Р Е Ш
Е Н И Е № 603
гр.
София, 01.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 03.06.2020г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Боряна Гащарова
при секретаря Цветанка
Павлова разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 37 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 201 от 30.09.2019г., постановено по гр.д. №
197/2018г. по описа на РС – гр. И., „Д.з.“ АД осъдено
да заплати на Г.В.С. сумата 7122,27лв., представляваща
остатъка от дължимо застрахователно обезщетение за причинени на ищеца
имуществени вреди в резултат на покрит риск от пакетна застраховка „Дом“, а
именно – пожар, възникнал на 29.06.2017г. в недвижим имот с адрес гр. И., ул. „Д.
Д.“ № 8, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
22.02.2018г., до окончателното ѝ заплащане, а предявеният иск е бил
отхвърлен за разликата над 7122,27лв. до пълния предявен размер от 7200лв.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на „Д.з.“ АД срещу осъдителната
част от горното решение. Жалбоподателят твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Изтъква, че причина за процесното
увреждане е късо съединение, предизвикало пожар, при което има договорен лимит
на застрахователната отговорност до 3% от общата застрахователна сума.
Подчертава, че покритите застрахователни рискове „пожар“ и „късо съединение“ са
самостоятелни и различни. В случая причината за уврежданията на ищеца била
късото съединение, а пожарът бил негово следствие, което е типичен резултат от
проявлението на риска „късо съединение“. Същевременно, за покритието по клауза
Б7 (късо съединение и токов удар) е договорен лимит на застрахователната
отговорност до 3% от общата застрахователна сума. Жалбоподателят поддържа, че в
качеството си на застраховател е заплатил извънсъдебно на въззиваемия
сумата 2810,43лв., която съответства на условията по застраховката и покрива
напълно дължимото обезщетение. Моли съда да отмени обжалваното решение в
осъдителните му части и да отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
отговор от въззиваемия, който оспорва така подадената
жалба. Изразява несъгласие с твърдението на жалбоподателя, че причина за процесното увреждане е късо съединение, при което има
договорен лимит на застрахователната отговорност до 3% от общата
застрахователна сума. Изтъква, че по делото бил обявен за безспорен фактът на
възникналия пожар, а същевременно не било доказано възникването му именно в
резултат от късо съединение. Позовава се на клаузата по т. 9 от Общите условия
на дружеството – застраховател. Акцентира върху това, че за вредите от пожар не
е уговорен лимит на застрахователната отговорност, поради което няма основание,
размерът на обезщетението да се ограничава до 3% от застрахователната сума.
Сочи, че е изпълнил всички изисквания за ангажиране на отговорността на
застрахователя и намира, че са налице всички елементи на фактическия състав по
чл. 405, ал. 1 от КЗ. Излага принципни съображения във връзка с отговорността
на застрахователя и размера на застрахователното обезщетение, като намира, че
същият е бил определен правилно. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Процесуалният
му представител е подал молба- становище за даване ход на делото, с която взема
отношение и по съществото на спора, поддържа въззивната
жалба и изложените в нея аргументи, като моли съда да я уважи. Претендира разноски
и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на насрещната страна.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция въззиваемият, редовно призован, не се явява
и не се представлява. От процесуалния му представител адв.
Д. е постъпила молба, с която поддържа отговора на въззивната
жалба и моли съда да я отхвърли. Изразява становище по съществото на спора. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на насрещната страна.
Съдът
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на
събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
е описана вярно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В
производството пред въззивната инстанция е прието
като писмено доказателство по делото представеното заверено копие от
застрахователна полица № 0811170081005251, от което се установяват периодът на
действие на застраховката, размерът на застрахователното покритие, подлимитите на отговорност и размерите на вноските по
застрахователната премия.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В случая, обжалваното решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия.
ІІ. По
допустимост
Решението е и допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали
отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявения иск.
ІІI. По същество
Настоящият съдебен състав споделя
напълно изложените в обжалвания съдебен акт мотиви и препраща към тях на основание чл. 272
от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на
наведените в жалбата доводи, съдът изтъква следните аргументи:
1.
Неоснователно
жалбоподателят поддържа, че причина за подлежащите на обезщетяване увреждания е
късо съединение, както и че това е единственият възможен извод въз основа на
доказателствата по делото:
-
Цитираната
от жалбоподателя служебна бележка от РСПБЗН – гр. И. (л. 18 от първоинстанционното дело) сочи късото съединение само като
евентуална, а не като сигурна, причина за пожара. Още повече, че, съгласно
информационното писмо на л. 95 от първоинстанционното
дело, посочената вероятна причина за възникване на пожара „… не е реквизит на
издаваните удостоверителни документи за пожари…“. Следователно, дори такава да
е посочена в удостоверението (било то като евентуална или като сигурна), в тази
си част то няма удостоверителна сила.
-
Съвсем
различна причина се установява от заключението на възложената от самия
застраховател техническа експертиза по пожарна безопасност (л. 99 – 101 от първоинстанционното дело). Според него, „най- вероятната
причина за възникването на пожара е техническа неизправност в електрическата
част на абсорбатора (високо преходно съпротивление в
електрическите връзки, претоварване при създадени специични
условия във вътрешността на електросъоръжението)“.
При
тези данни, категорично не може да бъде споделено твърдението на жалбоподателя,
че единственият възможен извод е за възникване на пожара в следствие на късо
съединение. Съответно, неприложима е клаузата от застрахователната полица,
ограничаваща застрахователната отговорност до 3% от общата застрахователна сума,
т.е. до 2100 лв., в случай на вреди, причинени от късо съединение.
2.
Горният
извод се подкрепя и от извънпроцесуалното поведение
на застрахователя, който вече е заплатил на увреденото лице обезщетение от
2810,43лв., надхвърлящо лимита от 3% от общата застрахователна сума от 70000лв.
Това означава, че, определяйки и заплащайки обезщетение в такъв размер, самият
застраховател не е приложил ограничението, на което се позовава в настоящия
процес.
3.
Дори
да се приеме, че пожарът е възникнал в
резултат от късо съединение, той е самостоятелен риск по клауза А1, покрит от процесната застраховка (както твърди и самият
застраховател). В случая от доказателствата по делото се установява, а и
страните не спорят (виж. л. 102 от първонистнационното
дело), че в жилището на ищеца действително е възникнал пожар, като с исковата
молба се претендира обезщетение за вредите именно от това застрахователно
събитие (независимо че в исковата молба ищецът се позовава и на късо
съединение). Поради това и с оглед т. 9 от приложимите общи условия на
застрахователя (л. 69 от първоинстанционното дело), последният
следва да покрие „преките материални вреди …. в резултат на проявление на един
или няколко от уговорените и посочени в полицата рискове“, т.е. както вредите
от късо съединение, така и вредите от пожар, стига да се установи настъпването
на тези застрахователни рискове. Следователно, дори наистина пожарът да е
възникнал от късо съединение, на обезщетение подлежат и причинените от него
вреди в качеството му на самостоятелен риск, а за тях няма уговорен подлимит на отговорността на застрахователя в размер на 3%
от общата застрахователна сума. Точно обратното: съгласно клаузите на
застрахователната полица, пакетното покритие на сгради, техника и обзавеждане
за вреди от настъпване на този риск е „пълно“!
4.
На
последно място, съгласно приложението към общите условия (л. 72 - 73 от първоинстанционното дело), вредите от късо съединение и
токов удар (клауза Б7) се изразяват само в „механични деформации и разрушения,
обгаряния, повреди и изменения на техническите характеристики на застрахованото
имущество“, а вредите от пожар (клауза А1) се изразяват в „пълно или частично
изгаряне, обгаряне, опушване, овъгляване, тлеене или замърсяване от действието
на вода, пяна, или препарати за гасене на пожар“. Същевременно, от текста на
исковата молба се установява, че процесните вреди,
чието обезщетение се претендира, са „от пожара“ и „от гасенето на пожара“, и се
изразяват в почерняване и опушване на стени, както и унищожаване на кухненско
обзавеждане, ламиниран паркет, каратаван,
стъклопакет, електроуреди и домашно имущество. От друга страна, съгласно
заключението на в.л. Попов (л. 117 от първоинстанционното
дело), „щетите са от пламналия и развил се пожар“. Поради това се налага
категоричния извод, че, дори вредоносната поредица от събития да е била
инициирана от късо съединение, претендираните в
настоящото производство вреди са такива, причинени от пожар, а не от късо
съединение, поради което за тях не се прилага претендираното
от застрахователя ограничение на неговата отговорност до 3% от общата
застрахователна сума.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
за процесните вреди, причинени от пожар,
застрахователят дължи обезщетение в пълен размер, а претенцията на
жалбоподателя за прилагане на подлимит на отговорност
е неоснователна.
Други доводи за неправилност на
обжалваното решение не са наведени от жалбоподателя, поради което и с оглед
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съдът не е длъжен служебно да формулира и
обсъжда такива. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на
правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд може да прилага служебно само императивни материалноправни норми. В случая настоящият съдебен състав
не открива нарушение на такава норма, а постановеният от първоинстанционния
съд съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.
ІV. По
разноските
С оглед изхода на делото и направено
искане в този смисъл, в полза на въззиваемия следва
да се присъдят направените от него разноски във въззивното
производство. Такива се установяват в размер на 800 лв. – адвокатско
възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие на л. 30 от
делото. Съдът намира, обаче, за основателно възражението на жалбоподателя за
прекомерност на това възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, приключването му в едно открито съдебно заседание, както и неявяването
на процесуалния представител на въззиваемия в него.
Поради това размерът на дължимите разноски следва да бъде намален до минималния
размер на възнаграждението, уреден в чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ, съобразно
редакцията на тази разпоредба към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие и заплащане на адвокатския хонорар, а именно: 580+0,05*
2122,27=580+106,11= 686,11лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 201 от 30.09.2019г.,
постановено по гр.д. № 197/2018г. по описа на РС – гр. И..
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД с ЕИК *** да заплати
на Г.В.С. с ЕГН **********, сумата 686,11лв. – разноски във въззивното
производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.