Мотиви към присъда по НОХД № 2239 по описа за 2014г. на ШРС
Подсъдимият А.В.В. е предаден
на съд по обвинение по чл.198, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че на
26.08.2014г. и на 17.09.2014г., в гр.Шумен, при условията на продължавано
престъпление, като употребил сила, отнел чужда движима вещ – 1бр. златен синджир с тегло 22 гр. на стойност
1342,00 лв. от владението на С.С.П. и направил опит да отнеме чужда движима
вещ- 1бр. златен синджир с тегло 5 гр. на стойност 305,00 лв. от владението на Я.П.В.,
всичко на обща стойност 1647,00 лева, с намерение противозаконно да ги присвои.
Пострадалото лице С.С.П. предявява граждански иск
против подсъдимия за причинени имуществени вреди в размер на 1342.00 лева,
резултат от инкриминираното в обвинителния акт деяние. Искът е предявен
своевременно и от легитимирано за целта лице, поради което същият е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство в съответствие с размера на
щетите, за които има обвинение, като пострадалото лице е конституирано като
граждански ищец.
Пострадалото лице Я.П.В. предявява граждански иск
против подсъдимия за причинени имуществени вреди в размер на 100.00 лева,
представляващи обезщетение за увреждане на вещ на пострадалата, както и
граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на 1500 лева.
Съобразно установената съдебна практика е недопустимо разглеждането в
наказателното производство на граждански иск за суми, за които няма обвинение. Предвид
това предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди не е приет за
съвместно разглеждане поради липса на съответно обвинение. Искът за
неимуществени вреди също не е приет за съвместно разглеждане. Макар и
процесното престъпление да засяга и правата на личността, с посочения иск се
претендира обезщетение както за вреди, произтичащи от причинени телесни
увреждания, така и за такива, свързани с психическото въздействие на
престъплението върху пострадалата. Съгласно константната съдебна практика не
може и не следва да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на причинени имуществени вреди в рамките на наказателното производство (В този смисъл изрично е Решение №438/95г. на ВС, II н.о.). Отделно от
изложеното, за обосноваването на основанието и размера на посочения иск е
необходимо събирането на допълнителни доказателства, което би довело до
отлагане на делото, а това е недопустимо съобразно разпоредбата на чл.88, ал.2
от НПК.
Преди даване ход на съдебното следствие подсъдимият
прави искане да се проведе предварително изслушване и на основание чл.371, т.2
от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът прецени, че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което с
протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва
самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното
следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия
за деянията, описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение и предлага на съда, предвид наличието на отегчаващи обстоятелства, да
определи наказание ”лишаване от свобода” над минималния размер, предвиден в
закона, което да бъде редуцирано по реда на чл.58а от НК.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че
разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците
от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 26.08.2014г.,
след като употребил алкохол, подсъдимият се разхождал в Градската градина на
гр.Шумен. Придвижвайки се по централната алея, същият се доближил до
свидетелките С.П. и В.Т., които вървели срещу него, придружени от малолетните
си деца. Подсъдимият забелязал, че св.П. носи масивен златен ланец и решил да
го отнеме. Забързал хода си и изравнявайки се с пострадалата дръпнал силно
ланеца от врата й, след което побягнал и се укрил в близките улици. По-късно
същият ден извършителя отишъл в гр.Варна, придружен от св.Живкова, с която
съжителствал и продал бижуто на стойност 1342 лева в заложна къща.
На 17.09.2014г. подсъдимият се намирал в района на
бившия РУМ в гр.Шумен. Там същият забелязал, че св.Я.П.В., която се прибирала
към дома си, находящ се на ул.“Вичо Папазов“№2, заедно с малолетните си деца,
носи на врата си златен синджир. Същият решил да отнеме посочената вещ и
последвал пострадалата до дома й. Като достигнала до входната врата, св.В. била
застигната от подсъдимия, който я блъснал към стената и я притиснал, след което
дръпнал бижуто от врата й. Последното се скъсало, но тъй като пострадалата се
съпротивлявала на действията на извършителя, последният не успял да вземе
синджирчето, което паднало в дрехите на В., а подсъдимият побягнал.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно
следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не
се събират повече доказателства за тези факти. Съдът намира, че самопризнанията
се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния
процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК-от показанията на
свидетелите С.С.П., Я.П.В., В.С.Т., И.П. И. и Ж.Д.Ж., както и от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Въз основа данните от заключението
на назначената съдебно-икономическа експертиза е било установено, че общата
стойност на отнетите вещи възлиза на 1647.00 лева. По делото е назначена
съдебномедицинска експертиза, като вещото лице е установило наличието на
кръвонасядане, опасващо част от лявата страна на шията на пострадалата В.. Според
заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза към момента на
деянието подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, като е със запазена годност за участие в
наказателния процес.
От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се
установява, че същият е осъждан и за други извършени от него грабежи.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът
намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъпление по
чл.198, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като посредством употреба на сила е
отнел движима вещ от владението на св.П.
и е направил опит да отнеме друга такава от владението на св.В., без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Отделните деяния са извършени
в кратък срок едно след друго, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, поради което съдът намира, че е налице продължавано престъпление по
смисъла на чл.26 ал.1 от НК.
Деянието е извършено с пряк умисъл, като извършителят е
съзнавал неговия общественоопасен характер и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
При определяне на наказанието на подсъдимия В. съдът отчете
като смекчаващи обстоятелства неговото материално положение (същият е
безработен и не притежава имущество, от което да се издържа), изразеното
съжаление и демонстрирано разкаяние, както и констатираната в заключението на
съдебно-психиатричната експертиза начална личностова промяна в наркоманен стил,
а като отегчаващи- размера на причинените щети, причиняването на телесно
увреждане на св.В., извършването на деянията при условията на чл.26, ал.1 от НК
(според константната съдебна практика продължаваното
престъпление, като усложнена престъпна дейност, е с по-висока степен на
обществена опасност, в сравнение с еднократното разделно извършено престъпление
и осъждане (Решение №23/98г. на ВКС, ІІІ н.о.) и най-вече трайно изразената
склонност към извършване на престъпления от този вид. По изложените съображения,
предвид повишената обществена опасност на извършителя, при превес на отегчаващите
обстоятелства и при отчитане на смекчаващите, съдът определи на подсъдимия наказание
над минималния, но под средния размер,
предвиден в закона, а именно- четири години и шест месеца лишаване от свобода. С
оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание с една
трета, при което подс.В. следва да изтърпи наказание от три години лишаване от
свобода.
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът зачете
предварителното задържане на подсъдимия по мярка за неотклонение ”задържане под
стража” по настоящото дело, считано от 18.09.2014г.
На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК
съдът определи общо наказание на подсъдимия В. по настоящата присъда с
присъдата, постановена по НОХД№1413/13г. на ВОС, тъй като деянията са извършени преди същият
да е бил осъден с влязла в сила присъда за което и да е от тях, като наложи най-тежкото от определените наказания, а
именно четири години “лишаване от свобода”. На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС
съдът определи строг режим на изтърпяване на така наложеното общо наказание,
като на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС прие, че общото наказание следва да
бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип. На основание
чл.25 ал.2 от НК съдът приспадна от така определеното общо наказание
изтърпяната част от наказанията “лишаване от свобода” по посочените присъди.
По отношение приетия в съдебно заседание граждански
иск, съдът намери същият за основателен и доказан, поради което го уважи изцяло,
съобразно безспорно установения размер на нанесените щети, намиращи се в пряка
причинно- следствена връзка с инкриминираното деяние, а именно-1342.00 лева. На
основание чл.2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди
подсъдимия В. да заплати държавна такса в размер на 53,68 лева.
На
основание чл.301, ал.1 т.11, във вр. с чл.111 от НПК, съдът върна на П.Л.Р. иззетия
като веществено доказателство по делото 1бр CD със запис от охранителна камера.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на
подсъдимия В. направените деловодни
разноски в размер на 250.00 лева, както и пет лева за издаване на изпълнителен
лист.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: