Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Монтана, 26.02.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-гр. Монтана, шести наказателен състав, в открито съдебно заседание на четвърти февруари на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ ХРИСТОВА
При секретаря Т.В. разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА АНД № 256 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление №487/7.07.2008г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавския район с център Плевен, на “ТБМ-2000”ЕООД, със седалище и адрес на управление-гр. Монтана, представлявано от управителя М. Т. П. чрез пълномощника К.Н.К., е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв., на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3 от с. з.
Недоволен от наказателното постановление е останал административнонаказаният, който моли съда да го отмени, като неправилно и незаконосъобразно. Излага конкретни оневинителни доводи, както по предмета на нарушението, така и за допуснати в хода на административното производство процесуални нарушения. В съдено заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна-Басейнова дирекция, Дунавски район-гр. Плевен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. В съдебно заседание моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните в хода на административното производство доказателства, във връзка със становищата на страните и оплакванията в жалбата, приема за усдтановено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законния срок, с необходимите реквизити и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен АУАН № 507/3.06.2008г. за това, че при извършена на 10.05.2008г. проверка на ТМСИ изградена на площадка в с. Е., обл. Монтана и собственост на “ТБМ-2000”ЕООД-гр. Монтана е констатирано, че дружеството притежава разрешително за водоползване от р. Огоста № 100905/18.04.2005г..Не са изпълнени условия на разрешителното-
1.няма монтирано устройство на тръбопровода след центробежна помпа в помпената станция, не се води ежедневен отчет за добитите водни количества от р. Огоста, няма актуализирана схема с подробни точки и геодезични координати на водохващането на р. Огоста обслужващо обекта, не са извършени ежегодни химически анализи на водата при пункта на водовземането.
2.Производствената отпадъчна вода формирана от дейността на ТМСН се изпуска в земен утаител и след утаяване се зауства в р. Огоста в точка с геогравски координати... Дружеството не притежава разрешително за ползване на воден обект-р. Огоста за заустване на отпадъчни води. Като нарушен е цитиран чл. 46, ал. 1, т. 6 и чл. 161, ал. 1 от Закона за водите, както и на чл. 46, ал. 1, т. 3 от с. з.
Тези констатации са отразени в констативни протоколи № 3-НН-75/10.05.2008г. и № 3-РР-32/10.05.2008г.
АУАН е подписан на 3.06.2008г. от К.Н.К.-р-л направление “Производство”-пълномощник на управителя на дружеството жалбоподател, за което е оформена и разписка в това му качество. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 3 000 лв., на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1”Разрешително за ползване на воден обект се издава за:3....заустване на отпадъчни води в повърхностни води. ”
Отразената в акта за установяване на административно нарушение, респ. в атакуваното наказателно постановление фактическа обстановка, се подкрепя изцяло от събраните в хода на административното производство писмени и гласни доказателства. Свидетелите Р.С.Р.-актосъставител, Н.В.Н. и К.С.Н.-свидетели при констатиране на нарушението и при състовянето на акта са категорични, че при проверката, жалбоподателят не е притежавал разрешително за заустване, в което се посочва как трябва да се пречиства водата, още повече, че характера на производство е такова /промиване на баластра/, че въпреки наличието на утаители, където се утаяват едрите частичи, водата не излиза чиста, защото остават финни частици-силициев двуокис и фин пясък, които са вредни за флората и фауната в реката. Нарушава се екологичното равновесие. Нещата стават по-сериозни, при влошени атмосферни условия, като наличие на порои, които вдигат утайката в утаителя и всичко това отива директно в река Огоста. При проверката свидетелите констатирали, че отпадъчната вода имала кафяв цвят. Свидетелите са категорични също, че приложеното към делото/на л. 3/ Разрешително за водоползване, не съдържа в реквизити на Разрешение и за заустване, каквото е и възражението на жалбоподателя. Това разрешително, което не касае отпадните води, е дадено за да се взема вода, а не да се изпусне вода. Описаните в същото “схема и технически параметри” на съоръженията в точки 6, 7 и 8 са задължителни за изграждане, за да се отвежда отпадната вода-водата, която след производството се връща към водоизточника. Ето защо и в “Други условия” е записано:1.Заустването и третирането на отпадъчните води да се приведе в съответствие с изискванията на Закона за водите и действащите подзаконови актове. Свидетелят Р.Р. установява, че изградените утаители не са достатъчни, тъй като при проверката констатирали, че водата, която се вливала в река Огоста имала кафеникав цвят. Не са правени лабораторни изследвания, но професионалният им опит бил достатъчен, за да преценят отпадъчната вода дали излиза кристално чиста след ползването й или не. Твърди, че с разрешителното за заустване се дава разрешение да се направи пълен мониторинг на минимум три съставки на водата, която се зауства. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите споделят лични и непосредствени впечатления и не са заинтересовани от изхода на делото. Показанията им се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира частично показанията на свидетелите Л.Р.Л. и К.Н.К., тъй като споделят обстоятелства, които се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал и са съпричастни са към изхода на делото. Съдът не кредитира и становището на вещото лице в съдебно заседание, отразено също и в експертното заключение, а именно, че отработената вода се утаява и оттам чрез открит канал се отвежда и зауства отново в река Огоста в първоначалния си вид, цвят и мътност. Още повече, че по негови твърдения проверката е извършена на 17.11.2008г. при работен режим на дружеството, а в разрешителното за водоползване е отразено, че разрешения режим на водоползване е шест месеца в годината, май, юни, юли, август, септември и октомври. Следователно, или вещото лице не е отразило работния режим на водоползване, или дружеството е ползвало вода извън регламента.
Видно от горната фактическа обстановка съдът намира, че по делото безспорно е доказано, липсата на разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. Съдът приема безусловно констатациите на административния орган относно фактическото извършване на заустване от страна на жалбоподателя. По безспорен начин бе доказано от събраните по делото доказателства-наличие на отпадни води като резултат от производствения процес, измиването на съоръженията, съответно отвеждането на същите в открит воден обект.
Неоснователно е възражението, че издаденото разрешително за водоползване съвместява и разрешение за заустване, чието издаване е регламентирано в Закона за водите и специална Наредба № 10за издаване на такова разрешително.
Неоснователно е и възражението, че не са налице отпадни води при изпълнение на целия технологичен процес на дружеството, който трае 24 часа. Действително не са направени лабораторни изследвания на биологическия и химически състав на водата, но при наличие на трошачно устройство ползвано от дружеството за промиване и пречистване на инертни материали с вода от река Огоста, не може да се твърди, че отпадната вода се влива “кристално чиста”.
Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в обжалваното наказателно постановление съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение, по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състава на административно нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, за което жалбоподателя основателно е санкциониран.
Съдът намира, че при провеждане на административното производство не са допуснати цитираните в жалбата и писмената защита съществени процесуални нарушения. Съдът не приема и възражението за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на наказващия орган, с което било нарушено правото на защита на управителя на “ТБМ-2000”ЕООД-гр. Монтана, защото актът е връчен на пълномощника му-К.Н.К.. Това твърдение се опровергава от представеното пълномощно, съставено изрично за представителство пред Басейнова дирекция.
С оглед на установеното от фактическа страна, съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова, същото следва да бъде потвърдено.
Съдът, при изложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 487/7.07.2008г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район-гр. Плевен, с което на “ТБМ-2000”ЕООДЗ-гр. Монтана, с управител М. Т. П., чрез пълномощник К.Н.К. е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 3 000 лв., на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3 от с. з., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд-гр. Монтана, в 14 дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: