Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260018 19.11.2020 година град Раднево
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД наказателен състав
На
двадесет и втори октомври 2020 година
В
публично съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица Динева, разгледа докладваното от съдия
Цветанов АНД № 134 по описа на съда за 2020 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба /вх. № 327000-4424 от 10.07.2020
г. на РУ– Раднево/, подадена от А.С.Н. срещу наказателно постановление № 20-0327-000062
от 21.02.2020 г., издадено от Р.Г.Г.- началник група на РУ – Раднево при ОД на
МВР – Стара Загора, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б.
„а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ ѝ е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 1,
т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят моли наказателното постановление за
налагане на глоба да бъде отменено като незаконосъобразно и при допуснати
процесуални нарушения. Посочва, че не оспорва да е собственик на цитираното в
НП МПС. Твърди, че оспорва да е допуснала управление на лекия автомобил от
лицето М.М., тъй като тя управлявала автомобила на посочената дата и час.
Твърди, че тя шофирала автомобила като отишла до пункт за ГТП, като на връщане
се разминала с автопатрул по ул. „Валентина Терешкова“, където никой не и дал
сигнал да спре, след което отишла до ветеринарна аптека и се прибрала. Твърди,
че лицето М.М.бил в този момент до майка си, за която се грижил, на ул. ****,
като на обед се прибрал. Твърди, че вечерта около 19,30-20 часа излязла да
разходи кучето си, в който момент до нейната кола спрял автопатрул, като я
попитали за М.и тя го извикала, а тя продължила да разхожда кучето. Твърди, че
имало кратка разправия между М.и полицаите, след което на 29.01.2020 г. били
извикани в РУ-Раднево, където им съставили и връчили АУАН. Твърди, че
неправилно в АУАН и НП било вменено като изпълнително деяние „допуска“, но чл.
10 ЗАНН посочвала, че допустителството се наказва само в предвидените в закона
случаи, а в случая съставомерно деяние било само „предоставянето“. Твърди, че в
АУАН не бил изписан пълния нарушен от закон текст, а в НП вече била посочена и
съответната алинея и точната правна квалификация.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, но
се явява упълномощеният защитник адв. Л., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Стара Загора, не
взема становище, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок /НП е връчено на 06.07.2020 г., а жалбата е
подадена на 10.07.2020 г./, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
На 25.01.2020 г. автопатрул от РУ-Раднево в състав А.П.В. и М.Т.М.,***, източно от
пожарната, за изпълнение на поставени им задачи по контрол на движението. Около 10,00 часа
в гр. Раднево, на ул. „Гита“ – западно от жилищен блок №
3, като от ул. „Валентина Терешкова“ към тях се задал лек автомобил марка Пежо,
модел 206, с рег. № ***, като видели, че го управлява лицето М.М.М., който
познавали и двамата полицаи, тъй като знаят лишените от право да управляват
лица от гр. Раднево, в това число и лицето М.М.М.. В лекия автомобил нямало
друго лице. Като го видели, че автомобилът се управлява от М.М., полицай М.М.
му подала знак с ръка да спре, но М.М. не спрял, заобиколил я и продължил
движението си с увеличена скорост. Тъй като св. А.В. съставял на лицето М. акт
и знае, че бил лишен от право да управлява МПС, направил справка в системите на
МВР и установил, че лицето М. още бил лишен от правото да управлява МПС.
Извършили обход с патрула, но не го открили, тъй като завил в неизвестна
посока. По-късно, около 19 часа двамата полицаи отишли до дома на М.М. и го
установили там, като първо той отричал да е карал колата, но след това казал,
че му се наложило, тъй като майка му била болна и трябвало да я води до болницата,
което било за него основателна причина, иначе не би управлявал автомобила. След
това на 29.01.2020 г. инспектор Р.В.А. съставил АУАН на лицето М.М. и на
жалбоподателя А.С.Н.. АУАН на лицето А.С.Н. бил съставен затова, че същата като
собственик на лек автомобил марка Пежо, модел 206, с рег. № ***, е допуснала
управлението на лекия автомобил от неправоспособен водач М.М.М. от гр. Раднево,
с което виновно нарушила чл. 102, т. 1 ЗДвП. В АУАН жалбоподателката А.Н.
посочила, че не е предостъпвала личното си МПС на неправоспособен водач. Въз
основа на АУАН е съставено обжалваното НП, с което на А.С.Н. била наложена
глоба от 100 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като собственик
на лек автомобил марка Пежо, модел 206, с рег. № ***, е допуснала управлението
на лекия автомобил от водача М.М.М. от гр. Раднево, който е лишен от право да
управлява МПС по административен ред.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства: писмените
доказателства, в това число АУАН и НП; гласните доказателства от разпит на свидетелите М.Т.М., А.П.В. и Р.В.А..
Показанията на свидетелите са абсолютно идентични,
безпротиворечиви, съответстващи на писмените доказателства, не оставят съмнение
в достоверността им, поради което съдът ги кредитира изцяло. Предимството на
малкото населено място е именно това, че служителите на полицейското управление
в голяма част от случаите познават извършителите на нарушения и това в голяма
степен улеснява установяването на извършителите. Не биха могли да бъдат
пренебрегнати показанията на служителите на полицията, тъй като те са
компетентни и незаинтересовани, а и не се установи никакъв личен конфликт с
жалбоподателя.
На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на
събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира
следното от правна страна:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган в кръга на службата му /виж заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи на л. 13/.
В резултат на проведената служебна проверка и
контрол настоящата съдебна инстанция констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, които обуславят
неговата незаконосъобразност, доколкото пряко рефлектират върху правото на
защита на сочения като нарушител, опорочава законосъобразността на обжалвания
акт и обосновава отмяната му. Свеждат се до следното:
Разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП посочва,
че на собственика на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя
моторното превозно средство на лице, което не е правоспособен водач. В тази
връзка е направено възражение от жалбоподателя, че е санкциониран за допускане,
а не за предоставяне на МПС на неправоспособен водач.
Разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП
посочва, че наказва се с глоба от 100 до 300 лв. собственик, който допуска или
предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не е
правоспособен водач. Разпоредбата ясно разграничава два състава на
административно нарушение – при допускане и при предоставяне на МПС.
Изпълнителното деяние е различно при двете нарушения.
Административно-наказателното производство е
формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура
за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените
такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на
административно наказание. Поради това не случайно, в тежест на актосъставителя
и на наказващия орган е да посочат административното нарушение, с неговото
словесно изражение и нарушените законни разпоредби, съгласно чл. 42, т. 4 и т. 5
и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН. В случая е налице несъответствие между
текстовото описание на нарушението в АУАН и в НП и възведената от актосъставителя
и от АНО правна квалификация и цифровото ѝ изражение, която не е
достатъчно прецизирана. В случая като нарушена материално-правна норма както
актосъставителят, така и АНО, са посочили разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чиято редакция е претърпяла изменение към датата на деянието, с което
обстоятелство актосъставителят и АНО не са се съобразили. Цитираната разпоредба
има следната последна редакция, в сила от 01.01.2019 г. – „На водача,
собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се
забранява да предоставя моторното превозно средство: 1. на водач, който
е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен
водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която се отнася моторното превозно средство.; 2. отменена”.
Така възведеното съдържание на чл. 102 ЗДвП съдържа отделни хипотези на
изпълнителното деяние, инкорпориращо забрана по предоставяне на МПС,
обективирани в една точка на разглежданата норма. Голяма неяснота е възведена в
случая от АНО с допълнителното уточнение в текстовата описателна част на НП с
цитиране съдържанието на санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗДвП „собственик,
който допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което
не притежава съответното свидетелство за управление“. По този начин АНО е
вменил на жалбоподателя при алтернативност два различни модела на реализирано
от него като собственик на въпросното МПС поведение – „допускане” или
„предоставяне”, което от своя страна внася още по-голямо объркване. В същото
време с така извършеното уточнение в НП, в което АНО недопустимо е вписал
допълнение към текстовото съдържание на нарушението, вместо да отстрани
допуснатата в АУАН неяснота е възвел още по-голяма неяснота, възпроизвеждайки
текстово санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗДвП, вменявайки на
жалбоподателя при алтернативност действие, обективирано като „предоставяне
управлението на МПС...”, каквото не е било констатирано от актосъставителя при
съставяне на АУАН, в което единствено е посочено като изпълнително деяние
„допуска“.
Поради това напълно неизяснено е дали наказващият
орган приема, че жалбоподателят е допуснал автомобилът да бъде управляван от
неправоспособно лице или го е предоставил на такова. Тази неяснота произтича от
факта, че в обстоятелствената част на НП, при описание на нарушението е
посочено, че нарушителят „допуска”, а малко по-надолу отговорността му е
ангажирана за това, че „допуска или предоставя” управлението на МПС на
неправоспособен водач. Допустителството и извършителството са две съвършено
различни проявни форми на осъществяване на дадено нарушение. Допустителството
представлява непопречване да бъде извършено административно нарушение от друго
лице, различно от допустителя /чл. 10 ЗАНН/. Предвид това, осъществяването на
допустителството може да предхожда или съпътства самото извършване на
административно нарушение. При всяко положение обаче, след като
административният орган приема, че е налице допустителство, то следва ясно и
недвусмислено да посочи в какво се изразява то (с какви действия или
бездействие е осъществено). В конкретния случай, дори и да се приеме, че
органът е ангажирал отговорността на жалбоподателя за допустителство /тъй като
в АУАН и НП е посочено „допуснала“/, то е следвало да попълни този свой извод с
конкретни факти, а не да се задоволи единствено с предоставянето на правно
заключение за ролята на жалбоподателя при извършването на нарушение от друго лице.
Същевременно, напълно недопустимо от процесуалноправна гледна точка би било,
съдът за пръв път да изследва при какви обстоятелства е осъществено
евентуалното допустителство, да ги предяви на жалбоподателя и впоследствие да
ги ползва при формиране на изводите си за наличие на извършено нарушение.
Коментирането на обстоятелството налице ли е
допустителство, неизбежно налага и необходимостта да се посочи, че съобразно
нормата на чл. 10 ЗАНН, допустителите се наказват само в случаите изрично
предвидени в закона. Прочитът на нормата на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП, налага
разбирането, че изпълнителното ѝ деяние се осъществява само и единствено
чрез проявна форма „предоставя”. Тоест, посоченото в АУАН и НП правило за
поведение не касае допустителите, а единствено лице, което с активно поведение
е предоставил управлението на МПС на неправоспособен водач (например чрез
връчването на ключ за достъп и запалване на дадено МПС). В тази насока, то е
следвало както актосъставителят, така и наказващият орган да съобразят, че
разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а” ЗДвП включва в себе си, както
правило за поведение, така и санкцията, която следва да се наложи при
несъобразяване с диспозицията. Предвид това, като правило за поведение, което е
нарушено, в АУАН и НП е следвало да се посочи чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а” ЗДвП, а не чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Всъщност, в самия АУАН, актосъставителят
е предоставил непълна правна квалификация, като е отразил единствено, че е
нарушена нормата на чл. 102, т. 1 ЗДвП, без да съобрази, че същата се състои от
две алинеи, разписващи съвсем различни хипотези. Отделно в АУАН е посочена
нарушена норма на чл. 102, т. 1 ЗДвП, касаеща единствено хипотезата на
предоставяне на МПС /това насочва към деянието „представя“/, като пък е
словесно посочено „допуска“, което е довело до двусмислие, ясно изразено в
посоченото възражение в АУАН от страна на жалбоподателя – „не съм предостъпвала
личното си МПС на неправоспособен водач“, тоест жалбоподателката е разбрала да
е санкционирана за предоставяне на МПС-то, а не за допускане ползването му от
неправоспособен водач, които две хипотези както се посочи по-горе са съвсем
различни. Този порок е пренесен в НП, дори задълбочен с посочване на двете
форми на изпълнителното деяние по чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП –
„предоставя“ и „допуска“. При хипотеза на изпълнителното деяние „допускане“ по
смисъла на чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, няма място за коментиране на
разпоредбата на чл. 102 ЗДвП, касаеща само форма на изпълнително деяние
„предоставя“, която е само една от хипотезите по чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП за административно наказване.
Съдът счита, че така допуснатите нарушения при
съставянето на АУАН и НП са от категорията на съществените, водят до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя и водят до необходимост от
пълна отмяна на атакуваното наказателно постановление.
За яснота и пълнота на изложеното, настоящият
съдебен състав счита за нужно да посочи и следното: оставяйки настрана
допуснатите съществени нарушения на процедурните правила при съставянето на
АУАН и НП, то отразеното в тях остава недоказано. Допустителството може да бъде
реализирано единствено при форма на вината - умисъл. Тоест, допустителят
знаейки, че се върши административно нарушение (в случая управление на МПС от
неправоспособен водач) бездейства или макар да има възможност, не попречва на
извършителя на нарушението. В конкретния случай, от показанията на свидетелите
се изяснява, че жалбоподателката не е била в управлявания от неправоспособния
водач автомобил, като дори няма събрани данни да е знаела, че ключовете от МПС
са били взети без нейно знание и съгласие. Предвид това, то напълно ясно е, че
поведението на жалбоподателката е несъставомерно.
В горния смисъл е и съдебната практика като
например решение № 217/11.02.2020 г. по АНД № 7769/2019г. по описа на РС-Пловдив,
IV- ти наказателен състав, решение № 164/21.06.2017 г. по АНД 182/2017 г. на
РС-Елхово.
В случая констатираното вътрешно противоречие и неяснота при текстовото описание на нарушението в НП от една страна, а от друга страна несъответствието между описанието на нарушението и възведената недостатъчно прецизирана като нарушена правна норма в АУАН и в НП, както и смесването с фактическия състав на чл. 102 от ЗДвП в редакцията му, недействаща към момента на деянието, съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които ограничават правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност. Следва да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно, пълно и идентично, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване, с които се налага административно-наказателна санкция, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., какъвто е процесният случай, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път и то едва в хода на съдебното следствие въз основа показания на свидетели /свидетели по констатиране на нарушението/ законово определените им реквизити, в частност да се уточнява какво е било констатираното от актосъставителя изпълнително деяние на нарушението, което съставлява съществен реквизит както на АУАН по смисъла на чл. 42, т. 4 ЗАНН, така и на НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. В конкретния случай несъответствието му с изложеното от АНО в издаденото НП текстово описание на нарушението, което само по себе си е объркващото и вътрешно противоречиво вследствие на извършеното допълване и на друго фактическо описание, макар и същото да съставлява текстово цитиране на санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗДвП, не позволява еднозначен извод относно точния вид на нарушението и преди всичко в какво реализирано поведение от нарушителя се състои изпълнителното деяние, за което актосъставителят е съставил процесния АУАН.
Коментираното нарушение на процесуалните правила, неотстранимо в съдебната фаза по обжалване на издаденото наказателно постановление, е винаги от категорията на съществените, тъй като ограничават правата на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, заставяйки го да се защитава срещу неясни и неточни формулировки. Посочените пропуски и несъответствия не позволяват да се установи каква е действителната воля на наказващия орган, респ. да се провери съответствието ѝ със закона.
Поради това наказателното постановление следва да бъде отменено на формално основание, без съдът да обсъжда дали жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение. На практика, ако съдът допусне изменение в правната квалификация и в санкционната част на НП, прилагайки правилната норма на единствено на чл. 177, ал. 1, т. 3, предл. 2, б. „а“ ЗДвП, без чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП, с наложеното по вид и размер наказание, жалбоподателят ще бъде запознат едва получавайки обявление за изготвено съдебното решение, изгубвайки процесуалната възможност да атакува и да се защитава срещу това административно наказание два пъти – пред въззивна инстанция и касационна инстанция, разполагайки само с възможността да атакува съдебния акт на въззивната инстанция пред касационната, която не е инстанция по фактите, т.е. пред една съдебна инстанция.
Поради допускане на съществени процесуални нарушения по ЗАНН от
актосъставителя при съставянето на АУАН и от наказващия орган при издаването на
атакуваното НП, обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат
право на разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат
единствено на жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Доказано
е извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в
договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 10 от делото, надлежно
е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено в брой. По делото не е
направено възражение по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН относно размера на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Същото, от своя страна, е уговорено в
минималния размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следователно искането на жалбоподателя за присъждането на разноски е
основателно и следва да бъде уважено в пълния си заявен размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК,
която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски
от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице,
в структурата на което е административният орган. Следователно в случая
разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е
част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Стара Загора като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР, така
Решение № 13009/02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на ВАС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Районен съд -
Раднево
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно наказателно постановление № 20-0327-000062
от 21.02.2020 г., издадено от Р.Г.Г.- началник група на РУ – Раднево при ОД на
МВР – Стара Загора, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б.
„а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено на А.С.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, административно наказание глоба в размер на 100 лв. за извършено
нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати
на А.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 (триста) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс,
по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Стара
Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението
е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: