Р Е Ш Е Н И Е
№
171/20.3.2018г.
гр.
Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова с участието на прокурор Стоян Пешев,
като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 62 по описа
на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е
по искова молба на „Асарел -Транс“ООД , с ЕИК ***,
представлявано от адвокат Ц.Ч., срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ – София, представлявана от своя директор, с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК. Искането е да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ – гр. София да заплати 450 лева, като обезщетение за претърпени
имуществени вреди – направени разходи за процесуално представителство по АНД №
118/2017г. по описа на Районен съд Панагюрище, с което е отменено като
незаконосъобразно НП № 33-0000047/24.04.2017г. на началник на ОО АА –
Пазарджик. В открито съдебно заседание ищецът се представлява от своя надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат Ч., поддържа се жалбата, както и
искането по същество.
Ответната
страна - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ –
София, представлявана от своя директор, не се представлява в открито
съдебно заседание. В депозирано по делото писмено становище /л. 43/, подадено
чрез надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт Г. /л. 44/, се
заявява становище за неоснователност, недоказаност и необоснованост на иска,
поради което се прави искане по същество за отхвърлянето му.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пазарджик дава заключение за допустимост на иска.
Счита, че същият не е доказан, тъй като не може да се докаже, че е извършено
плащане по посоченото анд № 118/2017г.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
С решение №
86/04.12.2017г., постановено по АНД № 118/2017г. на Районен съд Панагюрище е
отменено Наказателно постановление № 33-0000047 от 24.04.2017 година на началник
Областен отдел „Автомобилна администрация - Пазарджик“ (ОО АА – Пазарджик), с
което на ищеца по настоящото дело е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева. Решението не е обжалвано по касационен ред и е влязло в сила. В
производството по АНД № 118/2017г. на РС-Панагюрище, видно от самото дело,
приложеното към настоящото дело, ищецът, в качеството на жалбоподател в
производството, е бил представляван от адвокат Ц.Ч.. Пред въззивния съд е бил
представен Договор за правна защита и съдействие /л. 24 от АНД № 118/2017г/, от
който да се установява уговорено възнаграждение, като начинът за заплащане е по
банкова сметка. ***нция е представено извлечение от разплащателна банкова
сметка *** Ц.Ч., за която в исковата молба се твърди, че удостоверява плащане
от страна на ищеца в настоящото производство на адвокатски хонорар в размер на 450
/четиристотин и петдесет / лева за заплатена адвокатска услуга за защита и
съдействие по АНД № 118/2017 година на Районен съд - Панагюрище. Заявява се, че
посочената сума е заплатена в общ размер на 1400 лева за извършен един превод
по общо 5 договора за правна защита, които също са приложени в заверено копие
към исковата молба.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата
на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност.
Искът е
предявен пред компетентен съд, предвид т. 1 на Тълкувателно постановление №
2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия
на Върховния административен съд, съгласно която делата по искове за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане
на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Искът
се явява допустим, като предявен срещу юридическото лице, от състава на което е
органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени
търсените в настоящото производство вреди.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС,
I и II колегия, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от
закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно
изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ -
незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на
административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от
фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. №
2/2016 г., ОСС, I и II колегия, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, съдът следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е
"обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна
защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея
вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да
накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството.
В процесния
случай е безспорно доказано, че Наказателно постановление № 33-0000047 от
24.04.2017 година на началник ОО АА – Пазарджик, с което на ищеца е наложена имуществена
санкция в размер 3000 лева, е отменено с Решение № 86 от 04.12.2017 година на
Районен съд - Панагюрище, постановено по АНД № 118 по описа за 2017 година,
което не е обжалвано по касационен ред и е влязло в сила.
Относно
факта на настъпване на вредата и нейния размер съдът намира, че на
възстановяване подлежат само действително нанесените вреди, т.е. само
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на НП.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В процесния случай, липсва
доказателство, че по представения договор за правна защита и съдействие на лист
24 от АНД № 118/2017г. по описа на Районен съд - Панагюрище, е извършено
плащане чрез превод на сума по банкова сметка ***е в размер на 450 лева. Липсва
основание да се приеме, че ищецът „Асарел-Транс“ООД реално е претърпял
имуществена вреда, която да е в пряка и непосредствена причинна връзка с
отмененото НП. По делото е прието извлечение от разплащателна банкова сметка ***
Ц.Ч., в която като основание е посочено „Д-р за правна защита и съдействие 49
50 51 52 53“, но това основание не установява плащане в изпълнение на договор
за правна защита и съдействие по АНД № 118/2017г. на РС Панагюрище.
Представеният към исковата молба договор, на лист 15 от настоящото дело, който
е наименован Договор № 51/15.06.17г. е със различно съдържание и дата на
сключване от този, който е по АНД № 118/2017г. на РС Панагюрище (л. 24), като
същите са с различен предмет, видно от уговорените в договора, както и различна
дата. В представения по АНД 118/2017 на
РС Панагюрище е уговорена защита, изразяваща се в „представляване и защита по
АНД № 118/2017г. – обжалване на НП № 33-0000047/24.04.2017г. на ОО АА“, като
датата на договора е 04.06.2017г. Извършеното плащане по разплащателна сметка е
по договор № 51/15.06.17г., който има за предмет в т. ІІ „представяне и защита
АНД-обжалване на НП № 33-0000031/24.04.2017г. на ОО АА П-к“. Този договор е
сключен на 13.06.2017г., а в заглавната част е наименован Договор 51 и датата е
15.06.2017г.
В
настоящия случай, няма представени доказателства, че сумата, постъпила по
сметката на адвокат Ч., включва и сумата от 450 лева, уговорена по договор за
правна защита и съдействие, представен по АНД № 118/2017г. на РС Панагюрище. Договор
№ 51/15.06.17г.,
не удостоверява да касае АНД № 118/2017г. на РС Панагюрище, нито НП №
33-0000047/24.04.2017г. на началник ОО АА Пазарджик. Този договор представлява
частен писмен документ, поради което няма обвързваща доказателствена сила и
може да служи за доказателство единствено, че е подписан от лицата, сочени като
страни по договора, но не и че отразените обстоятелства действително са се
осъществили, като освен това, частните документи нямат и достоверна дата. Още
повече се установи, че датата на договора е 13.06.2017г., а тази на наименованието
на договора е от 15.06.2017г. Представеният по АНД № 118/2017г. на РС
Панагюрище е от дата 04.06.2017г. (В този
смисъл са мотивите на Решение № 6868 от 01.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3951/2016
г., III отд.) Представеното пълномощно към Договор № 51/15.06.17г.,
за упълномощаване на адвокат Ц.Ч. да представлява по АНД № 118/ НП № 47 по
описа на 2017г. на РС Панагюрище(лист 15 от делото) не доказва направен разход,
тъй като не установява договаряне на адвокатско възнаграждение в размер на 450
лева, направено по делото. За него също са относими горепосочените мотиви за
липсата на обвързваща доказателствена
сила на частен писмен документ.
Ищецът не доказа в настоящото производство наличието
на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Налице е отменено наказателно постановление, но не се доказа настъпила вреда, а
именно заплатено адвокатско възнаграждение, свързано със защита срещу
отмененото НП, както и причинна връзка между незаконосъобразния акт(НП) и
вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да
се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Искането на
ищцовата страна за присъждане на направените по делото разноски е неоснователно
с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция.
Ответната
страна е правила искане за присъждане на разноски. С оглед изхода от спора, на основание чл. 10, ал.
2 от ЗОДОВ, чл.78,
ал. 3 и ал.8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в
полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лева, дължимо от ищеца.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан иска на „Асарел -Транс“ООД , с
ЕИК ***, представлявано от адвокат Ц.Ч., срещу Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ – София, представлявана от своя директор, с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК, за осъждане на
ответника да заплати
450 лева, като обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи
за процесуално представителство по АНД № 118/2017г. по описа на Районен съд
Панагюрище, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 33-0000047/24.04.2017г.
на началник на ОО АА – Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Асарел
-Транс“ООД , с ЕИК *** за присъждане на разноски по производството.
ОСЪЖДА „Асарел
-Транс“ООД , с ЕИК *** да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ – София направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба и касационен протест пред Върховен
административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ:/п/