РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Плевен , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ С. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430200498 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № Р-0048867 от 27.01.2021 г.
на *** на Регионална дирекция за областите Габрово, В. Търново, Русе, Ловеч
и Плевен със седалище гр. Русе към ГД “Контрол на пазара” към Комисия
защита на потребителите, с което на „***” ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление – ***, представлявано от *** на основание чл. 27, чл. 28,
чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от ЗЗП е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 15000,00 лв. (петнадесет
хиляди лева) за извършено нарушение по чл. 210в от ЗЗП.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
1
жалба от “***” ЕАД - гр. ***, представлявано заедно от *** – Главен *** ***
и *** – *** ***, чрез юрк. ***.
В нея се оспорва формалното осъществяване състава на нарушението по
чл.210в от ЗЗП, като се излагат съображения в тази насока.
В жалбата са наведени доводи за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
както и относно размера на наложената санкция.
За съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано,
не е изпратило процесуален представител.
Административно наказващия орган Комисия за защита на
потребителите – Регионална дирекция - Русе, в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище, че жалбата е допустима но е неоснователна.
За съдебно заседание – редовно призован, не е изпратил процесуален
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за
установено следното:
На 04.09.2020 г. е била извършена проверка в магазин „**“ в ***,
стопанисван от търговеца.
Проверката е извършена във връзка с постъпила жалба, с вх.№ Р-03-
1067/02.09.2020 г. от потребител от гр. Плевен, относно прилагане на
нелоялна търговска практика. Потребителят твърди, че на 13.08.2020г.,
договор №*** от 13.08.2018г. за телевизия и интернет е прекратен след
2
подадено писмено заявление, с вх.№ *** на 13.07.2020 г.
На 17.08.2020 г. са върнати получените устройства в магазин „**“ в ***,
за което са съставени два приемо-предавателни протокола - за САМ модул
SN/МАС ***; *** и за модем D2 D2 WiFI SN/МАС ***. Служителите в
магазина са уведомили потребителката, че трябва да върне и рутер.
Потребителната твърди, че такова устройство не е предоставяно и не е
ползвано. В Протокола за инсталация от 31.08.2016 г, е записано, че е
предоставен модем ПЗ, а в действителност е монтиран модем D2WiFI, който е
използван за разпръскване на интернет сигнал.
На 25.08.2020 г. е подала жалба до оператора с вх.№ 116**09, по която
до подаване на жалбата в КЗП не е получила отговор:
На 28.08.2020 г. е получила съобщение, че има просрочени задължения
в размер на 100,64 лв. с ДДС без да й е съобщено за какво са тези задължения.
На 30.08.20.20г. е получила ново съобщение, че поради просрочени
задължения в размер на 100,64 лв. с ДДС плюс 2,00 лв. за обработка на
просрочени задължения, от 02.09.2020 г. следвало да използва само входящи
разговори и SMS в ***.
На 02.09.2020 г. са й били блокирани изходящите обаждания на номер
***, за който е имала сключен самостоятелен договор с № *** от 13.07.2020 г.
с тарифен план „** ***“, по който е била изряден платец.
Към потребителската жалба е приложена разписка № ***/31.08.20 г. за
платена сума в размер на 14,98 лв. в полза на „***“ ЕАД по фактура с №
***/26.08.2020 г. Фактурираните просрочели задължения се отнасят до
прекратения на 13.08.2020 г. договор № ***/13.08.18 г. за телевизия и
интернет и нямат общо с ползването на мобилната гласова услуга, която е
заплатена в срок. Спирането на изходящите обаждания от 02.09.2020 г. е
лишило потребителката от достъпа до жизнено важни за нея и семейството й
обаждания, както и от контакт с близки хора при неотложна необходимост.
Потребителката желае да й бъдат възстановени услугите, които са спрени и
3
да й бъде сторнирана начислената сума за устройството, което не й е
монтирано. Към жалбата са приложени копия на:
-Протокол за инсталация от 31.08.16г., в който описания модем ***
няма сериен номер, а има МАС fаке /лъжлив/ - ***;
-Приемо-предавателни протоколи от 17.08.20г. - 2 бр.;
-Договор № *** от 13.07.20г. за мобилна гласова услуга с
номер ***;
-Заявление за прекратяване на договор от 13.07.2020г.
При проверката в обекта, от която е съставен Констативен протокол №
К- 2695125/04.09.2020 г., при преглед в системата на оператора е установено,
че на 02.09.2020 г. изходящите обаждания на номер *** са ограничени
/спрени/. Потребителката е нямала задължения за мобилната гласова услуга
на номер ***. Всички фактури са били заплатени в срок.От системата е било
видно, че е имала задължение в размер на 102,64 лв.
С констативния протокол от проверката в обекта е било наредено „***“
ЕАД да представи следните документи:
-Становище по потребителската жалба;
-Копия на всички договори;
-Информация за всички задължения и от какво произтичат;
-Информация за причините за ограничаване /спиране/ изходящите
повиквания на номер *** от 02.09.20г.;
-Информация дали върнатия модем D2 WiFI SN/МАС *** има вграден в
него рутер;
-Информация през кое устройство и с кой сериен номер е
осъществявано потреблението на интернет на адреса на жалбоподателката;
-Копие на фактура № ***/26.08.20г.
4
На 29.09.2020 г. на ел. поща – ***са получени изисканите документи и
са описани в ППД № К-0124118/29.09.20 г. В становището си търговецът
заявява, че неустойката за устройство е кредитирана на 04.09.2020 г.
На 28.09.2020 г. е кредитирана и такса „Обезщетение за обработка на
просрочени задължения“. Дискутираният модем DЗ, предмет на жалбата, е
останал неотписан по стари услуги от 2016 г., които са били прекратени през
2018 г. и при подписване на договора от 13.08.2018 г. е предоставен и
инсталиран модем D2 WiFI SN/МАС ***, чрез който е ползвана услугата
„фиксиран интернет“. Същият е бил върнат от потребителката на 17.08.2020 г.
В становището си търговецът е заявил, че към 29.09.2020 г.
потребителката няма просрочени задължения, услугата е активна, активирана
е и отстъпка в размер на 100% от следващата месечна абонаментна такса. Не е
предоставена информация за причините за ограничаване /спиране/ на
изходящите повиквания на номер *** от 02.09.2020 г.
Търговецът „***“ ЕАД е спрял услугата - мобилна гласова услуга по
договор № ***/13.07.2020 г., по който потребителката е изряден платец и е
изпълнявала съвестно задълженията си и не са били налице неплатени
задължения. Като спира услугите по единия договор поради начислена
неустойка по друг договор за телевизия и интернет с № ***/13.08.18 г., „***“
ЕАД принуждава потребителя да заплати задълженията си по другия договор,
за който е налице възникнал спор.
За периода 02.09.2020 г. - 04.09.2020 г. в гр. Плевен, търговецът „***“
ЕАД е приложил спрямо потребителя от гр. *** /относно жалба с вх.№ Р-03-
1067/02.09.2020 г./ нелоялна агресивна търговска практика по смисъла чл.68г,
ал.1 във връзка с чл.68г, ал.4 във връзка с чл.68з, във връзка с чл.68и, т.4 от
Закона за защита на потребителите.
Съгласно разпоредбата една търговска практика е агресивна, когато,
при отчитане да целия фактически контекст, тя променя или е възможно да
промени съществено свободата на избор или поведение на средния
потребител по отношение на съответния продукт или услуга поради
използването на тормоз, принуда, злоупотреба с влияние, като го подтиква
или може да го подтикне да вземе търговско решение, което в противен
5
случай средният потребител не би взел. В конкретния случай въздействието
на „***“ ЕАД върху потребителя е под формата на принуда, осъществена чрез
налагането на извъндоговорни пречки.
На „** ***“ ЕАД със Заповед № 141/26.02.2015 г. на
председателя на КЗП, потвърдена с решение № 9525/18.08.2016г. на ВАС по
дело № 11791/2015г., в сила от 18.08.2016 г., е забранено да прилага нелоялна
агресивна търговска по смисъла на чл.68и, т.4 от ЗЗП - да спира без правно
основание услугите на потребителя по договорите, по които е изряден платец,
за да го принуди да заплати задълженията си по друг договор, по който между
страните е възникнал спор. „***“ ЕАД е приложило повторно забранената му
за прилагане нелоялна агресивна търговска практика.
В периода 02.09.20 г. - 04.09.20 г. в гр. Плевен, търговецът не е
изпълнил Заповед № 141/26.02.2015г. на председателя на КЗП, издадена на
основание чл.68л, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Нарушение по чл.210в от Закона за защита на потребителите.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът
намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение
2020 №К-0048867 от 21.10.2020 г., и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Направените в тази насока възражения в жалбата не се приемат за
основателни !!!
6
Твърди се, че е нарушено императивното изискване в чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН за посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Преценявайки възражението в контекста на изложеното в
обстоятелствената част на акта и постановлението, съдът намира същото за
неоснователно, тъй като е повече от очевидно, че и двата акта съдържат
достатъчна по обем описателна част относно констатираното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено, така че да гарантират възможността
на нарушителя адекватно да упражни правото си на защита. Обвинението е
формулирано ясно и разбираемо, а отразените фактически обстоятелства са
достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на
деянието вменено във вина на нарушителя, както за формиране на извод, че
правното квалифициране на последното е извършено прецизно.
Допуснатата непрецизност относно изискването за означаване датата на
извършване на нарушението не се приема за съществена, до степен да има за
последица незаконосъобразност на обжалвания акт.
При тези обстоятелства, проверката за спазването на срока по чл.34
ЗАНН по никакъв начин не е затруднена и макар конкретно означаване на
датата на нарушението да липсва, то този недостатък не нарушава
съществено процесуалните правила.
По същество:
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът
приема, че формираният извод за осъществено от жалбоподателя нарушение
по чл.210в от ЗЗП е правилен и законосъобразен, тъй като съответства на
установеното по казуса фактическо положение.
7
Съображенията са следните:
Фактическите обстоятелства приети по-горе се установяват по
безспорен начин от събраните доказателствени материали по делото.
Не се установява и наличието на допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административното производство.
Съдът счита, че административният орган е изяснил релевантните
за случая факти и обстоятелства, обсъдил е обясненията на
проверяваното лице, изискал е доказателства и е приел неговото
становище, като е спазил основния принцип на процеса относно
събирането на доказателства, което с оглед разпределената
доказателствена тежест се инициира от заинтересованото лице и
служебно от КЗП.
Нелоялната търговска практика е разгледана на заседание на КЗП,
като същата е установила използването й, след което е издадена
заповедта.
С оглед наведените в жалбата доводи, спорно по делото е правилното
прилагане на материалния закон спрямо установените факти и
обстоятелствата, и по-конкретно дали същите следва да се квалифицират като
нелоялна търговска практика.
Уредбата на нелоялните търговски практики се съдържа в глава
IV, раздел IV от ЗЗП, който възпроизвежда уредбата в Директива
2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005г.
относно нелоялните търговски практики към потребители на вътрешния
пазар, наричана Директива за нелоялни търговски практики.
8
Оспорената заповед е издадена за нелоялна търговска практика по
смисъла на чл.68г, ал. 1 от ЗЗП.
Търговска практика, от страна на търговец към потребител е нелоялна,
ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към
когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато
търговската практика е насочена към определена група потребители.
Фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика
- чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП изисква да е налице предлагане, то да противоречи на
изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да
променя или да е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител.
Определението на "търговска практика" се съдържа в § 13, т. 23 ДР
от ЗЗП, съгласно която:
"търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение,
търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама
и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко
свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или
предоставянето на услуга на потребителите.
Според легалната дефиниция на понятието "добросъвестност и
професионална компетентност" по § 13, т. 28 от ДР на ЗЗП, това е степента на
специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат
9
притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно
почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на
дейност, упражнявана от търговеца.
Преценката за наличие или вероятност от съществено изменение на
икономическото поведение на потребителите, предвид т. 25 на § 13 се
извършва, като органът съобразява използването на търговска практика,
която намалява значително способността на потребителя да вземе решение за
закупуване на стока при определени условия, след като се е запознал с тях,
което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без
използването на тази търговска практика.
Тези елементи се установяват от съвкупната преценка на
доказателствата, съдържаща се в административната преписка и събраните в
хода на производството доказателства.
В конкретната хипотеза е налице търговска практика по смисъла
на легалната дефиниция на понятието, дадена в §13, т. 23 от ДР на ЗЗП,
която норма е преекспонирала тази на чл. 2, бук. „г“ от Директива
2005/29/ЕО на ЕП и на ЕС от 11.05.2005г., и в която е прието, че за целите
на Директивата „търговски практики от търговците към
потребителите“ са всяко действие, бездействие поведение или
представяне, търговски съобщения, включително реклама и маркетинг,
извършвани от търговец, пряко свързан с производството, продажба или
доставка на стока до потребители.
Преценката за наличие или вероятност от съществено изменение на
икономическото поведение на потребителите, предвид т. 25 на § 13 се
извършва, като органът съобразява използването на търговска практика,
която намалява значително способността на потребителя да вземе
информирано решение, което води до вземането на решение, което
потребителят не би взел без използването на тази търговска практика.
10
Съдът намира, че в процесния случай не може да бъде приложена
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде
квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на посочената
разпоредба.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че Закона за защита на
потребителите регулира отношенията между търговец и потребител и
неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите. Процесното
нарушение не притежава характерстиките, които да го отличат от други
нарушения от същия вид и които да наложат извод за маловажност на случая.
Следва да се има предвид наличието на един договор, но с различно
съдържание, послужил за претендиране от страна на оператора на заплащане
на услуга, която не е поискана от потребителя и която не е вписана в
екземпляра на договора предоставен на последния.
По отношение наложеното административно наказание:
Освен за определено правилно по вид, с оглед на правилно изведената
правна квалификация на нарушението и конкретната правно-организационна
форма на нарушителя, който се явява юридическо лице, съдът намира
наложеното за нарушението наказание за законосъобразно и по отношение на
неговия размер.
Имуществената санкция е наложена въз основа на правилно
11
определена санкционна норма, която изрично предвижда наказание за
нарушение, каквото е констатирано в настоящия случай.
От аспект на това издаденото наказателно постановление следва да
определи като съобразено със законовите изисквания.
В конкретния случай размерът на имуществената санкция възлиза
на сумата от 15000 лева, която обаче не може да се счита за завишена, тъй
като от приложените материали по делото сочат, че дружеството вече е
било санкционирано за същото нарушение с друго наказателно
постановление, което е било потвърдено при неговото обжалване от съда.
В този смисъл завишения размера на така определената
имуществена санкция се явява оправдан, тъй като е съобразен не само с
по-високата степен на опасност на самото нарушение, но и с целите,
които се преследват чрез нейното налагане по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
Въз основа на тези съображения съдът намира, че няма основания,
които да налагат изменяване и отмяна на наказателното постановление, и
счита, че като правилно, обосновано и законосъобразно, същото ще следва да
се потвърди.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № Р-0048867 от
27.01.2021 г. на *** на Регионална дирекция за областите Габрово, В.
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД “Контрол на
пазара” към Комисия защита на потребителите, с което на „***” ЕАД, с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от *** на
12
основание чл. 27, чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от ЗЗП е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
15000,00 лв. (петнадесет хиляди лева) за извършено нарушение по чл. 210в
от ЗЗП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13