Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
212 Година 11.02.2021 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХVІ-ти състав, на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и
първа година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря
К. Л.
Прокурор
Андрей Червеняков
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 2516 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна
жалба на Т.Р.У.– младши инспектор във Второ РУ при ОД на МВР гр.Бургас срещу решение № 260467/18.11.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 4665/2020г. по описа на
Районен съд Бургас. Счита, че решението е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. Не споделя мотивите на съда, с които е обоснована отмяна на
заповедта, като възразява, че са били налице материалните предпоставки за
издаване на заповед за задържане на лицето, тъй като административният орган е
разполагал с данни за извършено престъпление и е реализирал правомощията си по
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Иска се отмяна на решението и разглеждането на спора
по същество като се отхвърли жалбата против издадената заповед. Претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответника.
Ответникът – Д.Д.Д. с ЕГН ********** ***, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и прави
искане да бъде оставена без уважение и да му се присъдят направените по делото
разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава
становище за основателност на касационната жалба и отмяна на
първоинстанционното съдебно решение.
Административен съд Бургас намира, че касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил заповед за задържане
на лице № 434зз-326/29.10.2020г., издадена от полицейски
служител на 05 РУ-Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
постановено задържането за срок от 24 часа на Д.Д.. За да постанови решението си, съдът е приел, че към момента на издаване на
оспорената заповед, в преписката не са се съдържали доказателства относно
наличието на данни, Д. да е евентуален извършител на престъпление по чл.325,
ал.1 от НК, като административния орган се позовава само на твърдение, че има
такива, при липсата на каквито и да било данни, доказателства, факти и
обстоятелства за това. Съдът е приел, че е налице и нарушаване на принципа за
съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията, както и
целта на закона, тъй като налагането на
принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ се явява неоправдано, предвид липсата на доказателства за
съмнение, че задържаното лице е можело да препятства или затрудни
разследването.
Съгласно чл.72, ал.4 от ЗМВР решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд по реда на АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Настоящият съдебен състав счита, че съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като се споделят изложените мотиви относно незаконосъобразността на
задържането на лицето.
В случая, от събраните в хода на производството
доказателства не се установява, наличието на предпоставките на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за издаване на
процесната заповед, както правилно е приел и районният съд.
Заповедта за задържането на Д. е издадена за това, че
„има данни за извършено престъпление във
вр. с чл.325, ал.1 от НК в гр.Бургас, ж.к.Славейков пред бл.15 извършва
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно
неуважения към обществото“.
Видно от мотивите на заповедта в нея е възпроизведена
нормата на чл.325, ал.1 от НК, без обаче да са посочени конкретните действия
които са извършени от Д. и които са възприети от касатора като непристойни,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважения към
обществото. Липсата на посочване на тези действия е съществено процесуално
нарушение, тъй като по този начин се нарушава правото на защита на лицето да
разбере в какво точно се обвинява и съда се поставя в невъзможност да извърши
проверка дали са налице материалноправните предпоставки за налагане на
заповедта, поради което тя подлежи на отмяна, като незаконосъобразна
по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, като издаден в нарушение на чл.74, ал.2, т.2
от ЗМВР.
На
следващо място посоченото правното основание за налагане на принудителната
административна мярка спрямо жалбоподателя е чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Тази
разпоредба овластява полицейските органи да задържат лица за които има данни,
че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите
правни норми от закона. За прилагането на тази принудителната административна
мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по
смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението,
което дава право на административния орган при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката. Съгласно чл.170,
ал. 1 от АПК, в тежест на административния орган е да установи и докаже
наличието на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при
издаване административния акт.
В случая
посредством представените по делото писмени доказателства не би могло да се
установи, че към момента на издаване на процесната заповед са съществували
достатъчно данни, които да обосноват налагането на принудителната
административна мярка спрямо жалбоподателя - данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление по
чл.325, ал.1 от НК, което е посочено в издадената заповед. Както беше посочено вече, в случая не е
описано и не се установява какво е било конкретното поведение на лицето,
за да може да се извърши преценка от съда, налице ли са били основанията за неговото
задържане.
Данни за
поведението на жалбоподателя, което е мотивирало полицейския орган да наложи
мярката, не се съдържат и в административната преписка.
В представената по делото докладна записка е налице позоваване
на получен сигнал от ОДЧ-24 за нападнат мъж, който заявява, че ще използва сила
за да се защити, с последващо пояснение от дежурния за посоката в която са се
отправили лицата, както и за стрелба с газов пистолет. В последствие се
установява, че лицето подало този сигнал на ОДЧ е именно ответникът Д..
Съгласно докладна записка рег.№434р20447/2020г. отзовалият се на място
автопатрул, установява три лица, едно от които повалено на тревните площи пред
блока, за което се установява, че е Д.Д., друго върху него и трето лице което е
държало пистолет, като е проведен разговор с тях за изясняване на ситуацията. И
трите лица са отведени в районното управление, като само ответникът по касация
е задържан на основание чл.72, ал.1,т.1 от ЗМВР, въпреки наличието на
противоречиви данни за поведението на лицата преди да дойдат полицейските
органи и въпреки, че при пристигането им Д. е бил повален на земята, тоест от
него не са извършвани никакви действия към този момент.
Задържането
по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, по своята правна същност представлява
принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за
цел чрез задържане на лицето да се предотврати възможността то да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Тази цел не
би могла да бъде постигната при липса на данни за извършено от жалбоподателя
престъпление. Недопустимо е предпоставките за налагане на тази принудителна
административна мярка да се предполагат, а следва за конкретния случай да са
безспорно установени от административния орган, което не се установява да е
сторено. Налагането на процесната принудителна административна мярка в случая
не е оправдано, тъй като освен, че не са налице данни, че лицето е извършило
престъпление, но липсват и данни, че то се е укривало или че с действията си е
препятствало разследването.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.72,
ал.4, изр.2 от ЗМВР, първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата има
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.
От ответника по касация са направени разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева, за настоящата съдебна
инстанция, като от касатора се прави възражение за прекомерност.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с
чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес по ЗМВР, минималното възнаграждение е 400,00 лева.
В случая, с оглед фактическата и правна
сложност на делото и след като се съобрази, че то е разглеждано само в едно
открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, не са правени
доказателствени искания и не са събирани допълнителни доказателства заплатеното
адвокатско възнаграждение се явява прекомерни и в полза на ответника следва да
се присъди адвокатско възнаграждение в размер на минималния предвиден в Наредба
№1/09.07.2004г., а именно 400,00 лева.
Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас,
ХVI-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260467/18.11.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 4665 по описа за 2020г. на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи гр.Бургас да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** разноски по делото за настоящата
инстанция в размер на 400 лева (четиристотин лева).
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.