№ 3609
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110165249
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 7 824,40
лв., представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица № ... за
причинени имуществени вреди на л. а. „Дачия”, модел „Дъстър”, с рег. № ..., вследствие на
ПТП от 23.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
10.06.2021 г. до окончателното плащане /след допуснато в о. с. з. на 10.03.2022 г. изменение
на иска чрез увеличаване на размера му, без с молбата от 08.03.2022 г. да се поддържа, че
същият все още се претендира като частичен от 9 408,20 лв./.
Ищецът „.... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ – на 23.02.2020 г., в ..., е настъпило
застрахователно събитие - ПТП, вследствие на което са причинени вреди на собствения му
л. а. „Дачия”, модел „Дъстър”, с рег. № ..., застрахован при ответника .... Поддържа, че ПТП-
то е реализирано при движение по ..., като преди кръстовището с бул. „... при предприемане
на маневра за завиване надясно в посока ... автомобилът попада в заледен участък и е станал
неуправляем, вследствие на което е продължил направо, преминал е през обособена
островна част и е реализирал сблъсък в метален стълб, в резултат на което на същия са
нанесени множество увреждания. Сочи, че за настъпване на ПТП-то са уведомени органите
на МВР и е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 257 от 23.02.2020
г., в който е отразено, че причина за него е поведението на водача ..., който при движение с
несъобразена скорост при завой надясно преминава през островна част и се блъска в
метален стълб. Излага съображения, че на 24.02.2020 г. е уведомил ответния застраховател
за настъпване на застрахователното събитие, при който е образувана щета №
13020030101319, по която му е предоставил всички необходими документи за изплащане на
застрахователното обезщетение. Допълва, че след извършен оглед е съставен опис на
щетите, които застрахователят е определил като „тотална щета“. Заявява, че ответникът го е
уведомил, че ще му заплати застрахователно обезщетение в размер на 16 591,80 лв. след
прекратяване на регистрацията на автомобила, която ищецът извършил на 20.05.2020 г.
Твърди, че след извършено прихващане на застрахователното обезщетение със сумата от
291,72 лв., представляваща стойността на четвъртата вноска от застрахователната премия,
1
ответникът е заплатил сумата от 16 300,08 лв., която счита за недостатъчна, поради което
претендира заплащане на сумата от още 7 824,40 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 10.06.2021 г. до окончателното плащане. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Излага доводи, че е налице злоупотреба с процесуални права, тъй като от
страна на ищеца има предходно заведено дело пред СРС, 177 състав, имащо за предмет
същата претенция, но за сумата от 1 000 лв., представляваща непогасена част от
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, обективиран в същата
застрахователна полица и за причинени вреди на същия автомобил, вследствие на същото
ПТП от 23.02.2020 г., което с влязло в сила определение от 11.06.2021 г. е било прекратено
поради оттегляне на иска, но след заплащане от страна на застрахователя на сумата от 1
024,17 лв. по гр. дело № 7502/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 16 състав, докато
същото все още е било висящо пред него. Счита, че с погасяване на общо платената сума от
17 324,25 лв., формирана като сбор от извънсъдебно платената такава от 16 300,08 лв. /след
приспадане на четвъртата вноска от затсрахователната премия в размер на 291,72 лв./ и
съдебно платената такава от 1 024.17 лв., претенцията на ищеца следва да се счита за изцяло
удовлетворена, поради което с поведението си не е дал повод за завеждане на делото срещу
него. Уточнява, че първоначално определеното обезщетение от 16 591,80 лв. е формирано
като разлика между действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 23 734,83 лв. и сумата от 7 663,03 лв., представляваща
стойността на запазените части на МПС-то, които могат да бъдат реализирани на вторичния
пазар, като към тях са прибавени и търговски и транспортни разходи в размер на 520 лв.
Навежда твърдения за проявена груба небрежност от страна на водача на застрахования при
него л. а. „Дачия”, модел „Дъстър”, с рег. № ..., който се е движил с превишена скорост, не
се е съобразил с атмосферните условия, състоянието на пътната настилка и на МПС-то,
характера на движението и видимостта и е проявил невнимание при извършване на
предприетата маневра, като в тази връзка се позовава на т. 14.5 от общите условия на
застраховка „Каско на МПС“, даваща му право да откаже да изплати застрахователно
обезщетение, тъй като е налице изключен от застрахователното покритие риск. Заявява, че
плащането на застрахователното обезщетение е извършено по изключение, като вследствие
виновните действия на водача същото е било намалено. При условията на евентуалност
твърди, че застрахователното събитие е настъпило поради неизпълнение на задълженията на
застрахованото лице по чл. 395, ал. 1 КЗ и по т. 50.2, 50.3 и 50.5 от общите условия, а
именно: да пази и ползва застрахованото имущество с грижата на добрия стопанин, да
спазва правилата за движение, да предприеме всички обичайни предохранителни мерки за
предпазване на същото от вреди, поради което се позовава и на хипотезата на чл. 408, ал. 1,
т. 3 КЗ. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС“ с ответника; настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие (ПТП), за което застрахователят носи риска, и в причинна връзка, с
което са причинени вреди на процесния автомобил; действителният размер на вредите,
както и изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото
ПТП в предвидения срок.
2
В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото
всички юридически факти, включени във фактическия състав на процесното вземане и
некасаещи неговия размер, са отделени за безспорни между страните с доклада по делото от
09.12.2021 г., по отношение на който страните не са релевирали възражения. Нещо, повече,
за тяхното осъществяване свидетелстват и данните, съдържащи се в приетите като писмени
доказателства по делото – свидетелство за регистрация на МПС – част I с отбелязване
относно прекратяване на регистрацията на автомобила считано от 20.05.2020 г.,
комбинирана застрахователна полица № ... за застраховки „Каско на МПС“ и „Злополука“ и
общи условия за застраховка „Каско“ към нея, с включена в тях клауза „П“, покриваща
всички рискове включително и пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС,
причинени от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“, констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 257/22.02.2020 г., материалите по административно-наказателната
преписка във връзка с процесното ПТП от 23.02.2020 г., заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение до застрахователя - ответник, материалите по щета №
13020030101319/24.02.2020 г., както и извършените от ответника 2 броя плащания
съответно на 15.06.2020 г. – в размер на 16 300,08 лв. /след приспадане на четвъртата вноска
от застрахователната премия в размер на 291,72 лв./, както и на 02.10.2020 г. в общ размер
на 1 024,17 лв., от която: 1 000 лв. - главница и 24,17 лв. - законна лихва, последните две
заплатени в хода на производството по гр. д. 7502/2020 г. по описа на РС – Варна, имащо за
предмет спор между същите страни със същото искане, които по същество представляват
извънсъдебно признание относно наличието на дълг на посоченото основание, ползващо се
с висока доказателствена стойност в процеса.
В случая, във връзка с възражението на ... за проявена от срана на водача на увредения
автомобил – ... груба небрежност, както и изложените основания за намаляване на
претендираното застрахователно обезщетение съдът намира следното: от една страна
същото е несъвместимо със собственото му поведение, доколкото застрахователят-ответник
вместо да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, позовавайки се на така
изтъкнатото основание по т. 14.5 от раздел IV на общите си условия, е извършил вече
обсъдените по-горе 2 броя плащания, с което фактически е потвърдил наличието на всички
елементи, включени във фактическия състав на вземането по чл. 405, ал. 1 КЗ. От друга
страна, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже плащане на
обезщетението при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие. Фактическият състав на посочената норма не предвижда като условие, както е в чл.
408, ал. 1, т. 1 и 2 КЗ, неизпълнението по договора за застраховка от страна на застрахования
да е било умишлено, поради което застраховният отговаря и при груба небрежност.
Последната представлява не всяко нарушение, а само онова поведение съставляващо
пренебрегване на основни правила за съответната дейност, неполагане на елементарна
грижа за избягването на завишен риск за здравето и имуществото / в този смисъл Решение №
17/02.06.2020 г. по т. д. № 656/2019 г., І т. о. на ВКС, Решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д.
№ 387/2010 г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г., ІІ т.о.на
ВКС/. Действително, съгласно уговореното в чл. 14.5 от раздел IV на общите условия на
ответника, пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС не се покрива от
застрахователя, ако същата е причинена при, от или вследствие на умишлени или с груба
небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето
ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са
предизвикали застрахователно събитие, като в т. 50.5 от раздел XI е предвидено изрично
задължението на застрахования да спазва стриктно правилата за движение по пътищата
съгласно ЗДвП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В клаузата на т. 50.9
са регламентирани и последиците при неспазване на което и да било задължение на
3
застрахования, а именно, че застрахователят може да намали или откаже изцяло изплащане
на застрахователно обезщетение.
В случая, от представения АУАН № 171929/23.02.2020 г. и Наказателно постановление
№ 20-0819-001033/26.03.2020 г. се установява, че водачът на увредения автомобил - ... е
извършил нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като не е съобразил скоростта си на
движение с релефа на пътя, условията на видимост, интензитета на движение и други
обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие, вследствие на което е реализирано
и процесното ПТП, като на същия е наложено административно наказание – парична глоба.
В случая, така установеното поведение на посоченото лице следва и от констатациите на
вещото лице по приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, според която
техническата причина за настъпване на процесното ПТП е именно поведението на водача на
л. а. „Дачия Дъстър“, с рег. № ..., който е управлявал превозното средство със скорост, която
не му е позволила да извърши предприетата маневра за завой надясно, като по този начин е
напуснал траекторията на завоя и е допуснал съприкосновение с метален стълб. Вещото
лице изяснява още, че критичната скорост на движение за преодотвратяване на процесното
ПТП е била 48,96 км/ч., като при скорост от 50 км/ч. същото е било непредотвратимо. В
случая, по делото не са ангажирани доказателства относно скоростта на движение на
увредения автомобил към момента на реализиране на процесното ПТП, за да се установи
имал ли е водачът Пенев възможност да предотврати същото, а освен това от страна на
ищеца не се доказва и поддържаният от него довод, че той е попаднал в заледен участък от
платното за движение, тъй като такива констатации не се съдържат нито в констативния
протокол за ПТП, в която част същият би се ползвал с материална доказателствена сила,
доколкото би отразявал непосредствено възприети от съставителя му факти, нито в
материалите от административно-наказателната преписка по описа на на ОД на МВР – ....
С оглед изложеното, съдът приема, че процесното ПТП е настъпило вследствие на
виновното и противоправно поведение на водача на л. а. „Дачия Дъстър“, с рег. № ..., който
е допуснал описаното нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като не е съобразил скоростта си
на движение с интензитета на движението, пътните и атмосферните условия. Независимо от
това обаче, поведението на водача – ... не съставлява значително с оглед интереса на
застрахователя неизпълнение на задължението по застрахователния договор по смисъла на
чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ и като такова не е основание за пълен отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение по чл. 405, ал. 1 КЗ. Това е така, защото няма данни, че се се
касае за умишлено неизпълнение, а неизпълнение поради невнимание при шофиране и
съобразяване на пътната обстановка, което не може да обоснове извод за наличие на груба
небрежност. В случая, не се установовява водачът да е действал умишлено при причиняване
на ПТП-то от 23.02.2020 г. От изложеното следва, че дори уврежданията по л. а. „Дачия
Дъстър“, с рег. № ... да са резултат на виновното и противоправно поведение на неговия
водач – поради несъобразяване с пътната обстановка и неполагане на грижата на добрия
стопанин, по делото липсват доказателства, че застрахователното събитие е причинено
умишлено, в който случай застрахователят може да откаже плащане на застрахователно
обезщетение. В случая, не се установява от страна на водача ... да е бил налице умисъл, а
именно той да е целял или макар да не е целял да е допускал настъпването на вредоносните
последици, тъй като независимо от това, че е допуснал нарушение на правилата за движение
по пътищата категорично не може да се приеме, че ПТП-то е причинено умишлено, т. е.
водачът да е целял или да е допускал при непряк умисъл, че ще навлезе в островната част на
кръстовището. Предвид уговореното от страните в т. 50.9 от общите условия, нарушаването
на правилата за движение по пътищата от водача на застрахования по застраховка „Каско“
автомобил би било основание за отказ или намаляване на застрахователното обезщетение,
като в случая с оглед данните по делото за извършени от него 2 броя плащания съответно на
15.06.2020 г. – в размер на 16 300,08 лв. /след приспадане на четвъртата вноска от
застрахователната премия в размер на 291,72 лв./, както и на 02.10.2020 г. в общ размер на 1
4
024,17 лв., от която: 1 000 лв. - главница и 24,17 лв. - законна лихва, с което същият е
признал задължението си към застрахования единствено по отношение на погасената част от
вземането за застрахователно обезщетение, то следва да се приеме, че същият не се е
възползвал от възможността да откаже, а единствено да намали застрахователното
обезщетение. Ето защо, съдът намира за неоснователен поддържаният от ищеца довод, че
застрахователят - ответник му дължи заплащане на пълния размер на уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума от 26 000 лв., както се претендира от него с
исковата молба.
С оглед на изложеното, съдът намира, че в случая са налице предпоставките за
ангажиране на имуществената отговорност на застрахователя - ответник. Налице е
основание обаче за намаляване на застрахователното обезщетение, тъй като неизпълнението
на задължението за полагане на грижата на добрия стопанин, както и да се предприемат
всички обичайни и разумни предохранителни действия за предотвратяване на вредите и да
се следват нормативните изисквания на ЗДвП, което би било от ествество да осуети
евентуална възможност за предотвраятване на вредите от застрахователното събитие. Това е
така, тъй като невниманието на водача на процесното МПС представлява отколоняване от
дължимата грижа, като при повишено внимание и съобразяване на скоростта си на
движение с пътната обстановка и релефа на пътя не би се стигнало до засягане на
увреденото имущество. Следователно, налице е причинна връзка между поведението на
водача ... и причинените вреди, поради което е налице хипотезата на чл. 50.9, пр. 1 от
общите условия и дължимото застрахователно обезщетение следва да се намали. При
наличието на настъпил в срока на действие на застрахователния договор покрит от
застрахователя риск „частично увреждане на МПС“, застрахователят дължи заплащане на
застрахователно обезщетение при условията на посочената разпоредба, т. е. в намален
размер - в този смисъл Решение № 701 от 14.04.2014 г. по в. т. д. № 1053/2014 г. на САС.
Съдът намира, че с оглед установената обичайна практика на застрахователите относно
процента на намаляване на застрахователното обезщетение в подобни на настоящата
хипотеза случаи (от 30% до 50 %) и като взе предвид конкретните обстоятелства по делото,
то в случая застрахователното обезщетение следва да бъде намалено с 30 %.
По отношение размера на обезщетението следва да се съобрази, че съгласно чл. 386, ал.
2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайната съдебна практика,
възприета с решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о., решение №
206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 79/02.07.2009 г. по т. д.
№ 156/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II
т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ (отм.), но приложими и към актуалната уредба, съгласно
която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото количество и качество като увредената вещ.
В тази връзка по делото е прието заключение по съдебно-автотехническа експертиза,
което като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът
кредитира, изясняващо, че необходимата стойност за възстановяване на щетите по л. а.
„Дачия“, модел „Дъстър“, с рег. № ..., изчислена на база на средни пазарни цени към датата
на ПТП, възлиза на 22 810,01 лв. Вещото лице е описало кои са констатираните щети по
увредения автомобил, като е посочило, че всички те се намират в причинна връзка с
5
процесното ПТП. Експертът изяснява още, че действителната стойност на увреденото МПС
по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 29 006 лв., т. е. по-висока от
посочената по-горе. В разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ е предвидено, че „тотална щета“ е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 % от
действителната му стойност. Ето защо, съдът приема, че е налице „тотална щета“, доколкото
разходите за ремонта представляват 78,65 % от стойността на МПС, като при пълна загуба се
изплаща обезщетение в размер на действителната стойност на МПС към момента на
настъпване на събитието, намалена със стойността на запазените части. Според експерта
стойността на запазените части е 30 % и същата възлиза на 8 702 лв., като тази стойност
следва да се приспадне от стойността на автомобила /29 006 лв./, като по този начин
размерът на дължимото обезщетение възлиза на 20 304 лв.
Следователно, с оглед възприетия от съда размер, с който същото следва да са намали
– 30 %, то следващото се на ищеца „.... затсрахователно обезщетение се равнява на сумата от
13 536 лв., като от нея следва да се извади сумата от 291,72 лв., представляваща дължима от
застрахования четвърта вноска от застрахователната премия с падеж – 01.04.2020 г. Това е
така, тъй като от представената застрахователна полица се установява, че между страните е
било уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия. По делото не се спори, че
ищецът е заплатил първа, втора и трета вноски от нея, но същата не е била издължена
изцяло от негова страна, тъй като застрахователното събитие е настъпило на 22.02.2020 г., т.
е. преди настъпване на падежа на четвъртата вноска. В този случай застрахователят може да
удържи размера на неиздължената премия от размера на застрахователното обезщетение –
арг. чл. 28 и чл. 28.1 от общите условия за застраховка „Каско“ на ответното дружество,
според която застрахователят може да удържи размера на неиздължената част от
застрахователната премия за текущия период от размера на застрахователното обезщетение
в случай, то го надвишава. При това положение, дължимото застрахователно обезщетение
възлиза на 13 244,28 лв., като по делото е отделено за безспорно, че извънсъдебно
ответникът ... е заплатил на ищеца сумата от общо 17 300,08 лв., от която: 16 300,08 лв. /на
15.06.2020 г./ и 1 000 лв. /на 02.10.2020 г., поради което същата е послужила за цялостно
погасяване на процесното вземане.
Изложеното, обосновава извод, че предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1
КЗ за заплащане на сумата от 7 824,40 лв., представляваща непогасена част от
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“,
обективиран в застрахователна полица № ... за причинени имуществени вреди на л. а.
„Дачия”, модел „Дъстър”, с рег. № ..., вследствие на ПТП от 23.02.2020 г., е неоснователен,
поради което същият следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски.
При този изход на спора – цялостна неоснователност на предявения иск, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят претендираните разноски
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК /л. 69 от делото/, а именно: сумата от 250,00
лв., от която: 150,00 лв. – депозит за САТЕ и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му
представител, както фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „...., ЕГН ..., със седалище и адрес на управление: ..., ул. ....
6
срещу ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..., иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 7 824,40 лв., представляваща непогасена част от
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“,
обективиран в застрахователна полица № ... за причинени имуществени вреди на л. а.
„Дачия”, модел „Дъстър”, с рег. № ..., вследствие на ПТП от 23.02.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2021 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „...., ЕГН ..., със седалище и адрес на управление: ..., ул. .... да заплати на ...,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
250,00 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7