№ 294
гр. София, 05.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500238 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба П. к. „Н.“ срещу
определение № 65 от 15.03.2022 г., постановено по гр. д. № 555/2021 г.
по описа на РС – гр. Пирдоп, с което е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК, производството по гр.д. № 555/2021 г. по описа на РС-Пирдоп
до приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д.
№ 474/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд.
В частната жалба жалбоподателят излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт. Посочва, че
възражението за прихващане е направено от ответника с отговора на
исковата молба и е при условията на евентуалност – в случай, че
предявените искове се приемат за основателни да се извърши
компенсация с негови вземания в общ размер на 120 750, 02 лева.
Заявява, че искането от ответника да се извърши прихващане по гр.д.
№ 555/2021 г. по описа на РС-Пирдоп не може да се извърши, тъй
като вземането е погасено по давност и не са били налице
предпоставките на чл. 103, ал. 1 ЗЗД. По същество моли да бъде
отменено обжалваното определение и делото върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
1
Ответната страна И. С. С. не изразява становище.
Софийския окръжен съд, като прецени доводите на страната и
съобрази данните по делото, намира за установено следното:
Производството пред РС – гр. Пирдоп по гр. д. № 555/2021 г. е
образувано по предявена искова молба от П. к. „Н.“ срещу И. С. С., с
която се иска ответникът да бъде осъден, на осн. чл. 24, вр. чл. 26 от
Закона за кооперациите, да заплати следните суми: 1. Сума от 23 130
лева, ведно със законна лихва, представляваща невъзстановен
служебен аванс за 2010-2013 г.; 2. Сумата от 15132, 62 лева, ведно със
законната лихва, представляваща изтеглена от С. сума и невнесена в
касата на ПК „Н.“ или отчетена като разход, плюс мораторна лихва,
разноски, законна лихва и такса по ТТРЗЧСИ, събрани принудително
при извършена публична продан на имущество на ПК „Н.“; 3. Сумата
от 17 386, 13 лева, ведно със законната лихва, представляваща общ
размер на суми, които С. е изтеглил от сметката на ПК „Н.“ за периода
от 26.01.2016 г. до 13.07.2016 г.
В срока да отговор, ответникът е заявил, че прави възражение за
прихващане със суми, които ПК „Н.“ му дължи, а именно: 1. Сума в
размер на 79747,62 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение, съгласно договор от 30.04.2008 г. и 10 броя анекси
към него за периода от 05.2008 г. до 07.2016 г., както и мораторна
лихва по чл. 86 ЗЗД в общ размер на 72379 лв. за периода 05.2008 г.-
01.07.2019 г.; 2. Сума в размер на 7660,80 лева, представляваща
обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2013 г., 2014 г. и 2015
г., както и мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД в размер на 2266, 32 лева за
периода от 07.2016 г. до 01.07.2019 г.; 3. Сума в размер на 15321,60
лв., представляваща обезщетение за прекратяване на договора от
30.04.2008 г., както и мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД в размер на
4532,64 лева; 4. Сума в размер на 18020 лева, внесени за покупка на
акции.
Ищецът с допълнителна молба заявява, че претендираните суми
2
за прихващане са предмет на разглеждане по гр.д. № 474/2019 г. по
описа на Софийски окръжен съд, по което дело е постановено
решение, но не е влязло в законна сила.
В отговора от ответника е направено искане за спиране на
производството по делото, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като
решението по гр.д. № 474/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд
ще има значение за правилното решаване на спора.
С определение № 65 от 15.03.2022 г., предмет на настоящата
проверка, делото е спряно. Прието е, че спорът по гр.д. № 474/2019 г.
по описа на Софийски окръжен съд се явява преюдициален, защото
решението по него би имало значение за решаването на спора,
предмет на настоящото.
С решение от 04.09.2020 г., постановено по гр.д. № 474/2019 г. по
описа на СОС, са отхвърлени предявените искове, с правно
основание чл. 60 от Закона за кооперациите, от И. С. С., против ПК
„Н.“, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
26 000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/, представляваща частичен иск
от 79 747,62 лв. /седемдесет и девет хиляди седемстотин четиридесет
и седем лева и 62 ст./ за неизплатено възнаграждение за период от
05.2008 г. до 07.2016 г. и 200 лв. /двеста лева/ частичен иск от 72 379,
23 лв. /седемдесет и две хиляди триста седемдесет и девет лева и 23
ст./ за мораторна лихва върху главницата за периода от 05.2008 г. до
01.07.2019 г.; сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща
частичен иск от 7660,80 лв. /седем хиляди шестстотин и шестдесет
лева и 80 ст./, представляваща обезщетение за неизползван годишен
отпуск за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. и 100 лв. частичен иск от 2266, 32
лв. /две хиляди двеста шестдесет и шест лева и 32 ст./ мораторна
лихва върху сумата за периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2019 г.; сумата
от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща частичен иск от 15 321, 60
лв. /петнадесет хиляди триста двадесет и един лева и 60 ст./ лева,
представляваща обезщетение за прекратяване на договора от
3
30.04.2008 г. и 100 лв. /сто лева/ частичен иск от 4532,64 лв.,
мораторна лихва върху сумата за периода от 13.07.2016 г. до
01.07.2019 г.
След служебна справка, съдът установи, че по гр.д. № 474/2019
г. от ПК „Н.“ в условие на евентуалност е релевирано възражение за
прихващане на сума в общ размер от 139 963, 82 лева, дължима от
ищеца И. С. С. на ответника ПК „Н.“, представляваща вземания на
ответника спрямо ищеца за: невъзстановени от ищеца служебни
аванси; изтеглени от ищеца от сметка на ПК „Н." парични суми, които
не били възстановени; получени по ведомост суми без основание
/настоящия съдия-докладчик е бил докладчик по гр.д. № 474/2019 г.
по описа на Софийски окръжен съд/.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
следното от правна страна:
Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен
срок, от легитимирана страна, по същество е неоснователна.
Съгласно разясненията по приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 от
ГПК, дадени в ТР № 1/09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. ОСГТК,
основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е налице, когато
има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по
който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени
права или факти, релевантни за субективното право по спряното
производство. Обусловеността между двата спора се основава на
връзката между субективните права, задължения и правопораждащите
ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В
тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. №
7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението
между различните спорни предмети на двете дела, при което
разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от
установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението
по преюдициалното правоотношение. Връзката между делата, която
4
има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обективната зависимост
между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и
обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно
установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска
по обусловеното дело и поради това не предполага различия в
преценките на съда по двете дела. Поради това наличието на
обуславящо дело, без значение какъв е видът му и кога е образувано
(преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде
зачетен от съда по обусловения иск е абсолютна отрицателна
процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за
развитието на процеса по обусловеното дело.
В конкретния случай съдът намира, че молбата за спиране е
основателна.
В производството по гр.д. №474/2019 г. от ПК „Н.“ е направено
възражение за прихващане при условията на евентуалност.
Възражението не е било разгледано, тъй като исковете са отхвърлени
като неоснователни. В производството по гр.д. № 555/2021 г. по описа
на РС-Пирдоп, ищецът ПК „Н.“ претендира сумите като се позовава
на същите факти /невъзстановен служебен аванс, изтеглени суми от
сметки/.
Приключване на производството по гр.д. № 474/2019 г. по описа
на СОС с влязъл в сила съдебен акт и евентуалното произнасяне по
възражението, се явява преюдициален за производството по
предявените искове, с правно основание чл. 24, вр. чл. 26 от Закона за
кооперациите. Налице е връзка между обуславящото дело за
съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело.
При тези съображения, обжалваното определение е правилно и
следва да се потвърди.
Воден от изложеното, Софийският окръжен съд
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 65 от 15.03.2022 г.,
постановено по гр. д. № 555/2021 г. по описа на РС – гр. Пирдоп.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6