№ 109
гр. Враца, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20221420102334 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ
вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Йеттел България“
ЕАД, ЕИК *********, чрез адв. С. М., против И. Ц. Г., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че с ответника е сключен Договор за мобилни услуги от
09.09.2019 г. за предпочетен мобилен телефонен номер 359************** и договор за
лизинг от същата дата за устройство „Alcatel 1S Dual Black“. Към договора е сключено
Допълнително споразумение от 25.10.2018 г. за предпочетен номер 359************** и
договор за лизинг от същата дата за устройство „Samsung Galaxy A7 Dual Black. На
03.10.2018 г. било сключено Допълнително споразумение към договора за предпочетен
номер 359**********.
Сочи, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договорите, поради което
същите са едностранно прекратени от ищцовото дружество на 11.03.2020 г.
Твърди, че ответницата дължи по допълнително споразумение към договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер 359********** от 03.10.2018 г. сумата от 15,55 лв.,
дължими за периода от 20.11.2019 г. до 20.12.2019 г., представляващи частична абонаментна
такса за потребление на мобилни услуги, и сумата от 37,88 лв. - абонаментни такси и
потребление на мобилни услуги, дължими за периода от 20.12.2019 г. до 20.01.2020 г.
Договорът е прекратен поради неизпълнение от страна на ответницата и е начислена сумата
от 92,46 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора, равняваща се на три
1
месечни такси.
Заявява, че по договор за лизинг от 09.09.2019 г. за устройство „ALCATEL 1S Dual
Black“ ответницата дължи сумата от 135,18 лв., представляващи частична лизингова вноска
за периода от 25.02.2020 г. до 24.03.2020 г., както и по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер 359************** от 09.09.2019 г.: сумата от 49,65 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, равняваща се на три месечни такси, и по
допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
359************** от 25.10.2018 г., сумата от 49,82 лв., представляваща частично
задължение за начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договора.
За тези задължения била издадена фактура № **********/20.03.2020 г. и Фактура №
**********/25.03.2020 г. със срок на плащане 15 дни от издаването.
Сочи се, че по депозирано заявление е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
1657/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, която е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 ГПК, с оглед на което предявява установителен иск. Иска се постановяване на
решение, с което да бъде признато за установено, че И. Ц. Г., ЕГН **********, дължи на
„Йеттел България“ ЕАД сумата от общо 380,54 лева, представляваща сборът от
гореописаните задължения, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
депозиране на заявлението – 26.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 1657/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане
на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор от ответницата.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 1657/2022 г. по описа на
РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответницата е
издадена Заповед № 1003/27.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора исковите суми, както и
разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 06.06.2022 г. и в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК е подадено възражение, поради което и с Разпореждане № 2514/20.06.2022 г.
съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от уведомяването. По депозираната в срок искова молба е образувано настоящото гр. д.
№ 2334/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
От представените по делото и по ч. гр. д. № 1657/2022 г. по описа на РС – гр. Враца,
ГО, VII състав писмени доказателства се установява, че между ищцовото дружество и
ответницата Г. са сключени следните договори:
На 03.10.2018 г. между страните е подписано Допълнително споразумение към
2
договор за мобилен номер +359**********, съгласно което абонаментният план за
ползвания от ответницата номер е Тотал 36,99 при стандартен месечен абонаментен план
36,99 лева.
На 25.10.2018 г. между страните е подписано Допълнително споразумение към
договор за мобилен номер +359**************, съгласно което абонаментният план за
ползвания от ответницата номер е Тотал 30,99 при стандартен месечен абонаментен план
30,99 лева.
На 25.10.2018 г. е сключен и Договор за лизинг, съгласно който ищецът като
лизингодател предоставя на ответника – лизингополучател за временно и възмездно
ползване устройство марка „Samsung Galaxy A7 Dual Black“ срещу обща лизингова цена в
размер на 482,77 лева с ДДС, дължима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на
20,99 лева. Срокът на договора е 23 месеца и влиза в сила в деня на подписването му /чл. 2/.
В чл. 4 от договор е отбелязано, че при подписването му лизингодателят е предоставил
лизинговата вещ на лизингополучателя във вид, годен за употреба, функционира изрядно и
съответства напълно на уговорените технически характеристики и комплектован с цялата
документация.
Представени са Общи условия по договорите за лизинг, подписани от
лизингополучателя – ответник, както и декларации от ответницата, че е получила подписан
екземпляр от общите условия на оператора-ищец, съгласна е с тях и ги приема.
На 09.09.2019 г. между страните по делото е сключен Договор за мобилни услуги за
мобилен номер +359************** за срок от 24 месеца по план Тотал+ с месечен
абонамент за първоначалния срок на договора от 12,99 лева, а след изтичането му – 15.99
лева.
Сключен е и Договор за лизинг от 09.09.2019 г., съгласно който ищецът като
лизингодател предоставя на ответника – лизингополучател за временно и възмездно
ползване устройство марка „Alcatel 1S Dual Black“ срещу обща лизингова цена в размер на
197,57 лева с ДДС, дължима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 8,59 лева.
Срокът на договора е 23 месеца и влиза в сила в деня на подписването му /чл. 2/. В чл. 4 от
договор е отбелязано, че при подписването му лизингодателят е предоставил лизинговата
вещ на лизингополучателя във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства
напълно на уговорените технически характеристики и комплектован с цялата документация.
Договорите съдържат подпис на ответницата в качеството й на абонат, като са
представени и общи условия, придружени с декларация от 09.09.2019 г., подписана от
ответницата, че е получила подписан от мобилния оператор екземпляр от същите, приема ги
и се задължава да ги спазва.
Представени са и подписани от ответницата ценови листи за абонаментните
планове.
Представени са следните фактури:
Фактура № **********/20.12.2019 г. за отчетен период от 20.11.2019 г. до
3
19.12.2019 г. на стойност 36,98 лева и срок на плащане 04.01.2020 г.,
Фактура № **********/20.01.2020 г. за отчетен период от 20.12.2019 г. до
19.01.2020 г. на стойност 74,86 лева /включва дължимото за отчетния период и неплатеното
за предходния отчетен период/ и срок на плащане 04.02.2020 г.,
Фактура № **********/20.03.2020 г. за отчетен период от 20.02.2020 г. до
19.03.2020 г. на стойност 149,43 лева /включва дължимото за отчетния период и неплатеното
за предходния отчетен период/ и срок на плащане 04.04.2020 г.,
Фактура № **********/25.03.2020 г. за отчетен период от 25.02.2020 г. до
24.03.2020 г. на стойност 634,65 лева /включва неплатеното за предходния отчетен период и
начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за услуги и на договорите
за лизинг/ и срок на плащане 09.04.2020 г.
Фактурите са придружени от подробни справки за потреблението през съответния
отчетен период, от които е видно, че всички сключени от ответника договори са
фактурирани с обща фактура. В последната фактура са начислени всички задължения по
предходните фактури, неустойка за предсрочно прекратяване и лизингови вноски.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са четири кумулативно обективно съединени установителни искове,
както следва: иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД и три
иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
С оглед установените по-горе фактически обстоятелства, неоснователни са
правопогасяващите възражения на ответницата, заявени с писмено становище, депозирано
преди първото по делото заседание, че не се установява между страните да са били сключени
посочените от ищеца договори за мобилни услуги и за лизинг, както и че ищцовото
дружество не е доказало, че й е предал лизинговата вещ. Неоснователни са и възраженията,
че клаузите в общите условия са неравноправни, както и че е била „въведена в заблуждение“
относно тарифния план. Възраженията са бланкетни и неподкрепени с никакви конкретни
твърдения или доказателства. Съдът не установи наличието на неравноправни клаузи в ОУ
на ищеца, които ответницата писмено е приела и декларирала, че се е запознала със същите.
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228
ЗЕС:
Искът е предявен за сумата от 53,43 лева, представляваща стойността на
абонаментни такси и потребление на мобилни услуги, дължими за периода от 20.11.2019 г.
до 19.01.2020 г., дължими по допълнително споразумение от 03.10.2018 г. към договор за
мобилни услуги за мобилен телефонен номер +359**********, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на депозиране на заявлението – 26.05.2022 г. до
окончателното изплащане на вземанията.
4
За основателността на исковете ищецът следва да докаже при условията на главно и
пълно доказване елементите на фактическия състав, както следва: 1. че между страните са
били налице облигационни правоотношения по валидно сключени договори за мобилни
услуги; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си, определени в него да предостави на
ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и 3. размерът на
месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по договора за посочения
период.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
ищцовото дружество и ответницата е сключено допълнително споразумение от 03.10.2018 г.
към договор за мобилни услуги за мобилен телефонен номер +359**********. Договорът
съдържа подпис на ответницата в качеството й на абонат, като са представени и общи
условия, придружени с декларация от 03.10.2018 г., подписана от ответницата, че е
получила подписан от мобилния оператор екземпляр от същите, приема ги и се задължава да
ги спазва.
Съгласно посочения договор ищецът предоставя на абоната мобилни услуги по
предварително уговорен месечен абонаментен план, а ответникът – абонат дължи заплащане
на стойността на предоставените му и ползвани от него услуги, ведно с вкл. ДДС.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи изпълнение на задължението си
по договора да предостави далекосъобщителни услуги на претендираната стойност. За
установяване на това обстоятелство са представени фактури за процесните отчетни периоди,
заедно с приложение за потреблението на ответницата, в което са описани подробно
потребените услуги – брой минути разговори към мобилната мрежа на мобилния оператор и
извън нея, пренос на мобилни данни, абонаментни такси, лизингови вноски и др.
Видно от представените фактури, за периода от 20.11.2019 г. до 19.01.2020 г.
ответницата дължи за абонаментни такси и за потребление общо сумата от 74,86 лева с ДДС.
Искът е предявен за сумата от 53,43 лева, за който размер с оглед диспозитивното начало в
процеса следва да бъде уважен предявеният иск. Сумата се дължи ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението – 26.05.2022 г. до окончателното изплащане
на вземанията.
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,
ал. 2, предл. първо ЗЗД:
За основателността на иска ищецът следва да докаже при условията на главно и
пълно доказване елементите на фактическия състав, както следва: 1. че между страните са
били налице облигационни правоотношения по валидно сключен Договор за лизинг от
09.09.2019 г.; 2. че е изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на
лизингополучателя, както и 3. настъпила изискуемост на задължението на ответника да
заплати остатъка от уговорените лизингови вноски.
Искът е предявен за сумата от 135,18 лева, представляваща дължими по Договор за
лизинг от 09.09.2019 г. лизингови вноски за мобилно устройство „Alcatel 1S Dual Black“,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на заявлението –
26.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията.
5
Както бе посочено, от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между ищцовото дружество и ответницата е сключен Договор за лизинг от
09.09.2019 г., съгласно който ищецът като лизингодател предоставя на ответника –
лизингополучател за временно и възмездно ползване устройство марка „Alcatel 1S Dual
Black“ срещу обща лизингова цена в размер на 197,57 лева с ДДС, дължима на 23 месечни
лизингови вноски, всяка в размер на 8,59 лева. Срокът на договора е 23 месеца и влиза в
сила в деня на подписването му /чл. 2/. В чл. 4 от договор е отбелязано, че при подписването
му лизингодателят е предоставил лизинговата вещ на лизингополучателя във вид, годен за
употреба, функционира изрядно и съответства напълно на уговорените технически
характеристики и комплектован с цялата документация. Представени са Общи условия по
договорите за лизинг, подписани от лизингополучателя – ответник.
Съгласно посочения договор, ищецът като лизингодател е предоставил на ответника
като лизингополучател за временно и възмездно ползване описаното устройство, а
лизингополучателят се е задължил да заплати уговорената лизингова цена в уговорения
срок.
Установено е изпълнение на задължението на лизингодателя да предаде лизинговата
вещ – предмет на договора, доколкото в чл. 4 от същия е записано, че при подписването му
лизингодателят е предоставил лизинговата вещ на лизингополучателя във вид, годен за
употреба, функционира изрядно и съответства напълно на уговорените технически
характеристики и комплектован с цялата документация.
От представените фактури се установява, че към 25.03.2020 г. ответницата е
дължала вноски за лизинг в размер на 322,54 лева, а ищецът твърди, че след частично
плащане остатъкът от задължението е в размер на 135,18 лева.
В чл. 12, ал. 2 от ОУ на договори за лизинг е уговорено, че месечните вноски стават
предсрочно изискуеми в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори
плащания. След допуснатата от ответника забава за посочения по – горе период всички
непадежирали лизингови вноски са станали предсрочно изискуеми и са дължими на
лизингодателя. Същите са в общ размер на 322,54 лева.
Ето защо искът е основателен и следва да бъде уважен, както е предявен: за сумата
от 135,18 лева, представляваща дължими по Договор за лизинг от 09.09.2019 г. лизингови
вноски за мобилно устройство „Alcatel 1S Dual Black“. Сумата се дължи ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението – 26.05.2022 г. до окончателното
изплащане на вземанията.
По исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Предявени са три иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 92,46
лева, представляваща неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване на
допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
359********** от 03.10.2018 г.; сумата от 49,65 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване
6
на договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359************** от 09.09.2019 г.,
равняваща се на три месечни такси, както и сумата 49,82 лв., представляваща частично
задължение за начислени неустойки за предсрочно прекратяване на допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359************** от
25.10.2018 г.
За основателността на исковете ищецът следва да докаже при условията на главно и
пълно доказване елементите на фактическия състав, както следва: 1. че между страните са
били налице облигационни правоотношения по валидно сключени Договори за мобилни
услуги; 2. наличие на клауза за неустойка за неизпълнение на задължения като елемент от
съдържанието на посочените договори, както и 3. конкретния размер на неустоечното
вземане по всеки договор.
Първият иск е предявен сумата от 92,46 лева, представляваща неустойка, дължима
поради предсрочно прекратяване на допълнително споразумение към договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер 359********** от 03.10.2018 г. по вина на потребителя,
формирана от сбора на три месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението – 26.05.2022 г. до окончателното изплащане на
вземанията.
Както бе посочено по – горе, от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между ищцовото дружество и ответницата е сключено Допълнително
споразумение от 03.10.2018 г. за мобилен телефонен номер +359**********.
В раздел III, т. 3 от Допълнителното споразумение е уговорено, че в случай на
прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния месечен абонаментен план
месечни абонаменти за всяка СИМ карта/номер до края на срока на съответния договор, но
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
месечните такси.
Размерът на дължимата неустойка е изчислен съгласно раздел III, т. 3 от
допълнителното споразумение, а именно три месечни абонаментни и е в размер на 92,46
лева.
Вторият иск за неустойка е предявен за сумата от 49,65 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер
359************** от 09.09.2019 г., равняваща се на три месечни такси.
Както бе посочено по – горе, от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между ищцовото дружество и ответницата е сключен договор за мобилни
услуги от 09.09.2019 г за мобилен телефонен номер +359**************.
В договора е уговорено, че в случай на прекратяване на договора по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния месечен абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ
карта/номер до края на срока на съответния договор, но максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните такси.
7
Размерът на дължимата неустойка е изчислен в размер на три месечни абонаментни
и е 49,65 лева.
Третият иск за неустойка е предявен за сумата от 49,82 лв., представляваща остатък
от начислени неустойки за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение към
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359************** от 25.10.2018 г.
Както бе посочено по – горе, от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между ищцовото дружество и ответницата е сключен договор за мобилни
услуги от 25.10.2018 г за мобилен телефонен номер +359**************.
В раздел IV, т. 3 от договора е уговорено, че в случай на прекратяване на договора
по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния месечен абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ
карта/номер до края на срока на съответния договор, но максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните такси.
Размерът на дължимата неустойка е изчислен в размер на три месечни абонаменти,
а дължимият остатък е в размер на 49,65 лева.
С оглед изложеното, исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД
са основателни и следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението – 26.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи
да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода
на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в общ размер на 325
лева, от които 25 лева – платена държавна такса и 300 лева – платен адвокатски хонорар с
ДДС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество разноските в заповедното производство в общ размер на 325 лева.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира присъждане на
разноски, като по делото се съдържат доказателства такива да са сторени, както следва:
държавна такса в размер на 225 лева и платен адвокатски хонорар в размер на 480 лева с
ДДС.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 30.01.2023 г.,
между ищцовото дружество и адв. С. М. е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на
480 лева с ДДС, която сума е платена в брой, за което договорът служи като разписка.
Ответницата е заявила възражение за прекомерност на платения адвокатски
хонорар, което съдът намира за основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът може да
намали платеното от страна адвокатско възнаграждение, ако то е прекомерно с оглед
8
действителната правна и фактическа стойност на делото. Настоящото производство не се
характеризира с фактическа или с правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, не
са събирани доказателства извън писмените такива, процесуален представител на ищеца не
се е явил. С оглед изложеното, е налице основание за намаляване на адвокатския хонорар на
процесуалния представител на ищеца.
Същото е уговорено в минималния предвиден към настоящия момент размер
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, в
редакцията й, изменена с ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г. Въпреки че представеният договор за
правна защита и съдействие и издадената от адв. М. фактура са от 30.01.2023 г., съдът
намира, че адвокатският хонорар следва да се изчисли в минималния размер по чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредбата към датата на образуване на исковото производство – 27.07.2022 г., тъй
като именно към тази дата адв. М. е била упълномощена да представлява ищеца, исковата
молба е подписана от нея и от нея са извършвани всички процесуални действия по делото.
Доколкото адвокатското възнаграждение се уговаря и заплаща предварително /авансово/ –
чл. 2, ал. 6 от Наредбата, сключването на договор между страната и адвоката, уговарянето и
плащането на възнаграждението в по – късен момент е ирелевантно за отговорността за
разноски на насрещната страна, след като този адвокат е представлявал ищеца още при
образуване на делото. В случая е видно, че именно поради повишения с изменението от
04.11.2022 г. размер на минималните адвокатски възнаграждения са представени
доказателства за заплащане на хонорара в един по – късен момент, обуславящ неговия по –
висок размер.
Ето защо адвокатският хонорар следва да бъде намален в минималния размер
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в
редакцията й с ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г., а именно 300 лева съобразно интереса в
производството, който е под 1 000 лева. Възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се изчислява на база на
интереса по конкретното дело. Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу
определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът,
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е
сборът от цената на всички искове /в този смисъл Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д.
№ 2982/2019 г., ВКС, II т.о./.
Съгласно трайната практика, когато адвокатът или адвокатското дружество е
регистрирано по ДДС, то насрещната страна се осъжда да заплати възнаграждението с ДДС,
т.е. в случая се дължи 360 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество разноски за исковото производство в общ размер на 585 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. Ц. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*************, ДЪЛЖИ на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано
от изпълнителния директор Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, следните суми: на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС сумата от 53,43 лева /петдесет и
три лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща стойността на абонаментни такси и
потребление на мобилни услуги за периода от 20.11.2019 г. до 19.01.2020 г., дължими по
допълнително споразумение от 03.10.2018 г. към договор за мобилни услуги за мобилен
телефонен номер +359**********; на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,
ал. 2, предл. първо ЗЗД сумата от 135,18 лева /сто тридесет и пет лева и осемнадесет
стотинки/, представляваща дължими по Договор за лизинг от 09.09.2019 г. лизингови
вноски за мобилно устройство „Alcatel 1S Dual Black“; на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД сумите 92,46 лева /деветдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********** от 03.10.2018 г., сумата от 49,65 лева /четиридесет и девет лева и
шестдесет и пет стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя
на договор за мобилни услуги от 09.09.2019 г. с предпочетен номер +359**************, и
сумата от 49,82 лева /четиридесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща
остатък от неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на допълнително
споразумение от 25.10.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359**************, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
депозиране на заявлението – 26.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията, за
които суми е издадена Заповед № 1003/27.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1657/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Ц. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *************, ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от изпълнителния директор Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата
от 585 лева /петстотин осемдесет и пет лева/ - разноски в настоящото производство, както и
от 325 лева /триста двадесет и пет лева/ - разноски за заповедното производство по ч. гр. д.
№ 1657/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10