Р Е Ш Е Н И Е
№ 1829/21.10.2022г.
Град Пловдив, 21.10.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и осми
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Мария Николова
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като
разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.д. № 1666 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение №
659 от 15.04.2022 г., постановено по адм. дело № 128 по описа на
Административен съд Пловдив, ІІ състав, за 2022 година.
Първата касационна жалба е подадена от Й.Д.С. *** и се
иска
отмяна на решението в частта, с която е отхвърлен иска му до пълния предявен
размер от 50 000 лева, като неправилно и постановяване на ново такова, с
което се уважи в цялост искът. Претендира се разноски за двете съдебни
инстанции.
Втората
касационна жалба е подадена от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН) и се иска
отмяна на решението в частта, с която ГДИН е осъдена да плати на Й.Д.С. сумата
6 500 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в
периодите 29.11.2015 г. – 06.05.2019 г.
вкл., 13.05.2019 г. – 07.08.2019 г. вкл., 13.08.2019 г. – 12.09.2019 г. вкл.,
27.09.2019 г. – 21.10.2019 г. вкл., 29.10.2019 г. – 04.09.2020 г. вкл.,
18.09.2020 г. – 04.10.2020 г. вкл., 30.10.2020 г. – 30.12.2020 г. вкл.,
02.02.2021 г. – 09.02.2021 г. вкл., 23.04.2021 г. – 05.06.2021 г. вкл.,
11.06.2021 г. – 10.11.2021 г. вкл. и 10.12.2021 г. – 17.01.2022 г. вкл., при
престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на завеждане на иска като неправилно и се постави ново решение, с което се
отхвърлят претенциите, или евентуално се отмени решението в частта, с която
ГДИН е осъдена да плати обезщетение за сумата над 500 лева до присъдения размер
от 6 500 лева.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави в сила
първоинстанционното решение като правилно, неоснователни са двете жалби.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 АПК, и от
страни по делото, за които съответната обжалвана от тях част от решението е
неблагоприятна, поради което са процесуално допустими, но разгледани по
същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК са неоснователни
поради следните съображения:
Производството пред Административен съд Пловдив, ІІ
състав, е образувано по искова молба на Й.Д.С. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение
в размер на 50 000 лева за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействия
на затворническата администрация, за периода от 01.01.2015 г. до 17.01.2022 г.
– датата на предявяване на исковата молба, през който период ищецът е бил в
пренаселени килии и нетната площ не е надвишавала 3 кв.м, имало е дървеници,
хлебарки и гризачи, липсвала е течаща топла вода в килиите.
С решение № 659 от 15.04.2022 г. съдът е осъдил ГДИН да плати на Й.Д.С.
сумата 6 500 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени в периодите 29.11.2015 г. –
06.05.2019 г. вкл., 13.05.2019 г. – 07.08.2019 г. вкл., 13.08.2019 г. –
12.09.2019 г. вкл., 27.09.2019 г. – 21.10.2019 г. вкл., 29.10.2019 г. –
04.09.2020 г. вкл., 18.09.2020 г. – 04.10.2020 г. вкл., 30.10.2020 г. –
30.12.2020 г. вкл., 02.02.2021 г. – 09.02.2021 г. вкл., 23.04.2021 г. –
05.06.2021 г. вкл., 11.06.2021 г. – 10.11.2021 г. вкл. и 10.12.2021 г. –
17.01.2022 г. вкл., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2022 г. до
изплащането на сумата, отхвърлил е иска в останалата част за разликата
до пълния предявен размер от 50 000 лв., както и за всички останали
периоди в обхвата на претендирания – от
01.01.2015 г. до 17.01.2022 г. вкл., осъдил е ГДИН да плати на ищеца разноски в
размер на 10 лв., представляващи заплатена държавна такса и е отхвърлил
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение.
За да постанови решението си съдът е приел за
установено от представената по делото неоспорена, че ищецът е пребивавал в
Затвора Пловдив от 02.05.2015 г. до 30.10.2015 г. и от 29.11.2015 г. до датата
на предявяване на исковата молба, поради което претенциите за периодите от
01.01.2015 г. до 01.05.2015 г. вкл. и от 31.10.2015 г. до 28.11.2015 г.
вкл. са
неоснователни. По отношение на претенциите за периода от 02.05.2015 г.
до 30.10.2015 г. вкл., през който действително ищецът е бил в Затвора Пловдив,
съдът е приел за основателно възражението за изтекла погасителна давност, т.е.,
претенциите за този период са погасени и в тази част искът следва да отхвърли.
По отношение на периода от 29.11.2015 г. до 17.01.2022 г. вкл. Съдът е приел,
че администрацията не е представила
доказателства за времето до 31.01.2019 г. вкл. или общо времето, за
което не се представени доказателства, и времето, за което са представени
такива, ищецът е пребивавал общо 1392 дни в килия с повече от допустимия брой
лица, при което през тези дни не е било спазено изискването за минимална
жилищна площ, или това са периодите: 29.11.2015 г. – 06.05.2019 г. вкл.,
13.05.2019 г. – 07.08.2019 г. вкл., 13.08.2019 г. – 12.09.2019 г. вкл.,
27.09.2019 г. – 21.10.2019 г. вкл., 29.10.2019 г. – 04.09.2020 г. вкл.,
18.09.2020 г. – 04.10.2020 г. вкл., 30.10.2020 г. – 30.12.2020 г. вкл.,
02.02.2021 г. – 09.02.2021 г. вкл., 23.04.2021 г. – 05.06.2021 г. вкл.,
11.06.2021 г. – 10.11.2021 г. вкл. и 10.12.2021 г. – 17.01.2022 г.
Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля
Рангелов, защото ги е квалифицирал като неясни и противоречиви, некореспондиращи
с писмени доказателства по отношение на жилищната площ, а самият свидетел е заинтересован.
Според съда за наличието на течаща топла вода и нейното ползване администрацията е представила справка, която
не е оспорена, като в същото време липсва задължение за администрацията да
осигури топла вода и в килиите. Твърденията и оплакванията за бездействие по
отношение наличието на дървеници, хлебарки и гризачи според съда са оборени от
представените от администрацията сключени договори за ДДД, протоколи и график
за дезинфекция, както и от показанията на св. Рангелов, който изрично посочва,
че периодично се извършват такива дейности, съответно не е налице бездействие
на администрацията. Други оплаквания по
отношение условията в Затвора Пловдив, съответно за действия и/или бездействия
на затворническата администрация не са правени.
Въз основа на тези установени факти съдът е
направил извод, че действително се установява едно от твърдените нарушения по
чл.3 ЗИНЗС, при което на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди, чийто размер следва да бъде съобразен с частичното
доказване и с размера на претендираното обезщетение. Според съд справедливият
размер на обезщетението възлиза на 6 500 лева предвид продължителността на
периода и интензитета на негативно въздействие върху ищеца вследствие
бездействията на администрацията по отношение изпълнението на изискването за
минимална жилищна площ.
Решението е правилно.
Въз основа на
установените факти съдебният състав е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен
състав и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.2 АПК
препраща и към мотивите на ІІ състав.
Правилен е изводът на
първоинстанционния състав, изведен от правилно установената по делото
фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени
вреди за периодите, изчерпателно изброени в обжалваното решение, произтичащи от
неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от
ищеца. Законът забранява осъдените и задържаните да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко и унизително отношение и задължава държавата да им осигури условия
за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото
достойнство, като начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги
подлага на страдание или трудности в степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на наказанието лишаване от свобода, и като се имат предвид
практическите нужди на лишаването от свобода, тяхното здравословно и физическо
състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на
законови задължения по отношение на липсата на достатъчно жилищна площ за общо 1392
дни, в следствие на което са претърпени вреди, пряка и непосредствена последица
от нарушаването на чл.3 ЗИНЗС. Неоснователно е възражението на ГДИН за
недоказаност на вредата, бездействието от страна на администрацията и
причинната връзка. По категоричен начин са установени нарушенията по чл.3 ЗИНЗС.
Следва в тази връзка
да се съобрази нормата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС, според която, в случаите по ал.1,
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Казано
по друг начин, когато ищецът докаже извършено нарушение на чл.3 ЗИНЗС,
настъпването на неимуществени вреди се презюмира. При това положение, доколкото
са доказани от страна на ищеца извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от
специализираните органи по изпълнение на наказанията, следва да се приеме, че
същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата
молба негативни психически състояния, които неимуществени вреди са в пряка
причинно-следствена връзка с битовите условия и по-конкретно с недостатъчната
жилищна площ в помещенията, в които е бил настанен за посочените по-горе
периоди.
Противно на
възраженията на касатора Й.С., касационната инстанция намира, че присъденото
обезщетение е съобразено със съдебната практика на ЕСПЧ, в т.ч. и последната
такава, като следва да бъде отчетено и обстоятелството, че по цитираните дела
са установени множество извършени нарушения от специализираните органи по изпълнение
на наказанията, а в конкретния случай е установено единствено пренаселеност на
килиите, в които е бил настанен и то не за целия период. Т.е., при определяне на конкретния размер на
обезщетението съдебният състав е съобразил възможния ефект върху ищеца, като са
обсъдени релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на наказанието
лишаване от свобода и по този начин са разгледани кумулативните, наслагващи се
ефекти от негативните условия върху ищеца, както изисква ЕСПЧ. Присъденото
обезщетение е справедливо определено и тъй като е фиксиран паричен еквивалент,
съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху ищеца, като се
имат предвид и размерите на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения
по казуси, близки на процесния. Присъденото обезщетение дава разрешение в пълен
обем на възникналата отговорност на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, като отчита
наличието на правоотношение в пенитенциарно заведение, интензитета на вредите,
тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху ищеца.
Предвид всичко
изложено настоящият касационен състав намира, че решението е валидно, допустимо
и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на
страните не се дължат разноски пред касационната инстанция. Затова и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 659 от
15.04.2022 г., постановено по адм. дело № 128 по описа на Административен съд
Пловдив, ІІ състав, за 2022 година.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.