Присъда по дело №839/2021 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 18 от 17.12.2021 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.ч.х.д. № 839 по описа за 2021 година.

Производството по НЧХД № 839/2021 г. пред Районен съд - Хасково е
образувано по тъжба от АТ. Н. М. от град Варна против Н.Х. П., с която
последната е привлечена към наказателна отговорност и с Разпореждане №
435 на съдията – докладчик от 10.08.2021 г., след изпълнение на дадените от
съда указания за отстраняване на нередовности на тъжбата - предадена на съд
за това, че в периода 13.06.2021 г. – 14.06.2021 г. в град Хасково, при
условията на продължавано престъпление разгласила позорни обстоятелства
по отношение на АТ. Н. М. от **********, ЕГН: **********, а именно, че:
„не показва привързаност към децата ни” и му приписала престъпления с
изразите: „след като вече бе отвлякъл Д., решава да го задържи“ и „очевидно
не го е грижа за никой друг – многократно насилие над жени, кражби и подли
манипулации, палежи на коли на бивши приятелки, публикувани в личен блог
в социалната мрежа „Фейсбук“ - престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.2,
вр.чл.147, ал.1 от Наказателния кодекс.
С тъжбата е предявен, съответно с определение на съда, постановено в
съдебно заседание, проведено на 07.10.2021 г. е приет за съвместно
разглеждане предявеният от АТ. Н. М. от град Варна против Н.Х. П.
граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 6
000 лева, представляваща обезщетение за причинени от описаното в тъжбата
деяние, квалифицирано по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр.чл.147, ал.1 от
Наказателния кодекс, неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 14.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, частният тъжител и
граждански ищец, чрез упълномощения по делото повереник – адв. Н. П. от
АК - Хасково заявява, че поддържа подадената тъжба и повдигнатото с нея
обвинение, както и предявения против подс. Н. П. граждански иск. В хода на
съдебните прения, адв. Н. П. заявява, че от събраните по делото доказателства
се установявало, че подсъдимата била извършила всяко от деянията, описани
в тъжбата, включени в състава на продължаваното престъпление, като
предлага анализ на достоверността на събраните по делото гласни
доказателства и подробно и аргументирано интерпретира правната
характеристика на инкриминираните твърдения, обосновавайки
клеветническия им характер, както и въпроса за авторството на деянието.
Моли съда да признае подсъдимата за виновна по повдигнатите й обвинение
и да й наложи съответно наказание. Моли предявеният граждански иск да
бъде уважен с оглед претърпените и доказани неимуществени вреди от
деянието. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимата Н.Х. П. – адв. В. Л. от АК – Хасково
пледира за оправдателна присъда, като при произнасянето да се вземе под
1

внимание, че по отношение на доверителя му обвинението по чл. 148, ал.2, вр.
ал.1, т.2, вр.чл.147, ал.1 от Наказателния кодекс било повдигнато изрази, част
от които по своята същност не били клеветнически, а в друга частта
истинността на твърденията били доказани и развива конкретни доводи в
подкрепа застъпената теза за несъставомерност на поведението на неговата
подзащитна. Поради тези съображения, моли съда да постанови присъда, с
която да признае подсъдимата за невинна по повдигнатите й обвинения, а
предявеният от частния тъжител граждански иск срещу нея – отхвърлен като
недоказан и неоснователен. При условията на евентуалност пледира, в случай,
че съдът приеме изразите за клеветнически, а подсъдимата за техен автор да
приложи разпоредбата на чл. 78а от НК и да я освободи от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание , а размерът на
присъденото обезщетение намалено, предвид прекомерно завишения размер
на гражданския иск. Претендира и присъждане на разноски.
Подсъдимата Н.Х. П., чрез назначения по делото преводач, заявява, че
разбира обвинението, но не се признава за виновна по него. В хода на
съдебното следствие дава подробни обяснения по случая, а в своя защита се
придържа към изложеното от защитника по делото. В даденото й право на
последна дума изразява позицията си, че не може да се откаже да търси
детето си и разчита на справедливостта на съда.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимата Н.Х. П. е *************************************, с
адрес: град Хасково, **********, ЛНЧ: **********.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 33175,
издадена от Министерство на правосъдието, Централно бюро за съдимост на
22.10.2021 г. подсъдимата Н.Х. П. не е осъждана и няма вписани данни, да е
била освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. За същата са събрани характеристични данни, в
които се сочи, че не не са налице регистрирани криминални прояви и
заявителски материали. Сочи се, че няма регистрирани нарушения на
обществения ред. в квартала по местоживеене. Вписано са данни за наложена
административна мярка по ЗЧРБ – издадено наказателно постановление по
чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД.
Установено в хода на съдебното следствие е, че частният тъжител и
граждански ищец АТ. Н. М. се запознал с подсъдимата Н.Х. П. в град М.о,
Италия, където последната работела като модел и живеела в квартирата на
общ познат. Двамата се сближили и тъжителят първоначално последвал
подсъдимата в Тенерифе, Испания, но впоследствие успял да я убеди да се
премести при него в Република България, където заживели заедно в жилище
под наем в град София.
2

От съвместното им съжителство, на 11.11.2017 г. се родило детето им Д.
А.М., а около шест месеца след раждането на детето двамата се разделили,
без подсъдимата да разбере причина за това, тъй като тъжителят я бил
изхвърлил от дома им, но през 2019 г. по настояване на тъжителя отново се
били събрали и на 19.04.2019 г. се родило детето М. А.М.. Скоро след това
обаче тъжителят отново изхвърлил подсъдимата от жилището им, защото
нямал пари, бил проявил и физическо насилие спрямо нея. След като пожелал
отново да се съберат, вече подсъдимата не искала и от месец септември 2019
г. били окончателно разделени. Тогава подсъдимата Н.Х. П. заживяла в
къщата на нейна приятелка, а по – късно се преместила в апартамент в
**********. Децата останали при подсъдимата, а майка й пристигнала от
Испания, за да й помага с грижите за тях и за да може Н. П. да работи.
Малко след началото на неразбирателството и проблемите между
частния тъжител и граждански ищец АТ. Н. М. и подсъдимата Н. Х. П.,
последната случайно открила документи – съдебни книжа, които тя не
можела да разбере, тъй като били на български език, който тя не владеела, но
узнала все пак, че предстояло той да влезе в затвора, а на нейните въпроси и
искания да обясни, тъжителят й заявил, че това били манипулации. По –
късно тъжителят узнала, че тъжителят А.М. бил лице, известно в
криминалните среди в град Варна, след като говорила с негова бивша
приятелка – Л. Д., която подсъдимата потърсила. Конкретната причина за
това била желанието да узнае какво точно се случвало с тъжителя А.М.,
който бил баща на децата . Била си направила и регистрация в социалната
мрежа Facebook през 2019 г. с име **********, като в социалната мрежа на
италиански и на испански език била разпитвала за това, което била узнала за
тъжителя А.М.. Включително и във връзка със статия на български език,
публикувана от свид. ОРЛ. ЕМ. Ф. в информационен сайт – „Блиц“, показана
от нейна приятелка, която превела съдържанието на статията и
подсъдимата възприела страшни неща като бомби в колата, които
подсъдимият щял да постави на жени, заплашвани по този начин от него,
огън, все неща, на които не можела да повярва. Самата статия била озаглавена
„Ексдеверът на Д. Д. поръчал убийството на бившата си“ и подзаглавие
„Бомбаджията А.М. – Ш. закопчан след сигнал, че планира да очисти своя
приятелка“. Била писала и на английски език в профила си. Адресът на
електронната поща на подсъдимата бил NazarethHerreraiCloud.com.
През месец октомври 2019 г., след като детето А.М. се разболяло от
бронхит, трябвало да получи лечение и подсъдимата Н.Х. П. постъпила в
болнично заведение с него. Това наложило бащата на децата – частният
тъжител АТ. Н. М. да поеме грижите за детето Д. А.М.. След като обаче на
05.10.2019 г. бащата АТ. Н. М. лично взел детето Д., тогава на 2 - годишна
възраст от майката Н.П., а на 06.10.2019 г., майката на подсъдимата
пристигнала в Република България, частният тъжител, живеещ в този период
на различни места – град Варна, град Русев, град София бил помолен от
подсъдимата да предаде детето на майка , за да продължи тя с грижите за
3

него, докато с другия им син са в болница. Разговорът бил чрез използване на
връзка с мобилното приложение Viber, като тъжителят заявил на
подсъдимата, че няма да върне детето и така не изпълнил това искане и не
предал детето. Той не сторил това и впоследствие, въпреки че с майката на
децата А.М. и М. М. имали уговорка тя да упражнява родителските права.
Това принудило подсъдимата да използва ресурса на органите полицията и
прокуратурата, но тези действия не дали конкретен резултат. Тогава се
обърнала за помощ към различни фондации и адвокати от Испания, Италия,
България и дори Република Доминикана, защото свид. С. Н. й била съобщила,
че А.М. живеел там.
През времето, в което детето Д. не било с майка си, тя контактувала с
него по телефона по преценка на частния тъжител и граждански ищец – АТ.
Н. М..
Развитието на личните отношения между страните и по това дело,
довело до образуване на Гр.д. № 71757/2019 г. по описа на Софийски районен
съд, въз основа на молба по чл. 4 от ЗЗДН, и до издаване на заповед за
незабавна защита по ЗЗДН от 11.12.2019 г., с която съдът е задължил частният
тъжител да се въздържа от извършване на насилие спрямо подсъдимата и
децата им М. и Д. А. М.и, като му наложил забрана да се доближава до тях на
по-малко от 100 м от сградата на адреса им и от тях самите. Със същата
заповед частният тъжител бил предупреден, че при неизпълнение на
заповедта ще бъде задържан от органите на МВР и предаден на
Прокуратурата за повдигане на обвинение за неизпълнение на съдебна
заповед. С Определение № 301844 от 16.12.2019 г. по Гр.д.№ 71757/2019 г.
състав на Софийски районен съд отменил издадената на 11.12.2019 г. заповед
за незабавна защита по същото дело, в частта в която на АТ. Н. М. се
забранява да доближава М. и Д. А. М.и и в която същите са конституирани
като ищци. С Решение № 263610 от 03.06.2021 г. по гр.д.№ 6171/2020 г. по
описа на Софийски градски съд, постановеното по Гр.д.№ 71757/2019 г. по
описа на Софийски районен съд решение е частично отменено, в това число в
частта, в които е издадена заповед за защита от домашно насилие в полза на
Н.Х. П. срещу АТ. Н. М. с наложените защитни мерки, като вместо него е
постановено друго такова, с което молбата на подсъдимата е оставена без
уважение и съдът отказал да издаде заповед за съдебна защита, с която на
А.М. да бъдат наложени мерките по чл. 5 ал.1 от ЗЗДН.
През 2020 г., подсъдимата Н.Х. П. се установила да живее в град
Хасково заедно със свид. Р.Ш., като депозирала искова молба до Районен
съд–Хасково против частния тъжител с правно основание чл. 127а, ал.2 от СК,
вр. чл. 76, т.9 вр. чл. 45 от ЗБЛД, в резултат на което било образувано гр.
дело. № 2139/20 г. по описа на РС – Хасково, а от частния тъжител, чрез адв.
Н. П., била подадена жалба до Административен съд - Хасково против
Удостоверение за настоящ адрес изх. № 2399/11.09.2020 г. и Удостоверение
за настоящ адрес, изх. № 2398/11.09.2020 г., издадени от Кмета на Община
Хасково и извършената с тях промяна в адресната регистрация на децата Д.
4

А.М. и М. А.М. в **********.
В опит да открие детето Д., подсъдимата Н.Х. П. създала в социалната
мрежа “Facebook” група, озаглавена „**********“, в която разполагала с
администраторски права.
Видно от представения с подаване на тъжбата и прието като писмено
доказателство Констативен протокол, общ рег. № 4538/25.06.2021 г., том. 3,
Акт № 1/2021 г. на Нотариус № 269 по регистъра на Нотариалната камара, с
район на действие Софийски районен съд, на 25.06.2021 г. били отразени
факти – удостоверяване съдържанието на публикации, качени в страница на
интернет адрес: **********/. Осъществените действия в присъствие на адв.
В. К. Н. включвали влизане от нотариуса в профила с валидна регистрация
във фейсбук и парола, въвеждайки имейл адрес и парола. След това, чрез
използване на опцията „търсене“ в уебсайта на онлайн социалната мрежа
„Фейсбук“, бил осъществен свободен достъп до профил с наименованието
„**********“, посочен като личен блог. Констатирано било, че в дясната част
на страницата в цитирания профил се намирала публикация, за която
молителят желаел да бъде установено, че съществувала към 25.06.2021 г.,
направена на 13.06.2021 г. и отново публикувана на 14.06.2021 г., като било
удостоверено текстовото и графичното съдържание на публикацията в
Приложение № 1 към констативния протокол, а отразено било, че втората
публикация била след края на цитираната първа и съдържанието й можело да
се прочете, след като се избере първата снимка отляво. Било отразено в
констативния протокол, че текстовото и графичното съдържание на
посочената публикация било удостоверено в Приложение № 2 и същата
съществувала към дата 25.06.2021 г. Извлечението от страниците било
разпечатано и приложени като неразделна част от съставения и приет като
писмено доказателство констативен протокол. Видно от съдържанието на
тези публикации, в тях се съдържат изразите: „след като вече бе отвлякъл Д.,
решава да го задържи и се укрива.“ и „Очевидно не го е грижа за никой друг –
многократно насилие над жени, кражби и подли манипулации, палежи на
коли на бивши приятелки…Не показва привързаност към децата ни.“. От
представения и приет като писмено доказателство Констативен протокол, Акт
№ 175, том. I, рег. № 2558/2021 г. на Нотариус № 078 по регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Хасково, на
04.11.2021 г. били отразени факти, а именно съдържание на публикации,
качени в страница на интернет адреси: **********.12и **********/и
споделени в профил на **********, идентични на описаните в предходно
цитирания констативен протокол и съществуващи към дата 04.11.2021 г.
Установено в хода на съдебното следствие било, че с оглед изминалия
период от време и промяната във възрастта на детето, наименованието на
създадената група било променено на „**********“.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, издадена от
Районен съд – Варна на 21.10.2021 г. частният тъжител и граждански ищец
5

АТ. Н. М. е осъждан, както следва: С определение, с което е одобрение
споразумение на 13.03.2003г по НОХД 1753/2002 по описа на Окръжен съд
Варна, в сила от 13.03.2003 г., за деяние извършено на 29.04.2000 г. в гр.
Варна, на основание чл. 343, ал.2, предл.1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ и чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 9 месеца, чието изтърпяване е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, с
изпитателен срок от 3 години, а на основание чл.343г, вр. чл.37, т.7 от НК му е
наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
година, като е зачетено времето, през което същият е бил лишен право по
административен ред от 29.04.2000 г.; с влязла в сила на 29.11.2005г. присъда
по НОХД № 2948/2005 г. на Районен съд - Плевен, на основание чл. 339, ал.1,
вр. чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“, вр. чл. 42а, ал.2, т.1, 2, 3 и 5, вр. ал.4, вр. ал.1 от НК
му е наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 3 години;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 3
години; включване в квалификационни курсове и програми за обществено
въздействие за срок от 3 години; 300 часа безвъзмезден труд в полза на
обществото за срок от 3 години; като на основание чл. 59, ал.1 от НК е било
зачетено предварителното му задържане, считано от 23.07.2005 г.; с влязла в
сила на 24.11.2006 г. присъда по НОХД № 471/2006 г. на Софийски районен
съд, потвърдена от Софийски градски съд, на основание чл.206, ал. 6, т. 1 вр.
чл.206, ал. 1 пр. 1 вр. чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК му е наложено наказание
„Пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 3 /три/ години; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 /една/ година; безвъзмезден труд в полза
на обществото в размер на 100 часа за срок от една календарна година, а с
определение на РС-София от 18.12.2007 г. по ЧНД № 14180/2007 г. от
03.01.2008 г. е извършено групиране на наказанието „Пробация“ с това по
НОХД № 2948/05 г. по описа на РС-Плевен, като с определение на ВОС от
15.05.2008 г. по ЧНД № 657/2008 г. е постановено условно предсрочно
освобождаване от остатъка 10 месеца и 8 дни от мерките по чл. 42а ал. 2 т. 1,
2 от НК и 148 часа „безвъзмезден труд“, определено по ЧНД № 14180/2007 г.
на PC – София. По –нататък, с влязла в сила на 26.03.2018 г. присъда по
НОХД № 8266/2015 г. по описа на Софийски районен съд, потвърдена с
Решение № 2397 от 26.03.2018 г. ВНОХД 5763/2017 г. по описа на СГС,
частният тъжител е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.144, ал.3, вр. ал.1 от Наказателния кодекс, за това, че около 18.30 часа на
17.04.2014 г. в гр.София в заведение „Ла Капанина“, намиращо се на площад
„Народно събрание“ № 9, се заканил на Л. Д. Д. с убийство /с думите „ще те
взривя“, „ще ти запаля дома“/ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание
чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение на
основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три години и с влязла
6

в сила на 10.01.2020 г. Присъда № 162097/03.07.2017г. по НОХД № 94/2015г.
по описа на РС-София, отменена с нова присъда № 143/03.06.2019г. по
ВНОXД № 737/2019 г. на Софийски градски съд, изменена частично с
Решение № 213/10.01.2020г. по КНД№ 859/2019г. на ВКС, е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.117, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това,
че на 13.06.2014г., около 11:00 часа, в гр. София, в пицария „Уго“, находяща
се на пл. „Славейков“, ул. „Хан Крум“ № 2, е подбуждал Д. А. Н. да убие Л. Д.
Д., поради което и на основание чл.117, ал.2, вр. ал.1, вp. чл.54, ал.1 от НК му
е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години при
първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието.
Установено, от изисканите от органите на МВР и Прокуратурата на
Република България справки е водено срещу частния тъжител Досъдебно
производство № 226ЗМК-557/2020г. по описа на 02 РУ- СДВР, пр.пр. №ДН
50438/2019г. по описа на Софийска районна прокуратура за престъпление по
чл. 144, ал. 3, вр. ал.1 от НК за това че на 06.10.2019г. в гр. София, ж.к.
Банишора, ул. „Габър“ № 22 се заканил с престъпление против личността на
Н. Е. П. и на нейни близки – с убийство и това заканване би могло да възбуди
основателен страх у нея за осъществяването му. С Постановление за спиране
на НП от 24.03.2021 г. досъдебното производство е било спряно на основание
чл. 244, ал.1, т.3 и чл. 199 от НПК.
Установено в хода на съдебното следствие е, че частният тъжител АТ.
Н. М. е лице, обявено за ОДИ и за международно издирване с Европейска
заповед за арест от 17.07.2020 година по повод влязла в сила Присъда по
НОХД № 94/2015 г. по описа на СРС н.о. 102 с-в, с която му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим. Издадената ЕЗА е била изпратена
на Д „МОС“-НСП-МВР и А.М. е обявен на международно издирване с
шенгенски идентификатор BG0000004319922000001. По отношение на същия
е изготвено и изпратено до ВКП, отдел „Съдебен“, направление ИНДПМ
предложение за обявяването му на международно издирване по линията на
МОКП „Интерпол“, с цел задържане и екстрадиция.
Съобразно предоставената, в допуснатата и приета като писмено
доказателство Справка, рег. № 513000-62201 от 26.10.2021 г. на Столична
дирекция на вътрешните работи, информация за лицето относно образувани
досъдебни производства или полицейски преписки в автоматизираните
информационни фондове на МВР са налице данни: за наложена забрана за
напускане пределите на Р.България от дата: 28.01.2020г. на основание чл.75
т.3 ЗБДС и е обявен за общодържавно издирване от дата: 10.02.2020г., във
връзка с цитираната присъда по НОХД 94/15г. на СРС, отменена с Присъда на
СГС, частично изменена с решение на ВКС; 8 броя заявителски материали: за
деяние по чл.343, ал.1, б.“б“, ал.2, б. “а“ от НК за причинена телесна повреда
по непредпазливост при управление на МПС; за деяние по чл.343в от НК-
управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право
да управлява МПС; за деяние по чл.206 от НК; за деяние по чл.339 от НК; за
7

деяние по чл.144, ал.3 от НК; за деяние по чл.296 ал.1 от НК; за деяние по
чл.198 от НК- грабеж; за деяние по чл.117, ал.2 от НК - подбудителство към
убийство, регистрирани са три броя наказателни производства включващи
част от вече описаните наказателни дела; 6 броя полицейски регистрации: peг.
№ 48738 от 01.01.1997г. за хулиганство; peг. № 47239 от 08.09.2005 г. по
чл.339 от НК; peг. № 26502 от 27.06.2014 г. по чл. 269, ал. 1 от НК; във връзка
със заявителски материал по чл.198 от НК – грабеж; peг.№ 26504 от
27.06.2014 г. по чл. 117,ал.2 от НК НК- подбудителство към убийство; peг.№
26503 от 27.06.2014 г. по чл. 144, ал.1 от НК - закана с убийство и peг. №
16719 от 16.12.2014 г. по чл.296 ал.1 НК. Образувана била и пр. преписка №
13319/2021 по описа на СГП по постъпила в СРП жалба на Н.Х. П., по която
след извършена предварителна проверка, с оглед данни за престъпление по
чл. 142 от НК, с Постановление от 06.10.2021 г. на прокурор при СГП,
прието като писмено доказателство, е отказано образуването на досъдебно
производство за престъпление от общ характер.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените в хода на
съдебното следствие разпити на подсъдимата и на свидетелите, допуснати до
разпит в това им качество.
На първо място, следва да се има предвид, че обяснения по делото са
дадени от подсъдимата Н.Х. П., като съдът приема за достоверни същите в
частта им относно обстоятелствата, свързани с личните отношения между
страните по делото в началото след запознанството им и обстоятелствата, при
които то е станало, за съвместното им съжителство, прекъсването във
времето след раждането на първото дете – Д. А.М. и развитието им във
времето в негативна насока след раждане на второто дете – М. А.М. и за
факта на настъпване на окончателната им раздяла. Така също за развитието на
отношенията им помежду им и във връзка с упражняване на родителските
права. В този смисъл, следва да се има предвид, както неведнъж е изтъквано,
че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото
съставляват и гласно доказателство, като следва да се обсъждат и ценят с
оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал.
Нещо повече, принципите в наказателното правораздаване изискват
обясненията на подсъдимия по делото да бъдат приемани за истинни, докато
по несъмнен начин не бъдат опровергани и оборени от други доказателствени
източници, безусловно кредитирани от своя страна с доверие в процеса на
анализа на тяхната достоверност. Поради тези съображения, настоящият
съдебен състав възприема обясненията на подсъдимата Н.Х. П. в посочената
част, като безпротиворечиви на приобщените по делото писмени
доказателства, документиращи определени процесуални действия предприети
от нея в опит да потърси съдебна намеса и защита по реда и на основание
ЗЗДН и за уреждане на въпроса с упражняване на родителски права и
8

решаване на въпроси по чл. 127 от Семейния кодекс и по Закона за
българските лични документи, както и за наказателноправна защита за деяние
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК с подаване на жалба до Софийска районна
прокуратура, довело до образуване на ДП № 226 ЗМК – 557/2020 г. по описа
на 02РУ – СДВР, спряно впрочем с Постановление на прокурор от СРП от
24.03.2021 г. поради това, че не е установено местонахождението на АТ. Н.
М. на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК и еднопосочни с показанията на част
от разпитаните по делото свидетели, които съдът възприема за истинни поне
в една съществена част - тези на свид. ОРЛ. ЕМ. Ф. и С. Р. Н.. Посочените
свидетели имат възприятия за факта на процесните публикации в социалните
мрежи, а така също в различен аспект за факти и обстоятелства, свързано с
личността на тъжителя и за отношенията му с подсъдимата. В тази връзка,
следва да се отбележи, че в цялост показанията на тези свидетели са
вътрешно безпротиворечиви и еднопосочни по отношение на този кръг факти,
както и отчасти за съдържанието и начина на водене на комуникация със
страните по делото – както с тъжителя АТ. Н. М., така и с подсъдимата Н. Х.
П. и за факта на незнание от страна на тези свидетели къде е
местонахождението на тъжителя и на детето Д.. Тези гласни доказателства са
основен източник на информация и за начина, по който тъжителят е възприел
процесните публикации в социалната мрежа и за начина, по който те му
въздействат и как е реагирал, узнавайки за тях. В останалата част показанията
на свидетелите ОРЛ. ЕМ. Ф. и С. Р. Н. също по никакъв начин не се
дискредитирани откъм достоверност, съвсем отделен е въпросът доколко се
отнасят за факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по
делото. Несъмнено обаче са от значение за очертаване на цялостната картина
по случая, и по – малката такава, свързана с отношенията между страните по
делото. Липсва съществено вътрешно противоречие, що се отнася до фактите,
включени в премета на изследване о по отношение на останалите гласни
доказателства, на които съдът дава вяра, а именно тези, съдържащи се в
показанията на свид. Р. Н. Ш., кредитирани от съда изцяло с доверие като
съответстващи на обективната истина и пресъздаващи както лични
впечатления на свидетеля, така и негови наблюдения на средства за
комуникация за такава осъществена от страните по делото. Действително,
налице са индиции за възможна предубеденост и липса на безпристрастност у
свид. Р.Ш. с оглед заявените близки лични отношения със страна в процеса, а
именно подсъдимата Н. П., с която е във фактическо съжителство, но същият
след като се е съгласил да даде показания и са му разяснени правата и
задълженията в качеството на свидетел, е получил разяснения и за
отговорността по чл. 290, ал. 1 НК и е обещал да говори истината.
Показанията му, освен преки възприятия, пресъздават и опосредени такива,
но решаващо за преценката на съда относно тяхната достоверност, е
наличието на последователност, вътрешна безпротиворечивост и
еднопосочност с останалите писмени и отчасти гласни доказателствени
източници, кредитирани с доверие. Затова, съдът ги възприема в частта
9

относно начина и съдържанието на водената комуникация с технически
средства между страните по делото, а така също и между самия свидетел Р.Ш.
и тъжителя А.М.. Нещо повече, показанията на този свидетел съдържат
изложение и за неизгодни за подсъдимата факти, като потвърждение на
обстоятелствата за наличие на регистрация и на двамата в социалната мрежа
Facebook за идентичността на профила на подсъдимата с този, посочен от
тъжителя и ползван от подсъдимата, както и за вписания телефонен номер,
също ползван в действителност от нея, дори за факта на споделяне от този
профил на процесните публикации, направени в страницата /личен блог/
„**********“, макар и то е да останало видимо само за лицата, приети за
приятели на подсъдимата в социалната мрежа. По аналогичен начин относно
подхода на съда в преценка достоверността на доказателствата по делото и в
частност на гласните стои въпросът с показанията на свидетеля Ант. Ив. Ив.,
които също се кредитират с доверие и относно начина на възникване и
развитие на личните отношения с подсъдимата, а така също правдиви са
показанията на този свидетел и за възприетите от нея лично и опосредено и
отделни събития и нюанси в отношенията на подсъдимата с тъжителя при и
по повод упражняване на родителските права, както и най – вече за
пресъздаване на съдържанието на статии в информационни и развлекателни
статии относно личността, прозвището и поведение на тъжителя и
запознаване на подсъдимата с тях по начин, по който написаното да бъде
разбрано от нея. В този ред на мисли, следва да бъде изтъкнато, че липсват
преки данни, сочещи на индиция за възможна заинтерисованост на този
свидетел или предубеденост от изхода на делото, макар да е била в близки
отношения със страна по делото – подсъдимата и да е помагала в отделни
етапи от живота . Близостта на тези отношения не следва да бъде
коментирана по друг начин, освен за целите на настоящото произнасяне и в
частност интерпретиране на доказателствените източници откъм
достоверност. Впрочем, изложеното от свидетелите не съдържа значителни
противоречия що се касае до фактите, включени в предмета на изследване, а
отделните нюанси в показанията се отнася до различни аспекти от личните
отношения на делото, обусловени от специфичната роля на всеки от
свидетелите в тези отношения, пречупени през призмата на техните такива
отношения създадени с някоя или и с двете страни по делото. За правната
оценка на вески от фактите, установени по делото, съдът ще изложи, при
необходимост, съображения по – долу при отразяване на формираните правни
изводи. Тези нюанси в показанията на част от изброените свидетели, освен с
личните отношения, са обясними и с изминалия период от време и тяхното
влияние върху оценката на съда бе преодоляно, чрез анализ и преценка на
логическата им обоснованост във възприетата за достоверна част са годна
доказателствена основа, върху която да бъдат точно и коректно очертани
фактите в тяхната цялост, откъм хронология и съдържание. За юридическата
интерпретация на същите от гледна точка хронологията на развитие на
събитията и процесуалните аспекти относно пределите на изследване,
10

формирани с подадената частна тъжба, съдът ще вземе отношение по - долу.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние,
единственият законосъобразен извод, до който би могло да се достигне в
случая по повдигнатото частно обвинение е този, че подсъдимата Н.Х. П. в
посочения в частната тъжба период не е осъществила деяние, което да бъде
субсумирано под състава на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2,
вр.чл.147, ал.1 от Наказателния кодекс, за което е привлечена към
наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъплението клевета в основния
състав по чл. 147, ал. 1 от НК, респ. за да бъде довършено изпълнителното
деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от дееца такива
действия или да бъдат изречени такива думи, с които да бъде разгласено
позорно обстоятелство за другиго или с тях на другиго да се припише
престъпление. Необходимо е това поведение да е довело до засягане на честта
и достойнството на пострадалия, явяващи се ценностите, обект на защита с
разпоредбата, по която подсъдимият е привлечен към наказателна
отговорност, в което се изразява и съставомерният резултат, респ. деянието се
квалифицира като попадащо в категорията резултатни престъпления. На
следващо място, за разлика от обидата, за извършване на клеветата не е
необходимо каквото и да е присъствие на пострадалия на изявленията, с които
в случая са разгласени позорните обстоятелства, разпространени според
твърденията в социалната мрежа Фейсбук. Това е така, понеже по принцип
адресат на клеветническите действия не е самият пострадал, а трето лице, в
случая широк, неограничен кръг от лица. С узнаване на позорните неверни
факти от тези лица, престъплението следва да счита за довършено, а
престъпният резултат – настъпил, независимо дали тези лица са повярвали
или не на изнесените твърдения. Изискването обаче е тези твърдения за
засягащите пострадалия позорящи факти да са неверни, тъй като в случай, че
разгласените факти отговарят на действителното положение, деянието остава
съставомерно, но няма да е налице едно от петте основни свойства на
престъплението по чл. 9 НК – наказуемостта, какъвто е подходът на
законодателя с въвеждане на разпоредбата на чл. 147, ал. 2 НК.
В конкретната хипотеза, писмените и гласните доказателствени
средства, анализирани откъм съдържание поотделно и в съвкупност
действително сочат на извод, че в посочения в частната тъжба период -
13.06.2021 г. – 14.06.2021 г. в социалната мрежа „Фейсбук“ в личен профил,
до който можело да бъде осъществен свободен достъп с наименованието
„**********“, посочен като личен блог, в дясната част на страницата в
цитирания профил се намирала публикация, направена на 13.06.2021 г. и
отново публикувана на 14.06.2021 г. и в нея се съдържат изразите: „след като
вече бе отвлякъл Д., решава да го задържи и се укрива.“ и „Очевидно не го е
грижа за никой друг – многократно насилие над жени, кражби и подли
11

манипулации, палежи на коли на бивши приятелки…Не показва привързаност
към децата ни.“. Установено е също така, че към 04.11.2021 г. е налично
съдържание на публикации, качени в страница на интернет адреси:
**********.12и **********/и споделени в профил на **********, идентични
на описаните в предходно цитирания констативен протокол. Факт, по
отношение на който не се възразява от страна на защитата и от страна на
подсъдимата, като факта на споделяне на публикацията в личния профил се
потвърждава и от свидетеля Р.Ш.. Деянието, за което на подсъдимата е
повдигнато, с подадената тъжба, обвинение е доказано по отношение на
изразите, с които се твърди, че е осъществено и е установено откъм
съдържание. Възразява се от страба на защитата по отношение на тяхното
авторство и разпространяване с публикуването им в лична страница /личен
блог/ с наименованието „**********“ в социалната мрежа Фейбук. От друга
страна, фактът на последващото споделяне в личния профил на подсъдимата
интернет адреси: **********.12 с име на потребителя ********** е
ирелевантен, доколкото за него липсва повдигнато съответно обвинение,
което да налага анализ дали със споделянето на публикация в личния профил
на дадено лице в социалната мрежа с авторство друго лице, се консумира
престъпния състав по чл. 147, ал. 1 от НК и осъществява в първата
предвидена форма на изпълнителното деяние - разпространяването им,
доколкото същите все пак са могли да бъдат доведени до знанието на
неограничен кръг лица, потребители на социалната мрежа, всяко едно от
които явяващо се потенциален адресат. Оставайки в пределите на изследване
по делото, формирани с частното обвинение следва да се отбележи, че липсва
спор, че подсъдимата разполага с администраторски права по отношение на
създадения в социалната мрежа „Фейсбук“ личен профил, до който можело да
бъде осъществен свободен достъп с наименованието „**********“, ясна е и
целта на създаване на личния профил, оттам и мотива на подсъдимата, но
липсата на възможност от нейна страна да свободно да комуникира писмено
и говоримо на български език прави действително дискусионен въпросът с
авторството. Преди да бъде даден отговор на този въпрос – свързан с
авторството обаче, е нужно да се отговори на предшестващия, а имено дали е
осъществено деяние, което да е общественоопасно и противоправно, тоест
съставомерно. Тази дейност на съда изисква анализ на конкретните изрази. В
поредността, в която са инкриминирани с акта на повдигнатото обвинение,
макар и логически в процесната публикация, изразът: „…Не показва
привързаност към децата ни.“ да следва останалите е необходимо да бъде
преценен, при това извън контекста, в който е употребен дали е позорящ и
дали обосновава отрицателни изводи за пострадалия. Тоест, дали
разгласяването на тези факти е довело до засягане на честта и достойнството
на пострадалия, явяващи се ценностите, обект на защита с разпоредбата, по
която подсъдимата е привлечена към наказателна отговорност. Подлежи на
преценка, макар и да не е задължително за съставомерност на деянието, дали
разгласените позорящи обстоятелства са довели до промяна на обществената
12

оценка за пострадалия в негативен план. Тук ключово значение има
употребеният от законодателя израз „обстоятелство“ в смисъла на факт,
реализиран в обективната действителност. В тази връзка, следва да се има
предвид, както вече бе разяснено, че в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от
Наказателния кодекс е регламентиран основният състав на престъплението
„клевета”, което, както и престъплението „обида”, съставлява противоправно
посегателство върху духовните ценности на личността – честта и
достойнството. Изпълнителното деяние на това престъпление има две
възможни форми, като първата от тях е разгласяване на позорно
обстоятелство за другиго. Или казано по друг начин, средство на клеветата е
не както при обидата оценка – отрицателна, пренебрежителна и дори
презрителна за личността на пострадалия, а факт. Факт, който следва да бъде
позорен – да обосновава отрицателен извод за пострадалия, който да засяга
неговия авторитет, обществената оценка. В случая е разгласен обаче, не
конкретен факт, а оценка на автора на този израз за поведението и личността
на пострадалия. На това място е уместно да се посочи, че привързаността,
употребена в смисъла на отдаденост, преданост всецяло, загриженост и
вярност е качество, което се обективира и демонстрира с определено
поведение, изразяващо се в действия и постъпки, които именно била могли да
се характеризират като факти от обективната действителност и могат да бъдат
позорящи или не, но оценката за демонстрираното поведение или липсата на
такова от дадено лице, не би могло да бъде подлагано на оценка дали е
позоряща или не, тъй като не е факт. Такава оценка, насочена вече към
личността на пострадалия би могла да се анализира през призмата на състава
на престъпление по чл. 146 от НК, но и такова обвинение липсва надлежно
повдигнато, а по предявеното за деяние по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.2,
вр.чл.147, ал.1 от Наказателния кодекс, единственият законосъобразен извод
е за невинност на подсъдимата в тази част, поради несъставомерност на
деянието, без да се налага дори да бъде обсъждан въпроса дали тя в
действителност е негов автор. По аналогичен начин стои въпросът и по
отношение на израза „Очевидно не го е грижа за никой друг…“ отново
изваден от контекста на последващо употребените изразни средства и
допълнителни аргументи в тази насока не се налага, нито да се повтарят вече
изложените.
Другата форма на изпълнителното деяние на престъплението клевета е
приписване другиму престъпление, което всъщност само по себе си
представлява особен случай на разгласяване на позорно обстоятелство,
изрично отразено от законодателя, за да се избегне спора съставлява ли
участието в извършване на престъпление позорно обстоятелство. В случая, с
отправяне на израза „след като вече бе отвлякъл Д., решава да го задържи“
деецът очевидно създава внушение за извършване на противоправно деяние,
което се отличава с достатъчно висока степен на обществена опасност, за да
бъде криминализирано с текста на чл. 142 от Наказателния кодекс. Нещо
повече, за такова престъпление е образувана по жалба до прокуратурата,
13

заведена първоначално пред Софийска районна прокуратура, преписка №
13319/2021 г. на Софийска градска прокуратура, а приемайки, че съставът на
престъпление по този текст включва като обективен признак, принудителното
преместване на пострадалия без негово съгласие, а в случая липсвала
принуда, упражнена спрямо малолетното дете от неговия баща, било отказано
образуването на досъдебно производство. Акцентирано в постановлението на
прокурора е и върху интелектуалния момент и липсата на доказателства за
наличие на умисъл у бащата АТ. Н. М. при извършване на деяние при
напускане на пределите на страната или промяна на местоживеенето на
детето, но за целите на настоящото производство липсва каквото и да е
основание да се приеме съставомерност по чл. 147, ал. 1, предл 2 от НК и на
поведението на дееца с разпространяване на тези изрази, тъй като е факт, че
след отказа на бащата АТ. Н. М. да върне детето Д. А.М. на майката Н.Х. П.,
която не е лишена от родителски права, нито пък упражняването им е
предоставено на бащата, то последният е привел детето на неизвестно, както
за самата майка, така впрочем, според твърденията в показанията им, и на
свидетели по делото в близки отношения с тъжителя, а очевидно и на
държавни органи, ангажирани с установяване на местонахождението и на
самия тъжител предвид необходимостта от привеждане в изпълнение на
наказание „лишаване от свобода“. Такова му е наложено му с влязла в сила
присъда, без значение данните за иницииране на извънреден способ за
проверка на влезлия в сила съдебен акт с производство по възобновяване на
наказателното дело. Впрочем неизвестен остана този момент /свързан с
местонахождението на детето/ и за настоящия съдебен състав, а това е най –
яркият възможен признак, че майката на детето в лицето на подсъдимата Н.Х.
П. е лишена по всякакъв начин от възможността да осъществява не само
пълноценен, но и какъвто и да е личен контакт с малолетното дете за
продължителен период – повече от 2 години, а с факта на подаване на жалбата
до прокуратурата и със споделяне процесната публикация може да се изведе и
последващия извод, че това е станало без нейното съгласие. То в случая е
станало и в разрез с изменените с Определение № 112178/05.06.2020 г. на
Софийски районен съд привременни мерки относно детето Д. А.М., а
правният статут на бащата и поведението му на провеждане в неизвестност на
неговото собствено и това на детето местонахождение е дало основание за
обявяването за издирване с телеграма № 12571/08.06.2020 г. детето Д. М., а с
телеграма № 3682/10.02.2020 г. – и бащата А.М.. И., с подаване на сигнала до
Софийска районна прокуратура, подсъдимата Н.Х. П. не е имала за цел да
извърши престъплението набедяване, нито и още по – малко, със споделяне
на публикацията, съдържаща инкриминирания израз, в личния си профил в
социалната мрежа Фейсбук, без значение дали е неин автор или не, е имала за
цел приписване на престъпление. Единствената цел е добиване на
информация от източници, различни от правоприлагащите и
правоохранителните органи, за местонахождението на нейното дете,
неизвестно и към момента. Поради това, категоричната преценка на съда е, че
14

липсва деяние, което да осъществява престъплението „клевета“ в тази форма
на изпълнителното деяние – приписване на престъпление.
На следващо място, при анализа на съдържанието на останалата група
изрази, за които подсъдимата е привлечена към наказателна отговорност, а
именно :… – многократно насилие над жени, кражби и подли манипулации,
палежи на коли на бивши приятелки“ е необходимо да бъде отчетено отново,
че за разлика от обидата, за извършване на клеветата не е необходимо каквото
и да е присъствие на пострадалия на изявленията, с които в случая са
разгласени позорните обстоятелства. Това е така, с оглед вече изложеното, че
по принцип адресат на клеветническите действия не е самият пострадал, а
трето лице, в случая широк, неограничен кръг от лица. С узнаване на
позорните неверни факти от тези лица, престъплението следва да счита за
довършено, а престъпният резултат – настъпил, независимо дали тези лица са
повярвали или не на изнесените твърдения. Изискването обаче е тези
твърдения за засягащите пострадалия позорящи факти да са неверни, както
вече бе разяснено и по - горе.
От анализа на престъпния състав, направен и на това място, в контекста
на установените фактически положения може да се направи категоричен
извод, че макар манипулациите, без значение подли или не толкова, да са в
основата на редица престъпления, то самата манипулация не осъществява
състав на престъпление, изхождайки от етимологията на израза и неговото
значение, а в чести случаи се използва дори в науката и техниката. Употребен
заедно с израза „подли“ обаче, навежда, че авторът на този израз визира
определено поведение, което не намира опора най – малко в морала, а в
честни случаи, и в закона. По същия, доколкото само по себе си не съставлява
престъпление, но често стои в основата на престъпни посегателства, при това
от ней – тежките и в същото време по различен начин стои въпросът с израза
„насилие“, който за разлика от „манипулация“ в никаква хипотеза не може да
бъде употребен в положителен смисъл. Дори когато се употребява физическа
сила за постигане на правомерна цел, подходящият израз да се опише това
действие е различен от насилие. А в комбинация с „многократно“ и „над
жени“ се създава впечатление за системност в посегателства над лица от
женски пол, по дефиниция особено уязвими в представите на обществото от
подобен род посегателства. Няма спор обаче, че изразите „кражби“ и
„палежи на коли на бивши приятелки“ без съмнение разкриват твърдения за
факти, с които се приписва престъпление. От това описание, първият
поставен въпрос за разрешаване от настоящия съдебен състав, при преценка
наличието на предпоставките за ангажиране наказателната отговорност на
подсъдимата по повдигнатото й обвинение в тази част, се явява този за
наличието на деяние. Професионализмът изисква от съда при даване отговор
на този въпрос да се изследва дали разпространените твърдения от тази група
се отнасят въобще до факти, след като за тяхното съдържание, както бе
отбелязано вече в настоящото изложение, няма съмнение. Т.е. до
обстоятелства и то такива, които по визираните по – горе критерии да се
15

определят като позорящи за тъжителя, а след това да се прецени дали същите
са верни, като съответни на обективното им проявление в действителността
или не, доколкото такава проверка е допустима и възможна само по
отношение на факти. Макар категорично да е изключено престъпление
клевета да е осъществено чрез приписване на престъпление на пострадалия, за
част от изразите от тази група, съответно посочени по – горе, то за пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че установените такива все пак са
позорящи, тъй като всеки от тях сочи на нередност в поведението. Но те пък
не са неверни. По делото конкретно се доказа, че по отношение на тъжителя е
била ангажирана отговорността с налагане на мерки по ЗЗДН, а от справката
за съдимост по категоричен начин става ясно, че твърденията са за позорящи,
но верни факти, тъй като тъжителят е лице, осъждано за престъпления, освен
по чл. 343, ал.2, предл.1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ и чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК, което е непредпазливо такова, но и за умишлени престъпления по чл. 339,
ал.1 от Наказателния кодекс, по чл.206, ал. 6, т. 1 вр. чл.206, ал. 1 пр. 1 от НК;
по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от Наказателния кодекс, за това, че около 18.30 часа
на 17.04.2014 г. в гр.София в заведение „Ла Капанина“, намиращо се на
площад „Народно събрание“ № 9, се заканил на Л. Д. Д. с убийство /с думите
„ще те взривя“, „ще ти запаля дома“/ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му и по чл.117, ал.2, вр. ал.1 от НК - за
това, че на 13.06.2014г., около 11:00 часа, в гр. София, в пицария „Уго“,
находяща се на пл. „Славейков“, ул. „Хан Крум“ № 2, е подбуждал Д. А. Н. да
убие Л. Д. Д.. Без да се подлага всеки от съставите на престъпления на
самостоятелен и подробен анализ, то ясно е, че както кражбата,
престъплението „обсебване“, също е такова против собствеността и включва
своителни действия по отношение на чужда /дори само в една част/ движима
вещ и често в очите на хората без юридическо образование приликите с
кражбата са повече отколкото разликите или разлики въобще не се прокарват.
Ясно е също така, че това деяние, както и и деянието по чл. 117, ал. 2, вр. ал. 1
НК разкриват белезите на определено манипулативно поведение от страна на
дееца, а престъпният състав по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК пък, разкрива
негативно психологическо въздействие по отношение на пострадалото лице,
което е ярък пример на насилие, макар и не в смисъла на физическо
посегателство. Отделно, самите закани са за взривяване и палеж. Или, липсва
основание за постановяване на осъдителна присъда и на това самостоятелно
основание, поради което и на основание чл. 304 от НПК подсъдимата бе
оправдана по повдигнатото частно обвинение за престъпление по чл. 148, ал.
2, вр. ал.1, т. 2 и т. 3, вр. чл.147, ал.1 от Наказателния кодекс, като
безпредметно е обсъждането наличието или на квалифициращите признаци
при достигнатия извод за несъставомерност, респ. за ненаказуемост по
основния текст на чл. 147 от НПК. Липсва основание за обсъждане и на
авторството при все подчертаната тясна връзка именно на подсъдимата с
процесните публикации, но макар и законът да не допуска поставяне под
съмнение невинността на привлеченото към наказателна отговорност лице, то
16

за пълнота на изложението следва да се отбележи, че споделянето на
процесните публикации от подсъдимата е станало, след като същата е била
запозната и с журналистически материали, публикувани в електронни
издания, които е безпредметно да бъдат пресъздавани, но в тях се съдържат
изобилни факти и предположения за факти, навеждащи към твърденията,
разпространени в социалната мрежа по адрес на лицето, за когото се отнасят
разработките в медиите, а именно А.М., известен с прозвището си „Ш.“.
Последното би направило лицето разпространило тези твърдения, не техен
източник, а средство за разпространение, поради което и на това основание
липсва предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност за тях.
Като законова последица от този извод, предявеният от АТ. Н. М. от
град Варна против Н.Х. П. граждански иск с правна квалификация чл. 45 от
ЗЗД за сумата в размер на 6 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени от описаното в тъжбата деяние, квалифицирано по чл. 148, ал.2,
вр. ал.1, т.2, вр.чл.147, ал.1 от Наказателния кодекс, неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2021 г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен, бе изцяло отхвърлен,
именно поради липсата на първия елемент от фактическия състав на
цитираната норма – деяние, което да е противоправно, относимо за всяка от
процесните публикации.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Председател:/п/ не се чете

Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.

17

Номер на акта:	18
Дата:	17 декември 2021 г.
Съдия:	Пламен Стоянов Георгиев

Дело:	20215640200839
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	16 юли 2021 г.

Присъда по дело №839/2021 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите