Р Е Ш Е Н И Е
№………./…….08.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на десети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при секретар Петя Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско
дело № 1017 по описа на ВОС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба вх. № 22702/19.03.2020г. от Областна Дирекция на МВР – гр. ****,
с адрес: гр. ***** , чрез
процесуален представител срещу Решение № 974/26.02.2020г. по
гр.д. № 17456/2019г. на ВРС, 26св., с което
въззивникът е осъден да заплати на В.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 1572,99 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 220,79 часа
за периода от 24.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 24.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на
основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, както и сумата от 207,80 лева, представляваща сбор от
мораторните лихви за забава върху главниците за неизплатено трудово обезщетение
в общ размер от 1572,99 лева за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., изчислени за периода от първо число на
месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска –
24.10.2019г., на основание чл.86 от ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за
неправилно и необосновано, моли за
отмяната му и постановяване на друго, с което
иска да бъде отхвърлен.
Не се оспорва, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника
през посочения период и е заемал посочената в исковата молба длъжност. Твърди,
че е налице изрична норма, която урежда уреждаща заплащането на положения от
ищеца нощен труд. Излага се , че съда неправилно е приложил
разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на
нощния труд е не повече от осем часа. Т.е. налице е специална нормативна уредба по отношение
отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят
приложение разпоредбите на общото гражданско законодателство. Оспорва и
алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд. Твърди, че за
процесния период е била действаща
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на
държавните служители в МВР / обн. ДВ
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл.3, ал.3 на същата е
регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта
между 22ч. до 6ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8часа за
всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е
разписана 8часова продължителност на нощния труд. Същата е в съответствие и
чл.8 от ДИРЕКТИВА № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от
04.11.2003г. В този смисъл твърди, че в случая не е налице празнота в закона,
липсва основание за преизчисляване на
нощния с коефициент 1,143. Излагат се твърдения, че ЗМВР е специален и
по никакъв начин приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР,
в качеството им на държавни такива са предоставени повече дни платен годишен
отпуск, по висок процент клас прослужено време на всяка година, обезщетения при
прекратяване на служебните правоотношения , социални придобивки и др.
Твърди се, че при постъпване на работа ищеца е бил запознат със спецификата
на работа и е приел условията посочени от законодателя в специални закон, а
именно ЗМВР.
В условията на евентуалност, ако се
прецени, че предявения иск е законосъобразен е отправено искане за частичното
му отхвърляне в обжалваната част за периода 01.01.2018г. – 16.07.2018г., поради
липсваща нормативна уредба уреждаща преизчисляването на нощен труд към дневен
за сумата от 285.09лева / дължима за първо и второ тримесечие на 2018г.
/160.82лв. и 124.27 лв./,както и мораторна лихва за първо и второ тримесечие в
общ размер на 42.08 лева/сбор от 25.51 лв. и 16.57 лева/ съгласно заключението
на вещото лице.
Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
депозиран отговор от насрещната по
жалбата страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е
искане първоинстанционното решение, като
правилно и обосновано, да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените
по делото разноски.
В съдебно заседание по същество,
въззивника, редовно призован, не се явява, чрез
процесуалния си представител, с писмена молба, поддържа доводите си от
въззивната жалба, моли същите да бъдат уважени и да му се присъдят направените
по делото разноски. Излага аргументи, че към настоящия момент е налице
изменение на чл.187 от ЗМВР/обв.ДВ бр.№60/07.07.2020г./по силата на който
нощния труд се преизчислява към дневен с коефициент 1. Прави възражение по чл.
78 ал.5 от ГПК.
В съдебно заседание по същество, въззиваемия,
редовно призован,чрез процесуалния си представител, излага твърдения за
неоснователност на въззивната жалба
идентични с тези от исковата молба. Моли същата да бъде оставена без уважение, като първоинстанционното
решение бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
на сторените по делото разноски.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по искова
молба на от В.В.В., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу ОД на МВР гр. **** с адрес гр. ***** искове с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати сумите, както следва: главница от общо 1572,99 лева /след
допуснато в открито съдебно заседание на 04.02.2020г. изменение на иска,на
основание чл.124 от ГПК/ представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 220,79 часа за периода от
24.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 24.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.
чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, както и сумата от 207,80 лева, представляваща сбор от мораторните лихви за
забава върху главниците за неизплатено трудово обезщетение в общ размер от
1572,99 лева за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., изчислени за периода от първо число на
месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска –
24.10.2019г., на основание чл.86 от ЗЗД.
Иска е
основан на твърдения за възникнало служебно правоотношение с ответника,
по силата на което ищецът е назначен на длъжност ст. полицай в Първо РУ Варна при ОД на МВР
Варна в периода 24.10.2016г. до 30.09.2019г. Твърди, че в периода 24.10.2016г.
до 30.09.2019г. е положил общо 1544 часа нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1764,79 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още
220,79 часа, който не му
е заплатен.
Ответникът ОД на МВР гр. *** оспорва иска по размер релевирайки
правопогасяващо задължение за плащане на претендираните суми. Не оспорва служебните
си правоотношения с ищеца, за процесния период на
сочената от ищеца длъжност. Оспорва предявения иск с довод, че е платил всички
отработени от ищеца часове извънреден труд. Счита не могат да се прилагат
общите норми на НСОРЗ при положение, че има действащи специални норми. В условията на евентуалност, оспорва
изчисленията на ищеца на положените от ищеца часове нощен труд.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си и претендират за
присъждане на направените по делото разноски.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено
в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като
постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства
съдът, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени
доказателства/кадрова справка-л.16 от дело/,че страните са обвързани от служебно правоотношение,
по силата на което ищецът
В.В.В., през периода от 01.10.1016г. до 30.09.2019г. е полагал труд на длъжност
„старши полицай“ в група ООР към сектор “Охранителна полиция“ към Първо РУ
Варна – ОД МВР Варна, която дирекция е на структурно подчинение в МВР.
По делото са приети като писмени
доказателства: кадрова справка, справки за въведени болнични
листи и вида обезщетение за временна нетрудоспособност, платежни бележки за
начислени и изплатени часове за положен извънреден труд за претендирания период.
Прието по делото е заключение по ССЕ, неоспорено
от страните, което съда кредитира, в което вещото лице е в табличен вид е
изготвило справка за общо положения
нощен труд за периода 24.10.2016г. – 30.09.2019г. Съобразно поясненията и
направените от в.л. допълнителни изчисления при изслушването му пред ВРС, се
установява, че след приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни
и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен
годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден
труд, възлиза на сумата от 1572,99лв.,
което не е заплатено на ищеца. Съгласно заключението на вещото лице сборът от
мораторните лихви за забава върху главниците за всяко неизплатено трудово
обезщетение в общ размер от 1572,99 лева, изчислени за периода от първо число
на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска
– 24.10.2019г. е 207,80 лева.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
достигна до следните правни изводи:
Предявени и разгледани пред ВРС са облигационни претенции за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд при
преизчисляване на положения нощен труд през периода 24.10.2016г. –
30.09.2019г., в едно с акцесорна претенция за заплащане на законна лихва от
дата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на претенцията, както и мораторна лихва за
забава върху
начислено считано от падежа на всяко задължение по тримесечие - първо число на
месеца следващ отчетния период до 24.10.2019г.вкл.
Настоящия съдебен състав счита,
че по отношение на
държавните служители в МВР и
териториалните й служби, какъвто безспорно е ищецът по делото, намират
приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014г. / в
сила от 01.07.2014г./, доколкото в
този закон не е
предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден
статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в
системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР).
По делото няма спор , че предвид
характера на заеманата длъжност през процесния период ищеца е полагал труд както
през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, изпълнявал е служебните си задължения на
12-часови работни смени,съгласно графици, а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на работни часове за периода се
заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е алгоритъма на изчисляването на положените часове
труд и съответно размера на дължимото
допълнително възнаграждение.
По
отношение на претенцията с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез преизчисляването
на положения нощен труд и обезщетение за забава в размера на законна лихва и
мораторна лихва,предмет на въззивното обжалване, съдът намира следното:
Както
вече беше посочено за целия процесния период 24.10.2016г. до 30.09.2019г., за
който се претендира заплащането на нощен
труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден, относими
са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР
в редакцията от
27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./ В ал.3 на същия е посочено, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на
същата разпоредба е видно, че работата извън редовното работно време се
компенсира със:1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни
и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В
ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи.
В периода от 24.10.2016г. до
30.09.2019г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г./ /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадена от министъра на вътрешните работи, уреждаща
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. В чл. 3, ал.3 е посочено,че "При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".
Преди това са действали - Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.-
отменена с приемането на Наредба № 8121з-592 издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з-592 от
своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №
5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано-29.07.2016г.
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 02.06.2015 г., в сила от
1.04.2015 г./. изрично
е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 –
чл.31, ал.2 от наредбата.
В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва.
Доколкото в цитираната наредба е посочено, че отново се касае за сумарно
отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване,
правилно първоинстнанционния съд е приел, че е налице празнота и следва да се
приложи по аналогия КТ и по специално - чл.9
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно
текста - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент,равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.Ето защо положеният от ищеца
извънреден труд подлежи на възмездяване и то чрез преизчисляване на положения
нощен с коефициент 1.143 за целия претендиран период.
За
пълнота на изложението изменението на чл.187 от ЗМВР, обв.ДВ
бр.№60/07.07.2020г. е ирелевантно за настоящия спор.
Размера
на дължимата сума за доплащане е посочена в приетото по дело и неоспорено от
страните заключение по ССЕ.
Предвид
изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на дължимото възнаграждение,
депозираната въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, както за присъдената главница в размер на 1572.99
лева, така и за акцесорните претенции за 207.80 лева и законна лихва, считано от
дата на подаване на исковата молба.
Предвид изхода на настоящото производство, на
въззивника не се дължат разноски. На въззиваемия следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 400.00 лева, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и
доказателства за извършването им.Съда намира възражението на въззивника по
чл.78 ал.5 от ГПК за неоснователно, с оглед цената на иска с разпоредбата на
чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
974/26.02.2020г. по гр.д. № 17456/2019г. на ВРС, 26св.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр. Варна,
с адрес: гр. ****** да заплати на В.В.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 400.00/четиристотин/ лева,
представляваща направени разноски за платено адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.