РЕШЕНИЕ
гр. София, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е”
въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети
ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с.: ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. дело №
13311 по описа на СГС за 2020 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20215945 от 05.10.2020 г., постановено по гр.
дело № 25778/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 40-ти състав, са
уважени предявените от „Ч.Е.Б.“ АД срещу К. П.Л., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е прието за установено, че К. П.Л. дължи на ищеца
сумата от 658,42лв., представляваща
стойност на ползвана електрическа енергия за периода от 12.01.2017г. до
11.05.2017г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „*********ведно със законната
лихва за периода от 10.7.2017 г. до изплащане на вземането и сумата от 11,32лв.
- мораторна лихва за периода от 18.3.2017 г. до 22.6.2017 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46660/2017г. по
описа на СРС.
Със същото решение ответникът е осъден
да заплати на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК
сумата от сумата от 101,13лв. - разноски в заповедното производство и
сумата от 804,19лв. - разноски в исковото производство.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от ответника, чрез назначения му особен представител – адв. Г.И., в която са
изложени оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на
изводите. Поддържа се, че е необоснован извода на първоинстанционния съд, че
представеното заявление представлява признание от страна на ответника, че
същият е собственик или вещен ползвател на имота, до който е доставена
електрическа енергия /неточно посочено в жалбата топлинна енергия/. Сочи се, че
съгласно т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти могат да бъдат и субекти
извън тези по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което по делото не е установено при
условията на пълно и главно доказване, че между страните съществува
облигационно правоотношение, тъй като не е установено ответникът да е
собственик или вещен ползвател на имота.При условията на евентуалност поддържа
направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност.
Въззиваемият ищец – „Ч.Е.Б.“ АД, чрез процесуалния си
представител – адв. С.З., с надлежно учредена представителна власт по делото, е
подал, в срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно
изложените съображения. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, в
пълно съответствие с установените фактически обстоятелства и законови
разпоредби, поради което моли съда да потвърди същото и присъди направените по
делото разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.
259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като същата е подадена от
особен представител, който не дължи държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа
на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния
съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин
те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба
оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият
състав на съда намира следното:
По делото е представено Заявление
от общ характер във връзка с услуги, предоставяни от ЧЕЗ разпределение България
АД /лист 104 по делото на СРС/, касаещо неправилно отчитане от електромера на
доставена електрическа енергия до обект, находящ се в гр. София, ул. *********с
ИТН*********, подадено на 09.09.2010 г. и подписано
лично от ответника К. П.Л.,
което не е било надлежно оспорено. Наред с това както в изслушаната СТЕ, така и
в изслушаната ССчЕ, като титуляр на партидата с посочения клиентски номер*********
също е посочен ответникът Л.. В този смисъл се явява обоснован извода на СРС,
че при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, ищецът е
установил при условията на пълно и главно доказване, че именно К. П.Л. е
пасивно материално легитимирана да отговаря по предявения иск, независимо дали
правоотношението й с ищцовото дружество произтича качеството й на собственик
или вещен ползвател на имот, находящ се в гр. София, ул. *********с ИТН*********
или по силата на облигационно правоотношение възникнало по начин и смисъл на
цитираното във ВЖ т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
Следователно по делото е
безспорно, че ответникът е потребител на електроенергия в процесния имот, а ищецът
- доставчик на такава.
Неоснователно е и оплакването в
жалбата, че вземането е погасено по давност. Най старото задължение, предмет на
иска, е парично вземане по фактура № ********* от 22.02.20217 г., което е с падеж 17.03.2017 г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК спира давността – агр. Чл. 115 б. „ж“ ЗЗД е подадено на 10.07.2017 г., т.е. значително преди изтичането на
тригодишната погасителна давност за вземането
Доколкото във въззивната жалба
липсват други конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените
обектвино съединени установителни искове, и поради съвпадане на правните изводи
на двете съдебни инстанции по повдигнатите в жалбата оплаквания, то обжалваното
решение следва да се потвърди.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 100,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство пред СГС, както и сумата от 200,00 лв., представляващи азноски
за особен представител.
С оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал.
3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20215945 от 05.10.2020 г., постановено по гр. дело
№ 25778/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 40-ти състав.
ОСЪЖДА К. П.Л., ЕГН **********,
е адрес: ***, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *********със
седалище и адрес ***, „БенчМарк бизнес център“ на основание чл. 78, ал. 3, и
ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата 300,00 лв., представляваща разноски за
производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: