РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана. Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Божидарка Т. Попова
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20225000600327 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда състав на Пловдивския окръжен съд е признал
подсъдимия М. С. М. за виновен в това, че на 15.07.2018 год. на общински път
„*“, 9.6 км.в отсечката с.*-с.* обл.* при управление на моторно превозно
средство - колесен трактор марка „*“ модел „*“ с регистрационен номер * с
прикачено ремарке марка „*“ модел „*“ без регистрационна табела е нарушил
правилата за движение - чл.25 ал.1 и чл. 42 ал.3 ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на И. К. П. от с.*обл.*, като след деянието е направил
всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия и на основание
чл. 343а, ал. 1, буква „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „В“ вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54
от НК го осъдил на девет месеца лишаване от свобода, като го признал за
невиновен и го оправдал по обвинението да е извършил нарушение на чл.5
ал.1 т.1 ЗДвП/
1
На основание чл. 343г вр. чл. чл. 343а, ал. 1, буква „б“ вр. чл. 343, ал. 1,
б. „В“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК лишил подсъдимия М. С. М. от право да
управлява МПС за срок от девет месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението на така
наложеното на подсъдимия М. С. М. наказание с изпитателен срок от три
години.
Съдът се разпоредил с веществените доказателства и с разноските.
Срещу присъдата е постъпила бланкетна жалба от подсъдимия.
Претенцията е насочена към оправдаване на подсъдимия или връщане на
делото за ново разглеждане на първата инстанция
В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура
предлага жалбата да се остави без уважение, а присъдата да бъде потвърдена.
Застъпва становището, че присъдата е законосъобразна и обоснована,
правната квалификация е съобразена със закона и не допуснати съществени
процесуални нарушения, както на досъдебното, така и по време на съдебното
производство. Счита, че са налице достатъчно доказателства за авторството
на деянието, които са обсъдени детайлно от първата инстанция и порок при
формиране на вътрешното убеждение на съда липсва.
Повереника на частния обвинител и частните обвинители се
присъединяват към становището на прокурора. Намират присъдата за
обоснована и законосъобразна и предлагат потвърждаването й.
Защитата на подсъдимия твърди за избирателност и неправилно
обсъждане на събраните по делото доказателства от първия съд. Счита, че от
заключението по АТЕ за механизма на ПТП не може да се направи обоснован
извод за виновно поведение на подсъдимия, поради наличието на шест
хипотези, при част от които подсъдимият няма виновно поведение.
Акцентира и върху виновното поведение на загиналия мотоциклетист, който е
извършил редица груби нарушения и вследствие на значителната употреба на
алкохол не е бил в адекватно състояние да прецени пътната ситуация и да
спре, при положение, че е разполагал с такава възможност. Предлага
присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият да бъде
признат за невиновен и оправдан.
Подсъдимият иска да бъде оправдан.
2
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подс. М. С. М. към инкриминираната по делото дата бил правоспособен
водач на МПС за категории „В“, „АМ“, „М“ и „ТКТ“, притежаващ
свидетелство за управление на МПС №*, издадено от ОД МВР * и валидно
до 10.06.2021 год.
Пострадалият И. К. П. притежавал свидетелство за управление на МПС
№*, издадено от ОД МВР *, валидно до 27.12.2023 год., с придобити
категории „В“, „М“, „АМ“ и „В1“. Той бил собственик на „*“ модел * с ДК
№*от 11.06.2016г. (л. 115 ДП), но не притежавал правоспособност за
управление на мотоциклет, съобразно указаното в чл. 150а ЗДвП.
На 15.07.2018 год. сутринта пострадалият И. П. варил в домашни
условия ракия. Бил употребил концентрат и предишната вечер. Той и
приятелят му- св. Й. М., решили да посетят т. нар. „*“, намиращо се до
кариера в близост до гр.*.
От село * до плажа на езерото двамата се придвижили с мотоциклети.
П. управлявал „*“, модел *, с ДК №*, а М. „*“. Двамата приятели останали до
около 16.00-16.30. По време на престоя си там постр. П. употребявал
алкохол, налят в шише от водка с вместимост 200 мл. На прибиране двамата
мотористи посетили пицария в гр.*, където останали до около 17.00 часа. Там
и двамата употребили по една бира „ *“ – голяма /0,500 мл/, поръчали си и
една обща пица. След това потеглили към с.*, отново всеки управляващ
собствения си мотоциклет.
Първи се движел св.М.. Пострадалият П. карал след него. И двамата
мотористи били с предпазни шлемове на главите. На правия участък след с.*
по същото време пред мотористите, по посоката им на движение, се движел
трактор с ремарке, управляван от подс. М. М.. Тракторът и ремаркето се
движели в дясната лента за движение на пътното платно /западна лента/, в
която лента за движение се намирал първоначално и мотоциклетът,
управляван от пострадалия. Тракторът и ремаркето били собственост на „*“
ООД, с управител св. Й. С. Д.. Тракторът бил марка „*“ с рег. №*, с
3
прикачено към него ремарке. Като служител на фирма „*“ООД подс. М. М.
извършвал курсове с управляваното от него МПС от с.* към гр.* за превоз на
пшеница от нива, находяща се в землището на с.*, към складова база за
съхранение на пшеницата на фирмата в гр.*. За деня М. направил общо
четири курса, като около 16.30 часа тръгнал от базата в * към нивата в
землището на с.*, движейки се със скорост около 30 км.ч. Непосредствено
преди да предприеме маневра завиване наляво се движел със скорост около
23-23,5 км/ч.
Намирайки се зад св. М., И. П. увеличил скоростта на движение и го
изпреварил. Скоростта на М. в този момент била около 70- 80 км.ч.
Пострадалият започнал да се отдалечава от мотоциклета на свидетеля, който
изостанал на около 100-150 метра. Скоростта му на движение в този момент
била около 84 км/ч. При изпреварването пострадалият преминал в съседната
/лява/ пътна лента и продължил да се движи по нея. Св. М. забелязал, че
приближавайки трактора с ремаркето П. се движел по начин, сочещ
намерение за изпреварване и на трактора- в лявата пътна лента. Водачът му-
подс. М. преди това бил погледнал в огледалото за обратно виждане и видял
движещите се след него мотоциклетисти в момент, който били успоредно
един на друг, като единият от тях /пострадалият/ се намирал в съседната
пътна лента.
Около 20-30 метра преди да започне маневрата завой наляво
подсъдимият не погледнал отново за движещи се след него МПС, подал
светлинен сигнал. Въпреки липсващо стъкло на заден ляв мигач на ремаркето
светлинната уредба работела и този сигнал бил видим за движещите се отзад.
В момента, в който мотоциклетистът П. извършвал маневра „изпреварване“
спрямо трактора- движел се в лявата пътна лента, подс. М. започнал
ефективно маневра завой на ляво, при която следвало да навлезе в лентата
пред изпреварващия го мотоциклетист. При вече предприета маневра, но
преди тракторът да е напуснал лентата си за движение или в момента на
напускане, очевидно подсъдимият е възприел приближаващият мотор,
поради което задействал спирачната система. Поради технически
необходимото време за спиране тракторът и ремаркето продължили
движението си по траекторията за извършване на ляв завой. След излизане на
трактора от платното за движение /без зоната около задна дясна гума/, в
момент, в който ремаркето се намирало и в двете пътни ленти, превозното
4
средство спряло в резултат на предприетите от водача му действия за това.
Междувременно, в момента, в който тракторът се отклонил вляво от
траекторията си на движение, водачът на мотоциклета го възприел като
опасност на пътя си. Той също се опитал да избегне удара, не променил
скоростта си на движение, но отклонил мотоциклета наляво. Не могъл да
избегне удара. Моторът, управляван от И. П., се ударил в задна лява гума на
спрелия вече трактор. След удара, който настъпил извън платното за
движение, на около 0,71 метра вляво /източно/ от него, моторът и
мотористът паднали също вляво по посоката на движение, извън него в
близост до лявата /източна/ лента. Така мотоциклетът и мотористът били
изцяло на тревната площ до пътното платно /вляво/, тракторът се намирал в
по-голямата си част на тревните площи, само задна дясна гума се намирала на
пътното платно, където било установено и цялото прикачено
ремарке.Мотоциклетът и тракторът били ориентирани с предните си части в
посока югоизток.
Подсъдимият М. слязъл от трактора и веднага отишъл до падналия
мотоциклетист. Установил, че е жив, но в тежко състояние- не можел нито да
говори, нито да мърда. Почти веднага на мястото пристигнал вторият
мотоциклетист- св. М.. Двамата с общи усилия свалили каската на постр. П.,
поливали го с вода, подсъдимият М. държал главата му. Междувременно той
се обадил последователно на тел. 112 и на работодателя си- св. Й. Д..
Последният веднага тръгнал към местопроизшествието и за 10 мин. бил там.
Заварил на място двама мотоциклетисти и подсъдимия. Единият
мотоциклетист бил в много тежко състояние, дишал тежко. Другият
мотоциклетист, като чул, че ще пристигнат полицаи, веднага запалил мотора
си и тръгнал. На присъстващите обявил, че отива да уведоми жената на
пострадалия. Св. Д. останал с впечатление, че напуска с оглед предстоящото
идване на служители на КАТ, тъй като е пиян. Около 10 минути след
пристигането на св. Д. пристигнала и линейка. Пострадалият, с помощта и на
подсъдимия М., бил качен и откаран към лечебно заведение. По- късно на
място пристигнал и екип на полицията- свидетелите К. Т. и Р. Р.. Двамата
служители на МВР установили самоличността на пострадалия, извършили
проверка на документите и на двамата водачи, установили и собствеността на
трактора. Тествали подсъдимия за алкохол и наркотици, тестовете били
отрицателни.
5
Въпреки предприетите медицински мерки, пострадалият И. П. починал.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
СМЕ №197/2018 г. /л. 54-57 ДП/ се установило, че при огледа и аутопсията
на И. П. са констатирани множество травми в областта на главата, вкл.
счупване на основата на черепа и кръвоизлив под меката мозъчна обвивка,
счупване на ребра- двустранно, наличие на кръв в двете гръдни половини и в
коремната кухина, разкъсване на черния дроб, множество рани и охлузвания
по цялото тяло. Констатираните травматични увреждания са причинени по
механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или
неговото тангенциално действие и е възможно да са получени при ПТП.
Причина за смъртта е черепно- мозъчната травма.
От заключението на изготвената СХЕ /л.62 ДП/ е видно, че в кръвта на
пострадалия И. П. е установено наличие на алкохол- 3,77 промила на хиляда.
Според заключението на СХЕ №39/2018 г. /л. 65-68 ДП/, при извършеното
изследванае за наличие на упойващи и наркотични вещества в кръвта на
пострадалия П. такива не са установени.
В хода на съдебното следствие е била назначена, изготвена и приета
КСМХЕ. Вещите лица са приели в писменото си заключение /л. 123-136 от
съд. дело/, че установената алкохолна концентрация в кръвта на пострадалия
сочи на тежка степен на алкохолно опиване според общоприетите стандарти,
към алкохолна кома. Вещите лица подробно са обсъдили и процесите на
резорбиране на поет алкохол, с отражението му времево като алкохолна
концентрация след това и са приели, че пострадалият П., при установената
концентрация на алкохол в кръвта му, не е могъл адекватно да възприема
пътната ситуация и да управлява МПС. Описали са и конкретните
характеристики на индивида при състояние на тежко алкохолно опиване,
като са ги обвързали с множество фактори, вкл. дали ежедневно употребява
алкохол и в какви количества.
В допълнителното заключение /л. 196-216 от съд. дело/, изготвено от
същите вещи лица въз основа на всичките налични по делото свидетелски
показания и представената химическа експертиза № А-284 от 15.08.2018 год.
на СХЛ при УМБАЛ „*“ АД гр. * не са настъпили промени в направените в
предишната експертиза изводи. Установено било, че при ПТП, настъпило на
15.07.2018год., И. П. е имал етилов алкохол в кръвта в количество 3,77
промила на хиляда. Тази концентрация на алкохол в кръвта на П. може да се
6
постигне от приема на 677,4313 мл. 40° напитка или 6056,505 мл. 4,4°
напитка. Това количество алкохол е било прието от П. преди ПТП, за
неустановим от вещите период от време. Според вещите лица установената
алкохолна концентрация може да се получи от остатъчен алкохол от прието
предната вечер на 14.07.2018 год. голямо количество алкохол и добавянето на
останалия алкохол през деня на 15.07.2018 год. или приемът на алкохол да е
почнал от сутринта по време на варенето на ракията, където П. да я
дегустирал. Не се е променила и заключението им за степента на алкохолно
опиване към момента на ПТП- пострадалият П. е бил с концентрация на
алкохол в кръвта 3,77 промила на хиляда. Според вещите лица въздействието
на алкохола върху човек е строго индивидуално и зависи от много фактори,
като това дали ежедневно и в какви дози се поема алкохол, както и
физическото и психическото състояние на организма.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена
авто-техническа експертиза / л.71- 92 от ДП/, от чието заключение се
установява, че непосредствено преди задействане на спирачната система
скоростта на движение на трактора, управляван от подсъдимия, е била 25
км/ч. В момента на удара скоростта на движение на мотоциклета е била около
113 км/ч. Няма данни за задействане на спирачната система от
мотоциклетиста и това е била скоростта на движение и преди удара. В
момента на отклоняване наляво на трактора и навлизането му в лявата лента
водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да избегне ПТП.
Водачът на трактора е имал такава възможност, като отложи маневрата завой
наляво. Ударът не би настъпил, ако мотоциклетистът се е движел със скорост
под 63 км/ч. Вещото лице приема за най- вероятна от техническа гледна точка
причина за настъпилото произшествие поведението на водача на трактора –
М. С. М., който е предприел маневрата завой на ляво, с цел напускане на
пътното платно и навлизане в нива, по начин и в момент когато това не е било
безопасно, т.е без да пропусне изпреварващия го мотоциклет.
В допълнителното заключение /л. 95-97 ДП/ е изследвана техническата
изправност на ремаркето. Установено е въз основа на наличните по делото
доказателства, че годишният технически преглед е бил с валидност до
17.01.2019 г., от трите светлинни тела в лявата задна част двете да са били
счупени, а от трите вдясно- едното да е било счупено, което сочи на
техническа неизправност по отношение на осветителната система, като част
от електрическата система.
От приложената на л. 181-184 от ДП производство АТЕ се
установявило, че техническата неизправност на ремаркето не е довела до
намаляване на възможността движещият се след него мотоциклетист да
забележи ляв мигач, ако е бил включен. През цялото време преди
7
предприемане на маневрата завой наляво и по време на осъществяването й
водачът на трактора не е бил ограничен да забележи движещият се след него
мотоциклет, респ.- да спре, за да избегне удара.
В хода на съдебното следствие е било прието и заключението на
изготвена в хода на ДП тройна АТЕ / л. 215-248 от ДП/. Становището на
вещите лица относно мястото на удара, скоростите на движение на МПС и
възможността мотоциклетистът да избегне удара е идентично с приетото в
първата АТЕ. изследванаки възможността подсъдимият да забележи
движещия се след него мотоциклет вещите лица приемат, че е могъл да го
стори и преди, и по време на извършване на маневрата. Техническата
неизправност на светлините на ремаркето не е в причинна връзка с
настъпилото ПТП, ако мигачът е бил включен преди извършване на
маневрата. В този случай, като съпричина за настъпилото ПТП, приемат и
забавена реакция на водача на мотоциклета, ако мигачът е бил пуснат в
момент, в който мотоциклетът се е намирал на разстояние по- голямо от
зоната на спиране на автомобила.
От допълнително представеното заключение /л. 155-192 от съд. дело/ се
установила пълната идентичност в преобладаващата част на писменото
заключение по допълнително възложената експертиза /по въпроси, означени
от експертите с №№№ 1, 2, 3, 4 и 6/ с изготвеното първо такова в хода на
досъдебното производство /въпрос 1,2,3,4,6/.
С оглед съществените различия относно механизма на настъпилото
ПТП, заявен от очевидците /подсъдимия и свид. М./ на вещите лица е била
поставена задача и да изследвана дали е технически възможно настъпването
на ПТП при характеристиките на пътната обстановка, описани от
подсъдимия при депозираните му пред съда показания, респ.- от св. М..
Според заключението на вещите лица описанието на обстоятелствата, при
които е настъпило ПТП, заявено от подс. М. е възможно от техническа гледна
точка. И в този случай настъпването на фаталния удар би било
предотвратимо от техническа гледна точка, ако той, като водач на трактора с
ремарке, отложи маневрата завой на ляво, за да пропусне м-т „*“ да премине
покрай него.
Анализирайки от техническа гледна точка възможността за настъпване
на процесното събитие по начина, описван от св. М., вещите лица с
8
категоричност са приели водачът на мотоциклет „*“ да е предприел маневра
изпреварване и да е преминал от дясната в лявата лента на разстояние най-
малко 112 -135 m преди мястото на удара и повече да не се е връщал в
дясната лента. Отхвърлят възможността в момента на отклоняването на
трактор „*” с прикачено ремарке на ляво и навлизане в лявата лента, м-т „*“
да се е намирал в близост до него на 5 - 20 м зад ремаркето. В този случай в
момента на удара моторът „*“ би се намирал след мястото на удара, което
очевидно противоречи на обективните данни по делото за настъпили удар
между тях.
В заключението си по назначената допълнителна АТЕ /л.288-334 съд.
дело/ вещите лица при предварителния анализ на материалите по делото са
обсъдили отразените в протокола за оглед на местопроизшествието следи от
гуми. Приели са тези следи за обстоятелство, което свидетелства за
екстремно спиране на трактора. Като недостатък на протокола за оглед са
счели, че разположението на тези следи е отбелязано само с една точка, като
дори не е записано дали тази точка е начало, край, среда или друга
произволна точка, лежаща на следата. Липсата на достатъчно описание на
тези следи- „първа“ и „втора“ следа според огледния протокол прави
невъзможно нейното използване в Анализа или пресмятанията. Друг
специфичен елемент на разглежданото по делото произшествие е
съвместното разположение на самия трактор, отломките от мотоциклета и
самия мотоциклет. При съвместно Анализиране на снимките от фотоалбума
на местопроизшествието и мащабната схема на разположение на находките,
непропускайки наличието на двете следи от гуми, вещите лице
аргументирано и убедително извеждат, че в момента на сблъсъка тракторът е
бил спрял или е бил в момента на спиране. Това становище обосновават от
снимките за мястото на което мотоциклетът е контактувал със задно ляво
колело на трактора- разположено на височина, съответстваща на височината
на мотоциклета, а отломките са разположени непосредствено до същото това
колело. Това взаимно разположение на находките е възможно само, ако в
момента на сблъсъка тракторът е бил спрял. От автотехническа гледна точка
са счели за невъзможно водачът на трактора да възприеме опасността и да
спре в мястото на сблъсъка. След възприемане на опасността той би имал
техническа възможност да предприеме действия едва след известно време
/след изтичане на времето за реакция/, а проявата от тези действия би
9
настъпила след още някакво допълнително време. За целия този период
колелото би се въртяло и положението на контактното петно от сблъсъка с
мотоциклета би се променяло както по височина, така и по направление на
движение на трактора. За да застане то отново на височината на сблъсъка
следва тракторът да измине около 6 метра, а за това разстояние отломките
биха изостанали и не биха се намерили до самото колело, така както е видно
на снимките във фотоалбума. Всички тези обстоятелства дават основание да
се твърди, че водачът на трактора е възприел опасността от настъпване на
ПТП преди сблъсъка, реагирал е чрез спиране и е спрял, а самият сблъсък е
настъпил или в момента на спирането му или след спирането.
Налице са две технически възможни хипотези:
- Сблъсъкът да е настъпил в момента на спиране на трактора;
- Сблъсъкът да е настъпил след спирането на трактора на неизвестно
какъв интервал от време.
Въз основа и на динамичен анализ на събитието, експертите са приели, че
сблъсъкът е настъпил извън платното за движение, на около 0,71 м. в ляво от
него (източно) спрямо първоначалната посока на движение както на трактора,
така и на мотоциклета.
Скоростта на трактора, преди водачът му да задейства спирачната
система, е била около 23 – 23,5 км/час (23,24 км/час).
В момента на сблъсъка тракторът е бил неподвижен, т.е. в положение на
покой.
Скоростта на мотоциклета в момента на сблъсъка му с трактора е била
около 23,26 м/сек = 83,75 км/час ≈ 84 км/час. Тази скорост извеждат при
приети от експертите съществени обстоятелства на това произшествие.
Първото е, че водачът на трактора е започнал реакцията си на възникналата
опасност още докато се е движел в собствената си лента за движение и преди
да започне да навлиза в насрещната лента или почти в момента на навлизане.
Второто- че още след първата секунда от началото на маневрата на трактора,
пътното платно е било заето почти изцяло от трактора и ремаркето. Третото-
че теоретично е възможно при приближаването си към местопроизшествието
мотоциклетът да се е движел и с по-голяма скорост, но от момента на
възникване на опасността до момента на сблъсъка тя да е била намалена.
Липсват обективни данни за подобна хипотеза, но вероятността за нейното
10
съществуване според експертите не бива да се игнорира и подценява, тъй като
опасността за мотоциклетиста възниква почти заедно с отклонението на
трактора и навлизането му в съседната лента, което се е случило във време
преди самия сблъсък -около 2,5 – 3 секунди или дори по-голямо. За това
време мотоциклетистът е имал техническа възможност да възприеме
възникването на опасността от промяната в траекторията на движение на
трактора, да предприеме технически действия и дори те да се проявят.
Аргумент за това, че е налице проявление на действията на мотоциклетиста е
именно мястото, на което е възникнал удара. То е извън платното за
движение, в ляво спрямо първоначалната посока на движение на
мотоциклета. Това обстоятелство подкрепя версията, че преди сблъсъка
мотоциклетистът е реагирал поне с кормило, но е възможно и дори е твърде
вероятно да е задействал и спирачките.
По отношение интерпретацията на движение на мотоциклета вещите
лица са приели, че опасността за водача му е възникнала във време не по-
малко от около 2,5 секунди преди спирането на трактора.
Без категоричен отговор, поради липса на достатъчно данни е останал
въпроса колко време след спирането на трактора е възникнал сблъсъка. За
вещите лица е останало неизвестно дали преди сблъсъка тракторът е
престоявал в мястото на удара или сблъсъкът е възникнал точно в момента на
спиране на трактора. Водачът на трактора е започнал реакция във време около
2,87 секунди преди да се установи в покой. В началото на реакцията на
тракториста тракторът все още се е намирал в собствената си лента за
движение и не би следвало да се възприеме като опасност от мотоциклетиста.
Технически преценено, обосновано е мотоциклетистът да започне реакция
едва след като е налице категорично изражение от промяната на траекторията
на трактора. Това е било възможно във време около 2,5 секунди преди
спирането на трактора /около 0,37 секунди след началото на реакцията на
тракториста/, но след като се съобрази и обстоятелството, че е възможно
тракторът да е престоявал до момента на сблъсъка, то времето, с което
мотоциклетистът е разполагал от момента на възникване на опасността до
момента на сблъсъка е равно или по-голямо от 2,5 секунди.
В заключението си вещите лица са разгледали общо шест хипотези
относно възможния момент на възникване на опасността за сблъсъка и
11
евентуалната промяна на скоростта на движение на мотоциклета. За всяка от
тях са изчислили отстояието на мотоциклета в момента на възникване на
условията за сблъсъка, вкл. и евентуално движение в този момент на
мотоциклета в дясната пътна лента, както и възможността мотоциклетистът
да предотврати сблъсъка.
В обобщение на анализираните шест хипотези са формулирали
следните изводи:
В момента, в който трактористът е предприел промяна в траекторията
на движение на трактора, изпълнявайки завой наляво за напускане на
платното за движение, той е предизвикал възникване на опасност от
настъпване на ПТП с мотоциклетиста.
В момента, в който трактористът е предприел промяна в траекторията
на движение на трактора, изпълнявайки завой наляво за напускане на
платното за движение, мотоциклетистът е бил в състояние на изпреварване.
Т. е. мотоциклетът се е движел в лявата пътна лента.
В момента на настъпване на сблъсъка тракторът е бил спрял
/неподвижен/. Известните обстоятелства в делото не позволяват да се
определи дали сблъсъкът е настъпил в момента на установяване на трактора в
покой /неподвижен/ или след този момент.
В момента на сблъсъка скоростта на мотоциклета е била около 84
км/час /83,75 км/час/.
Известните обстоятелства в делото не са били достатъчни вещите лица
да определят с каква скорост мотоциклетът е приближавал
местопроизшествието и дали водачът му е задействал спирачната система
преди да настъпи сблъсъка. От автоекспертна гледна точка скоростта, с която
мотоциклетът е приближавал местопроизшествието не би могла да е по-малка
от тази, с която той е встъпил в сблъсъка, но би могла да е равна на нея и би
могла да е всяка друга скорост по-голяма от нея. Горната граница на
вероятната скорост на мотоциклета не може да се определи точно, тъй като тя
зависи от някои неизвестни обстоятелства в делото. Анализът е илюстрирал
вариант, при който горната граница на скоростта на мотоциклета е възможно
да достигне до около 133 - 134 км/час, но и тази стойност не е лимитираща.
Липсата на достатъчно данни в делото не са позволили да се определи и
дали мотоциклетистът е реагирал своевременно на опасността, породена от
12
промяната на траекторията на трактора или е закъснял с реакцията си. Вещите
лица считат от автоекспертна гледна точка е много вероятно реакцията на
мотоциклетиста да е била закъсняла. Основание за това дават данните в
делото, че той е бил повлиян от алкохол.
Единствената реакция на мотоциклетиста, която има ясно обективно
техническо изражение е реакцията с кормило и отклоняване на траекторията
на мотоциклета наляво в посока извън платното за движение.
Ако се приеме, че мотоциклетът е приближавал местопроизшествието с
постоянна скорост и ако се приеме, че сблъсъкът е съвпаднал с момента на
спиране на трактора, то от техническа гледна точка вещите лица са
отграничили две възможности. Първата възможност е изследванаа в анализа
на Първа хипотеза. При нея е прието, че опасността за мотоциклетиста е
възникнала във време 2,5 секунди преди сблъсъка. Анализът на
обстоятелствата показва, че при условията на Първа хипотеза
мотоциклетистът не е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка.
В този случай обаче той е имал техническа възможност да започне ефективно
спиране преди удара и в момента на удара скоростта му да е значително по-
малка от тази, с която той е встъпил в него. Втората възможност е е
изследванаа в анализа на Пета хипотеза. При нея е прието, че опасността за
мотоциклетиста е възникнала във време 2,87 секунди преди сблъсъка, когато
едновременно с началото на маневрата, предприета от тракториста, същият е
подал и ляв мигач. Анализът на обстоятелствата е показал, че при условията
на Пета хипотеза мотоциклетистът е имал техническа възможност да спре
преди мястото на сблъсъка и да предотврати настъпването на ПТП.
Експертизата е представила анализ и на други хипотези за условията на
процесното ПТП, който показва, че са възможни съчетания на множество
обстоятелства, които биха определили и множество варианти на възникване
на произшествието. При различните съчетания на различните обстоятелства е
възможно да се стигне и до различни изводи за предотвратимостта на
произшествието от страна на мотоциклетиста.Във всички случаи, в които се
приема, че мотоциклетистът е приближавал местопроизшествието със
скоростта, с която е встъпил в сблъсъка (около 84 км/час) е налице липса на
реакция със спиране от негова страна при явна техническа възможност за
нейното намаление.
13
Във всички останали случаи е възможно той да е реагирал своевременно
и адекватно, включително със спиране освен с кормило. При тези случаи
следва да се приеме, че скоростта на мотоциклета при приближаването му
към местопроизшествието е била по-голяма от тази, с която той е встъпил в
сблъсъка. Възможно е обаче да са налице и смесени варианти – приближаване
на местопроизшествието с по-голяма скорост от скоростта на сблъсъка и
едновременно с това да е била налице и закъсняла реакция.
По отношение на анализа за определяне на техническите причини за
възникване на произшествието, вещите лица приемат, че:
Преди да възникне опасност от настъпване на ПТП траекториите на
трактора и на мотоциклета са били успоредни. Тракторът се е движел в
дясната пътна лента, а мотоциклетът е бил заел лявата /насрещната/ пътна
лента в изпълнение на маневрата „изпреварване“. Тракторът се е движел с
около 23 км/час, а скоростта на мотоциклета е била с около 60 км/час или
повече по-голяма от тази на трактора. В този момент на движение по
успоредни траектории опасност от настъпване на ПТП не е съществувала, тъй
като не е съществувала конфликтна точка в движението на двете МПС.
Експертизата приема, че опасността от възникване на ПТП се е
породила в момента, в който водачът на трактора е предприел промяна на
траекторията на трактора, в изпълнение на маневрата „завой наляво“. С така
предприетата маневра той е предизвикал пресичане на траекторията на
мотоциклета и възникване на конфликтна точка.
В някои случаи водачът на мотоциклета е имал техническа възможност
да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП.
Експертите считат, че дори и в тези случаи основна техническа причина за
възникване на произшествието се явява промяната на траекторията на
трактора. Основание за това е обстоятелството, че в момента, в който водачът
на трактора предприема маневрата, мотоциклетът се е намирал в опасна
близост зад трактора и респективно на опасно къса дистанция от мястото на
удара, съизмерима с дължината на опасната му зона за спиране. Това
обстоятелство е налагало екстремна реакция на мотоциклетиста и екстремни
действия с органите за управление, което само по себе си е потенциално
опасно.
Възможността водачът на мотоциклета да предотврати настъпването на
14
ПТП е променлива. В някои случаи той е имал такава възможност, а в някои –
не. Експертизата е представила подробен ана.лиз на шест различни хипотези.
Тези хипотези не изчерпват всички технически възможни съчетания на
обстоятелства, отнасящи се до интерпретацията на действията и
възможностите на мотоциклетиста. Възможно е той въобще да не е реагирал
със спиране на възникналата опасност, възможно е той да се е движел със
значително по-голяма скорост от тази, с която е встъпил в сблъсъка и сам да
се е поставил в невъзможност да го предотврати, но е възможно и да са били
налице и съчетание между скорост и закъсняла реакция.
На основание на проведения анализ на известните обстоятелства в
делото вещите лица са формулирали като основна техническа причина за
възникване на процесното произшествие предприетата от водача на трактора
маневра „завой наляво“, съпроводена с напускане на собствената си лента за
движение и навлизане в насрещната /съседна/ лента, в момент, в който
мотоциклетистът се е движел по тази лента и е изпреварвал трактора. С тази
маневра водачът на трактора е предизвикал пресичане на траекториите на
движение на двете МПС и е създал конфликтна точка и непосредствена
опасност от настъпване на сблъсък.
В заключение, въз основа на обсъдените по- горе обстоятелства по
делото, вещите лица са посочили, че:
Мястото на сблъсъка между трактора и мотоциклета се намира по
ширина на платното за движение - на около 3,5 – 4 метра източно от
Ориентир 2; по дължина на платното за движение - на около 11,5 – 12 метра
южно от Ориентир 2. Сблъсъкът е настъпил извън платното за движение на
около 0,71 м., в ляво от него /източно от него/, спрямо първоначалната посока
на движение както на трактора, така и на мотоциклета.
Скоростта на трактора преди водачът му да задейства спирачната
система е била около 23 – 23,5 км/час /23,24 км/час/.
В момента на сблъсъка тракторът е бил неподвижен /положение на
покой/.
Скоростта на мотоциклета в момента на сблъсъка му с трактора е била
около 23,26 м/сек = 83,75 км/час ≈ 84 км/час.
Вещите лица не са успяли да определят с каква скорост мотоциклетът е
приближавал местопроизшествието и дали водачът му е задействал
15
спирачната система преди да настъпи сблъсъка, поради липса на достатъчно
данни за това. От автоекспертна гледна точка скоростта, с която
мотоциклетът е приближавал местопроизшествието, не би могла да е по-
малка от тази, с която той е встъпил в сблъсъка, но би могла да е равна на нея
и да е всяка друга скорост по-голяма от нея. Горната граница на вероятната
скорост на мотоциклета не може да се определи точно, тъй като тя зависи от
някои неизвестни обстоятелства в делото. Анализът е илюстрирал вариант,
при който горната граница на скоростта на мотоциклета е възможно да
достигне до около 133 - 134 км/час, но и тази стойност не е лимитираща.
Категорично в заключението е прието, че опасността от възникване на
ПТП се е породила в момента, в който водачът на трактора е предприел
промяна на траекторията на трактора, в изпълнение на маневрата „завой
наляво“. С така предприетата маневра той е предизвикал пресичане на
траекторията на мотоциклета и възникване на конфликтна точка.
Водачът на трактора е възприел опасността във време 2,87 секунди
преди да спре, още докато тракторът се е движел в собствената си лента за
движение /дясната/. От този момент той е започнал да реагира на тази
опасност, като е предприел екстремно спиране. Движението на трактора е
завършило в мястото, на което е описан в огледния протокол и което е
онагледено на мащабните скици.
Моментът на възникване на опасността по отношение на
мотоциклетиста е разгледан в два варианта.
Експертизата е приела, че в първия вариант опасността е настъпила във
време 2,5 секунди преди окончателното спиране на трактора. Аргументите за
това са, че признаците за наличието на опасност следва да се проявят и тази
проява се осъществява когато тракторът започне да навлиза в лявата лента –
лентата, по която се е движел мотоциклета, изпреварвайки трактора. В този
вариант опасността за мотоциклетиста е настъпила във време около 0,37
секунди след началото на реакцията на тракториста.
Експертизата е приела, че във втория вариант опасността е настъпила
във време 2,87 секунди преди окончателното спиране на трактора. Т. е.
моментът на нейното настъпване за всеки един от двамата водачи е бил един
и същ. Тук разликите са в характера на опасността.
За тракториста опасността възниква поради обстоятелството, че той
16
предприема маневра в момент, в който е изпреварван от мотоциклета.
За мотоциклетиста се приема, че опасността настъпва в началото на
маневрата на трактора и като признак за предстоящата опасност експертизата
приема задействането на мигача от страна на тракториста.
Вещите лица не са установили данни за технически неизправности на
двете МПС, които да са в причинно-следствена връзка с настъпването на
ПТП.
Считат, че скоростите и на двамата участници в ПТП са били
технически съобразени в пътните и климатични условия, както и със
състоянието на превозните средства.
Като основна техническа причина за възникване на настоящето
произшествие е приета предприетата от водача на трактора маневра „завой
наляво“, съпроводена с напускане на собствената си лента за движение и
навлизане в насрещната /съседна/ лента, в момент, в който мотоциклетистът
се е движел по лявата лента и е изпреварвал трактора. С тази маневра водачът
на трактора е предизвикал пресичане на траекториите на движение на двете
МПС и е създал конфликтна точка и непосредствена опасност от настъпване
на сблъсък.
Възможно е за настъпването на процесното пътно произшествие да са
били налице и обстоятелства, свързани или със скоростта на движение на
мотоциклета, или с момента на възприемане на опасността от
мотоциклетиста, или едновременно и с двата фактора – скорост на
мотоциклета и момент на възприемане на опасността от водача му. Данните в
делото за това, че мотоциклетистът е бил повлиян от алкохол дават основание
да се допусне и още една вероятност – неправилна оценка на пътната
обстановка, както и съчетаването и с факторите, изброени по-горе.
Становището им относно предотвратимостта на произшествието е, че:
Водачът на трактора е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП. Необходимо условие за това е било той да отложи
изпълнението на предприетата от него маневра „завой наляво“. Технически
правилно е било той да пропусне мотоциклетът да завърши изпреварването и
едва след това да предприема промяна в траекторията си.
По отношение на предотвратимостта на ПТП от страна на
мотоциклетиста не дават еднозначен отговор: Съществуват случаи, в които
17
съчетаването на обстоятелства като скорост и дистанция определят, че
водачът му е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
ПТП. Според вещите лица съществуват и случаи, при които той не е имал
тази възможност. Около настоящето ПТП съществуват множество
обстоятелства, които са неизвестни и поради това не може да се извърши
обоснован анализ на някои от обстоятелствата, отнасящи се до мотоциклета.
В заключението е прието, че във време 2,5 – 3 секунди преди спирането
на трактора мотоциклетът е бил в състояние на изпреварване. Той се е движел
в лявата пътна лента и скоростта, с която е приближавал трактора е била
осезаемо по-голяма от тази на трактора – поне с около 60 км/час.
Трактористът е предприел промяна в траекторията си наляво именно
във интервал от време 2,5 – 3 секунди преди да спре трактора.
Възможно е в някакъв предходен момент, мотоциклетът да се е движел
и в дясната пътна лента, но това е без значение за анализа.
Фактът, че трактористът предприема екстремни действия преди да
напусне собствената си лента за движение /в началото на предприетата от
него маневра/ свидетелства за това, че предприетото отклонение на
траекторията на трактора е предизвикало възникването на опасност.
Вещите лица не са установили обстоятелства, които обективно да са
попречили на тракториста да види и да възприеме приближаващия отзад
мотоциклет преди да предприеме маневрата.
Съдът е намерил, че описаната по-горе и изцяло инкорпорирана в
настоящите мотиви фактическа обстановка се установила по несъмнен и
категоричен начин от обясненията на подсъдимия, от показанията на
свидетелите и от заключенията на вещите лица.
Така приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. За изследванае на обстоятелствата, релевантни за
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия М., първата инстанция е
извършила всички възможни процесуално - следствени действия, изясняващи
значимите факти относно настъпилото ПТП.
Правилно съдът е дал вяра на част от показанията на свидетелите и е
намерил тези показания за последователни, ясни, точни и непротиворечиви и
18
ги е кредитирал, но само дотолкова, доколкото в тях няма съществени
противоречия, като е съобразил, че голяма част от тях не са присъствали на
самия инцидент. Отделно от това е приел, че те кореспондират изцяло с
останалите събрани по делото доказателства и имат значение за правилното
приложение на материалния закон, който извод въззивната инстанция споделя
напълно. Тези показания, закрепени по реда на НПК имат решаващо значение
за установяване на обективната истина и въззивната инстанция споделя
напълно изложените пространни съображения в аргументацията на основният
съд да ги цени и включи в общата доказателствена съвкупност. На друга част
от свидетелските показания след обстоен анализ и съпоставяне с останалите
доказателства по делото съдът не е дал вяра.
Особенно внимание съдът е обърнал на показанията на свидетеля М.,
който се явява единствения свидетел очевидец на настъпилото ПТП. Тези
показания са били внимателно и детайлно анализирани, били са съпоставени с
останалите събрани по делото доказателства и правилно първата инстанция
частично ги е кредитирала и включила в обема доказателства, имащи
значение за установяване на предмета на доказване и за правилното решаване
на делото. Изложените в тази връзка съображения са убедителни и
изчерпателни, като настоящата инстанция ги споделя изцяло и не намира за
необходимо да ги преповтаря.
Обосновано съдът не дал вяра и лишил от кредит на доверие
показанията на свидетеля М., че тракторът се е отклонил при завиване на ляво
в момент, в който пострадалият се е бил почти изравнил с гумите на
ремаркето, което негово твърдепние е категорично опровергано от
експертното становище, че описаният от М. механизъм е невъзможен и
фактическото изпълнение на същата маневра е започнало по- рано. Правилно
съдът не е повярвал на посочената от М. причина за напускане на
местопроизшествието и обосновано е приел, че действителната причина за
това е нежеланието му полицейските служители да заварят там и да разберат,
че е управлявал мотоциклета след употреба на алкохол.
Детайлно са анализирани показанията свидетелите на Е.В., на А. П., М.
П., К. П., В. П. и А. П., като съдът внимателно е преценил и отчел
роднинската връзка на последните с пострадалия мотоциклетист.
С основание първата инстанция е кредитирала показанията на
19
свидетелите П. С., К. Т., Р.Р. и Й. Д. с уговорката, че възприятията им относно
местопроизшествието са съответни на изводимото от останалите
доказателствени източници.
Подробно и детайлно са изследванаи от първата инстанция и
заключенията по назначените експертизи. Изложени са подборни
съображения в коя част заключенията следва да бъдат кредитирани и защо и в
коя част не следва да им се дава вяра. Аргументирано и обосновано
Окръжния съд е дал пълна вяра на последната назначена и приета по делото
тройна автотехническа експертиза, чието заключение е кредитирал изцяло,
като не е пренебрегнал задължението си да обсъди и останалите предходни
експертизи. От предложените вариантно от вещите лица хипотези съдът е
правилно е възприел най- благоприятната за подсъдимия, а именно ударът да
е настъпил след спирането на трактора, а не в момента на установяването му,
като е подложил на внимателен анализ данните за алкохолната повлияност на
пострадалия, препятстваща възможността му адекватно да оценя пътната
ситуация, респ. да има и адекватна реакция при възникване на опасност, както
и липсата на данни за намаляване на скоростта му преди удара, в каквато
насока са показанията на св. М..
Сериозно внимание е обърнато и на обясненията на подсъдимия М..
Първоинстанционният съд е кредитирал една част от тях, като ги е включил в
доказателствената съвкупност, а друга част отхвърлил, като ги намерил за
израз защитна позиция на подсъдимия. При анализа първата инстанция не е
игнорирала доказателствените източници с оправдателно значение, а след
обсъждането им, последните са били отхвърлени поради наличието на
достатъчни по обем и сигурност уличаващи такива. Изложените за това в
мотивите съображения са пространни и доказателствено обезпечени и
въззивната инстанция ги споделя напълно.
На базата на установената доказателствена съвкупност съдът е
изпълнил с необходимото фактическо съдържание „бланкета” на
приложимата правна норма по чл.343 НК, приемайки, че с поведението си
като водач на МПС подсъдимия М. е нарушил правилата за движение,
очертани в нормите на чл.25 ал.1 и чл. 42 ал.3 ЗДвП и тези нарушения са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. От
заключението по назначената комплексна АТЕ е установено по един
20
категоричен и безспорен начин, че подсъдимия М. при извършване на
маневрата завой наляво не се съобразил с положението, посоката и скоростта
на изпреварващия го мотоциклет, управляван от пострадалия И. П.,
пренебрегнал е забраните да извърши маневрата по такъв начин, че да не
пречи на мотоциклетиста и това е довело до настъпване на ПТП. Така
изводът на първата инстанция за извършване на описаните по-горе нарушения
от подсъдимия и за връзката им с настъпилия вредоносен резултат е правилен
и обоснован.
Първата инстанция внимателно е преценила и действията на
пострадалия мотоциклетист и обосновано е стигнала до извода, че същият е
извършил множество нарушения на правилата за движение по пътищата и в
значителна степен с това си противоправно поведение и той самият е
допринесъл за настъпване на ПТП.
Окръжният съд задълбочено е изследвана фактологията, релевантна за
обективните и субективните признаци на инкриминираното деяние. Правните
му изводи, обосноваващи престъпна съставомерност и сочещи на субекта на
инкриминираното поведение са направени след обстоен анатализ на
събраните по делото доказателства. Въззивната инстанция намира същите за
логически обусловени, вследствие на детайлна и безпристрастна, съобразена
с изискванията на процесуалния закон, юридическа оценка на очертаната
доказателствена съвкупност и споделя изцяло предложената аргументация на
основния съд относно процесуалната стойност и тежест на визираните
доказателства.
Изводът на първата инстанция по въпросите на чл.301, ал.1, т.т.1, 2 и 3
НПК са основани на установените при спазване изискванията на
процесуалния закон фактически положения, като в съответствие с тях
законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия М.
по чл.343а, ал.1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б “в”, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
По жалбата на подсъдимия за наличие на съществени нарушения
на процесуалните правила.
Произнасянето по основателността на оплакванията, направени от
защитата на подсъдимия и насочени към основанието обхванато от
разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е приоритетно, тъй като
проверката за правилното приложение на материалния закон може да бъде
21
извършена само в рамките на установената от първата инстанция фактическа
обстановка, и то само ако са спазени процесуалните изисквания за формиране
на вътрешното убеждение на съда по фактите.
Бланкетно поднесеното оплакване за съществено нарушение на
процедурата е неоснователно. Явно доводите на защитата на подсъдимия,
свързани с анализа и интерпретирането на доказателствата от първия съд
неправилно са поставени върху плоскостта за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като по същество те са насочени към
оценката за достоверност на доказателствените източници и изведените въз
основа на тях фактически положения. Така те покриват оплакване за
необоснованост, относимо към преценката за правилно приложение на
закона.
Присъдата е мотивираана В мотивите първата инстанция е изложила в
пълнота както фактическите, така и правните съображения, довели я до
постановяването й. Те са повече от изчерпателни и точни и ясно разкриват
каква е била волята на съда при решаването на въпросите, свързани с
отговорността на подсъдимия за осъщественото от него деяние. Първата
инстанция е направила анализ и оценка на събраните и проверени
доказателствени източници. От мотивите на атакуваната присъда ясно личи,
че решаващият съд е изпълнил процесуалните си задължения и не е допуснал
нарушение при формиране на вътрешното си убеждение. Аналитично е
преценявал целия обем от събрани доказателства, които не са тълкували
еднопосочно или изопачено, а логично и достатъчно задълбочено. Изложени
са изчерпателни съображения кои от доказателствените източници и защо
счита за достоверни и кои от тях и защо намира, че са недостоверни.
Обстойно са анализирани показанията на всички свидетели, както и
обясненията на подсъдимия и заключенията по назначените експертизи.
По жалбата на подсъдимия за неправилно приложение на
материалния закон.
Защитата на подсъдимия акцентира върху два въпроса. Според нея,
неправилната им интерпретация от първоинстанционния съд е довела до
грешни правни изводи относно съставомерността на осъщественото от
подсъдимия деяние.
На първо место защитата атакува присъдата с довод, че не подсъдимия е
22
извършил нарушения на правилата за движение, които да са довели до
блъскането на мотоциклета в управлявания от него трактор, а причина за
ПТП са единствено и само множеството нарушения на правилата за движение
по пътищата от пострадалия мотоциклетист И. П..
На следващо место според защитата, вещите лица по АТЕ са
предложили на съда шест възможни хипотези, като по три от тях може да се
ангажира отговорността на подсъдимия, но по останалите три отговорност
носи единствено мотоциклетиста и при това положение подсъдимият следва
да бъде оправдан.
С тези съображения се обосновава претенцията, поведението на
подсъдимия М. да бъде квалифицирано като „случайно деяние“ по смисъла на
чл.15, ал.1 НК и същият да бъде изцяло оправдан.
Тези доводи са били поставени на вниманието и на първата инстанция
и законосъобразно са били отхвърлени. Те са продукт на грешна преценка на
обстоятелствата, имащи значение за установяване на механизма на ПТП и
поради това са неприемливи и за настоящия състав.
По делото е установено с необходимата категоричност, че подсъдимият
преди започване на маневрата „завой наляво“ е включил левия мигач,
погледнал е в огледалото за обратно виждане, възприел е пострадалия П.,
който го е изпреварвал в лявата лента с управлявания от него мотоциклет и
вместо да го пропусне, е предприел маневрата, с която е „засякъл пътя му“ и
това е довело до настъпване на ПТП.
Няма спор, че и самият мотоциклетист е допуснал множество груби
нарушения на правилата за движение, като е управлявал мотоциклета с
превишена скорост и е бил в пияно състояние, близо до коматозно такова.
Вярно е и, че това състояние не му е позволявало правилно и адекватно да
прецени пътната обстановка и да реагира своевременно на създалата се пред
него опасност. Това сочи на виновно поведение и на самия мотоциклетист, но
не може априори да изключи отговорността на подсъдимия за настъпилото
ПТП.
Това е така, защото вещите лица след проведен задълбочен
предварителен, динамичен и кинематичен анализ на данните за ПТП са
предложили шест възможни варианта, при които е било възможно да настъпи
произшествието.
23
Първата хипотеза, разработена от вещите лица е, че сблъсъкът е
настъпил в момента на спиране на трактора и мотоциклета се е приближавал с
по – голяма скорост, но преди сблъсъка, тя е намалена до установената в
момента на сблъсъка – 83,75 км/ч. При нея вещите лица са достигнали до
извода, че в момента, в който е възникнала опасността за мотоциклетиста от
промяната на траекторията на трактора, мотоциклетът се е намирал на около
58,16 м. от мястото на удара в лявата /насрещна/ лента, в условията на
изпреварване, когато тракторът е започнал да променя траекторията си. Това
отстояние е било по – малко от опасната зона за спиране на мотоциклета –
65,17м. и водачът на мотоциклета не е имал техническата възможност да
предотврати удара.
Изводът на вещите лица при втората хипотеза е, че в момента, в който е
възникнала опасността за мотоциклетиста от промяната на траекторията на
трактора, мотоциклетът се е намирал на около 75,82 м. от мястото на удара в
лявата пътна лента, в условията на изпреварване. Това отстояние е било по –
малко от опасната зона за спиране на мотоциклета – 111,82м. и водачът на
мотоциклета не е имал техническата възможност да предотврати сблъсъка.
При третия разигран от вещите лица вариант е прието, че в момента, в
който е възникнала опасността за мотоциклетиста от промяната на
траекторията на трактора, мотоциклетът се е намирал на около 69,79 м. от
мястото на удара в лявата /насрещна/ лента, в условията на изпреварване.
Това отстояние е било по – голямо от опасната зона за спиране на
мотоциклета – 65,17м. и водачът на мотоциклета е имал техническата
възможност да предотврати удара.
Подобни са разсъжденията при четвъртата хипотеза, при които вещите
лица са приели, че в момента, в който е възникнала опасността за
мотоциклетиста от промяната на траекторията на трактора, мотоциклетът се е
намирал на около 97,77 м. от мястото на удара. Това отстояние е било по –
малко от опасната зона за спиране на мотоциклета – 133,77м. и водачът на
мотоциклета не е имал техническата възможност да предотврати удара. При
тази хипотеза отново вещите лица са изключили варианта мотоциклетиста да
е бил зад трактора, т.е. същият е бил в лявата /насрещна/ лента, в условията на
изпреварване, когато тракторът е започнал да променя траекторията си.
Подобна на четвъртата хипотеза е и шестата такава, при която е прието,
24
че мотоциклетиста е имал техническата възможност да избегне сблъсъка с
трактора.
При петия вариант вещите лица са обяснили, че мотоциклетистът се е
движел със скорост 127,49 км/ч., задействал е спирачната сишстема на
мотоциклета, скоростта е била намалена до 83,75 км/ч, но въпреки това е
попадала в опасната зона на спиране и ударът е бил непредотвратим.
На базата на разработените шест възможни варианта за настъпване на
ПТП вещите лице са стигнали до следните обобщени изводи:
1. В момента, в който подсъдимият е предприел промяна в траекторията на
движение на трактора, изпълнявайка маневрата „завой наляво“ за
напускане на платното за движение, той е предизвикалл възникване на
опасност от настъпване на ПТП с мотоциклетиста.
2. В момента, в който подсъдимият е предприел промяна в траекторията на
движение на трактора, изпълнявайка маневрата „завой наляво“ за
напускане на платното за движение, мотоциклетистът се е движел в
лявата пътна лента, в състояние на изпреварване на трактора.
3. В момента на настъпване на сблъсъка тракторът е бил спрял, т.е. бил е в
неподвижно състояние.
4. В момента на сблъсъка скоростта на мотоциклета е била около 84 км/ч.
останалите си изводи, вещите лица са дали с известна уговорка, че
доказателствата по делото не позволяват да се определи с каква скорост
мотоциклетът е наближавал местопроизшествието и дали водачът му е
задействал спирачната система преди да настъпи сблъсъка, както и дали
мотоциклетистът е реагирал своевременно на опасността, породена от
маневрата на трактора или е закъснял с реакцията си.
Вещите лица са категорични, че всички посочени хипотези са относими
само към възможността могъл ли е или не мотоциклетистът да избегне
сблъсъка с трактора, но не оказват влияние и не променят извода, че
техническата причина за възникване на ПТП е предприетата от подсъдимия
маневра „завой на ляво“, съпроводена с напускане на собствената си лента за
движение и навлизане в насрещната /съседна/ лента за движение в момент, в
който мотоциклетистът се е движел по нея и е изпреварвал трактора. С тази
маневра водачът на трактора – подсъдимият М. е предизвикал пресичане на
траекториите на движение на двете МПС и е създал конфликтна точка и
25
непосредствена опасност от настъпване на сблъсък.
Настоящият състав намира, че този механизъм е установен с
категоричност от доказателствата по делото, не се оспорва от страните и
действията на подсъдимия при него очертават нарушенията на чл.25, ал.1 и
чл.42, ал.3 ЗДвП. Същият е следвало да съобрази поведението си с тези
разпоредби, да отложи предприетата от него маневра „завой наляво“ и да
пропусне изпреварващият го мотоциклетист, при което ПТП не би настъпило.
След като тези нарушения на правилата за движение по пътищата са
осъществени от подсъдимия М. и са в причинно - следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат, а именно причиняване на смъртта на
мотоциклетиста И. П., то те се явяват необходимото условие за ангажиране на
наказателната му отговорност. Това е така, защото водачът, който има
намерение да предприеме маневра, е длъжен да не пречи или да не
застрашава останалите участници в движението. По силата на общия принцип
в пътния транспорт, всеки участник в движението очаква от останалите
проява на правомерно поведение и затова правилото да не се пречи и да не се
застрашава движението е основа на преценка за правомерно движение, въз
основа на което е изграден предписаният ред за всички участници в него.
Когато обаче, други участници в движението извършват нарушения на
правилата за движение, които често пъти не могат да се предвидят
предварително, водачът е длъжен да се съобразява и с тях, като вземе мерки
за безопасност на движението, ако това е обективно възможно за него с оглед
на скоростта и посоката на движението и личната му безопасност. При
положение, че подсъдимият обективно е възприел изпреварващият го
мотоциклетист и не са съществували каквито и да било други опасности за
него, той е бил длъжен да се съобрази с поведението на мотоциклетиста, да
отложи маневрата и да му осигури безпрепятственото изпреварване на
тграктора. Като не е сторил това подсъдимият виновно е нарушил посочените
по – горе две разпоредби на ЗДвП. Поради това искането на защитата на
подсъдимия деянието му да бъде квалифицирано като „случайно“ по смисъла
на чл.15 НК не може да бъде удовлетворено.
При тези хипотези вещите лица са изследванаи основно действията на
мотоциклетиста и връзката им с настъпилото ПТП и са стигнали до извода, че
е възможно за настъпване на ПТП да са били налице обстоятелства, свързани
или със скоростта на движение на мотоциклета или с момента на възприемане
26
на опасността от мотоциклетиста или едновременно и с двата фактора / в
каквато насока са начертаните шест възможни хипотези/, но те във всички
случаи касаят действията на пострадалия мотоциклетист и имат значение за
определяне на степента на съпричиняване на резултата и от самия него, което
съпричиняване между другото не се оспорва от страните. Важното тук е да се
отбележи, че нито един от разработените в шестте хипотези възможни
варианти за настъпване на ПТП не оказва каквото и да било влияние върху
обстоятелствата, обуславящи съставомерността на деянието на подсъдимия и
водещи до неговата наказателна отговорност по повдигнатото му обвинение.
В тази връзка макар и правилно защитата да отбелязва, че при три от
възможните шест хипотези отговорност носи и самият мотоциклетист, не
може да бъде споделено становището му, че при останалите три подсъдимият
не следва да носи отговорност. Точно обратното, при всички шест посочени
възможни варианти от вещите лица противоправното поведение на
подсъдимия е налице и именно извършените от него нарушения са причината
за настъпване на ПТП и те са поставили началото на верига от
неблагоприятни събития, довели до смъртта на мотоциклетиста И. П..
Всичко изложено по – горе не позволява възраженията на защитата на
подсъдимия да бъдат споделени, респ. уважени.
При служебната апроверка и вън от възраженията на страните съдът
намира, че определеното от първата инстанция наказание е явно
несправедливо. Съдът не е отчел, че при определяне на наказанието на
подсъдимия следва да бъдат съобразени принципите на законоустановеност и
на индивидуализацията му, степента на обществена опасност на деянието и
дееца, както и следва да бъдат преценени всички релевантни за отмерване на
отговорността обстоятелства.
Пренебрегвайки тези принципни положения основният съд е определил
на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, което по вид не
съответствува на личната му опасност като деец и на изискванията на чл.35,
ал.3 НК.
Съдът е приел, че макар и смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства да са множество, то не може да се направи извод, че и най-
лекото предвидено за престъплението наказание /в случая поради непосочен
специален минимум- три месеца лишаване от свобода/ е несъразмерно тежко
27
и поради това не са налице условията по чл.55 НК.
Съдът не е съобразил обаче, че не само наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства могат да обусловят приложението
на чл.55 НК, но и установени по делото изключителни такива. Именно след
преценката на всички тях следва да се направи извода, дали и доколко най –
лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко за
подсъдимия.
В тази връзка без необходимата оценка е останала степента на
съпричиняване на резултата от страта на пострадалия. Обстоятелствата, че
пострадалият не е имал необходимата правоспособност за управляване на
мотоциклет, че се е движел с превишена скорост и не на последно место, че е
употребил значително количество алкохол, което му е попречило адекватано
да реагира на възникналата опасност сочат, че степента на съпричиняване на
резултата от негова стрА. е изключително висока. Това обстоятелство само по
себе си разполага със значителен намаляващ отговорността на подсъдимия
потенциал, който от своя страна го определя като изключително. То,
преценено в съвкупност с останалите смекчаващи вината обстоятелства водят
до извода, че и най – лекото предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко, поради което настоящият състав намира, че
отговорността на подсъдимия следва да бъде реализирана при условията на
чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК и на подсъдимия да бъде определено наказание
„пробация“ с налагане на пробационните мерки „задължителна регистрация
по настоящ адрес" за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично
и „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от
шест месеца, които са достатъчни за да бъдат удовлетворени в максимална
степен целите, визирани в чл.36 НК, както и критериите, обхванати от
разпоредбата на чл.35, ал.3 НК и в тази връзка следва да бъде изменена
първоинстанционната присъда.
От друга страна, достатъчен за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия е отмереният размер на наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“. Същият е съобразен с допусканите от подсъдимия в
миналото нарушения на правилата за движение като водач и намаляването му
не би обслужило целите на наказанието и би се явило проява на необоснована
снизходителност, поради което в тази част присъдата следва да бъде
28
потвърдена.
При извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън
възраженията на страните, въззивната инстанция намира, че съобразно
изискванията на закона съдът се е разпоредил с веществените доказателства и
с направените по делото разноски.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Вън от наложилото се изменение и при така установената липса на
основания, водещи до отмяна или изменение на атакуваната присъда, съдът
намира, че в останалата й част същата следва да бъде потвърдена.
В оправдателната си част присъдата не е обжалвана или протестирана и
е влязла в законна сила.
Предвид горното Пловдивският апелативният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260016/14.06.2022г. по нохд № 503/21г. на
Окръжен Пловдив, като ЗАМЕНЯ наложеното на подсъдимият М. С. М.
наказание ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с наказание
„ПРОБАЦИЯ“ с пробационни мерки:
- „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично и
- „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
В оправдателната си част присъдата е влязла в законна сила.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или обжалвано пред
Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
29
Членове:
1._______________________
2._______________________
30