№ 3117
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110206260 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189ж ал. 5 ЗДвП вр. чл. 58д т. 4 вр.
чл. 59 ал. 1 от ЗАНН
Образувано е по жалба на Г. С. В., ЕГН **********, против Електронен
фиш серия К № 8751393, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4
вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 800, 00 /осемстотин/ лева за
нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш
поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Излагат се доводи, че електронен фиш
серия К № хххххххххх, който според административнонаказателното
обвинение обуславя признака "повторност", не е връчван на жалбоподателя и
не е влязъл в сила. Изтъква се, че ако електронен фиш серия К № хххххххххх е
заплатен, същият е анулиран и не може да обуслови наличието на признака
"повторност". Навежда се, че в обжалвания електронен фиш неправилно е
посочена нарушената разпоредба, което налага отмяната му. Изтъква се и че в
обжалвания електронен фиш не е посочена правилно санкционната
разпоредба, тъй като не е посочена привръзката на чл. 182 ал. 4 ЗДвП с
разпоредбата на чл. 182 ал. 1 ЗДвП, което препятства жалбоподателя да
разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, за какво превишение на
скоростта и по какъв начин е определен двойният размер на глобата. Като
1
следващо процесуално нарушение се изтъква липсата на посочване в
обжалвания електронен фиш на териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението. Сочи се и че извършването на
нарушението не е доказано по несъмнен и категоричен начин - вещественото
доказателствено средство е негодно, тъй като не се вижда регистрационния
номер на заснетия автомобил; техническото средство, с което е установено
нарушението, не представлява одобрен тип; протоколът за използване на
техническото средство не съдържа имената на лицето, което го е съставило,
както и негов подпис; не са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., Наредбата). Твърди се
несъответствие между часа на нарушението, посочен в електронния фиш, и
този, отразен във вещественото доказателствено средство, както и
несъответствие при посочване мястото на нарушението в електронния фиш и
в протокола за използване на техническото средство. По изложените
съображения се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш и се
претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Г. С. В., редовно призован, се
явява лично. Пледира за отмяна на електронния фиш по съображенията в
жалбата, като в допълнение изтъква, че от вещественото доказателствено
средство и от писменото доказателство - отговор от ОПУ - София, не се
установява в процесния пътен участък да е разположен пътен знак, с който да
е въведено посоченото във фиша ограничение на скоростта. Сочи, че
движението на автомобила е установено извън населеното място, а не в
границите му, както се твърди в електронния фиш. Навежда, че не е
установена годността на техническото средство, с което е установено
твърдяното нарушение. Подробни съображения излага в писмена защита, в
която се излагат и аргументи, че не е установено какво конкретно техническо
средство е използвано за установяване на твърдяното нарушение, не е
доказана техническата му изправност, както и не е установена с
категоричност идентичността между посоченото в протокола по чл. 10 от
Наредбата техническо средство, техническото средство, използвано за
заснемане на автомобила, и техническото средство, посочено в електронния
фиш.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител. С писмени бележки от юрк. Б. С. с пълномощно от Директора
на СДВР, се прави искане за потвърждаване на обжалвания електронен фиш,
като се излагат подробни съображения за неговата законосъобразност. Прави
се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се навежда
възражение за прекомерност в случай на претендирано адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е
2
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице,
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 4 ЗАНН и в срока по чл. 189
ал. 8 ЗДвП (видно от приложената разписка електронният фиш е връчен лично
на жалбоподателя на 29.03.2024 г., а жалбата е подадена на 08.04.2024 г.),
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С електронен фиш серия К № хххххххххх, издаден от ОДМВР -
Кюстендил, за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, извършено на
08.08.2021 г., на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 2 ЗДвП на
жалбоподателя Г. С. В. било наложено административно наказание "глоба" в
размер на 50, 00 /петдесет/ лева. Електронен фиш серия К № хххххххххх,
издаден от ОДМВР - Кюстендил, бил връчен на лично на жалбоподателя на
13.04.2023 г., не бил обжалван и на същата дата - 13.04.2023 г. жалбоподателят
заплатил наложената с него глоба. Така електронен фиш серия К №
хххххххххх, издаден от ОДМВР – Кюстендил, влязъл в сила на датата на
плащането - 13.04.2023 г. (чл. 79б ал. 2 ЗАНН).
Към 29.02.2024 г. лек автомобил марка "БМВ", модел "Х3 3.0 Д" с рег.
№ хххххххх бил собственост на жалбоподателя Г. С. В..
На 29.02.2024 г. в 11:17 часа лек автомобил марка "БМВ", модел "Х3
3.0 Д" с рег. № хххххххх се движел на територията на с. Волуяк по бул.
"Ломско шосе" срещу № 271 с посока на движение от гр. София към гр.
Костинброд. Административен адрес бул. "Ломско шосе" срещу № 271 попада
в границите на населеното място село Волуяк и към 29.02.2024 г. максимално
разрешената скорост на движение за пътни превозни средства от категория
"В" била 50 км/ч за населено място съгласно чл. 21 ал. 1 ЗДвП, като липсвало
пътни знаци „В26“, въвеждащи ограничение на скоростта, различно от
посоченото в чл. 21 ал. 1 ЗДвП. Независимо от това горепосоченият лек
автомобил се движел със скорост от 82 км/ч.
Нарушението било установено с видео-радарна система за наблюдение
и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, идентификационен
3
номер MD 1195, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване,
която билa преминала последваща техническа проверка на 14.03.2023 г. в
Български институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни
уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер", със
заключение, че съответства на метрологичните изисквания. Видео - радарната
система била разположена на триножник на участък от пътя, работела в
стационарен режим на заснемане и заснемала приближаващите автомобили.
На 11.03.2024 г. за извършеното нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП от
СДВР бил издаден електронен фиш серия К № 8751393, с който на
жалбоподателя Г. С. В., като собственик на автомобила, на основание чл. 189
ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 4 ЗДвП било наложено административно
наказание "глоба" в размер на 800, 00 /осемстотин/ лева за нарушение на чл.
21 ал. 1 ЗДвП, извършено в условията на повторност.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка за
собствеността на автомобил с рег. № хххххххх, заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, протокол от проверка
№ 020 - СГ - ИСИС/14.03.2023 г. на Български институт по метрология,
Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на
средства за измерване и софтуер" от проверка на видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, идентификационен
номер MD 1195, извлечение от регистъра на одобрени типове средства за
измерване от сайта на БИМ, решение за одобрение на типа на уреда за
измерване на Държавен институт по метрология на Република Хърватия,
ведно с превод на български език, протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 4332р-17709/01.03.2024 г., справка за
датата на издаване на обжалвания електронен фиш, ежедневна форма на отчет
от 29.02.2024 г., сертификат за успешно завършен курс на обучение №
CORDON - M2 20200826/34 от 26.08.2020 г., справка за нарушител/водач,
справка за датата на издаване на електронен фиш серия К № 513788,
електронен фиш серия К № 513788, издаден от ОДВР - Кюстендил, разписка
за връчването на електронен фиш серия К № 8751393, издаден от СДВР,
отговор от АПИ, ОПУ - София изх. № 11-00-643/17.05.2024 г., ведно със схема
за организация на движението в участък в село Волуяк по бул. "Ломско шосе"
№ 271 към 29.02.2024 г., отговор от ОДМВР - Кюстендил, РУ - Дупница изх.
№ УРИ 348-000-4525/16.05.2024 г., ведно със заверено копие на разписка за
връчване на електронен фиш серия К № 513788, издаден от ОДМВР -
Кюстендил, заверено копие на справка от АИС АНД - МВР, извлечение от
сайта на Български институт по метрология, вещественото доказателствено
средство – снимка към електронен фиш серия К № 8751393, вещественото
4
доказателство – снимка на разположението на уреда.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимно кореспондиращи си и съответни на
приобщеното веществено доказателствено средство и на вещественото
доказателство.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло статичното изображение - снимка към електронен
фиш серия К № 8751393 като годно веществено доказателствено средство. От
същата се установяват регистрационният номер на управлявания автомобил,
както и измерената скорост.
Като веществено доказателство съдът кредитира приложената снимка
на разположението на уреда на триножник на участък от пътя.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна, а електронният фиш следва да бъде
потвърден, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон. Всички възражения на въззивния
жалбоподател съдът прецени като неоснователни.
Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на
ВАС „легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1
от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
5
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва
името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението“.
Обжалваният електронен фиш серия К № 8751393 е издаден от
компетентна държавна институция – Столична дирекция на вътрешните
работи и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.
189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на моторното превозно средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока
и сметката за доброволното й заплащане. Не са основателни възраженията във
въззивната жалба, че в електронния фиш не са посочени всички елементи от
състава на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Посочени
са времето на извършване на нарушението, пътя, отворен за обществено
ползване, по който се е движел автомобилът, и конкретното място, където е
установено превишението на скоростта, посочена е и посоката на движение на
автомобила, посочено е действащото ограничение на скоростта - 50 км/ч за
населено място, измерената скорост на движение и установеното превишение.
Мястото на извършване на нарушението е посочено ясно и конкретно, като е
посочено населеното място, пътя, отворен за обществено ползване, по който се
е движел автомобилът, както и точния административен адрес - срещу № 271
на бул. "Ломско шосе". Действително, в обжалвания електронен фиш като
място на извършване на нарушението е посочена "ул. Ломско шосе" вместо
"бул. Ломско шосе", но съдът намира, че това по никакъв начин не е
ограничило правото на защита на въззивния жалбоподател и не е
препятствало възможността му да разбере за какво конкретно нарушение и
къде извършено се ангажира административнонаказателната му отговорност.
Напълно неоснователни са оплакванията на въззивника, че в електронния фиш
6
не е посочена териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението - в титулната част на фиша е посочено "СДВР".
При описание на нарушението в електронния фиш са посочени в
пълнота и обстоятелствата, които обуславят наличието на повторност по см.
на § 6 т. 33 ДР на ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба "повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което
на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
В атакувания електронен фиш е посочено, че нарушението е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К №
хххххххххх, влязъл в сила на 28.04.2023 г. Видно е, че санкционният акт,
който според административното обвинение обуславя наличието на
повторност, е индивидуализиран с посочване на вида му – електронен фиш,
както и на номера му, като е посочена и датата, на която според
административното обвинение същият е влязъл в сила. Горното е напълно
достатъчно, за да позволи на санкционираното лице да организира в пълнота
защитата си срещу административното обвинение, включително и като
навежда твърдения, че предходният електронен фиш е издаден за различно
нарушение или че не е влязъл в сила. Според съдебния състав в електронния
фиш не е необходимо да се посочи датата на влизане в сила на електронния
фиш, който съгласно административното обвинение обуславя наличието на
повторност като квалифициращ признак (макар в случая да е посочена),
неговия издател, както и за какво нарушение е издаден и какъв е времевият
период от влизане в сила на предходния електронен фиш до издаване на
обжалвания в настоящото производство. Достатъчно е излагането на
твърдения, че процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от
влизане в сила на посочения електронен фиш, с който въззивникът е
санкциониран за същото по вид нарушение, а установяването дали посоченият
електронен фиш е издаден за нарушение от вида на процесното, дали е влязъл
в сила, както и дали процесното нарушение е извършено в едногодишен срок
от влизане в сила на предходния електронен фиш, касае основателността на
повдигнатото административнонаказателно обвинение за нарушение в
условията на повторност. Посочването на вида на предходно издадения акт и
неговия номер са напълно достатъчни и за съда, за да извърши дължимата
7
проверка за основателност на административното обвинение по отношение на
квалифициращия признак „повторност“.
Напълно неоснователни са възраженията на въззивния жалбоподател
по отношение неправилно и непълно посочване на санкционната разпоредба.
В атакувания електронен фиш в пълнота е посочено правното основание за
ангажиране административнонаказателната му отговорност като е посочена
привръзката на чл. 182 ал. 4 с ал. 1 т. 4 ЗДвП, поради което и е напълно ясно по
какъв начин е определен размера на наложената глоба и за какво превишение
на скоростта е наказан жалбоподателят.
При установяване на нарушението са спазени изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. В материалите по административнонаказателната
преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система рег. № 4332р-17709/01.03.2024 г. с дата на използване
29.02.2024 г. съгласно чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-/12.05.2015 г., в който са
посочени времето и мястото на контрол - на територията на село Волуяк, по
бул. „Ломско шосе“ срещу № 271, посочена е посоката на движение на
контролираните моторни превозни средства – от гр. София към град
Костинброд, отразено е, че контрол е осъществяван за времето от 11:00 до
13:00 часа на 29.02.2024 г. (в който времеви диапазон – в 11:17 часа е
установено и движението на процесния лек автомобил), режима на измерване
- стационарен, посоката на задействане на системата за видеоконтрол -
приближаващи автомобили, както и номера на първото и последното статично
изображение/видеозапис. В протокола са посочени имената на служителя от
СДВР, ОПП, който е разположил и настроил автоматизираната система за
контрол на скоростта – Ц.Р., като по отношение на него е приложен и
сертификат, че същият успешно е завършил курс на обучение за работа с
технически средства за стационарен и мобилен контрол на скоростни режими
тип „CORDON M2“, каквото е и използваното в конкретния случай.
В съответствие с чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и
доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на
триножник на участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на
уреда, която съдът цени като веществено доказателство. Снимката на
8
разположението на уреда е изготвена в 11:16:07 часа на 29.02.2024 г., т.е.
именно при осъществяване контрол на скоростта на движение на посочените в
електронния фиш място и време.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Според чл. 26 ал. 2 от
Закона за измерванията, когато се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за
измерванията, средства за измерване могат да се пускат на пазара и/или в
действие без одобряване на типа или без извършване на първоначална
проверка. Съгласно чл. 1а ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с ЕИО одобрен
тип и извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на
Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство, или
на Турция, подлежат само на последваща проверка по реда на Наредбата. От
писмените доказателства - протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 4332р-17709/01.03.2024 г. с дата на
използване 29.02.2024 г. се установява, че за времето от 11:00 часа до 13:00
часа на 29.02.2024 г. спазването на режима на скоростта в село Волуяк по бул.
„Ломско шосе“ срещу № 271 в посока на движение от гр. София към гр.
Костинброд се е осъществявало с видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип Cordon M2, № MD 1195, която представлява
одобрен тип съгласно Решение за одобряване на типа на уреда на Държавен
институт по метрология на Република Хърватия, Загреб. Видно от Решение за
одобрение на типа на уреда за измерване сред одобрените типове е и Cordon
M2, каквото средство е използвано в настоящия случай. В протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
17709/01.03.2024 г. действително е посочено само „CORDON № MD1195”, но
посочването на идентификационния номер е напълно достатъчно за несъмнен
извод какво конкретно техническо средство е използвано при осъществявания
контрол на движението и че същото е одобрен тип. Предвид горното съдът
прецени като лишени от основание и следващите възражения на въззивния
жалбоподател за липса на идентичност между скоростомера, посочен в
9
протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система,
и посочения в електронния фиш. По идентичен начин и на вещественото
доказателствено средство е отразено, че същото е изготвено с радар
„CORDON M2”, със сериен номер MD1195.
Видно от протокол от проверка № 020 - СГ - ИСИС/14.03.2023 г. на
БИМ, ГД "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за
измерване и софтуер" видео-радарната система с идентификационен номер
MD 1195 е преминала последваща периодична проверка на техническата
изправност на 14.03.2023 г. със заключението, че отговаря на метрологичните
изисквания.
Следва да се посочи, че не се споделят и възраженията на
жалбоподателя за липса на съответствие между времето и мястото на
извършване на нарушението, посочени в електронния фиш, отразени на
вещественото доказателствено средство, както и в протокола по чл. 10 от
Наредбата. Напротив – посочените време и място на извършване на
нарушението в електронния фиш, в протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система и отразените във
вещественото доказателствено средство, не разкриват каквото и да било
несъответствие.
Според чл. 21 ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост на
движение за пътни превозни средства от категория "В" в населено място е 50
км/ч, като в случай, че в конкретен пътен участък е въведено различно
ограничение на скоростта, то се сигнализира с пътен знак /чл. 21 ал. 2 ЗДвП/.
От отговора от АПИ, ОПУ – София ведно със схема за организация на
движението в процесния пътен участък към 29.02.2024 г. се установява, че
административен номер 271 попада в границите на населеното място село
Волуяк, както и че максимално разрешената скорост на движение е 50 км/ч,
сигнализирана с пътен знак Д11 („начало на населено място и селищно
образувание“) до пътен знак Д12 („край на населено място и селищно
образувание“). Посочено е и че между пътни знаци Д11 и Д12 няма поставени
други пътни знаци за ограничение на скоростта от вида В26. Видно е, че
ограничението на скоростта от 50 км/ч произтича пряко от разпоредбата на чл.
21 ал. 1 ЗДвП и се касае за общото ограничение на скоростта, въведено за
населено място, а не за ограничение, сигнализирано с пътен знак В26, поради
10
което не са основателни всички възражения на жалбоподателя за липса на
посочване на точното разположение на пътен знак В26, както и на
отстоянието от знака до месторазположението на техническото средство.
Също неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че се касае за
движение на автомобила извън населено място, поради което максимално
разрешената скорост на движение е 90 км/ч, които възражения
жалбоподателят базира на броя на лентите за движение и разделянето на
пътните платна с мантинела. От отговора от АПИ, ОПУ – София, се
установява, че административен номер 271 попада в границите на населеното
място, които се отграничават от пътни знаци Д11 и Д12, а не от броя на
лентите за движение и обособените платна за движение.
От вещественото доказателствено средство и от писмените
доказателства се установява и конкретното превишение на скоростта на
движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се
установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 85 км/ч.
От вещественото доказателствено средство - статично изображение, е
маркиран ясно автомобила, чиято скорост е измерена, и е видно, че това е
именно автомобил с рег. № хххххххх. От протокола за проверка № 020 - СГ-
ИСИС/14.03.2023 г. е видна стойността на относимата възможна грешка
предвид измерената скорост на движение - 3 км/ч при скорост до 100 км/ч.
Коментираната стойност от 3 км/ч е приспадната в полза на жалбоподателя,
като при измерена скорост от 85 км/ч, административнонаказателната му
отговорност е ангажирана за движение със скорост 82 км/ч.
Съгласно чл. 188 ал. 1 ЗДвП „Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.“ От писмените доказателства се установява, че именно
въззивният жалбоподател Г. С. В. е собственик на лек автомобил с рег. №
хххххххх, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност за извършеното с моторното
превозно средство нарушение. Няма данни в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство въззивникът да е подал
декларация по чл. 189 ал. 5 ЗДвП, в която да е посочил друго лице,
управлявало автомобила му на 29.02.2024 г. в 11:17 часа. Такива възражения
11
не се навеждат и с въззивната жалба.
Установи се и че нарушението е извършено в условията на повторност,
тъй като въззивникът е санкциониран за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1
ЗДвП с електронен фиш серия К № хххххххххх, издаден от ОДМВР -
Кюстендил, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 2 ЗДвП на
жалбоподателя Г. С. В. било наложено административно наказание "глоба" в
размер на 50, 00 /петдесет/ лева. Не са основателни възраженията на
жалбоподателя, че електронен фиш серия К № хххххххххх, издаден от
ОДМВР - Кюстендил, никога не му е бил връчван и респективно – не е влязъл
в сила. От приложената в материалите по делото разписка се установява, че
същият е връчен лично на жалбоподателя на 13.04.2023 г., като от справката от
АИС АНД се установява и че в същия ден В. е заплатил наложената му глоба.
Не са основателни и доводите на въззивника, че с плащане на глобата по
електронния фиш, той се анулира и не може да обуслови квалификацията на
последващо нарушение като повторно. Случаите на анулиране на електронен
фиш са посочени в чл. 189 ал. 5 и ал. 6 ЗДвП, като нито една от предвидените
хипотези не е налице в процесния случай. Вместо това с плащане на
наложената с него глоба електронен фиш серия К № хххххххххх, издаден от
ОДМВР – Кюстендил, е влязъл в сила на датата на плащането - 13.04.2023 г.
(чл. 79б ал. 2 ЗАНН). В обжалвания електронен фиш неправилно е посочено,
че електронен фиш серия К № хххххххххх, издаден от ОДМВР - Кюстендил, е
влязъл в сила на 28.04.2023 г., т.е. с изтичане на срока за обжалването му, тъй
като съгласно чл. 79б ал. 2 ЗАНН същият е влязъл в сила на датата на
плащането му, т.е. на 13.04.2023 г. Изводът, че електронен фиш серия К №
хххххххххх, издаден от ОДМВР - Кюстендил, е влязъл в сила на 13.04.2023 г.,
а не на 28.04.2023 г., както е посочено в обжалвания фиш, не води до отпадане
на квалифициращия признак "повторност", тъй като нарушението, във връзка
с което е издаден обжалваният в настоящото производство електронен фиш, е
извършено на 29.02.2024 г., т.е. в едногодишен срок от 13.04.2023 г., когато
електронен фиш серия К № хххххххххх, издаден от ОДМВР - Кюстендил, е
влязъл в сила.
Предвид императивната забрана на чл. 189з ЗДвП по отношение на
нарушението не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Дори и в
случая да не намираше приложение забраната по чл. 189з ЗДвП обаче,
12
нарушението категорично не би могло да се квалифицира като маловажно.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. Не
се твърдят и не се установяват никакви смекчаващи отговорността
обстоятелства. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с
управлението на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна степен
обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават
опасност от настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП,
увреждане живота, здравето и имуществото на останалите участници в
движението по пътищата. В настоящия случай се касае и за превишение с 32
км/ч и то в границите на населено място, което категорично сочи, че
обществената опасност на конкретното нарушение не е по-ниска в сравнение с
други нарушения от същия вид. Нарушението не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност предвид и на личната обществена опасност на
жалбоподателя като водач на МПС, за която съдът формира изводи въз основа
на писменото доказателство - справка - картон на водача. От последната е
видно, че въззивникът е многократно наказван за нарушения на ЗДвП,
свързани с нарушаване режима на скоростта, което сочи, че В. системно не
спазва разпоредбите на ЗДвП и въведените ограничения на скоростния режим.
Съгласно чл. 182 ал. 4 ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2
и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер. Съгласно чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП в случаите
на превишаване на максимално разрешената скорост на движение в населено
място, за превишаване от 31 км/ч до 40 км/ч глобата е в размер на 400, 00
лева. В случая установеното превишение е 32 км/ч, поради което глобата
правилно е индивидуализирана в размер на 800, 00 лева. Глобата е предвидена
в абсолютно определен размер и разпоредбата на чл. 27 ал. 5 ЗАНН забранява
занижаването й под този размер.
По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е
неоснователна и атакуваният електронен фиш следва да се потвърди.
Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН, има въззиваемата страна, каквато претенция е заявена с
депозираните писмени бележки. Като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, че в производството пред районния съд е
13
проведено едно съдебно заседание, както и че процесуалното
представителство на въззиваемата страна в настоящото производство се е
изразило единствено в депозиране на писмени бележки, без явяване на
процесуален представител в съдебно заседание, съдът намери, че
юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна за процесуално представителство следва да е
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 8751393, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 4 ЗДвП на
Г. С. В., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 800, 00 /осемстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ Г.
С. В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на вътрешните
работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00 /осемдесет/ лева
- юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14