гр.С., 23.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI - 5 състав в публичното заседание на осемдесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
при участието на секретаря Антоанета Стефанова, като взе предвид докладваното от съдия Райкинска т.д.№ 185 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.625 ТЗ.
Молителят „М.“ ЕООД твърди в молбата си, че има парично вземане по търговска сделка от ответника „К.М.“ АД – договор за продажба на акции от 05.01.2016 г., сключен между „М.“ EООД и „Р.С.“ ООД, като ответникът поел солидарна отговорност с купувача на акциите „Р.С.“ ООД за заплащане на цената. Никой от длъжниците не заплатил цената, поради което и наличната арбитражна клауза в договора, молителят образувал арбитражно дело, което приключило на 23.12.2016 г. с осъдително решение за 30 000 0000 лева – главница, 3 000 000 неустойка и 9 250 лева - разноски. И след решението молителят не получил плащане. Намира, че ответното дружество не е в състояние да изпълни задължението си и е изпаднало в неплатежоспособност. Твърди, че същото е и свръхзадължено, тъй като имуществото му не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Предвид изложеното моли съда да констатира неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на „К.М.“ ЕООД, която е 23.12.2016 г. и да открие производство по несъстоятелност при условията на чл. 630, ал. 1 ТЗ. Предлага като временен синдик да бъде назначен Я.Н.С..
Ответникът „К.М.“ АД е депозирал отговор, в който признава, че след арбитражното решение е изпаднал в сложно финансово състояние и към момента не разполага с финансови средства, с които да заплати претенцията на ищеца.
„Б.Д.“ ЕАД е присъединен по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ кредитор, който твърди, че има изискуемо парично вземане от ответника по Договор за кредит 1207/23.05.2013 г., допълван и изменян с четиринадесет анекса, последният от които от 13.01.2017 г. Дружеството „К.М.“ АД било съдлъжник на „кредитополучателя „Р.С.“ ООД. Предоставеният на кредитополучателя кредит бил на стойност 16 000 000 лева с краен срок на погасяване 23.05.2018 г. Изложени са твърдения относно уговорените възнаградителна лихва и наказателна лихва при просрочие. Общото задължение по този кредит било 16 149 068.22 лева и изискуемо задължение в размер на 134 528.19 лева. Кредитът бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти, собственост на „К.М.“ АД с нотариален акт № 90, т. ІЭ, рег. № 9187, дело № 565 от 04.06.2013 г. на нотариус Милена Георгиева, както и с особен залог върху дълготрайни активи на ответника, вписан в регистъра на особените залози на 24.11.2016 г.
Банката имала вземане и по Договор за кредит № 1208/23.05.2013 г. с кредитополучател „Р.С.“ ООД и съдлъжник „К.М.“ АД на стойност 1 000 000 лева, с краен срок на погасяване 23.05.2018 г. Изложени са твърдения и относно уговорената възнаградителна и наказателна лихви. Общото задължение по този кредите 253 021.91 лева и изискуемо задължение в размер на 152 430.26 лева. Посочено е, че този кредит също е обезпечен с особен залог върху движими вещи – машини на „К.М.“ АД, вписан в регистъра на особените залози на 07.06.2013 г.
Б.Д.“ ЕАД е посочила още два договора за кредит, по които съдлъжник е „К.М.“ АД – Договор за кредит № 1633/14.07.2015 г. на стойност 5000 000 лева със срок на погасяване 14.07.2017 г. с общ размер на задължението 5 039 927.53 лева и изискуема част от задължението 35 964.41 лева; Договор за кредит-овърдрафт № 1634/14.07.2015 г. в размер на 320 000 лева, с краен срок за погасяване 14.07.2017 г., с общ размер на задължението 324 579.12 лева и изискуема част от задължението 4 332.34 лева.
Банката поддържа, че тъй като ответникът не изпълнява задълженията си по договорите за кредит в качеството му на съдлъжник, той е неплатежоспособен, като е спрял плащанията. Моли съдът да открие производство по несъстоятелност за ответника при условията на чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Ответникът не е изразил становище по молбата на банката.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен договор за продажба на акции от 05.01.2016 г. с продавач „М.“ ЕООД и купувач „Р.С.“ ООД, като по същия са се задължили и няколко солидарни с купувача съдлъжници, между които и „К.М.“ АД. С договора е уговорено прехвърляне собствеността върху 60 000 поименни акции от капитала на „М.“ АД, всяка с номинал 500 лева, чрез джиро на временните удостоверения за тях. Цената на прехвърляните акции е 30 000 000 лева. Уговорено е още, че същата следва да бъде платена в тримесечен срок, а при забава се дължи неустойка в размер на 01% на ден, но не повече от 10% от просрочената сума. В договора се съдържа арбитражна клауза, според която всички спорове, свързани с договора се решават от едноличен арбитър С.П.по Правилника за ускорени процедури на АС при БТПП.
Представени са и две временни удостоверения - № 106/2007 и № 107/2007, издадени от дружеството „М.“ АД, всяко за 30 000 поименни акции с право на глас от капитала на дружеството, с номинал 500 лева всяка акция, с които се удостоверява, че техен притежател е „Б.Е.А.Х.“ ООД, дружество регистирано в САЩ, Невада. С алонж № 13 „М.“ ЕООД е джиросало временните удостоверения на „Р.С.“ООД. При справка в търговския регистър по партидата на „М.“ АД, в приложените към отделните заявления документи се намират списъци на акционерите на дружеството, като в заявленията, депозирани през 2015 г. и 2016 г. не се установява „М.“ ЕООД да е посочено като акционер, въпреки че са представени 100% от акциите.
С решение на едноличен арбитър С.П.от 23.12.2016 г. купувачът по посочения договор „Р.С.“ ООД и съдлъжниците му, сред които и „К.М.“ АД, са осъдени да заплатят на “М.“ ЕООД солидарно 30 000 000 лева – цена на акциите по временни удостоверения - № 106/2007 и № 107/2007, издадени от дружеството „М.“ АД, 3 000 000 лева – неустойка за забава и 9 250 лева разноски в арбитражното производство.Арбитражното решение е връчено на „К.М.“ АД на 23.12.2016 г., при което е влязло в сила.
На 29.12.2016 г. „М.“ ЕООД са връчили покана за доброволно изпълнение задълженията по арбитражното решение от К.М.“ АД.
По делото са представени посочените в молбата на кредитора „Б.ДСК“ АД договори за кредит и анексите към тях, видно от които кредитополучател по всички тях е „Р.С.“ ООД, а няколко други дружества, включително „К.М.“ АД са съдлъжници. Съобразно измененията в крайния срок за връщане на кредитите, този краен срок изтича през 2018 г., а само по един от кредитите – през юли 2017 г.
Събрани са Годишните финансови отчети на ответника за периода 2013 г. – 2016 г.
По делото е изискана и събрана информация относно наличните МПС на ответника, като с писмо с вх. № 26056/27.02.2017 г. от СДВР са удостоверили, че на името на „К.М.“ ЕОД има е регистрирани шест броя ППС, като два от тях са със служебно прекратена регистрация.
С писмо вх. № 25979/27.02.2017 г. от НАП са уведомили съда, че „К.М.“ АД няма публични задължения и върху имуществото му не са наложени обезпечителни мерки.
Събрана е информация и за наличните недвижими имоти от Службата по вписвания, като наличните от тях са установени от вещото лице П. и описани в заключението й.
По делото са изслушани заключения на СФИЕ, изготвени от вещото лице В.П., които не са оспорени от страните. Посредством тях и въз основа на събраните писмени доказателства, се установяват твърдените от молителите вземания срещу ответниците. Следва да бъде посочено, че в настоящото производство размера на вземането на съответния кредитор има значение само за преценка икономическото състояние на длъжника и тъй като не вземането е предмет на делото, без значение е установяването с точност на този размер. Достатъчно е да бъде установено някакво вземане по търговска сделка срещу ответника, за да бъде призната материалноправна легитимация на съответния кредитор да иска откриване производство по несъстоятелност за негов длъжник. Ето защо настоящият състав ще обсъжда заключението на вещото лице дотолкова, доколкото това е необхадимо за установяване на тази материалноправна легитимация, както и финансово-икономическото състояние на длъжника.
Вещото лице е установила в допълнителното си заключение, че към 08.03.2017 г., съобразно арбитражното решение на арбитър Силвия Пенева, ответникът има изискуемо задължение към молителя общ размер на 33 009 350 лева, а към присъединения кредитор „Б.Д.“ ЕАД – вземания по описаните в молбата на банката и представени по делото договори за кредит в качеството му на съдлъжник – 21 766 596.78 лева, от които краткосрочни (с падеж през 2017 г.) са 16 320 000 лева и 5 249 000 лева – дългосрочни. Към 08.03.2017 г. обаче падежирали и непогасени са задължения по всички кредити в общ размер на около 390 000 лева, останалата част не са падежирали към този момент. Вещото лице е посочила, че най-ранните падежи по договорите за кредит са през 2017 г.
Относно финансово-икономическото състояние на длъжника, вещото лице посочила структурата на неговите активи и пасиви за периода 2013 г. – 2016 г., както и началото на 2017 г. За този период около и над 50% от активите са дълготрайни, с тенденция към намаляване през следващите години. Краткотрайните активи доближават 50% от активите, с тенденция за увеличаване на относителния им дял в активите и се състоят в материални запаси, вземания и парични средства.
По отношение структурата на пасива вещото лице установява, че в него преобладава собствения капитал (през 2015 г. и 2016 г. той е около и над 80% от пасива). Налични са задължения към финансови предприятия, чийто относителен дял намалява в посочения период, като през 2015 г. и 2016 г. той е съответно 16.43% и 8.56%.
Задълженията към доставчици са под 3%, както и задълженията към предприятия от групата. През същия период другите задължения – към персонала, публични задължения и други, не са надхвърляли относителен дял от 4%.
Вещото лице е определила и показателите за ликвидност в следните размери: Обща ликвидност за периода 2013 г. – 2016 г. съответно 1.58, 1.76, 4.73 и 12.63; бърза ликвидност за периода 2013 г. – 2016 г. съответно 1.11, 0.95, 4.09 и 12.63; Незабавна ликвидност за периода 2013 г. – 2016 г. съответно 0.74, 0.50, 0.96 и 0.01 и Абсолютна ликвидност за периода 2013 г. – 2016 г. съответно 074, 0.50, 0.96 и 0.01.
Спомагателните коефициенти на финансова автономност са съответно 0.88, 2.98, 3.99 и 7.81, а на задлъжнялост съответно 1.13, 0.33, 025 и 0.12.
Имуществото по баланс към 31.12.2016 г. е 4 919 000 лева, като липсват краткотрайни материални активи, освен вземания и парични средства в банка. През м. ноември 2016 г. е извършена инвентаризация, при която са установени липси на цялото заприходено количество стоки на стойност 1 657 820.94 лева. Налични са дълготрайни материални активи – сгради и машини на обща балансова стойност 670519.60 лева. Посочила е още, че преди края на 2016 г. ответното дружество е разполагало с имущество, многократно надхвърлящо задълженията му, но към 31.12.2017 г. то покрива едва 14.7% от задълженията, което се дължи на отчетеното задължение по арбитражното решение към молителя.
Вещото лице е констатирала, че задълженията към „Б.Д.“ ЕАД не са осчетоводени в баланса, поради което и техния размер не е взет предвид при първоначалното определяне на финансово икономическото състояние на ответника. При съобразяване на краткосрочни задължения към края на 2016 г. по договорите за кредит с тази Б.(каквито към този момент няма падежирали), както и задълженията към „М.“ ЕООД, в допълнителното си заключение вещото лице е определила следните коефициенти за ликвидност към края на 2016 г.: Обща ликвидност – 0.044; бърза ликвидност – 0.044, абсолютна ликвидност – 0 и незабавна ликвидност – 0.
Коефициентите на ликвидност са изчислени и във вариант, при който към 31.12.2016 г. няма задължение към „М.“ ЕООД и тогава същите са съответно: Обща ликвидност – 12.63; бърза ликвидност – 12.63, абсолютна ликвидност – 0.01 и незабавна ликвидност – 0.01
В допълнителното заключение на ССЕ са посочени задълженията на „К.М.“ АД през 2015 г. и 2016 г. по отделни кредитори, включително по тримесечия в тези години. От тези данни се установява, че най-гоемият кредитор е „Р.Б.“ АД с първоначално вземане през второто тримесечие на 2015 г. в размер на 1 059 000 лева, като през следващите тримесечия това задължение постепенно намалява, като през първото тримесечие на 2017 г. достига около 400 000 лева, които обаче вещото лице е посочило, че са с падеж през 2018 г. Друг голям кредитор е „Р.С.“ ООД, чието вземане от 1 068 000 лева през първото тримесечие на 2016 г., към датата на заключението (през март 2017 г.) намалява до 115 195 лева, като вещото лице сочи, че в същото време към този момент ответникът има към това дружество по-голямо вземане, поради което между двете може да се извърши прихващане (задача № 14 от допълнителното заключение). Наблюдава се и движение в посока намаляване.
Подробно са описани и вземанията на ответника в посочените периоди, отразени в допълнителното заключение по СФИЕ.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В настоящия случай съдът е сезиран от търговското дружество „М.“ ЕООД и от „Б.ДСК“ АД, които твърдят, че са кредитори на „К.М.“ АД съответно по договор за прехвърляне на акции и договор за банков кредит, поради което производството е допустимо.
Молителят „М.“ ЕООД и присъединеният кредитор „Б.ДСК“ АД в настоящото производство твърдят, че ответникът е неплатежоспособен. Съгласно разпоредбата на чл.608 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. В чл. 608, ал. 2 до 4 ТЗ законът е установил оборими презумпции за неплатежоспособност, включително при спиране на плащанията.
Молителят „М.“ ЕООД твърди, че ответникът е свръхзадължен, евентуално на твърдението, че същият е изпаднал в неплатежоспособност (като евентуално искането за установяване свръхзадълженост е уточнено и в писмените бележки на този молител). Съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ търговецът е свръхзадължен, ако неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. Няма пречка тези две основания за откриване производство по несъстоятелност да бъдат разгледани кумулативно, като след направения анализ решение бъде постановено въз основа на това от тях, чиято дата на настъпване е по-ранна и при положение, че това състояние е налице и към датата на приключване на съдебното дирене. Двете основания кумулативно могат да бъдат основание за откриване на производството, само ако датите на настъпването им съвпадат. Двете могат да съществуват паралелно, но е възможно свръхзадължеността, каквато е определена от чл. 742 ТЗ, да е възникнала по-рано, без да е налице неплатежоспособност, поради което е добре преди настъпване на състоянието на неплатежоспособност да бъде открито производство по несъстоятелност и да бъде дадена възможност за оздравяване на свръхзадълженото предприятие. Възможно е и обратното съотношение (така Решение № 201/11.12.2014 г. по т. дело № 659/ 2014 г. на ВКС, І т.о.)
За да бъде основателна молбата за откриване производство по несъстоятелност, на което и да е от посочените две материалноправни предпоставки – неплатежоспособност или свръхзадълженост, необходимо е най-напред да бъде установена материалноправната легитимация на молителя и ответника по нея - длъжникът да е търговец, а кредиторът му да има парично вземане към него, породено от или отнасящо се до търговска сделка (не се релевират тук публични задължения), което е изискуемо. Достатъчно е сделката да е търговска за длъжника.
По делото се установи, че длъжникът „К.М.“ АД има качеството „търговец“ – същото е търговско дружество, регистрирано съобразно разпоредбите на Търговския закон чрез вписване в търговския регистър с ЕИК ********поради което и на осн. чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ ответникът е търговец по правно-организационната си форма.
Следващият елемент от фактическия състав е свързан с материално-правната легитимация на молителите по молбата с правно основание чл. 625 ТЗ – търговския характер на сделката от която произтича твърдяното вземане към длъжника. Следва да бъде посочено, че по този договор ответникът е съдлъжник, т.е., отговаря пред кредитора за свое задължение наред с купувача и при условията на чл. 121 и сл. ЗЗД. Съдлъжникът се отличава от поръчителя, тъй като последният отговаря за чуждо задължение, макар на собствено основание (договор за поръчителство). В своята практика, създадена по реда на чл. 290 ГПК ВКС приема, че срещу поръчителя може да бъде инициирано производство по чл. 625 ТЗ, макар договорът за поръчителство да не е търговска сделка, стига сделката, която е обезпечена чрез поръчителство, да е търговска (така Решение № 143/16.10.2015 г. по т.д. № 937/2015 г. на ВКС, І т.о.) На още по-голямо основание срещу съдлъжника, който отговаря за свой дълг, може да бъде инициирано такова производство стига сделката, по която отговаря, да е търговска за него. За да бъде търговска една сделка, същата следва да попада или в хипотезите на чл. 1, ал. 1 ТЗ, или да е търговска при условията на чл. 286 ТЗ. Съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец в кръга на упражняваното от него занятие. Според чл. 286, ал. 3 ТЗ, ако има съмнение дали сделката е в кръга на упражняваното занятие, смята се, че това е така. Т.е., законът създава една оборима презумпция за търговско качество на сделката, когато същата се сключва от търговци.
Молителят „М.“ ЕООД се позовава на договор за продажба на акции като източник на вземането му срещу „К.М.“ ЕООД. Договорът за покупко-продажба на акции е сред посочените в чл. 1, ал. 1 ТЗ абсолютни търговски сделки, но само когато покупката им е с цел продажба (чл. 1, ал. 1, т. 3 ТЗ). Относно процесния договор липсват каквито и да е данни покупко-продажбата на акции от „М.“ ЕООД на “Р.С.“ ООД да е била с цел продажба, още повече, че не се твърди, нито има данни купувачът да ги е продал. Не може по никакъв начин да се приеме също, че както продавача, така и купувачът са сключили тази сделка в кръга на занятието им. При справка в Търговския регистър не се установява някое от двете дружества да се занимава с търговия на ценни книжа. Купувачът категорично не е сключил договора в кръга на занятието си, тъй като същото, видно както от наименованието му (думата „стийл“ е на английски език и означава „стомана“), както и от вписания предмет на дейност, който сочи най-общо на търговия с черни метали и отпадъци от тях. Вярно е, че според трайната съдебната практика не е необходимо непременно сделката да е такава от кръга на регистрирания предмет на дейност на търговеца или на друга фактически извършвана от него търговска дейност, а е достатъчно е сделката да обслужва търговското занятие на търговеца и да е налице причинна връзка между нея и занятието на търговеца. (така напр. Решение № 127 от 05.10.2011 г. по т. д. № 1027/2010 г., т. к., ІІ т. о.) В случая обаче липсват каквито и да е данни, че покупката на акции обслужва търговското занятие на търговеца или да е налице причинна връзка между него и сделката. Налице е освен това практика на ВКС, според което договорите за прехвърляне на дялове и акции не са търговски сделки, те са свързани с функционирането, но не и са сключени от дружествата по занятие (така Решение № 602/04.11.2005 г. по т.д. № 115/2005 г. на ВКС, І т.о., с докладчик съдия Т.Р.). Следователно, щом сделката за покупко-продажба на акции не е търговска з к упувача „Р.С.“ ООД, тя не е търговска и за неговите съдлъжници, включително „К.М.“ АД, което дружество също има като основна дейност търговия с метали и отпадъци от тях, поради което вземането, произтичащо от нея, макар и установено с влязло в сила арбитражно решение, не легитимира носителя му да иска откриване производство по несъстоятелност за длъжника. Поради липса на материалноправна легитимация у кредитора „М.“ ЕООД да иска откриване производство по несъстоятелност за „К.М.“ ЕООД, молбата му следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение кредитора „Б.ДСК“ АД обаче се установиха изискуеми вземания срещу „Р.С.“ ООД, съответно – срещу солидарния съдлъжник „К.М.“ АД по договори за банков кредит, падежирали през 2017 г., които към 08.03.2017 г. са в размер около 390 000 лева, поради което банката е матералноправно легитимирана да иска откриване производство по несъстоятелност за „К.М.“ АД.
Материалноправната предпоставка на несъстоятелността, на която този кредитор се позовава – неплатежоспособност, следва да бъде установена чрез цялостен анализ на финансово-икономическото състояние на дружеството. Ако се установява обективна и трайна невъзможност за изпълнение задълженията към кредиторите и длъжникът не разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на кредиторите, то длъжникът е неплатежоспособен. При оценка на финансово-икономическото състояние на длъжника се изследват основно коефициентите на ликвидност, на финансова автономност и задлъжнялост, а при необходимост – и други показатели за това състояние. Коефициентите да обща и бърза ликвидност са основен показател за това състояние, като същите се формират от съотношението между краткотрайни активи и краткосрочни задължения. Съобразно вида на краткотрайните активи обаче, може да е необходимо да се направи корекция, ако някои от тях не са практически ликвидни и реализируеми. Ако някои от активите не са ликвидни, то ще следва да се преценяват тези от показателите за ликвидност (бърза, незабавна или абсолютна), при изчисляването на които участват ликвидни активи (така Решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 71/30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, I т.о.)
Събраните доказателства – писмени и заключения на СФИЕ, установяват към настоящия момент състояние на неплатежоспособност на ответното дружество. Следва да бъде разгледан варианта на изчисления, при който вещото лице е отчела задълженията на ответника към „М.“ ЕООД и „Б.Д.“ ЕАД, направени в допълнителното заключение на СФИЕ. Макар настоящият състав да приема, че задължението към „М.“ ЕООД не е по търговска сделка, при изследване финансово-икономическото състояние на длъжника следва да бъдат взети предвид всички негови задължения. Задълженията към този кредитор са установени с влязло в сила арбитражно решение, което има силата и последиците на съдебно решение което е задължително за държавния съд и въпросът за съществуването на признатото с него задължение не може да бъде пререшаван в това производство (макар според настоящия състав да не се установява от събраните други доказателства и представените в търговския регистър документи, че „М.“ ЕООД е било собственик на продадените акции). В посочения вариант са изчислени следните коефициенти за ликвидност към края на 2016 г.: Обща ликвидност – 0.044; Бърза ликвидност – 0.044, Абсолютна ликвидност – 0 и Незабавна ликвидност – 0. Това означава, предвид много по-ниските от референтните стойности коефициенти, че дружеството не е състояние да погасява задълженията си с никакви свои краткотрайни активи. Установи се още, че имуществото му може да покрие едва около 14% от задълженията, което обстоятелство изключва наличието на достатъчно имущество, което да покрие задълженията без опасност за кредиторите. Тези състояние са налице и към момента на приключване на съдебното дирене – ответното дружество има падежирали задължения към „М.“ ЕООД и Б.ДСК“ АД, но не извършва плащания, което се дължи на обективното негово икономическо състояние – дружеството не е в състояние да погаси задължения от близо 40 000 000 лева падежирали задължения.
Налице са предпоставките на чл. 608, ал. 1 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност за „К.М.“ АД и липсват пречките по чл. 631 ТЗ.
По отношение датата на неплатежоспособността, следва да бъде посочено следното: В своята трайна практика ВКС застъпва становището, че началната дата на неплатежоспособността се определя въз основа преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност (задлъжнялост), чрез които се установява началния момент на обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни / текущи задължения с краткотрайните (текущи) активи, като спирането на плащанията към отделен кредитор, съответно датата на последното извършено плащане към кредитор/и сами по себе си, без изследване на причините за тях, не са достатъчна база за определяне на икономическото състояние на длъжника. Това е пряко изводимо и от разпоредбата на чл.608, ал.3 ТЗ, предвиждаща, че неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитора. Влошаването на икономическото състояние на търговеца, имащо траен характер, може да настъпи плавно или рязко. Последната хипотеза намира проявление и в случаите, когато в един и същ момент падежират значима част от дългосрочните до тогава задължения на длъжника (вкл. когато са само към един кредитор), които се трансформират в краткосрочни, но само ако това води до обективна невъзможност предприятието да поеме своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, която се установява чрез визираните по-горе икономически показатели, а не следва от простия факт на спиране на плащането, респ. на извършване на плащане (вкл. последно в темпорално отношение плащане) към конкретен кредитор, независимо, че в някои случаи началната дата на неплатежоспособност може фактически да съвпадне с очертаните моменти. (така Решение № 80/08.10.2015 г. по т.д. № 1565/2014 г. на I т.о.)
В настоящия случай се установи, че изпадането на ответника в невъзможност да погасява задълженията си се дължи основно на падежирането на едно много голямо парично задължение – задължението към „М.“ ЕООД през 2016 г. Макар според договора за покупко-продажба на акции, от който това вземане произтича, падежът му да е настъпил през април 2016 г., същото е станало безспорно с постановяването на арбитражното решение на 23.12.2016 г. и именно след тази дата е осчетоводено от длъжника, като е формирало финансовия му резултат. Към края на декември 2016 г. има сигурни данни за съотношението между краткосрочни активи и краткосрочни пасиви на ответника, съотв. – по категоричен начин може да се направи извод за настъпване на неплатежоспособността. Ето защо настоящият състав намира, че датата на неплатежоспособността следва да бъде определена на 24.12.2016 г. – денят след като арбитражното решение е връчено на „К.М.“ АД.
В хода на съдебното дирене (по допълнителното заключение на СФИЕ) се установи, че ответникът притежава вземания, по които има постъпления и малко по размер парични средства, като същите са достатъчни да покрият първоначалните разноски по производството. Производството по несъстоятелност следва да бъде открито предвид изложеното при условията на чл. 630, ал. 1 ТЗ. Следва да бъде назначен временен синдик в лицето на посочения от „Б.Д.“ ЕАД Ц.В.М., предвид разпоредбата на чл. 628, ал. 4 ТЗ, който е представил декларация по чл. 656, ал. 2 ТЗ.
По разноските. При този изход от спора кредиторът „Б.Д.“ ЕАД има право на разноски. Такива са доказани в размер на 1850 лева - държавна такса и депозити за вещо лице, които следва да бъдат платени от ответника.
Ответникът има право на разноски по молбата на “М.“ ЕООД, но не е направил искане за присъждане на такива, нито е доказал извършването на такива, поради което разноски не му се следват.
Воден от горното и на осн. чл. 608 ТЗ, във вр. чл. 630, ал. 1 ТЗ, съдът
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "К.М.“ АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 24.12.2016 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО
ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ за "К.М.“ АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***.
ДОПУСКА
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез
обща възбрана и запор върху имуществото на "К.М.“ АД, ЕИК ********със седалище и
адрес на управление ***.
НАЗНАЧАВА като ВРЕМЕНЕН СИНДИК на „К.М.“ АД Ц.В.М., гр. С., ул. „*******, моб. тел. *******, с месечно
възнаграждение в размер на 1200 лева.
ОПРЕДЕЛЯ дата на първото събрание на
кредиторите за 20.07.2017 г. от 13.30 часа, в
Съдебната палата в гр. С., бул. „******2, заседателна зала на VІ-5 състав, за
когато да се обяви покана в Търговския регистър, с дневен ред
по съгласно чл. 672, ал. 1 т. 1 и 2 от ТЗ:
изслушване на доклада на временния синдик по чл. 668 т. 2 от ТЗ, избор
на постоянен синдик и предложение до съда за неговото назначаване, предлагане
на съда размера на възнаграждението на синдика.
ОСЪЖДА "К.М.“
АД, ЕИК ********гр. Н.И.,
ж.к. ******, ДА ЗАПЛАТИ НА „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, сумата 1 850
(хиляди осемстотин и петдесет) лева – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата
на „М.“ ЕООД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл. 625 ТЗ, за откриване производство по
несъстоятелност за "К.М.“ АД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление ***, поради неплатежоспособност, съответно –
свръхзадълженост.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в седмодневен
срок от вписването му в Търговския регистър, на основание чл. 633, ал. 1 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър, както и на незабавно
изпълнение на основание чл. 634 от ТЗ.
СЪДИЯ: