№ 23
гр. С., 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20232200500026 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №18/12.01.2023г. по гр.д.
№5725/2022г. на С. районен съд, с което е отхвърлена молбата на Дирекция „Социално
подпомагане“ – С. за настаняване на малолетното дете Й.С. Д., родено на
***********г. с родители: майка С. Д. А. и баща – неизвестен, в специализирана
институция – ЦНСТ – гр.С., кв. „С. К.“ №65 до настъпване на законови причини за
промяна или прекратяване на мярката за закрила; прекратено е на основание чл. 29, т.6,
вр. с чл.25, ал.1, т.1 от ЗЗДт настаняването на малолетното дете Й.С. Д., родено на
***********г. в специализирана институция – ЦНСТ – гр.С., кв. „С. К.“ №65 и същото
е настанено в семейството на неговата майка С. Д. А..
Въззивната жалба е подадена от молителя в първоинстанционното производство
Дирекция „Социално подпомагане“ – С. и с нея се обжалва постановеното
първоинстанционно решение изцяло.
В жалбата си въззивникът Дирекция „Социално подпомагане“ – С. чрез
представителя си по закон – Директора В.М. посочва, че обжалва
първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Правните изводи изцяло противоречали на установеното от събраните по делото
1
доказателства. Посочва, че с детето Й. отдел „Закрила на детето“ – С. работи от 2015г.,
като за една година е било настанено в професионално приемно семейство. От
26.10.2016г. до 18.10.2022г. детето Й. е отглеждано в семейна среда от майката С. Д.
А.. ОЗД продължавал да работи с детето, като постъпвали сигнали относно полагането
на недобри грижи за детето. Установило се, че майката не осъзнава в достатъчна
степен своите отговорности. По сигнал от 13.10.2022г. от Директора на ОУ „Елисавета
Багряна“ – С. била извършена проверка и констатирано, че детето в продължение на
няколко дни било оставено напълно само в апартамент в гр. С., кв. „Колю Фичето“,
бл.13, ап.2, без присъствието на родител или друго пълнолетно лице. На детето било
предоставена полицейска закрила на територията на Център „Спешен прием“ към
КСУДС – С.. След срока на полицейската закрила, детето било настанено в същия
център със заповед на Директора на ДСП – С. за срок от 1 месец. Посочва, че от
изготвената оценка на родителския капацитет на майката С. Д. А. се установява, че тя
няма ясна преценка за нуждите на своето дете, съобразно възрастта и промените,
настъпващи по време на съзряването. Майката следва да надгради своите родителски
умения. Пренебрегнати били и образователните потребности на детето. Майката
споделила, че няма кой да й помага за детето и докато то е било при нея е проявявало
агресия – физическа и вербална, спрямо нея, искало да живее само, не посещавало
редовно учебните занятия. Неведнъж детето било оставяно само без надзор на
възрастен. Въззивникът счита, че майката не изпълнява задълженията си като родител,
не може да отговори на потребностите на детето, а липсва желание у близки и
роднини, които да я подкрепят при отглеждането на Й.. Констатирана била
положителна промяна в успеха и цялостното поведение на детето след настаняването й
в ЦНСТ. Детето се влияело лесно от своите връстници и хората около него, поради
което имало нужда от съответен родителски контрол, особено с оглед специфичната
му възраст и рисковите фактори. Счита, че районният съд не е обсъдил задълбочено
събрания доказателствен материал, не е обсъдил и заявеното от самата майка и е
пренебрегнал липсата на достатъчен родителски капацитет у нея. Нелогичен намира
извода, че детето има достатъчен капацитет да се отглежда само. Счита, че с решението
не е гарантиран най-добрия интерес на детето. С оглед изложеното, въззивникът моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и
да постанови ново, с което да предприеме исканата с молбата мярка за закрила за срок
от една година, респ. да го обяви за нищожно и да върне делото на районния съд за
ново произнасяне. Претендира разноски, в случай, че такива бъдат направени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна
жалба.
В с.з., въззивникът Дирекция „социално подпомагане“ - С., редовно призован, се
2
представлява от представител по пълномощие юриск. К.Т., който поддържа подадената
въззивна жалба и моли за уважаването й. Посочва, че след настаняването на детето в
ЦНСТ, същото е повишило успеха си, подобрило е цялостното си поведение и самото
то признава тези обстоятелства, както и неговият родител, което потвърждава
положителния резултат от предприетата мярка за закрила. Пред ДСП майката не
еднократно заявявала невъзможност за полагане адекватни грижи за своето дете.
Бабата на детето също заявила нежелание и невъзможност да полага грижи за детето
Й., предвид възрастта и характера й.
В с.з. заинтересованото лице С. Д. А. – майка на детето Й. Д., се явява лично.
Посочва, че към момента няма финансовата възможност да се грижи за детето, но иска
то да е при нея и да я слуша. Посочва, че е купила малка вила в гр. Я. и иска да отиде да
живее с двете си деца там и те да учат в гр. Я.. Ако й дадат общинско жилище в гр. С.
може да останат и тук, а през ваканциите ще са в гр. Я. и в с. К.. Посочва, че могат да
живеят в с. К., но няма пари за транспорт всеки ден до гр. С..
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния
обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд и пред настоящата
инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и
неправилно.
От събраните по делото доказателства пред двете инстанции се установи
следното от фактическа страна:
Детето Й.С. Д. е родено на ***********г. от майка С. Д. А. и баща – неизвестен.
Отдел „Закрила на детето“ – С. работи с детето Й. от 2015г. след постъпил
сигнал, като за една година е било настанено в професионално приемно семейство. От
26.10.2016г. до 18.10.2022г. детето Й. е отглеждано в семейна среда от майката С. Д.
А..
Майката на детето - С. А. има издадено ЕР № 5455/02.12.2019г. на ТЕЛК-С., с
определени 75% ТНР с поставена е водеща диагноза: „Органично разстройство на
личността“ и определено общо заболяване „Средно тежко изразено органично
разстройство на личността в спи стил", със срок на инвалидност до 01.12.2022 година.
3
В хода на работата с детето, в отдел „Закрила на детето“ са постъпвали сигнали,
от които се установява, че майката не осъзнава в достатъчна степен своите
отговорности.
На 13.10.2022 година от директора на ОУ „Елисавета Багряна“ – С. е постъпил
сигнал в ОЗД, в който са изразени притеснения относно сигурността и цялостното
развитие на детето Й. Д.. Видно от предоставената информация майката е съобщила, че
детето Й. често не се прибира в дома си и тя не знае нейното местонахождение, като
същата не посещава и редовно учебни занятия, поради което е в риск от отпадане от
образователната система.
На 18.10.2022г. е проведен разговор с майката на детето, в който същата
съобщава, че действително е оставила своята малолетна дъщеря сама, тъй като можела
да се справя с грижите за себе си. Г-жа А. информира, че от няколко дни, заедно със
сина си Станислав Славков Димитров /9г. 4м/, са на територията на гр. Я., където през
месец август 2022г. е закупила жилище. От страна на ОЗД/ДСП-С. е извършено
незабавно посещение на адрес: гр. С., кв. „Колю Фичето“, бл. 13, ап. 2, на който се
намира наетото /към него момент/ от майката жилище. Установено е, че в продължение
на няколко дни малолетната Й. Д. е оставена напълно сама, без присъствието на
родител или друго пълнолетно лице, което да оказва необходимия контрол и грижи за
нея.
С оглед на констатирания пряк риск за детето Й.С. Д., със Заповед № 1670з-
271/18.10.2022г. на Началника на РУ - С., на същото е предоставена полицейска
закрила на територията на Център „Спешен прием" към КСУДС-гр. С..
Видно от изготвено становище, в хода на работа по случая е установено, че
въпреки предоставяните социални услуги и провежданата работа със семейство,
майката не може да се справи с отглеждането на детето Й. Д.. Майката не осъзнава
рисковете, които създава по отношение на последното, чрез своето поведение. Липсва
й самокритичност при изпълнение на родителските си задължения спрямо своята
дъщеря и отчитане на нуждата от присъствието на възрастен при отглеждането й.
Констатирана е необходимост от работа с г-жа С. А. в посока повишаване на нейния
родителски капацитет и осъзнаване важността от полагането на адекватни грижи за
нейната дъщеря, спрямо възрастта и индивидуалните й здравни, емоционални,
образователни и културни потребности. С оглед констатираните рискове за
малолетното дете; изтичане срока на предоставената полицейска закрила; изразеното
от майката желание дъщеря й да бъде настанена извън семейството й и липсата на
заявено желание за ползване на подходяща социална услуга, както и с цел извършване
на детайлно социално проучване, със заповед № ЗД/Д-СН-121/20.10.2022г. на
директора на ДСП – С. е предоставена краткосрочна социална услуга на Й.С. Д. и
същата е настанена в Център „Спешен прием“/КСУДС-С. за срок от един месец.
4
На 03.11.2022 година в ДСП-С. е предоставено становище от ОЗД – ДСП -
Бургас, ведно с декларация по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗД, във връзка е нагласите на г-жа П.
Д. А. /леля на детето Й. Д./ по отношение настаняване на малолетното дете в нейното
семейство. Видно от постъпилата информация, такава възможност не е налице. Г-жа Д.
е категорична, че не желае да се ангажира с грижите за своята племенница.
На 16.11.2022г. в ДСП-С. е предоставена оценка на родителски капацитет,
изготвена от КСУДС-гр. С. от която е видно, че към настоящия момент майката не
може да задоволи по адекватен начин потребностите на дъщеря си. Констатирано е, че
е необходимо майката да надгради своите родителски умения. Същата няма ясна
преценка за нуждите на своето дете. съобразно възрастта му и промените, които
настъпват по време на съзряването. Пренебрегвани са и образователните потребности
на детето, което рефлектира в често неадекватното му присъствие в училище - с
липсващи домашни работи и каквато и да било подготовка във връзка с учебния
материал.
При проведена на 17.11.2022г. среща - разговор с г-жа Л.С.С. /баба на детето Й.
Д./, последната писмено изразява нежелание нейната внучка да бъде настанена в
семейството й.
На територията на община С. не са установени роднини или близки, които да се
ангажират с отглеждането на детето Й. Д., както и подходящо приемно семейство,
чийто профил да отговаря на профила на детето Й.С. Д..
Със Заповед № ЗД/Д-СН-129/21.11.2022г. на Директора на ДСП – С.
малолетното дете е настанено в „Център за настаняване от семеен тип" - гр. С., кв. „С.
К.“ № 65.
След настаняването й в социалната услуга от резидентен тип, Й. Д. демонстрира
подобрение в успеха си в училище; в своето цялостно поведение и е започнала да
попълва дефицитите, допуснати в периода, в който е отглеждана в семейна среда.
Видно от предоставена от КСУДС-С. психологическа оценка относно малолетното
дете, същото разполага с добър ресурс от индивидуални качества и личностни черти,
които да й позволят да се развие като успешна личност, при наличие на благоприятни
условия.
В заключителния доклад от 01.12.2022г., изготвен от екипа на ЦСП/КСУДС-С. е
изразено становище, че към момента г-жа А. не може да задоволи потребностите на
своята дъщеря. Последната е била натоварена с отговорности и решения, нехарактерни
за възрастта й. Липсва възрастен, който да има авторитет и да й налага необходимите
правила и граници. Необходима е подкрепа за повишаване на родителските умения на
С. А., съдействие за намиране на подходяща работа и подкрепа в грижите за сина й
Станислав.
5
На 18.01.2023г. С. Д. А. подала заявление до директора на ДСП – С., в което е
посочила, че към момента не може и няма финансова възможност да поеме грижите за
детето Й. и да го отглежда в семейна среда. Моли детето Й., въпреки решението на
СлРС, да остане да живее в ЦНСТ – С. и екипа да поеме грижите за нея. Към момента
не можела да осигури основните й потребности.
Въззивната инстанция изслуша майката С. Д. А., която заяви, че си иска Й., само
да я слуша. Й. била много избухлива преди - чупела и трошала. Не знае защо. Искала
да има яке като нейна приятелка, маникюри. Майката посочва, че няма финансова
възможност в момента да се грижи за Й.. Но ако тя се върне, може да си я прибере, има
къде да живее. В момента живее в с. К., майка ми има апартамент в С., кв. Българка“.
В кв. „Кольо Фичето“ - С. били на квартира. Купила в гр. Я. вила, малка къщичка с
дворче. Посочва, че Й. има по-малък брат, който учи в помощното училище и живее
при нея. Посочва, че са й увеличили детските и пенсията.
Съдът изслуша в съдебно заседание детето Й., което заяви следното: С майка й
живели при баба й в С., в кв. „Българка“. След това се изнесли на квартира в кв. „Кольо
Фичето“. Взели я в дома, защото майка й заминала в Я. и я оставила сама за около
седмица, а пък тя не отишла на училище, защото не й се ходило. Лятото оставала пак
сама, но посочва, че може сама да се грижи за себе си. Първият път майка й не била
оставила пари, но втория път, като заминала й оставила храна и пари. Първият път я
оставила за 16 дни и детето отишло при една приятелка. Посочва, че и преди е
отсъствала от училище, не й се ходи на училище. Първо учела в 10-то училище, от 2 г.
била в 12-то училище. Там нямала много приятели. Повечето от момичетата са
отделени от мен, странят от нея. Учителите се отнасят нормално към нея, но на нея не
й се учи. Не пише домашни, защото по математика почти нищо не разбира, по
български където може – пише. Майка й не може да й помага, трябва сама да се оправя.
Сега, когато е в центъра, е по-добре - успехът й се вдигнал повече. Сега сяда да пише
домашните. Й. посочва, че в центъра има приятели, разбира се с децата, не се чувства
аутсайдер сред тях. Мисли, че майка й не може да полага много грижи за нея, колкото
можела помагала на нея и на брат й. Споделяла съм си винаги с нея. Счита, че ако
остане известно време в дома, ще е добре. Не било лошо в дома. От персонала се
държали добре с нея. Сега мисли, че е добре, но и при майка си не се чувства зле.
Имало случаи понякога да се карат прекалено много с майка си, за глупости. Случвало
се тя да удари майка си. За училището мисли, че е по-добре да е в дома. Сега малко
повече се справяла със задачите и с уроците. Посочва, че е 7-ми клас, решават тестове.
След 7-ми клас смята да пробва в икономическия техникум. Често се среща с майка си,
тъй като тя ходи много пъти в дома и в училище да я види. Води и братчето й. В Я. е
ходила, майка й иска да живеят там, обаче тя иска да живее и учи в С., но майка й няма
възможност. Майка й и баба й ту се имат, ту се нямат. Баба й сега никъде не работи,
имала малка боксониера под наем в кв. „Българка“, но им е трудно всичките да живеят
6
там. Изрично посочва, че иска да уча в С., не иска да се записва в Я..
Социалният работник Марияна Д., присъствала на изслушването на детето в
съдебно заседание посочва, че детето е искрено, казва всичко което се е случвало в
действителност, никога не го е прикривала. Посочва, че с майката имот доста често
конфликти, вероятно от възрастта на детето. Детето има свои желания, които майката
не може да изпълни. Детето иска да живее в С., има приятелска среда извън училище -
приятелки, с които излиза. Всички деца живеят в С.. Й. не иска да приеме факта, че
майка й не може да й осигури жилище в С.. В предходен период 2-3 години живяха в
К.. Майката беше записала децата там да учат в училище, но там са само ромчета и се
наложи да ги отпишат. На майката е много трудно да осигури средства за транспорт
всеки месец от с. К. до С.. Посочва, че с Й. се работи от предното й настаняване и ще
продължи работата с нея, докато трябва. Посочва, че се работи и с другото дете, спрямо
което също има предприета мярка за закрила. Майката многократно е подпомагана със
социални услуги. С оглед пубертета на момичето, майката не може да я контролира.
Детето ако каже аз оставам в С., майката ще го остави само. Това се е случвало лятото
и тогава, когато на детето се наложи да бъде взета мярка „Полицейска закрила“.
Майката по никакъв начин не може да мотивира детето да тръгне с нея. Майката е
купила това лято жилище в Я. с идеята да се преместят там да живеят, но детето Й. е
категорично, че в Я. няма да отиде и ако тръгне - ще избяга от дома им, ще отиде при
приятелки или приятели. Когато майката я оставя, детето е само, никой се осъществява
грижи спрямо него. Й. била отличничката на класа в по-малка възраст – до 5-ти клас,
но с израстването се променила. Майка й не настоява за обучението й, тя не може да й
помага. Има един момент след като майката не държи толкова на образованието, не я
подкрепя в тази насока, че трябва да учи и просто с годините и неходенето на училище
вече се натрупват и пропуски на учебния материал, което на по-късен етап се отразява.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Молбата с правно основание чл. 28 от Закона за закрила на детето за
предприемане на мерки за защита на дете в риск чрез предоставяне на социална услуга
от резидентен тип – „Настаняване в Център за настаняване от семеен тип“, с която
СлРС е бил сезиран, е допустима, а разгледана по същество – основателна.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.
Въззивният съд намира, че към настоящия момент, както и към момента на
вземане на мярката за закрила по административен ред, детето Й. е дете в риск по
смисъла на ЗЗДт - пар.1, т.11, б.“в“ и „д“ от ДР на ЗЗДт, като съществува риск от
увреждане в цялостното му развитие и не са налице условия за отглеждането му в
7
биологичното му семейство на този етап.
Видно от събраните по делото доказателства, в т.ч. и тези пред въззивната
инстанция, на този етап, майката /бащата е неизвестен/ не е в състояние да осигури и
предостави подходяща и адекватно задоволяваща потребностите на детето Й.
здравословна, безопасна и сигурна семейна среда за отглеждането и възпитанието й.
От една страна майката не разполага с достатъчно средства за отглеждането на
детето с оглед възрастта и нуждите му – безработна е, получава инвалидна пенсия и
помощи по ЗСПД и ЗХУ, а и не разполага, с оглед своето заболяване, с умения за
разпределяне на средствата, които получава и често семейството оставало без пари за
задоволяване на елементарни нужди.
От друга страна, с оглед своето заболяване, майката С. А. има дефицити в
развитието си, като не осъзнава в пълна степен, че не може да осигури правилното
развитие на дъщеря си. Не може да постави ясни правила и граници във възпитанието
й, няма родителски авторитет, което довело до това, че Й. изпълнява родителските
функции в семейството. С. А. не осъзнава в достатъчна степен, че с действията и
постъпките си застрашава живота и здравето на дъщеря си. Установено е че
неколкократно майката е оставяло малолетното дете дни наред само в апартамент под
наем в гр. С., без осигурен надзор на пълнолетен човек. През лятото на 2022г. това
продължило 16 дни, през есента на 2022г. - седмица. Въззивният състав категорично
отхвърля извода на районния съд, че детето Й. има капацитет да полага грижи за себе
си, поради което постъпката на майката не е оценена негативно. Напротив,
установеното не инцидентно, а често случващо се подобно поведение на оставяне на
детето само без надзор на възрастен, показва липсата на достатъчен родителски
капацитет на майката и поставя безспорно детето Й. в риск. Обстоятелството, че детето
по необходимост поема и ролята на родител в семейството, не променя този извод.
Напротив, допълнително посочва, че майката не притежава необходимия родителски
капацитет и за отглеждането и възпитанието на детето и с нея трябва да се работи от
съответните социални институции в тази посока.
Установено е, че майката не контролира учебния процес на дъщеря си, не я
насърчава в тази посока, не следи дали детето посещава учебни занятия, дали подготвя
уроците и домашните си. Налице е неглижиране от страна на майката на
образователните потребности на детето, като е налице реален риск от отпадането му от
образователната система. Детето Й. към момента е в 7 клас, като й предстои НВО и
кандидатстване в друго учебно заведение. Й. изрази пред настоящата инстанция
желание да продължи образованието си в Гимназията по икономика, като за да
постигне тази си цел следва сериозна учебна подготовка, която в семейната среда не
може да й се осигури.
Установена е липса на ясна преценка на майката за нуждите на детето Й.,
8
съобразно възрастта и настъпващите промени, във връзка със съзряването. В този етап
на развитие момичето се нуждае от подкрепа на възрастен, който да я подкрепя,
разбира, разяснява промените, които настъпват физически и емоционално, но и да
осъществява необходимия контрол върху поведението й. Такава подкрепа майката на
този етап не е в състояние да осъществи.
От друга страна, майката не може да разчита на подкрепа и съдействие при
отглеждането и възпитанието на детето от страна на своята майка, която в
продължителен период от годината работи извън града, а и е заявила изрично, че не
желае да поеме грижите за детето и то да бъде настанено в дома й.
Няма възможност да поеме грижите за детето и неговата леля по майчина линия
– П. А..
Поради това съдът не споделя извода на първоинстанционния съд и намира, че
на този етап майката не може да осигури адекватни на потребностите на детето грижи
за неговото отглеждане и възпитание. Тя не може да гарантира в достатъчна степен
неговата сигурност.
Освен това, следва да се има предвид и факта, че както пред първата инстанция,
така и с нарочно заявление пред настоящата инстанция, майката е заявила
невъзможност на този етап да поеме грижите за детето Й. и желание същото за
момента да остане в Центъра под грижите на екипа там.
С оглед на това, съдът намира, че детето Й. действително е „дете в риск“ и се
нуждае от закрила. Налице хипотезата на чл. 25, ал.1, т.3 от ЗЗДт., като на този етап
няма възможности за закрила в семейството.
Както бе посочено, не е установена възможност за настаняване на детето в
семейство на роднини и близки. На територията на Община С. липсва свободно
професионално приемно семейство, което да отговаря на профила на детето. Поради
това не може да се спази поредността по чл. 26 ал. 1 от ЗЗДт при вземане на мярката
за закрила.
От друга страна, домът, в който се иска настаняване на детето е от резидентен
тип, осигуряващ среда близка до семейната. Осигурен е индивидуален подход на
работа спрямо детето. Същото се стимулира да развива личните си умения, да
придобива увереност във връзка с интеграцията му в обществото, развиват се
образователните му навици и умения, като се обръща сериозно внимание в тази насока,
каквито на този етап майката не може адекватно да осигури. Констатирано е позитивно
развитие в тази насока, като Й. е подобрила успеха си в училище.
Съдът не приема, че настаняването на детето Й. в специализирана институция за
определен период от време ще прекъсне емоционалната връзка между нея майка й и
брат й. Установено е, че при пребиваването си в центъра за настаняване срещи между
9
тримата са провеждани редовно и тази връзка е насърчавана.
Безспорно, съдът отчита чисто емоционалното безспорно желание на детето Й.
да е заедно с майка си и братчето си, но на този етап, с оглед защита на нейния
изключителен интерес, съобразявайки всичко гореизложено, намира, че е по-
подходящо и в неин интерес настаняването й в ЦНСТ в гр.С.. Именно с оглед
възможността, която следва да се даде на майката да осигури подходящи условия за
отглеждане и възпитание на детето и най-вече да установи и затвърди един подходящ
модел на поведение, като развие и повиши своя родителски потенциал, да постанови
настаняването да е за кратък срок от една година, през който период именно дава
възможност на майката да работи в посочените насоки с помощта и съдействието на
ДСП.
Съдът следва да укаже на ДСП да предприеме необходимите мерки и предостави
подходящи социални услуги за подпомагане на майката С. А. в изграждане на
родителския й капацитет и осигуряване на подходяща и сигурна семейна среда за
отглеждането и възпитанието й.
Тъй като крайните правни изводи на въззивния съд не съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, то постановеното от СлРС решение следва да се отмени
изцяло, като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови ново, с което детето Й.
се настани в ЦНСТ – С. за срок от 1 година и се дадат посочените по-горе указания за
съдействие на ДСП – С. по отношение на майката.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №18/12.01.2023г., постановено
по гр.д.№5725/2022г. на С. районен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
НАСТАНЯВА на детето Й.С. Д. с ЕГН **********, родено от майка С. Д. А. с
ЕГН ********** и баща – неизвестен, в „Център за настаняване от семеен тип" в гр.С.,
кв."С. К." №65 за срок от 1 /една/ година, считано от постановяване на настоящото
решение.
УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане“ – С. да предприеме
необходимите мерки и предостави подходящи социални услуги за подпомагане на
майката С. Д. А. в изграждане на родителския й капацитет и осигуряване на подходяща
и сигурна семейна среда за отглеждането и възпитанието на детето.
10
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ДСП – С.!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11