Решение по дело №14599/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261095
Дата: 6 април 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20205330114599
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    261095

 

гр. Пловдив, 06.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XV- ти граждански състав, в публично заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

 

при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14599 по описа за 2020 г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Р.Р.Б. е предявила срещу „Сантинелли- 2007” ЕООД обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1) за заплащане на брутно трудово възнаграждение за м. 03.2020г. в размер на 677, 30 лв. и за периода 01.04.2020г.- 16.04.2020г. в размер на 406, 38 лв.- правно основание чл. 128 т. 2 КТ, 2) за заплащане на обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие в размер от 677, 30 лв.- правно основание чл. 221, ал. 1, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; 3) обезщетение за три дни неизползван платен годишен отпуск за 2020г. в размер от 101, 61 лв.- правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху всяка една от горепосочените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.11.2020 г., до окончателното им погашение.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е действало валидно трудово правоотношение, учредено с трудов договор от № ***г., по силата на който ищцата заемала длъжността „*****”. На *** между страните е сключено Допълнително споразумение № *****., по силата на което получаваното от ищцата трудово възнаграждение било определено на 650 лв. Ищцата посочва, че през времетраенето на договора добросъвестно е изпълнявала трудовите си задължения. Въпреки това, ответното дружество не заплатило на ищцата трудовото й възнаграждение за м. март 2020г. и за периода от 01.04.2020г. до 16.04.2020г. Предвид това, на дата 16.04.2020г. ищцата входирана заявление, с което уведомила работодателя си, че прекратява едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Във връзка с това била издадена Заповед № *****., с която се констатирало прекратяването на трудовия договор. Поддържа се и че работодателят следва да изплати на ищцата обезщетение за три дни неизползван платен годишен отпуск за 2020г. Предвид гореизложеното, претендират се горепосочените суми. Претендират се и сторените разноски. 

Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба. Представител на ответното дружество не се явява в първото открито по делото съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответната страна е уведомена е за последиците по чл. 238 ГПК / съобщение, намиращо се на л. 22 от делото/.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца в проведено открито съдебно заседание от 17.03.2021г. / л. 31/ отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на 18.12.2020г. на седалище и адрес на управление на ответното дружество и са получени от представител на същото / л. 22/. Първото по делото открито съдебно заседание е проведено на 17.03.2021г., като дружеството е редовно уведомено за датата и часа / призовката на л. 28 от делото е получена от представител на дружеството/. В това заседание, макар и редовно призовано, ответното дружество не изпраща представител и не е обективирало искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Тоест, макар и редовно призовано и уведомено за последиците по чл. 238 ГПК, ответното дружество не е проявило процесуална активност под каквото и да било форма.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства – Допълнително споразумение към трудов договор № *****., Заявление от ищцата за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, Заповед № *****. и копие от трудовата книжка на ищцата, се извежда заключение за вероятната основателност на предявените искове.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат изцяло.

За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да акцентира върху следното: при осъществена служебна справка на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, съдът констатира, че спрямо ответното дружество е инициирано производство по несъстоятелност след подаване на исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство. Въпреки това обаче, настоящото производство не следва да бъде спирано. Съобразно изричната норма на чл. 637, ал. 1 Търговски закон,  с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания. Настоящото производство касае именно парични вземания на ищцата по трудово правоотношение с ответното дружество, поради което и производството не подлежи на спиране, а съдът дължи своевременното му разглеждане и произнасяне по същество.

            По отношение на разноските:

            Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Претендирани са 300 лв.- адвокатски хонорар, за заплащането на който е представен и оправдателен документ / л. 29/ и съответно тази сума следва да бъде присъдена в полза на ищеца.

            Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в производството, следва на основание чл. 78 ал.6 ГПК, вр. чл. 3 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 74, 50 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважените искове в настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Сантинелли- 2007“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Р.Р.Б., ЕГН ********** следните суми: на основание чл. 128, т. 2, вр. чл. 245, ал. 1 КТ брутно трудово възнаграждение за м. 03.2020г. в размер на 677, 30 лв. и за периода 01.04.2020г.- 16.04.2020г. в размер на 406, 38 лв.; на основание чл. 221, ал. 1, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ сумата от 677, 30 лв. – обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие; на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 101, 61 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от три дни за 2020г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 04.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземанията.

ОСЪЖДА „Сантинелли- 2007“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Р.Р.Б., ЕГН ********** сума в размер от 300 лв., представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Сантинелли- 2007“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на РС- Пловдив сума в размер от 74, 50 лева, представляваща дължима държавна такса в производството.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.  

                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

 

Вярно с оригинала: Ц.В.