа за шест месеца, съдът не
следва да се произнася, доколкото същото не е своевременно заявено. Подобно
искане е следвало да бъде релевирано в срока по чл. 133 ГПК чрез насрещен иск
или нарочно възражение за прихващане, а не едва във въззивното производство,
към който момент е настъпила процесуалната преклузия.
Доколкото крайните правни изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат изцяло, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба оставена без уважение.
При този изход на правния спор на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във, вр. чл. 273 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от общо 1554 лв., от които 994 лв. – за защита по иска по чл. 225 КТ и
560 лв. – за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. За да определи този
размер, съдът съобрази, че договорът за правна защита и съдействие е сключен
между въззиваемия и неговия адвокат на 30.09.2019 г., при действието на НМРАВ в
редакцията му от ДВ. бр. №7 от 22.01.2019 г., като възнаграждения са определени
в законоустановения им минимум предвид липсата на фактическа и правна сложност
на делото пред въззивната инстанция.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на
чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, въззивното решение подлежи на касационно
обжалване.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №219163 от
17.09.2019 Г., постановено по гр.д. № 2057/2019 г., по описа на СРС, 57 състав.
ОСЪЖДА У.Н.С.С.с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Студентски град „Христо Ботев", ул. ******, да заплати на Е.К.П.
с ЕГН **********, със съдебен адрес ***-2, оф. 4.2., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК сторените пред СГС разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1554,00 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: