Р Е Ш Е Н И Е
Номер 5 18.02.2011г. Град
Брезник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Брезнишкият районен съд ІIІ-ти състав
На деветнадесети януари Година 2011
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Веселин Хайдушки
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар: М.Г.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от председателя гр.д. № 153 по описа на съда за 2010 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са следните обективно кумулативно съединени
искове от „ТС-ТРАНС” ООД гр. Пловдив с
ЕИК- *********, с адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Елин връх” №3,
представлявано от управителя: Т. В. С., срещу ЕТ „КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ –
НАТЮРЕЛА”, с ЕИК 11356845, с адрес на управление: гр. Брезник, ул. „Цвета Лумбарова”
№66, представлявано от собственика К. Д. Д.: 1/ по чл. 372, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 1, т. 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR) за неизплатено навло по заявка-договор за
международен превоз в размер на 6 000лв. с ДДС, както и 2/ по чл. 86 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ
за мораторна лихва за забава в размер на 159.40 лв., считано от 30.06.2010 г.
до предявяване на иска - 01.10.2010 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 6 000.00лв., считано от 02.10.2010г. до датата на
окончателното изплащане. Сочи се, че между страните бил сключен договор за
международен превоз на товари от 06.12.2009г., по който договор ищецът твърди,
че е изпълнил точно задълженията си, осъществявайки уговорения превоз на пресни
гъби с тегло
- сумата от 6 000.00лв. с ДДС, представляваща
превозно възнаграждение и дължима по фактура №2220/15.06.2010г.
- сумата от 159.40лв. – обезщетение за забава върху 6 000.00лв.
дължащи се по фактура №2220/15.06.2010г., за периода 30.06.2010г. до
01.10.2010г.
- законната лихва върху главницата от
6 000.00лв., считано от 02.10.2010г. до датата на окончателното изплащане.
- всички направени съдебни разноски по настоящето
дело, както и разноските по обезпечителното производство – 40лв. за издаване на
обезпечителна заповед, 66лв. за образуване на изпълнително дело и налагане на
запор над средствата по сметка на ответника и платен адвокатски хонорар по
обезпечителното производство в размер на 80лв..
Ответникът ЕТ „КОНСТАНТИН
ДИМИТРОВ – НАТЮРЕЛА” в законоустановения срок е подал отговор на така
депозираната искова претенция, с който навежда доводи за неоснователност на
иска и моли същият да бъдат отхвърлен като неоснователен. В с. з. чрез
процесуалния си представител адв. Д.Г.- ПАК, оспорва предявените искове, както
по основание така и по размер, като счита, че същите следва да бъдат отхвърлени,
поради пълно неизпълнение на договора за превоз от страна на ищцовото дружество.
След като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Брезнишкият районен
съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна се установява:
Страните по делото са се намирали в трайни търговски
взаимоотношения, по силата на които ищецът е извършил по заявка на ответника превоз
на товари. По делото не се спори, а видно и от представената един брой изпратена от ответника
до ищеца на 06.12.2009г. заявка – договор за международен транспорт, видно от
който ответното дружество е дало заявка до ищеца за транспорт по условията на
Конвенция CMR, от България до Франция на
товар пресни гъби на палети до
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав
намира за доказан факта, че ЕТ „Константин Димитров – НАТЮРЕЛА” е възложил на
превозвача „ТС-ТРАНС” ООД гр. Пловдив, извършването международен автомобилен
превоз на стока, както и че „ТС-ТРАНС” ООД е реализирал същият със собствен
лицензиран автомобил за международен превоз заявения от ответника посочен в
съответната заявка – Договор и CMR – товарителница. Процесният автомобилен превоз е
заявен, договарян и реализиран по веригата: Заявител ЕТ „Константин Димитров –
НАТЮРЕЛА” - превозвач по CMR –
товарителница „ТС-ТРАНС” ООД – получател по CMR – товарителница.
В изпълнение на договореното между страните е реализиран
международен автомобилен превоз на стока, по условията на CMR Конвенцията с международна CMR – товарителница без № от 08.12.2009г., за
международен автомобилен превоз на стока – пресни гъби с тегло 6700кг. бруто по
релация Брезник България – Шампиланд SA, Рю де
Тулуз, № 86, 94150 Рунжи Франция от превозвач „ТС-ТРАНС” ООД с товарен автомобил /влекач/ с рег. № РВ 1309
ВС и полуремарке- хладилник с рег. № РВ 26 24 ЕН. В представената по делото CMR товарителница, видно от представения по делото превод
на български език, според разпоредбата на чл. 185 ГПК/л.64 и л.87/ е отразено:
В графа 1. „Изпращач” – ЕТ „Константин Димитров – НАТЮРЕЛА” Брезник – България.
В глава 2. „Получател” - Шампиланд SA, Рю де
Тулуз, № 86, 94150 Рунжи Франция. В глава 4. „Разтоварване на стоките”- място –
94150 Рунжи, държава – Франция. В графа 5 „указания на изпращача” – t = 2 – 4 С. В графи 6 и 8 „Превозвач” - „ТС-ТРАНС”
ООД, с вписани регистрационни номера на автомобил РВ 1309 ВС и РВ 26 24 ЕН. Получаването
на стоката е отразено в графи 16 и 18 – „Гъбите пристигнаха замразени под - 2°С
, рекламация за качество /рекламация/ приети при условие плащане след продажба
в бранша”. „Стоките непродаваеми товарът от пресни гъби напълно повреден.
Гъбите напълно развалени”. Има печат на получател.
По делото е приложено от страна на ищцовото дружество
молба до Районен съд гр. Пловдив с правно основание чл. 390, ал. 1 ГПК,
Определение на Районен съд гр. Пловдив по ч. гр. дело 12843/2010г. за допускане
на обезпечение на бъдещ иск и обезпечителна заповед от 31.08.2010г.
По делото е приложена от страна на ищцовото дружество
фактура № 2220/15.06.2010г. за извършен вътрешно общностен транспорт в рамките
на ЕС с данъчна основа 5 000лв. и начислен ДДС върху транспортната услуга
в размер на 1 000лв., извлечение от счетоводна сметка 411 „Клиенти” в
кореспонденция със сметка 703 – „Приходи от услуги” и сметка 453/2 – „Данък
добавена стойност”.
По делото е приложена нотариална покана от ищцовото
дружество до ответника, връчена лично на К. Д. в качеството на ЕТ „Константин
Димитров – Натюрела” на 22.06.2010г. В нотариалната покана са описани
задълженията на ответника към ищеца по процесния договор за превоз и е
предоставен 7 – мо дневен срок за изпълнение. Като в рамките на този срок за
доброволно изпълнение, така и до приключване на устните прения пред настоящата
инстанция ответникът не ангажира доказателства за извършено плащане към
ищцовото дружество с оглед наведеното от него възражение за пълно неизпълнение
на сключения между страните договор.
От заключението, както и от дадените пояснения в с.
з., по депозираната съдебно – техническа експертиза, приета от съда като
обективно и компетентно дадена и неоспорено от страните, се установява, че в
заявката от 06.12.2009г. е описано на какви технически параметри трябва да
отговаря композицията, извършваща транспорта, в частност полуремаркето. Стоката
е натоварена на 08.12.2009г., превозена с товарен автомобил /влекач/ с рег. №
РВ 1309 ВС и полуремарке- хладилник, марка „LATRE”, модел „LK 331-L-B, с рег. № РВ
26 24 ЕН и разтоварена в Париж /Република Франция/ на 11.12.2009г.
Предоставените по делото четири броя /оригинални/ отрязъци от термолента са от
периода от 00.00ч. на 08.12.2009г. до 23.45ч. на 11.09.2009г. и са изпечатани
от записващо устройство на хладилния агрегат марка и модел „ТЕРМОКИНГ SMX ІІ”,
с който е оборудвано полуремарке – хладилник, марка „LATRE”, модел „LK 331-L-B, с рег. № РВ
26 24 ЕН. Отрязъците от термолентата съдържат измерената температура на въздуха
предната част на товарното помещение /Т1/ и измерената температура на въздуха в
задната част на товарно помещение /Т2/. Записващото устройство е отчело
непрекъснатия ход на температурата на въздуха /Т1 и Т2/, за съответният ден,
чрез зададен интервал от време в продължение на 24часа. Полуремаркето,
притежава Удостоверение DK № 36768/03.07.2009г, издадено институция, АТР Materielkontrollen – Slagteriermes Forskningsonstitut – Дания, упълномощена от Министерството на земеделието
и риболова на РБ. Удостоверението е издадено, след тестване на оборудването и е
с валидност 03.07.2009г. до 07.2011г. В Международната товарителницата от 08.121.2009г.
в графа № 5 „Указания на изпращача” е посочена температура за транспортиране на
пресни гъби в диапазон от +2 °С до + 4°С. От приложените по делото четири броя
/оригинални/ отрязъци от термолента се установява следните показания. Първият
отрязък от термолента обхваща период на Т1 и Т2, от 00.00ч. на 08.12.2009г. до
23.45ч. на 08.12.2009г., като записващото устройство е отчело различни
температури на въздуха в товарното помещение в диапазон - 1°С до + 5°С, като
минусови температури са били в предната част на товарното помещение /Т1/ на
08.12.2009г. от 8.00ч. до 10.00ч., Т2 е в диапазон от +2°С до + 5°С. Вторият
отрязък от термолента обхваща периода на Т1 и Т2 от 00.00ч. на 09.12.2009г. до
23.45ч. на 09.12.2009г., като записващото устройство е отчело различни
температури на въздуха в товарното помещение в диапазон от - 2 °С до + 4°С,
като минусови температури са били в предната част на товарното помещение /Т1/
на 09.12.2009г. от 04.00ч. до 12.00ч., Т2 е в диапазон от + 1°С до + 4°С.
Третия отрязък от термолента обхваща периода на Т1 и Т2 от 00.00ч. на
10.12.2009г. до 23.45ч. на 10.12.2009г., като записващото устройство е отчело
различни температури на въздуха в товарното помещение в диапазон от - 1 °С до +
4 °С, като минусови температури са били в предната част на товарното помещение
/Т1/ на 10.12.2009г. от 16.00ч. до 18.00ч., Т2 е в диапазон от + 2 °С до + 3
°С. Четвъртия отрязък от термолента обхваща периода на Т1 и Т2 от 00.00ч. на
11.12.2009г. до 23.45ч. на 11.12.2009г., като записващото устройство е отчело различни
температури на въздуха в товарното помещение в диапазон от – 2 °С до + 6 °С,
като минусови температури са били в предната част на товарното помещение /Т1/
на 11.12.2009г. от 04.00ч. до 10.00ч., Т2 е в диапазон от + 1 °С до + 8 °С.
Записващото устройство е било технически изправно по време на транспортиране на
стоката /пресни гъби/, отчитало е температурата през зададен интервал от време
в продължение на 24 часа в периода от 00.00ч. на 08.12.2009г. до 23.45ч. на
11.09.2009г., видно от четирите броя отрязъка от термолента. Възникнал е
технически проблем в сондата, която е монтирана в предната част на товарното
помещение, хладилния агрегат не е изключил, следствие на което са се получили
температурните разлики в предната част на товарното помещение.
От заключението на депозираната пред БрРС съдебно –
счетоводна експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установи, че дължимата сума по фактура №
2220/15.06.2010г. е в размер на 6 000лв. с включено ДДС, обезщетението за
забава по плащането за периода от 30.06.2010г. до 11.10.2010г. е в размер на
159.40лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Главният иск с правно основание чл. 372, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 1, т. 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR) за неизплатено навло по заявка-договор за
международен превоз в размер на 6000 лв. с ДДС, съдът намира за не доказан,
поради пълно неизпълнение от страна на ищцовото дружество на договора и като
такъв следва да се отхвърли изцяло.
За да бъде уважен предявеният иск с
правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на облигационно
отношение, по силата на което за страните са възникнали определени права и
задължения; виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на
ответника; претърпени вреди от ищеца, причинна връзка между неизпълнението и
настъпилите вреди. Ответникът носи доказателствената тежест досежно наличието
на извършено плащане на процесните суми, респ. възражения за неизпълнен
договор, респ. лошо изпълнен такъв, като същият ангажира подробни доказателства
в тази насока.
Безспорно отношението между страните е с международен
елемент, /превоз на стоки между територията на две държави/, поради което
взаимоотношенията им се уреждат от Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR) /В сила за
България от 18.01.1978 г./, която се прилага за всеки договор за автомобилен
превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане
на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са
посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е
договаряща страна. Това е така независимо от седалището и националността на
страните по договора за превоз. Претендира се, като не се оспорва от страните
наличие на договорно правоотношение между страните по делото. С оглед
направеното оспорване от страна на ответника за пълно неизпълнение от страна на
ищцовото дружество на вменените с договора задължения, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да проведе пълно и главно доказване по отношение на фактите,
от които претендира за него да произтичат права, а това в случая не е
направено.
Договорът за превоз по правило е двустранен, възмезден
и в случая на автомобилен превоз - реален, т. е. предаването на товара е
елемент от фактическия състав на същия. Издаването на товарителница е необходим
елемент и условие за действителност на договора само при железопътния и
крайбрежен транспорт, които са формални. В случая обаче тя има само
доказателствено значение. Договорът за международен автомобилен превоз е
неформален договор. За сключването му е необходимо да е налице съвпадане на
насрещните волеизявления на съконтрахентите по него относно съществените му
елементи - превозваните товари и навлото. Товарителницата е само
доказателствено средство за сключения договор, а не и условие за неговата
действителност (чл. 9, § 1 СМР ). Тя
няма конститутивно значение, а е необходима само за внасяне на яснота в
превозните отношения.
В настоящия случай, тълкувайки взаимната воля между
страните по делото, въз основа на заявка-договор, приета без възражения, и на
основание чл. 20 ЗЗД, съдът намира,
че между страните по делото е постигнато съгласие относно вид и бр. на товара,
цената на превозната услуга, срокове на доставяне и плащане на цена /навло/,
както и договорените специални условия, инкорпорирани в самата товарителница, а
именно: температурата в товарното помещение при натоварването на стоката и
изискването водача да провери стоката на каква температура е натоварена,
изискването да бъде спазена точно зададената температура, която по CMR е от
+ 2°С до + 4°С за товара от пресни гъби. Посочените по-горе специфични изисквания
са допустими съгласно чл. 6, т. 3 от Конвенцията CMR за международен автомобилен превоз на пътници и
стоки, която казва, че освен посочените задължителни и незадължителни реквизити
по чл. 6, т.1 и т.2, страните могат да впишат в товарителницата всякакви други
данни, които намерят за необходими. Именно тези специални изисквания са от
съществено значение за изпълнението на договора за превоз, сключен между
страните. Видно от товарителницата е, че получателят на стоката във Франция,
което е отразено в графи 16 и 18 – „Гъбите пристигнаха замразени под - 2°С,
рекламация за качество /рекламация/ приети при условие плащане след продажба в
бранша”. „Стоките непродаваеми товарът от пресни гъби напълно повреден”. От тук
следва, че товарът е бил предаден на получателя срещу подпис и с възражения,
констатиращи състоянието на товара непосредствено в момента на неговото
получаване. Това възражение се възприема от настоящият съдебен състав, като
рекламация по смисъла на чл. 30 от Конвенцията за международен автомобилен
превоз на пътници и стоки. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Конвенцията, превозвачът
отговаря за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на
приемането й за превоз до доставянето й, както и за забавата при доставянето й.
Той отговаря, както за свои действия и пропуски, така и за действията и
пропуските на своите служители и на всички други лица, до чиито услуги е
прибягнал за извършване на превоза. Превозвачът е длъжен при приемане на
стоката да провери видимото й състояние и опаковката й. При невписване в
товарителницата на мотивирани възражения се презюмира, че стоката и опаковката
й са били в добро състояние по време на приемането й за превоз. Следователно
като условие за заплащане на превозната цена /навлото/, следва ищцовото
дружество да докаже, че е изпълнило всички договорености за изпълнението на
процесния договор за превоз, което в конкретния случай не е сторено. Още повече
видно от заключението на съдебно – техническата експертиза, че е възникнал
технически проблем в сондата, която е монтирана в предната част на товарното
помещение, хладилния агрегат не е изключил, следствие на което са се получили
температурните разлики в предната част на товарното помещение, което не се
оспорва и от ищцовото дружество, като температурните амплитуди са се отразили
катастрофално на превозвания товар. Следователно като условие за заплащане на
превозната цена /навло/ правните норми са наложили спазване на всички
договорености между изпращач и превозвач. Всяко неизпълнение влече за виновната
страна съответна отговорност. И тъй като ищцовото дружество не доказа
изпълнение на договорното си задължение за извършване на процесния превоз, то и
настоящият съдебен състав намира, че както главният паричен иск за заплащане на
процесното навло в размер на 6000лв., така и обусловения от него акцесорен иск
за обезщетение в размер на 159.40лв. за забава плащане на навлото през
процесния период, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени, както и
разноските по обезпечителното производство – 40лв. за издаване на обезпечителна
заповед, 66лв. за образуване на изпълнително дело и налагане на запор над
средствата по сметка на ответника и платен адвокатски хонорар по
обезпечителното производство в размер на 80лв..
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва в полза на ответника
ЕТ „КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ – НАТЮРЕЛА” да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 782лв., от които 182лв. - възнаграждение на вещите лица и 600лв.
- адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното, Брезнишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ТС-ТРАНС” ООД гр. Пловдив с ЕИК- *********, с адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Елин връх” №3, представлявано от управителя: Т. В. С., срещу ЕТ
„КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ – НАТЮРЕЛА”, с ЕИК 11356845, с адрес на управление: гр.
Брезник, ул. „Цвета Лумбарова” №66, представлявано от собственика К. Д. Д., за
заплащане на сумата от 6 000.00лв. с ДДС, представляваща превозно
възнаграждение и дължима по фактура №2220/15.06.2010г., ведно със законната
лихва върху главницата от 6 000.00лв., считано от 02.10.2010г. до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ТС-ТРАНС” ООД гр. Пловдив с ЕИК- *********, с адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Елин връх” №3, представлявано от управителя: Т. В. С., срещу ЕТ
„КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ – НАТЮРЕЛА”, с ЕИК 11356845, с адрес на управление: гр.
Брезник, ул. „Цвета Лумбарова” №66, представлявано от собственика К. Д. Д., за заплащане
на сумата сумата от 159.40лв., представляваща мораторна лихва върху
неизплатеното превозно възнаграждение от 6 000лв., дължащи се по фактура
№2220/15.06.2010г., за периода 30.06.2010г. до предявяване на иска-
01.10.2010г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ТС-ТРАНС” ООД гр. Пловдив с ЕИК- *********, с адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Елин връх” №3, представлявано от управителя: Т. В. С., против ЕТ
„КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ – НАТЮРЕЛА”, с ЕИК 11356845, с адрес на управление: гр.
Брезник, ул. „Цвета Лумбарова” №66, представлявано от собственика К. Д. Д., за
заплащане на сумата в размер на 186лв., представляваща разноските по
обезпечителното производство.
ОСЪЖДА „ТС-ТРАНС” ООД гр. Пловдив с ЕИК- *********, с адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Елин връх” №3, представлявано от управителя: Т. В. С. да заплати на ЕТ
„КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ – НАТЮРЕЛА”, с ЕИК 11356845, с адрес на управление: гр.
Брезник, ул. „Цвета Лумбарова” №66, представлявано от собственика К. Д. Д.,
сумата в размер на 782лв. направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението.
Районен съдия: