Р Е Ш Е
Н И Е
№ 269
град Велико Търново, 13.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 440/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) вр. с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.
Образувано е по жалба от Р.В.Д.,*** и 3 срещу Решение №
366005-7/10.12.2019 г. на директора на ОДМВР – В. Търново, с което е отказано
заличаването на личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните
фондове на МВР във връзка с извършени от него престъпления през 1993 г. и 1995
г. В жалбата са развити
съображения, че Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. е приета много след като
по наказателните производства, във връзка с които се обработват данните на
лицето, е изтекла всякаква абсолютна давност, а същата не е нормативен
документ, поради което е незаконосъобразно позоваването на текстове от нея. Счита,
че е следвало много преди 2014 г. и приемането на инструкцията МВР да заличи
данните и да прекрати обработването и съхранението им. Твърди се, че
обработването на личните му данни е в противоречие с разпоредбите на Регламент (ЕС)
2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и
относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. Иска
обжалваното решение да бъде отменено и административният орган да бъде задължен
да заличи/изтрие личните му данни, обработвани във връзка с водените спрямо
жалбоподателя наказателни производства.
Ответникът
по жалбата, директорът на
Областна дирекция на МВР гр. Велико Търново, чрез проц. представител оспорва
жалбата по съображения, изложени в писмена защита. Претендира
присъждане на ***ско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е подал
заявление с вх. № 366005-5/30.09.2019 г., с което е поискал да бъдат заличени
личните му данни, обработвани в масивите на МВР във връзка с извършвани проверки
за деяния през 1993 г., 1995 г. и 1997 г. Извършена е проверка, при която е
установено, че в автоматизираните информационни масиви на МВР са обработвани
лични данни на Р.Д. като „обвиняем“ във връзка с извършени престъпления през
1993 г. и 1995 г., както следва: за извършено деяние през 1993 г. е било водено
НОХД № 179/1995 г. по описа на РС – Горна Оряховица, а за извършено деяние през
1995 г. е било водено НОХД № 527/1996 г. по описа на РС – Горна Оряховица. НОХД
№ 179/1995 г. е приключило с осъдителна присъда от 09.10.1996 г., влязла в сила
на 25.03.1997 г., с която Д. е признат за виновен за извършено престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 вр. чл. 194, ал. 1, чл. 54, чл. 60, чл. 63, ал. 1, т.
3 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4
месеца, отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 1 г. и 6 м. НОХД № 527/1996
г. е приключило с осъдителна присъда от 30.05.1997 г., влязла в сила на 16.06.1997
г., с която Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 150 вр.
чл. 36 и чл. 54 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от една година. С определение № 97/29.06.2007 г. по ЧНД № 1305/2006 г.
по описа на РС – Горна Оряховица Р.Д. е реабилитиран по посочените дела, както
и по НОХД № 378/1997 г., имащо за предмет извършено престъпление през 1996 г.,
което не е предмет на подаденото заявление.
Въз основа на събраните доказателства и изготвените
справки директорът на ОДМВР гр. В. Търново е издал процесното решение №
366005-7/10.12.2019 г., с което е приел, че не са налице обстоятелствата за
заличаване на данни, обработвани в информационните масиви на МВР, предвидени в
чл. 3 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за
съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи
във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за
престъпления от общ характер, и е отказал да заличи личните данни на Р.Д. обработвани
в информационните фондове на МВР във връзка с извършени от него престъпления
през 1993 г. и 1995 г.
Решението е изпратено с обратна разписка на жалбоподателя
и е получено от него на 01.07.2020 г. Недоволен от постановения отказ, Р.Д. го
е оспорил с жалба, подадена чрез пощенски оператор на 15.07.2020 г.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата
административна преписка.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Оспорването е редовно и
допустимо, като извършено в срок срещу подлежащ на оспорване акт и от лице с
правен интерес.
След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган /доколкото издателят на акта е надлежно оправомощен за това с
т. 1.6 от Заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г. на администратора на личните данни
– министърът на вътрешните работи/, в съответната писмена форма, включваща
мотиви и следващ се от тях диспозитив. Не се констатират допуснати съществени
процесуални нарушения.
Изхождайки от изложените мотиви и на
база събрания доказателствен материал, съдът намира отказа за материално
законосъобразен. Безспорно по делото е, че се е развило административно
производство по ЗЗЛД, за което са приложими правилата на гл. VІІІ от закона „Правила
за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от
компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването,
разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на
наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност
и тяхното предотвратяване“. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД
правилата на тази глава се прилагат при обработването на лични данни от
компетентни органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването
или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително
предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното
предотвратяване. Нормата на чл. 56, ал. 2 от ЗЗЛД задължава администратора на
лични данни/дава право на субекта на данните да поиска администраторът да
изтрие личните данни, които го засягат, когато обработването нарушава
разпоредбите на чл. 45, чл. 49 или чл. 51 или когато личните данни трябва да
бъдат изтрити с цел спазване на правно задължение на администратора.
Същевременно в разпоредбата на чл. 49
от ЗЗЛД е предвидено, че обработването на лични данни е законосъобразно, когато
е необходимо за упражняване на правомощия от компетентен орган за целите по чл.
42, ал. 1 и е предвидено в правото на Европейския съюз или в нормативен акт, в
който са определени целите на обработването и категориите лични данни, които се
обработват. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР при обработване на лични
данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност,
противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на
наказателното производство, органите на МВР могат да обработват всички
необходими категории лични данни. Въз основа на тази разпоредба е издадена от
министъра на вътрешните работи Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за
определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в
Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно
производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие
на данни за престъпления от общ характер. Неоснователно и в противоречие с чл.
115 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 3 от Закона за
нормативните актове е възражението на жалбоподателя, че въпросната инструкция
не представлявала нормативен акт.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Инструкцията,
в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на
лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на
проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Разпоредбата на
чл. 3 от подзаконовия нормативен акт регламентира изчерпателно хипотезите, при
които личните данни по чл. 2 се заличават. Това са следните хипотези:
постановен отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл. 24,
ал. 1, т. 1 и 8а НПК; не е образувано наказателно производство в случаите на чл.
24, ал. 5 НПК; наказателното производство е прекратено: на основание чл. 24,
ал. 1, т. 1 НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява
престъпление и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК; на
основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК поради това, че обвинението не е доказано и
са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК; на основание чл. 24, ал. 5 НПК; на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК; на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е
приключило административнонаказателно производство; влязла в сила оправдателна
присъда; изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от НК при:
постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24,
ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК;
прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с
изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; наложена е глоба по
административен ред на основание чл. 218б НК и е изтекла една година от датата
на извършване на деянието; освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание (чл. 78а НК); лицето е починало - във всички
останали случаи.
Анализът на доказателствения материал
по делото и посочените правни норми обуславя извода, че личните данни на Р.Д.
са обработвани от органите на МВР във връзка с изпълнение на правомощията им по
предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на
престъпления, доколкото по отношение на лицето са били образувани наказателни
производства за извършени престъпления от общ характер, приключили с осъдителни
присъди. Основанията за заличаване на личните данни са изчерпателно изброени в чл.
3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., като хипотезата, в която се
обработват личните данни на жалбоподателя, не попада в нито една от
предвидените в чл. 3 от Инструкцията хипотези. Жалбоподателят
претендира заличаване на основание настъпила реабилитация. Това основание обаче
не е предвидено никъде в изброените хипотези на чл. 3 от Инструкцията, нито пък
в ЗМВР. Предотвратяването и разкриването на
престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред са определени
от законодателя като ценности, чиято защита обуславя правомерност на
обработването на личните данни на лицата за извършени от тях престъпления, за
които са наказани с влязла в сила присъда и след реабилитирането им – така и Решение
№ 5091 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13212/2019 г., V о., Решение №
15903 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4848/2018 г., V о., Решение № 13098
от 4.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6706/2019 г., V о. и др. Към момента на
подаване на заявлението от жалбоподателя нормите на Инструкцията са действащо
право, поради което административният орган законосъобразно се е позовал на
тях.
Изцяло бланкетно е оплакването на
жалбоподателя за нарушение на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във
връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива
данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. С Регламента са въведени нови правила
относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им
данни, но е предвидено, че тези правила не се прилагат при обработването от
компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването,
разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на
наложените наказания, включително за предотвратяване и предпазване от заплахи
за обществената сигурност - чл. 2, ал. 2, б. "г" от Регламента.
Поради това и администраторът не е длъжен в този случай да доказва необходимостта
от обработването им.
Нещо повече, следва да се подчертае, че правото на общността изрично
предвижда изключение от приложението на правилата за защита на личните данни
при обработването им от компетентните органи за целите на наказателното
преследване и опазването на националната сигурност и обществения ред. Така в §
20 и 27 от преамбюла на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на
Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка
с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на
предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на
престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на
такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, изрично се
предвижда, че директивата не възпрепятства държавите членки да определят
операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за
наказателноправните процедури във връзка с обработването на лични данни от
съдилища и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични данни,
съдържащи се в съдебно решение или документация, свързани с наказателни
производства, както и че за целите на предотвратяването, разследването и
наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да
обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването,
разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни
престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните
действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления.
Предвид гореизложеното настоящата
съдебна инстанция намира, че така подадената жалба следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При този изход на делото на
ответника следва да се присъдят разноски за ***ско възнаграждение. При
определяне на размера му, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като
счете, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лв.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.В.Д.,*** и 3
срещу Решение № 366005-7/10.12.2019 г. на директора на Областна дирекция на
МВР гр. Велико Търново. ОСЪЖДА
Р.В.Д.,*** и 3, ЕГН
**********, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр. Велико Търново, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
разноски по делото. |
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: