РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Велико Търново , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сара Стоева
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20204100500615 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК
Предмет на подадената от името на ответника „Е. С. АД чрез
пълномощника му - адвокат А.М. от ВТАК, въззивна жалба е решение № 261/03.08.2020 г.
по гр.д. № 484/2020 г. на ГОРС, с което предявеният от И. М. П. срещу дружеството
установителен иск, че не му дължи плащане на сумата 1098,61 лева, вменена му като
допълнителна начислена стойност на реално потребено и установено количество
електрическа енергия/ което обаче като натрупано и „скрито“ в невидим регистър 4 /
тарифа 1.8.4 / на средството за търговско измерване, не е било визуализирано на дисплея
му, и затова -неотчетено/ за периода 21.02.2019 г. -04.12.2019 г. , е уважен , с молба за
неговата отмяна и отхвърляне на иска , с присъждане на направените по производството
разноски. Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение се основават на
пороци, представени като незачитане на категорично установените факти, запълващи
предпоставките за пораждане на субективното право на оператора на мрежата да
преизчисли за минал период потребеното в имота количество електрическа енергия ,
уредени с нормите на чл.55, ал.1, ал.2 ПИКЕЕ : надлежно съставен по реда на чл.49
констативен протокол средството за техническо измерване е монтирано на обекта с
изискуемата техническа и метрологическа годност на 20.02.2019 г. , изключваща
възможността да се натрупат показания без да е имало реално преминаване на
електрическа енергия; доказаност чрез метрологична експертиза на конкретно вмененото
натрупано количество електрическа енергия в „скрития“ невизуализиран за отчет тарифен
регистър.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК пълномощникът на ищеца - адвокат Р.И. от ВТАК е подал
писмен отговор, съдържащ становище за пълно съответствие на решението с
1
материалния закон и неоснователност на жалбата: липса на доказателства за реално
преминаване през средството за търговско измерване на допълнително вмененото
количество електрическа енергия съответстващо на показанията – предмет на записа в
невизуализирания за отчет регистър, тъй-като те не са отчетени в сумарния регистър.
В с.з. пълномощникът на всяка от страните съответно поддържа и
оспорва жалбата.
Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по
реда на чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото
доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:
По реда на чл.124 ГПК е предявен установителен иск, имащ за предмет отрицание на
претендирано на основание 55, ал.1 ПИКЕЕ парично вземане за стойност на потребена
електрическа енергия за битови нужди.
Ищецът твърди , че поради придобито качество на потребител на електрическа енергия за
битови нужди/ краен клиент/ за присъединен към електроразпределителната мрежа
недвижим имот в с.П. , ул.Р.№ .. , за който е открита партида с абонатен номер № ..е в
договорно правоотношение с „Е.П.П.“ АД-В.за доставка / продажба/ на това благо.
Вменено му е задължение по издадена от ответното дружество „Е.-С. АД-В. фактура №
../15.04.2020 г. да заплати в срок до 05.05.2020 г. сумата 1098,61 лева с ДДС, като
стойност на потребена електрическа енергия за периода от 21.02.2019 г. -04.12.2019 г. в
обем на 5527.2 квт/ч. Отрича да дължи плащане на тази сума, тъй-като липсва годно
нормативно правно основание да се начислява корективно за минал период. Предвид
горетвърдяното , моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на „Е. С.“ АД В. , че не дължи сумата, както и да му присъди направените по
производството разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК и на устните състезания чрез пълномощника
си – адвокат А.М. от ВТАК заявява , че вземането за сумата произтича от обстоятелствата
на извършената на 04.12.2019 г. от негови служители в осъществяване на едно право / чл.
45, чл.46 ПИКЕЕ- обн.ДВ. бр.35/30.04.2019 г. / и по надлежния ред – чл.49, ал.1 и ал.3
ПИКЕЕ, контролна проверка на средството за търговско измерване за обекта на ищеца ,
чийто резултат е предмет на съставен констативен протокол № ... / подписан от съпругата
му като свидетел / , в който са записани констатации за показанията му по тарифи, след
което е подменен с нов по причина, че е установено неправомерно натрупване на
електрическа енергия в скрития и ненастроен за отчет регистър на тарифа 1.8.4 ;
изготвена метрологична експертиза на подмененото средство за търговско измерване , за
което е съставен констативен протокол № ../25.03.2020 г. на ГД"МИУ"-РО-Р., установяващ
при софтуерно четене външна намеса в тарифната му схема / съответства на
метрологичните характеристики и на изискванията за точност при измерване/ - наличие на
преминала енергия на тарифа 1.8.4/Т4/ - 5527 kWh, която не е визуализирана на дисплея ;
въз основа на записаните данни в тази тарифа / което е отклонение от нормалното
функциониране на СТИ/ е преизчислено реално потребеното количество електричество
енергия / натрупано и невидимо при редовното отчитане, но измерено от СТИ/ , чрез
завишаването му с соченото количество , остойностено е и вменено на клиента като
задължение за плащане в размер на 1098,61 лева на основание чл. 55, ал.1 ПИКЕЕ по
фактура № № **********/15.04.2020 г. . за периода от 21.02.2019 г. -04.12.2019 г. Моли
да бъдат отхвърлен като неоснователен предявения иск с присъждане на направените по
производството разноски.
Доказателствено установени по смисъла на чл.154 ГПК пред/ от първоинстанционния
2
съд чрез събраните нарочни писмени документи / констативни протоколи, фактура, справки/
и свидетелски показания на служител на електроразпределителното дружество / са
значимите за спорното вземане , факти / обстоятелства / - изложени по-горе / извършената
проверка на средството за търговско измерване на въпросната дата , подмяната му,
проведена метрологична експертиза и нейния основен резултат, приет за годно основание
за преизчисляването на сметката за потребена електроенергия за минал период /. Тъй-като
въззивният съд изцяло споделя всички приети от първоинстанционния фактически
констатации, изложени в мотивите на обжалваното решение, то препраща към тях и е
ненужно/ практически нецелесъобразно/ да ги преповтаря - аргумент от чл.272 ГПК.
Безспорно / и признато/ е правното качество „битов клиент” по смисъла на пар.1, т.2а от
ДР на ЗЕ, потребител на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ и
краен клиент по смисъла на пар.1, т.27 г от ДР на ЗЕ принадлежащо на ищеца , т.е. същият
е носител на право да закупува електрическа енергия и да му бъде доставяна срещу
заплащане на стойността й , и заедно с това- на ползвател на преносната мрежа по
смисъла на пар.1, т.41а от ДР на ЗЕ.
Към момента на извършване на разглежданата проверка на средството за
търговско измерване / основна съставна част на всяка измервателна система/ и вменяването
на задължението за плащане са действали нормите, съдържащи се в текстовете на новите
Правила за измерване на количеството електрическа енергия , издадени от председателя на
КЕВР (Обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), приети от Комисията с решение по т.1 от протокол
№ 67/24.04.2019 г. на основание чл.21, ал.1, т.9, във връзка с делегираното на този
административен орган с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ нормотворческо
правомощие. С тълкуването на разпоредбата на чл. 98а, ал.2, т.6, в неделима връзка с чл.
83, ал.1, т.6 от ЗЕ / изм. ДВ. бр. 54/2012 г. – в сила от 17.07.2012 г. / се вижда, че
законодателят е показал / въпреки оскъдните и непрецизни текстове/ положителната си
воля все пак да съществуват в обективния правопорядък правила за корекции на сметки
за минало време, т.е. допуска спорното особено субективно преобразуващо материално
право в полза на електроразпределителното дружество- чл.56, ал.1 ПИКЕЕ. Вероятно най-
точното му определение е вид самостоятелен нормативно установен способ за
определяне на обема на задължението на потребителя чрез необоримо предположение
за количество потребена електрическа енергия като съдържателна негова предпоставка,
или иначе казано: средство за компенсиране на неполучената стойност на
неизмерената електроенергия, без неговото основание за пораждане и упражняване да се
интересува от обстоятелствата/ те са правно безразлични/ дали нежелателната
неправомерна промяна произхожда винаги от поведението на потребителя- ползвател/
краен клиент/ т.е.нему не се дири имуществена отговорност за вреди на принципа на
вината/, дали допълнителното количество електрическа енергия – предмет на
преизчисляването съответства на реалното неизмерено потребление, щом то не може да се
установи. Уредбата/съществуването му е в съответствие с принципа за удовлетворяване
на една обществена необходимост за въвличане на потребителите/ крайните клиенти и
ползвателите в отговорностите по опазване и предотвратяване на неправомерни
манипулации върху средствата за търговско измерване и разпределителната мрежа от
недобросъвестни лица, водещ логически до постигане в крайна сметка до една
справедливост и ликвидиране на последиците на икономическото явление, наречено
неоснователно обогатяване. Без значение е , че миналия период е преди деня на влизане в
сила на ПИКЕЕ. Въобще не може да се мисли за някакво неуредено „обратно“ действие на
нормативния акт , защото пораждането на правото на корекция е о т момента на
3
откриването на факта на наличие на измерено/ но неотчетено/ количество електрическа
енергия в невизуализирания регистър , щом този момент е след началото на действието му
/ на акта/. Да се мисли противното е против всякаква правна логика и практически ще
обезсмисли за дълго време прилагането му за подобни случаи.
Случаят би изцяло осъществил хипотезата на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ , уреждаща
субективното преобразуващо право на енергийното предприятие/ оператор на мрежата/ да
извърши / необходимо е откриването/ установяването на запис на показания на
електрическа енергия в невизуализирания за отчет регистър да е в резултат на
метрологична проверка , каквато тук е факт и констативен протокол, съставен по реда на
чл.49 ПИКЕЕ, схващан като първичен „процедурен“ начален елемент от нормативния
фактически състав на правото , какъвто тук е наличен- чл.55, ал.2 ПИКЕЕ/ корекция на
сметките на клиента като начисли допълнителното количество електрическа енергия ,
измерено / съществуващо като запис, който е показател за измерване , тъй-като по смисъла
на този нормативен акт измерването означава факт на регистриране на произведената или
потребената активна и реактивна електрическа енергия- пар.1, т.1 на ДР на ПИКЕЕ / в
невизуализирания за отчет регистър след монтажа на средството за търговско измерване
, ако бе установено с несъмнена сигурност обстоятелството, че натрупването на
показанията действително се е случило тогава , а не преди този момент- 20.02.2019 г./
вж.протокол за монтаж № 5198912. на л. 54 от делото/. За да не е преди сочения момент
е логически очевидно , че средството за търговско измерване, освен технически изправно,
трябва да е монтирано ново , т.е. както е произведено и без да е употребявано по
предназначение другаде. Протоколът за монтаж дава сведение обаче , че е произведено
през 2015 г. и съдържа отчетени показания по нощна, дневна и върхова тарифа – факт,
недвусмислено показващ употребата му преди монтажа. При положение , че не може да се
установи началния момент и причината на/за събитието / заключението на вещото лице по
приетата съдебно-. електротехническа експертиза/, неговата техническа и метрологична
годност не е достатъчен аргумент в полза на фактически приложеното нормативно
основание за преизчисляване на количеството електрическа енергия.
Затова предявеният иск подлежи на положителна санкция в своята цялост- израз
на което е постановения с обжалваното решение правораздавателен резултат.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца плащане на сумата 500 лева , представляваща направените по въззивното
производство разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 261/03.08.2020
г. по гр. дело № 484/2020 г. на ГОРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Е. –С.“ АД, със седалище и
адрес на управление: гр.В. , бул. В.В. № .., В.Т. –Е, с ЕИК .. да заплати на И. М. П., с
ЕГН: ********** от с.П. сумата 500 лева - представляваща направени по въззивното
производство разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5