№ 421
гр. С., 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.В.К.
при участието на секретаря М.П.С.
като разгледа докладваното от Г.В.К. Гражданско дело № 20231110138279 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С..“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С.,*****представлявано от А.А..,против М. Х. М.,ЕГН
**********,С. Б. М.,ЕГН **********,и С. Б. М.,ЕГН **********,и тримата с
адрес гр.С.,*****,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде
признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер,както
следва : спрямо ответницата М. М. – 540,13 лева главница за топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната
лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането,сумата от 54,76 лева мораторна лихва за периода м.05.2020 г. до
м.04.2022 г.,45,40 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2020 г.
до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,8,48 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г.
до 21.03.2023 г.; спрямо ответника С. М. – 135,03 лева главница за топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането,13,69 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г.
до 21.02.2023 г.,11,35 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2020
г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,2,12 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г.
до 21.03.2023 г.; спрямо ответницата С. М. - 135,03 лева главница за топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането,13,69 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г.
до 21.02.2023 г.,11,35 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2020
1
г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,2,12 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г.
до 21.03.2023 г.
В исковата молба се твърди,че за процесния период между страните
съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на
топлинна енергия,при което ответниците като клиенти на топлинна енергия
се явяват задължени да заплащат стойността на доставена топлинна енергия в
срока,предвиден според общите условия. Сочи се,че ответниците са
допуснали неизпълнение на своите договорни задължения,при което
неиздължената главница възлиза на 810,20 лева,а за заплащането й
ответниците отговарят според притежавания дял в съсобствеността – 4/6
идеални части за ответницата М. М. и по 1/6 идеална част от всеки от другите
двама ответници. Предвид това,че цената не е заплатена в срок,ищецът
претендира мораторна лихва. С исковата молба са заявени и искове за
заплащане сума за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение. Ищецът твърди,че паричните суми съответстват на
действително доставено количество топлинна енергия. Исковата претенция се
основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но с оглед депозирани възражения срещу заповедта за
изпълнение е налице правен интерес от предявяване на установителните
искове. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да бъдат уважени
предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от
ответниците,с който оспорват исковете като неоснователни. Твърди се,че не е
доказано между страните да съществува договорно правоотношение. Оспорва
се да е доставено количество топлинна енергия в имота,съответно на
претендираната цена. Ответниците молят съда да постанови решение,с което
да бъдат отхвърлени исковете.
Третото лице помагач „Т.С.“ЕООД намира исковете за основателни.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т.С..“ЕАД претендира от М.
Х. М.,С. Б. М. и С. Б. М. сумите от 810,20 лева главница за топлинна енергия
за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,82,14 лева мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. до 21.03.2023 г.,сумата
от 68,10 лева за дялово разпределение за периода м.05.2020 г. до м.04.2022
г.,12,72 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода
16.07.2020 г. до 21.03.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 19626/2023 г. по описа
на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „Т.С..“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
С договор за продажба на държавен недвижим имот от 08.08.1985 г. Б.
2
С.ов М. и М. Х. М. се легитимират като собственици на недвижим имот
апартамент ***** в ж.к.“*****“.
Според удостоверение от Столична община район „***** е идентичен с
блок *** в ж.к.“*****“.
Видно от договор от 22.08.2002 г.,сключен между „Т.С.“ЕООД,като
изпълнител,и етажните собственици в сградата на бл.*** на ж.к.“*****“,като
възложители,са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което изпълнителят приема да реализира дейност по
дялово разпределение на топлинна енергия,възложителите приемат да
поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение
на прието решение на общото събрание на етажните собственици от
20.08.2002 г.
Приети са общи фактури,издадени от „Т.С..“ЕАД за ап.2 бл.*** на
ж.к.“*****“.
Установява се от договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т.С..“ЕАД и
„Т.С.“ЕООД,че е постигнато съгласие страните да бъдат обвързани от
правоотношение,според което „Т.С.“ЕООД приема да извършва дейност по
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна
собственост,а „Т.С..“ЕАД се задължава да заплаща цена за услугата.
Според удостоверение за семейно положение М. Х. М. е вдовица и има
две деца – С. и С. М..
С определение на съда е отделено като безспорно в отношенията между
страните,че Б. М. е починал на 25.10.2014 г. и М. М.,С. М. и С. М. са негови
наследници по закон – преживяла съпруга и деца.
Видно от документи за главен отчет,същите са подписани за абонат.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че общият топломер е преминавал периодична
метрологична проверка със заключение за съответствие,общият топломер се
отчита на първо число всеки месец,след което се приспадат технологичните
разходи,които остават за сметка на доставчика,дяловото разпределение е
реализирано при спазване на нормативната уредба,а главницата за топлинна
енергия за процесния период възлиза на 837,78 лева.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза към 22.11.2023 г. няма отразени плащания в счетоводството на
ищеца,изравнителните сметки са въведени и няма прихващане на задължения
извън процесния период,ответникът има сума за възстановяване в размер от
61,67 лева,главницата за топлинна енергия възлиза на 832,98 лева,сумата за
дялово разпределение е 68,10 лева,лихвата за забава е 82,05 лева върху
главница за топлинна енергия и 12,22 лева върху сумата за дялово
разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато е подадено възражение по чл.414 от ГПК. Това
3
означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното
производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото
основание и в претендирания размер,т.е. следва да бъде доказано,че
съществува договорно правоотношение относно продажба на топлинна
енергия,както и да бъде установено вземането за топлинна енергия по размер.
Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск – в
конкретния случай искът се явява предявен на 12.04.2023 г. Съдът намира,че
не рефлектира върху допустимостта на производството обстоятелството,че
делото е разпределено за разглеждане на съдията,издал заповедта за
изпълнение като счита,че по този начин не се достига до нарушаване
принципа на разпределение на делата,регламентиран съгласно чл.9 от
ЗСВ,тъй като при разпределение на частното гражданско дело по заявлението
по чл.410 от ГПК е осъществено случайно разпределение на делата между
всички съдии,а същевременно чл.86,ал.6 от Правилника за администрация на
съдилищата допуска разпределяне на делото на съдията докладчик,който е
издал заповедта за изпълнение,когато исковото производство се развива в
същия съд. Отделно от това,в подкрепа на разбирането,че съдебно
решение,постановено от съдията,който е издал заповед за изпълнение,не
страда от пороци относно неговата валидност и допустимост е формирана
съдебна практика на Върховния касационен съд,обективирана в определение
№ 303/16.04.2021 г.,постановено по ч.гражд.дело № 3956/2020 г. по описа на
ВКС.
Обсъдени в съвкупност,доказателствата по делото позволяват да бъде
възприето,че между страните съществува договорно правоотношение –
дружеството ищец реализира дейност по доставка и продажба на топлинна
енергия,а ответниците са клиенти на топлинна енергия в качеството им на
съсобственици на недвижимия имот. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на
топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот. За да счете,че ответниците са клиенти на
топлинна енергия,съдът взе предвид представения договор за продажба на
държавен недвижим имот,съгласно който ответницата М. М. заедно със
съпруга си е придобила право на собственост върху имота,както и взе
предвид,че с определение на съда е отделено като безспорно,че ответниците
са наследници по закон на починалия през 2014 г. Б. М.,а и в подкрепа на
същия извод е представеното към писмения отговор удостоверение за
семейно положение на ответницата М. М.. Това означава,че ответницата М.
М. притежава 2/3 идеални части от недвижимия имот,а всеки от другите
двама ответници – по 1/6 идеална част от недвижимия имот. В
хипотезата,когато имотът е топлоснабден преди влизане в сила на ЗЕ
договорното правоотношение възниква с лицето,което се явява собственик
или носител на вещно право на ползване върху недвижимия имот.
Неоснователен е доводът на ответниците,че договорно правоотношение
липсва,защото не е сключен договор в писмена форма. Цитираните от
ответниците в писмения отговор разпоредби на чл.149,ал.1 от ЗЕ,чл.149а и
чл.149б от ЗЕ са материалноправни по своя характер и на тези разпоредби
като на същите не е придадено обратно действие,поради което същите
намират приложение към правоотношения,възникващи след влизане в сила на
4
закона,но не и по отношение на сгради и имоти,които вече са топлоснабдени
преди влизане в сила на закона. С оглед това,че в настоящия случай сградата
е топлоснабдена преди влизане в сила на ЗЕ съдът счита,че преценката за
наличието на договорно правоотношение следва да бъде реализирана при
съобразяване притежаваното право на собственост и предвид липсата на спор
между страните,че ответниците са съсобственици на недвижимия имот следва
да бъде възприето,че между страните съществува договорно правоотношение
към процесния период. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията
между страните се определят от общите условия на доставчика. Страните не
твърдят да са уговорени индивидуални условия,отличаващи се от общите
условия,поради което приложение намират именно общите условия. За да
бъде изпълнението на задължението за заплащане цена на топлинна енергия
точно,необходимо е цената на топлинна енергия да бъде заплатена в срока по
общите условия. В хода на производството ответниците не са доказали да са
изпълнили задължението си изцяло или отчасти,поради което предявената
искова претенция за заплащане цена на топлинна енергия е доказан по
основание. От събраните по делото доказателства може да бъде направен
извод,че в сградата е въведена система за дялово разпределение – проведено е
общо събрание за избор на дружество,което да реализира дяловото
разпределение,както и е сключен договор със същото дружество.
Следователно собственикът на всеки индивидуален имот заплаща стойността
на топлинна енергия,определена от дялово разпределение. Наличието на
документи за главен отчет,подписани за абонат,изравнителните сметки,както
и заключението по съдебно-техническата експертиза,според което дяловото
разпределение е реализирано при спазване нормативната уредба,позволяват
на съда да приеме,че искът за главница за топлинна енергия в размер от
810,20 лева подлежи на уважаване. В тази насока съдът намира,че следва да
бъде отчетено,че според заключението по съдебно-техническата експертиза
количеството топлинна енергия за процесния период за процесния имот е в
по-висок размер,а именно 837,78 лева,поради което и искът подлежи на
уважаване в пълния претендиран размер. Стойността на топлинна енергия за
процесния период за имота на ответниците М. е определена чрез стойността
на топлинна енергия за битово торещо водоснабдяване и стойността на
топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация,тъй като топлинна енергия
за отопление не е потребявана. Предвид това,че претендираната цена е
съвкупността от топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване и за
сградна инсталация искът подлежи на уважаване,а доводът на ответниците,че
им е начислявана топлинна енергия за общи части на сградата,респективно че
е завишено количеството топлинна енергия е недоказан. Софийският районен
съд счита,че са доказани и исковете за сума за дялово разпределение в размер
общо от 68,10 лева,в която насока съдът взе предвид,че съгласно чл.12,ал.1 и
чл.36,ал.2 от общите условия на дружеството ищец купувачът на топлинна
енергия заплаща цената за дялово разпределение на ищеца,който от своя
страна заплаща възнаграждение за услугата дялово разпределение на
дружеството,което реализира дялово разпределение. Изложените
съображения мотивираха съда да счете,че исковете за главница за топлинна
енергия и за сума за дялово разпределение подлежат изцяло на уважаване –
съответно за 540,13 лева и 45,40 лева за ответницата М. М. и в размер от
135,03 лева и 11,35 лева за ответника С. М. и в размер от 135,03 лева и 11,35
5
лева за ответницата С. М..
Уважаването на искова претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД е
обусловено от доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода
на забава кредиторът има вземане спрямо длъжника в размер на законната
лихва. Когато задължението има определен падеж или срок,считано от
датата,следваща падежната дата или последния ден от срока длъжникът
изпада в забава,а ако задължението няма определен срок или падеж,за да бъде
поставен в забава длъжникът е необходимо кредиторът да му отправи покана
при съобразяване разпоредбата на чл.84 от ЗЗД. В конкретния случай
съгласно общите условия на дружеството ищец месечните задължения за
главница за топлинна енергия подлежат на заплащане в срок от 45
дни,считано от изтичане месеца на доставката. При липсата на плащане на
задължението за топлинна енергия и предвид законовата норма на чл.84 от
ЗЗД,считано от деня,следващ последния ден от срока клиентът на топлинна
енергия отговаря за заплащане на мораторна лихва. Възникването на
задължението като срочно и липсата на изпълнение в предвидения срок
обосновават извод,че исковата претенция за мораторна лихва върху главница
за топлинна енергия е доказана по основание,а по размер за сумата от 82,05
лева,съобразявайки заключението по съдебно-счетоводната
експертиза,докато за разликата над претендирания размер от 82,14 лева искът
като недоказан следва да бъде отхвърлен. Съобразявайки размера на
претендирана главница за топлинна енергия спрямо всеки от
ответниците,съдът намира,че искът за мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия подлежи на уважаване спрямо ответницата М. М. за сумата
от 54,70 лева,а спрямо другите двама ответници – за суми в размер на по
13,67 лева,докато за разликата до пълния претендиран размер от 54,76 лева
спрямо първата ответница и по 13,69 лева за всеки от другите двама
ответници исковата претенция подлежи на отхвърляне. Софийският районен
съд счита,че предявените искове за заплащане на мораторна лихва върху сума
за дялово разпределение,съответно за 8,48 лева спрямо ответницата М. М. и
по 2,12 лева за всеки от другите двама ответници подлежат на отхвърляне
като недоказани по основание. Общите условия на дружеството доставчик не
уреждат срок за плащане на задължението за сума за дялово разпределение,а
същевременно не се доказва ищецът да е отправил покана до ответниците,с
която да ги постави в забава относно изпълнение на задължението си за
заплащане на сума за дялово разпределение,поради което тези искове се
явяват недоказани.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 73,50 лева за заповедното производство и
от 1200,50 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
6
отношение на М. Х. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,*****,че съществува
вземане на „Т.С..“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С.,*****представлявано от А.А.. в размер от 540,13 лева ( петстотин и
четиридесет лева и тринадесет стотинки ) главница за топлинна енергия за
периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва,считано от
предявяване на иска – на 12.04.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането,сумата от 54,70 лева ( петдесет и четири лева и седемдесет
стотинки ) мораторна лихва за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,45,40 лева
( четиридесет и пет лева и четиридесет стотинки ) сума за дялово
разпределение за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 12.04.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,относно което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 19626/2023 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия в
частта за разликата над 54,70 лева до пълния претендиран размер от 54,76
лева,както и иска за сумата от 8,48 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. до 21.03.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на С. Б. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,*****,че съществува
вземане на „Т.С..“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С.,*****представлявано от А.А.. в размер от 135,03 лева ( сто тридесет и
пет лева и три стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.05.2020
г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 12.04.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането,13,67 лева ( тринадесет лева шестдесет и седем стотинки )
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 21.02.2023 г.,11,35 лева (
единадесет лева тридесет и пет стотинки ) сума за дялово разпределение за
периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 12.04.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 19626/2023 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия в
частта за разликата над 13,67 лева до пълния претендиран размер от 13,69
лева и иска за сумата от 2,12 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 16.07.2020 г. до 21.03.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на С. Б. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,*****,че съществува
вземане на „Т.С..“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С.,*****представлявано от А.А.. в размер от 135,03 лева ( сто тридесет и
пет лева и три стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.05.2020
г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 12.04.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането,13,67 лева ( тринадесет лева шестдесет и седем стотинки )
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 21.02.2023 г.,11,35 лева (
единадесет лева тридесет и пет стотинки ) сума за дялово разпределение за
периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху
7
главницата,считано от предявяване на иска – на 12.04.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 19626/2023 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия в
частта за разликата над 13,67 лева до пълния претендиран размер от 13,69
лева и иска за сумата от 2,12 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 16.07.2020 г. до 21.03.2023 г.
ОСЪЖДА М. Х. М.,ЕГН **********,С. Б. М.,ЕГН **********,и С. Б.
М.,ЕГН **********,и тримата с адрес гр.С.,***** да заплатят на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т.С..“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление гр.С.,*****представлявано от А.А..,сумата от 73,50 лева
( седемдесет и три лева и петдесет стотинки ) сторени съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и
от 1200,50 лева ( хиляда и двеста лева и петдесет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Т.С.“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8