Р Е Ш Е Н И Е
№ 909
гр.
Кюстендил,21.12.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА,като
разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 2612/2017 год.,за да се
произнесе, взе в предвид следното:
К.К.А.,*** е предявил против Д.К.В.,ЕГН
********** *** иск да бъде допусната делба между страните по отношение на
урегулиран поземлен имот XII,34 в кв.6
по плана на с.Жиленци,Кюст.област,състоящ се от 993 кв.м. празно и застроено
място с находящите се в него масивна жилищна сграда,лятна кухня и стопанска
постройка.
С влязло в сила решение №
49/01.02.2018 год. делбата е допусната между страните при равни права по
отношение на процесния недвижим имот.
Производството е във втора фаза на
делбата.
В първото по делото заседание ,след допускане на
делбата страните правят искания за сметки помежду си-за заплащане на
суми,представляващи сторени от всяка една от тях подобрения в имота, от ищеца
конкретно приживе на родителите на страните.
КРС,след като обсъди събраните във
втора фаза на делбата доказателства по делото
приема за установено следното:
От становище изх.№
11-03-306/28.02.2018 год./л.32/ от главнят архитект на Община Кюстендил се
установява,че процесният недвижим имот е неподеляем на два дяла.Съгласно
експ.зние вх.№11560/04.05.2018 год./л.65-68/,изп.от в.л. инж.Л.В. общата
стойност на делбения имот възлиза на сумата от 65 550 лв.,като всеки един
от етажите от двуетажната къща не отговаря на изискванията за жилище по смисъла
на чл.40,ал.1 ЗУТ.В устно допълнената част на вещото лице в съдебно заседение
същото заключава,че чрез преустройство всеки един от етаите би могъл да се
риведе в съотстветствие с изискването за жилище,конкретно с изграждането на
бани с тоалетни,за което е необходимо изготвянето на инвестиционен
проект.Страните не са поискали и инициирали изготвянето на такъв до приключване
на устните състезания по делото.В експ.з-ние вх.№ 19326806.08.2018 год. на
същото вещо лице се заключава,че стойността на първият жилищен етаж по
основното заключение следва да се намали и възлиза на сумата от 18225 лв.
От показанията на свидетелите О.С.И. и К.К.К. се установява
това,че приживе на родителите на страните ищецът закупил материали,наел
майстори на които заплащал,а свидетелите участвали с физически труд при
построяването в имота на гараж.Ищецът признава,че вратата на гаража е закупена
и поставена от ответника.
От показанията на свидетелите С. А.,В. И.
и Н. Н.
/протокола от с.з.на 12.09.18 г./се установява това,че : 1.преди около 3-4
години ответникът осъществил със свой средства изграждане на бетонна пътека и
скеле за лозници от желязо;2.в периода 1981-82 год. ответникът със свой
средства осъществил монтаж на дървено дюшеме и ламперия на вторият етаж в
къщата и плочки в банята и кухнята;3.през 1990 год.ответникът със свой средства
и помощ от свидетелите поставил в къщата и подови мозайки. Вещото
лице Н.Г. в експ.з-ние вх.№ 12283/04.05.2018 год./л.60-638 дава заключение за
стойността на подобренията в имота.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от цитираните доказателства.
От фактическата обстановка се
налагат следните правни изводи.
По реалната поделяемост на имотът
Съдът счита,че процесният недвижим
имот следва да се изнесе на публична продан,тъй като от същият не могат да се
обособят два реални дяло,съответни на правата на страните в съсобствеността,
основно поради това ,че етажите от жилищната сграда не отгонварят на
изискването за жилище по смисъла на чл.40,ал.1 ЗУТ,извод на съда опиращ се на
основното експ.з-ние на в.л. инж.В.. В предвидения процесуален срок никоя от
страните не е поискала възлагане на жилищния имот.
ПО
ИСКАНИЯТА ЗА СМЕТКИ
Съдът счита,че няма процесуални пречки с настоящото решение да се произнесе по
исканията за сметки,сторени своевременно.
По
искането на ищеца.
Ищеца поддържа,че приживе на наследодателите на страните е осъществил със
свой средства гараж,с което е помогнал да се увеличи наследството,за което не е
бил възнаграден по друг начин,поради което предявява претенция ответникът да му
заплати сумата от 2500.00-две хиляди и петстотин лева, представляваща
половината от стойнността му.Правното основание на тази претенция е по чл.12 от
Закона за наследството. Съгласно тази
норма сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи
наследството, ако не е бил възнаграден по друг начин, има право да иска при
делбата това увеличение да се пресметне в негова полза, като увеличението може
да се даде в имот или в пари. Увеличението на наследството може да е в резултат
на труд и средства, вложени от наследника в наследственото имущество и трябва
да е изразено ясно в някаква форма - имот, постройки или насаждения и др. и да е
налице в момента на откриване на наследството. За размера на увеличението е от
значение не колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е
увеличено наследственото имущество. За да бъде уважен такъв иск, ищецът следва
да докаже, че приживе на наследодателите е спомогнал да се увеличи
наследството. Предявилият такава претенция съделител следва да установи само
визираните в разпоредбата на чл. 12, ал.2 ЗН
предпоставки, но не и да установява отрицателния факт, че наследодателят не е
участвал в извършването на подобренията с труд и средства (така - решение № 516
от 24.06.2004 г. на ВКС по гр. д. № 188/2004 г., I г.о.). Под възнаграждаване
по друг начин се приемат завещание, дарение, ползването на имота през определен
период от време и др.Ищецът по тази претенция не е длъжен да доказва
отрицателният факт,че не е бил възнаграден по друг начин.Горното съотнесено към
доказателствата по делото обуславят извод на съда за частична основателсност на
тази претенция за сумата от 1559.01 лв.
,съгласно експ.з-ние вх.№27046/19.11.2018 год. на в.л. Н.Г.,вкл. в устно
допълнената му и пояснена част,а за разликата до пълният предявен размер за
сумата от 2500.00 лв.,като неоснователна ще се отхвърли.
Правата на страните в съсобствеността са възникнали на
основание наследствено правоприемство от родителите им,починали съгласно
приетото удостоверение за наследници през 1998 год. бащата Костадин В. и през
2008 год.майката Стойна Вучкова.Показанията на разпитаните на страната на ищеца
свидетели,обсъдени във връзка с експертното заключение на в.л. Н.Г. обуславят
извода на съда за частична основателност на тази претенция.Показанията на
свидетелите О.И. и К.К. безпротиворечиво установяват,че по молба на ищеца са
помагали с физически труд при изграждане на гараж в имота през 1983 год.,ищецът
закупувал материалите и заплатил майсторския труд за иззиждане и измазване,
като по времето на строежа родителите на страните били живи.С изграждането на
гаража е възникнал нов обект на правото на собственост,който е част от
наследството и е включен в делбената маса.Съобразно допълнителното
експ.заключение на вещото лице Н.Г. стойността на гаража в груб строеж възлиза
на посочената по-горе сума,т.е искането по чл.12,ал.2 ЗН е основателно за
нея,за която ще се уважи ,а за разликата ще се отхвърли.
По
претенцията за сметки на ответникът
Ответникът предявява претенция за осъждане на ищецът да му
заплати размера на подобрения ,подробно описани в депозираната молба.Общият
размер на претенцията е за сумата от 8298.98 лв.,съобразно уточненията сторени
в о.с.з.на 28.03.2018 год.Тези претенции ,с оглед обстоятелствата на които се
основават,съдът квалифицира като такива по чл.12,ал.2 ЗН относно точки 1,3 до
11 вкл. и по чл.61,ал.2 ЗЗД по точки
втора и дванадесета.Това е така, защото част от претендираните ,че са извършени
са приживе на общият наследодател,починал 1998 год., а другата част след
смъртта му,по време по което е съществувала съсобственост между страните, но и
с тяхната майка,починала 2008 год.Няма
данни и доказателства ответникът по иска да е упражнявал по отношение на имота
действия,даващи основание на съда да приеме че е променил намерението си за
държане на частите на останалите съсобственици във владение. Съгласно
Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на
ОСГК на ВС когато съсобственикът е извършил
подобрения в имота без съгласието, но без изричното противопоставяне на
останалите съсобственици и без този съсобственик да е изменил намерението си да
е владелец на своята идеална част от имота и държател на частите на останалите
съсобственици, отношенията между него и останалите съсобственици следва да се
уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В този
случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес /например за да осигури
годно за обитаване за себе си жилище/, другите съсобственици отговарят за
поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до размера на
обогатяването им. Следователно, отговорността им се ограничава до по-малката
сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на
подобренията стойност на съсобствения имот./срвн.
и т. I. 5 от ППВС № 6 от 1974 г., решение № 461 от 12.05.1986 г. по гр. д. № 570
от 1985 г. на ВС, Второ г. о., решение № 532 от
17.06.1994 г. по гр. д. № 382 от 1994 г. на ВС, Първо г. о.,решение по гр. д. № 1072 от 2010 г. на ВКС, Първо г. о./
Съобразно показанията
на свидетелите ответникът е този,който е осъществил част от претендираните
подобрения. Така например св.Сл.А.
установява единствено,че ответникът е
засаждал дръвчета и изградил скеле за лозници,както и бетонова
пътека.Свидетеят И. установява поставянето на дюшеме и ламперия по време,когато
бащата на страните е бил жив,но показанията му не съдържат конкретика за това
кое е лицето заплатило стойността на материала.Същият свидетел показва,че
ответникът е заплатил стойноста на дюшемето и труда,изградил е скеле за
лозници,както и че е помагал при качване на плочки за баня и тоалетна и
кухня,от което не може да се направи категоричен извод нито че плоките са
заткупени от ответника,като се вземе в предвид и свидетелстването му,че по
времето когато е помагал при качването им последният не е бил в РБългария, още
повече пък да ги е поставил лично,респ. да е платил за това.Свидетелят Наско
Николов установява единствено това,че е участвал в полагането на мозайки по
стълбища и стълбищни площадки и тераси по къщата,за което той е помагал по
молба на ответникът,а последният е заплащал и стойността на труда. Горните
налагат извода на съда, че доказани от
ответника са засаждането на дръвчета,изграждането на бетонова пътека,скеле,
поставянето на гаражните врати,последното признато изрично и от ищецът,монтирането
на дюшеме и ламперия на вторият етаж от къщата,полагането на мозайка. Останалите
претенции на ответникът за подобрения съдът намира за недоказани.Въпреки
горното претенцията на ответникът за подобрения ще се отхвърли изцяло,тъй като
същият не ангажира доказателства за това, каква е увеличената стойност на имота
в следствие на подобренията,а само за стойността на съответните
строително-монтажни работи.
Страните по делото ще бъдат осъдени да заплатят държавна
такса върху стойността на притежаваните дялове, а именно по 4% върху половината
от стойността на имуществото,което възлиза на стойност от 65334.72
лв.,съобразно експертните заключения на в.л. инж.В.,която е сумата от 32667.36
лв., съответно държавна такса от 1306.69 лв. от всеки съделител. Разноските
във връзка с делбата са платени по равно между страните-сумата от 200.00-двеста
лева за възнаграждение на вещото лице инж.В.,а доколкото за допълнителното му
заключение, което е пряко свързано с оценка на делбеното имущество
възнаграждението е платено само от ответникът, то половината от него-сумата от
35.00-тридесет и пет лева ще бъде осъден да му заплати ищецът. Платените
разноски за адвокатски възнаграждения,при пололожение че е платено за делбата
общо и няма отделни възнаграждения по претенциите за сметки ,остават за
страните както са ги сторили.За уважената и отхвърлена част от претенцията по
чл.12,ал.2 ЗН на ищецът съдът ще осъди
съответно ответникът да заплати държавна такса в размер на 62.36 лв. по сметките на съда,а ищецът –сумата от 50.00 лв.,съобразно
отхвърлената част.Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца във връзка с
уважената част от тази претенция и сумата от 31.18 лв.,представляваща разноски
по нея-платеното от ищеца възнаграждение на вещото лице Н.Г..Ответникът ще бъде
осъден пда заплати по сметките на КРС и държавна такса върху отвхрълнета му
претенция по сметките.
Водим от горното и на осн.чл.348 ГПК
и чл.346 ГПК във вр. с чл.12,ал.2 ЗН и чл.12,ал.2 ЗН и чл.61,ал.2 ЗЗД,съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН урегулиран
поземлен имот XII,34 в кв.6 по плана на с. Жиленци, Кюст.област,състоящ
се от 993 кв.м. празно и застроено място с находящите се в него масивна жилищна
сграда,гараж,лятна кухня и стопанска постройка,съсобствен при равни права между
К.К.А.,*** и Д.К.В.,ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА всеки
един от К.К.А.,*** и Д.К.В.,ЕГН ********** *** да заплати по сметките на КРС
сумата от 1306.69-хиляда и триста и шест лева и шестдесет и девет стотинки,
представляваща държавна такса върху притежавания от всеки един от тях дял в
делбеното имущество. .
ОСЪЖДА К.К.А.,*** ДА ЗАПЛАТИ
на Д.К.В.,ЕГН ********** ***,сумата
от 35.00-тридесет и пет лева, представляваща половината от платеното от
последният възнаграждение за допълнително заключение на в.л. инж.Л.В..
ОСЪЖДА Д.К.В.,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ,на осн.ч.12,ал.2 от ЗН
на К.К.А.,***,сумата от 1559.01-хиляда пестотин петдесет и девет лева и
една стотинки,представляваща половината от стойността с която се е увеличило
делбеното имущество,в резултат на изграждането от последният приживе на
праводателите на страните на гараж,като
за сумата от 940.99-деветстотин и четиредесет лева и деветдесет и девет
стотинки,представляваща разликата между уважената част и пълният предявен
размер на тази претенция за сумата от 2500.00-две хиляди и пестотин лева
ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.К.А.,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметките на КРС сумата от
50.00-петдесет лева,представляваща държавна такса върху отхвърлената част
от претенцията по чл.12,ал.2 ЗН.
ОСЪЖДА Д.К.В.,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметките на КРС
сумата от 62.36-шестдесет и два лева и тридесет и шест стотинки,представляваща
държавна такса върху уважената част от претенцията по чл.12,ал.2 ЗН,предявена
от К.А.,с посочени по-горе данни.
ОСЪЖДА Д.К.В.,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на К.К.А.,***,сумата
от 31.18-тридесет и един лева и осемнадесет стотинки,представляваща сторените
от последният разноски във връзка с претенцията му по чл.12,ал.2 ЗН-платено
възнаграждение на в.л. Н.Г.,съобразно уважената част от същата.
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО искането по чл.346 ГПК във вр. с
чл.12,ал.2 ЗН и чл.61,ал.2 ЗЗД ,предявено от Д.К.В.,ЕГН ********** *** против К.К.А.,***, да
бъде осъден последният да му заплати сумата от 8298.98-осем хиляди и двеста и
деветдесет и осем лева и деметдесет и осем стотинки,представляваща т стойността
на извършени в имота подобрения.
ОСЪЖДА Д.К.В.,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметките на КРС
сумата от 331.95-триста тридесет и един лева и деветдесет и пет
стотинки,представляваща държавна такса върху отхвърлената претенция за сметки
по чл.346 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на
преписи.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: