Р Е Ш Е Н И Е № 260233
гр.Пловдив, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито
съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в
състав
СЪДИЯ: Росица
Кюртова
секретар: Боряна Костанева,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №162 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.145 ТЗ.
Ищецът „ВЕНИС 2017“ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Щросмайер“ №6, представлявано от
В.В.Т., твърди, че ответникът е наследник по закон на един от съдружниците и
управител на ищцовото дружество К.С.К., починал на 31.12.2019 г. След смъртта
му управител на дружеството е В.Т., която няма достъп до счетоводните
документи, тъй като приживе с документооборота и с оборота на паричните
средства се е занимавал само покойният К.К.. При положените от нея усилия за
установяване на финансовото състояние на дружеството, Т. се е снабдила с
извлечение от банковата сметка на дружеството, разкрита в „БАКБ“АД. От същото
установила, че в периода от 19.04.2018 г. до 31.12.2019 г. от банковата сметка
на дружеството са изтеглени в брой общо 26 000 лв., като разпорежданията са
уточнени по дати и суми в исковата молба. Посочва се, че изтеглените суми не са
отчетени в дружеството. Бившият управител не е упражнил достатъчен контрол
върху дружествените дела, правил е неоправдани разходи, не е създал организация
за водене на редовно счетоводство, присвоил е суми, принадлежащи на
дружеството, с което е причинил липси в значителен размер. Горепосочената сума
е следвало да бъде налична в касата на дружеството. Предвид липсата на каса у
дружеството, обаче, и предвид липсата на обяснения от страна на ответника за
местонахождението на парите, ищецът поддържа, че същата е присвоена в резултат
от злоупотреба със служебното положение на управителя. Поддържа се също така,
че имуществената отговорност е наследима и ответникът като наследник на
покойния управител, отговоря за присвоените средства. Ето защо е формулиран
петитум ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 26 000 лв., в
качеството й на единствен наследник по закон на К.С.К., която сума представлява
изтеглени от последния през периода от 19.04.2018 г. до 31.12.2019 г. парични
средства от сметката на ищеца в „БАКБ“АД, които не са отчетени в дружеството.
Претендират се деловодни разноски.
Ответникът Е.К.Р., ЕГН **********,***,
оспорва иска. Не оспорва, че *** й К.С.К., починал на 31.12.2019 г., е бил
съдружник и управител на ищцовото дружество, както и това, че е единствен негов
наследник. Възразява, че процесните 26 000 лв. са отчетени в дружеството.
Оспорва ищецът да няма достъп до счетоводството, като възразява, че именно на
нея е отказан такъв достъп, а счетоводната документация се намира не на адреса
на управление на дружеството, а на друг адрес, различен от вписания в ТР.
Възразява още, че настоящият управител В.Т. е била съуправител и съдружник с 50
% от капитала на дружеството приживе на К. и в това си качество е могла да
упражни контрол относно това за какво са похарчени въпросните суми, като е
подписала и ОПР на дружеството за 2018 г., в който същите средства са отразени.
Прави искане искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира деловодни
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
От вписванията в ТРРЮЛНЦ се
установява, че ищцовото дружество е регистрирано за пръв път в регистъра, воден
от АВ, на 07.08.2017 г. като еднолично дружество с ограничена отговорност с
управител и едноличен собственик на капитала В.В.Т.. На 29.01.2018 г. са
вписани промени в правната форма и съдружието – дружеството вече не е
еднолично, съответно като съдружници са вписани В.Т. и К.С.К., всеки с дял на
стойност 1 лв. от общия капитал, целият в размер 2 лв., или всеки съдружник
притежава 50 % от капитала на дружеството. Двамата са вписани и като
съуправители, представляващи дружеството заедно и поотделно.
Установява се, че К.К. е починал
на 31.12.2019 г. като разведен, а ответницата Е.Р. е негова *** и единствен
законен наследник. На 28.02.2020 г. в ТРРЮЛНЦ са вписани промени във връзка със
смъртта му по партида на ищцовото дружество, като считано от този момент същото
отново е еднолично с едноличен собственик на капитала В.В.Т..
Установява се от приетото по
делото извлечение от сметка на ищцовото дружество, разкрита в „БАКБ“АД, че в
периода от 27.08.2018 г. до 21.06.2019 г., включително, сметката е дебитирана
тринадесет пъти със сумата 2 000 лв. с основание „теглене в брой от К.С.К.“.
Общата изтеглена в брой сума е 26 000 лв.
Прието е заключение на
съдебно-счетоводна експертиза и допълнително такова. От същите се установява,
че от банковата сметка на „ВЕНИС 2017“ООД в „БАКБ“АД с IBAN *** са изтеглени тринадесет суми по
2 000 лв. на обща стойност 26 000 лв. от К.С.К., съответно на:
27.08.2018 г.; 31.08.2018 г.; 03.10.2018 г.; 04.10.2018 г.; 08.10.2018 г.;
16.10.2018 г.; 19.10.2018 г.; 22.10.2018 г.; 02.05.2019 г.; 03.05.2019 г.;
19.06.2019 г.; 20.06.2019 г.; и 21.06.2019 г. Изтеглените в брой суми от К.К.
от сметката на дружеството са осчетоводени като вноски в касата на дружеството
със счетоводни операции Дебит 501 Каса/Кредит 503 Банкова сметка БАКБ. Извод за
това вещото лице прави след справка с представеното й извлечение от синтетична
оборотна ведомост на „ВЕНИС 2017“ООД, счетоводна сметка 501-Каса за периода от
01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. От счетоводството на дружеството не са
представени приходни касови ордери или други отчетни документи, удостоверяващи
внесените в касата на дружеството суми на обща стойност 26 000 лв. В
съдебно заседание вещото лице посочва, че това осчетоводяване по начало
удостоверява изтеглени пари от разплащателна сметка, които са постъпили в
касата на дружеството. При липса на приходен касов ордер обичайна практика е да
се осчетоводи банковото извлечение. От допълнителното заключение се установява,
че за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. по дебита на сметка 501-Каса са
постъпили общо 604 372,51 лв. (Освен изтеглените от К.К. средства в размер
26 000 лв. в касата са осчетоводени и постъпления от платени в брой
приходи от дейността на дружеството.) За същия период разходната част от същата
сметка е 447 224,97 лв., като в съдебно заседание при приемане на
заключението вещото лице уточнява, че разликата между приходната и разходната
стойност съставлява касовата наличност към 01.01.2020 г., когато по заповед
на управителя В.Т. е извършена
инвентаризация на каса и ДМА на „Венис 2017“ЕООД. След инвентаризацията
разликата в касовата наличност е осчетоводена като вземания, в това число към К.К.,
респективно общият размер на вземанията е намерил място като част от текущите
краткотрайни активи на дружеството в обявения в ТР ГФО за 2019 г. На вещото
лице не са били представени документи, в т.ч. оборотна сравнителна ведомост, за
да бъде извършена проверка относно истинността на съставения инвентаризационен протокол.
Събрани са свидетелски показания,
според които ищцовото дружество е стопанисвало хотел в гр.Пловдив. За
зареждането с консумативи за хотела се грижел К.К., който теглил пари от
банката и пазарувал. За закупените стоки К. се снабдявал с фактури на името на
дружеството, които носил в счетоводството. Счетоводната документация се
намирала в счетоводна къща. Настоящият управител В.Т. се занимавала повече с
дейност, свързана с посрещане и обслужване гостите на хотела.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Имуществената отговорност на
управителя като вид гражданска отговорност произтича от съществуващите между
последния и търговското дружество два вида правоотношения – мандатно и органно,
което позволява да се приеме, че фактическият състав на чл.145 ТЗ обхваща
виновното противоправно неизпълнение (чрез действие или бездействие) на
задълженията на управителя, произтичащи от договора за мандат, от дружествения
договор и от закона, от което поведение следва да са настъпили вреди –
имуществени загуби или пропуснати ползи, в патримониума на дружеството.
С доклада по делото на ищцовата
страна е указано да докаже фактическите твърдения, на които основава иска си по
чл.145 ТЗ, в т.ч. настъпването на имуществени вреди за дружеството във вида на
твърдените претърпени загуби; противоправното поведение на ответника, действащ
в качеството му на управител; причинно-следствената връзка между поведението на
управителя и вредите – че вредите са пряка и непосредствена последица от
противоправното му поведение.
В тази връзка няма спор, а това
се установява и от вписванията в търговския регистър, че К.К. е управител на
ищцовото дружество от вписването му на 29.01.2018 г. до момента на смъртта му
на 31.12.2019 г. В исковата молба се твърди, че ответникът е изтеглил
въпросните парични средства от сметка на дружеството и не ги е отчел, твърди се
да е налице неизпълнение на задължението за опазване имуществото на дружеството
и присвояване на парични средства от страна на управителя К.К.. От
доказателствата по делото се установява, че К. е изтеглил сумата 26 000
лв. чрез тринадесет транша в размер по 2 000 лв., извършени през 2018 и
2019 г. Установява се също така от приетата по делото счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена и неоспорена от
страните, че изтеглените суми са били заприходени в касата на дружеството чрез
съответно осчетоводяване на сметката 501 Каса. Независимо от липсата на
приходни касови ордери, осчетоводяването е извършено въз основа на извлечение
от сметка, каквато според вещото лице счетоводна практика обичайно съществува.
Следва да се отбележи, че липса
на касова наличност не се твърди в исковата молба. Съдът не може под страх от
нарушение на принципа за диспозитивното начало, да уважи иска, основавайки се
на обстоятелства, които не са твърдени от ищеца в исковата молба или в срока за
допълнителна такава. От друга страна, твърденията в хода на процеса за
съществуващи след датата на смъртта на К. липси в касата не са доказани пълно и
главно. Твърди се да е извършена инвентаризация, но доказателства за това не са
представени от страната – не е представен инвентаризационен протокол и/или
инвентаризационен опис, акт за касова наличност и пр.документи. Свидетелски
показания за резултатите от инвентаризацията са недопустими, поради изискването
за документиране на счетоводните операции. На вещото лице не е предоставена
оборотна ведомост, за да се извърши проверка относно предприетите счетоводни
отразявания след инвентаризацията и на какво основание сума в размер
142 176,21 лв. е отразена като вземане към К.К.. Не е предоставена и
нужната документация за проверка на това дали внесените в касата средства са
изразходвани за нужди на дружеството. От показанията на свидетелите се
установява, че покойният К. се е грижил за снабдяването с материали за текущата
дейност на дружеството, но проверката относно това дали въпросната сума от
26 000 лв. е изразходвана за закупуване на такива материали е осуетена
поради непредставяне на вещото лице на съответната документация. Не се доказаха
твърденията на ищцовата страна, че именно К. е отговарял за счетоводството и
документацията се е намирала при него, респективно, че понастоящем се намира
при ответницата. Не са представени доказателства да е изискано от ответника представянето
на търговските, в т.ч. счетоводни книги на предприятието от страна на настоящия
управител, респективно, че такива не са предадени, съответно причините за
непредаването, за което следва да бъде съставен съответен опис и/или протокол. Ето
защо, съдът намира, че на вещото лице по допуснатата ССЕ избирателно са
предоставени документи, обслужващи само тезата на ищцовата страна, но не и
цялата налична счетоводна документация, която следва да се съхранява при ищеца.
В тази връзка следва да се отбележи, че през процесния период от време
дружеството е имало двама управители, при която хипотеза ищецът следва да
докаже, че именно наследодателят на ответника е допуснал неоправдано разходване
на средства и липси в имуществото на дружеството. От събраните доказателства
такова поведение от страна на починалия управител не се установява по несъмнен
начин, а доказването за посоченото следва да е пълно и главно. Установява се
единствено, че К. е изтеглил суми от банковата сметка на дружеството, които са
внесени в касата на същото, но не се установява на чие поведение се дължи
липсата на средства, ако се приеме, че същата е безспорно установена, в касата
след неговата смърт. Не се установява сумата 26 000 лв. да е присвоена от
бившия управител, респективно да е разходвана за нужди, различни от тези на
дружеството. Или, според съда, не е доказано настъпването на вреди в патримониума
на дружеството – загуба на същите парични средства, респективно наличието на
причинна връзка с конкретно противоправно поведение на наследодателя на
ответника. Ето защо съдът намира, че искът с правно основание чл.145 ТЗ е
недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на спора ответникът
има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. Претендирани са в списък по
чл.80 ГПК и установени от представените разходо-оправдателни документи разноски
за възнаграждение на вещо лице в размер 150 лв. и адвокатско възнаграждение,
платено изцяло в брой, в размер 600 лв., общо 750 лв., които следва да бъдат
присъдени в тежест на ищцовата страна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.145 ТЗ, предявен от „ВЕНИС
2017“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Щросмайер“ №6, представлявано от В.В.Т., против Е.К.Р., ЕГН **********,***,
в качеството й на законен наследник на К.С.К., ЕГН **********, за присъждане на
сумата 26 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, нанесени на дружеството
от К.К. в качеството му на управител, представляващи изтеглени от последния от
банковата сметка на „ВЕНИС 2017“ООД в „БАКБ“АД парични суми в брой през периода
19.04.2018 г. – 31.12.2019 г., които не са отчетени в дружеството.
ОСЪЖДА „ВЕНИС
2017“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Щросмайер“ №6, представлявано от В.В.Т., да заплати на Е.К.Р., ЕГН **********,***, сумата
750 лв. (седемстотин и петдесет лева) – деловодни разноски за производството
по т.д.№162/2020 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: