О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ І- 2431 11.12.2019
година, гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение- първи граждански състав, на десети декември през
две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1.
Пламена Върбанова
2. мл.с.Марина Мавродиева
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело №
1384 по описа за 2019 година на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. №
17594/07.11.2019 г., подадена от Д.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
процесуалния си представител- адв.Д.З.,***, с която се иска изменение на постановеното по делото Решение № І- 134 от
28.10.2019г . в частта за разноските.В молбата се отбелязва, че с горецитираното
решение, въззивният съд е потвърдил решение на Районен съд- Айтос, постановено
по гр.д.№1053/2018г., като подадената от ,,ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД въззивна
жалба и депозираната насрещна такава от Д.А., са отхвърлени като неоснователни.Молителката
заявява, че в производството пред въззвивната инстанция, представила списък с разноските по чл.80 от ГПК, в размер на 326.13 лв.Пояснява, че част от тази сума
–300лв., била заплатена за адвокатско възнаграждение.Посочва, че съгласно
приложения по делото договор за правна защита и съдействие№0202685 от
31.07.2019г., молителката заплатила уговореното възнаграждение за извършване на
три дейности от адвоката , а именно: изготвяне на отговор на въззивна жалба;
процесуално представителство в производството пред БОС; изготвяне и подаване на
насрещна жалба.Твърди се, че съгласно чл.9 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за всяко от
горепосочените действия се предвиждало отделно възнаграждение, не по- малко от
300 лева. Счита, че при липса на конкретни уговорки, следвало
да се приеме, че за всяко действие от тях било уговорено равно възнаграждение,
или по 100 лева.Заявява, че
за изготвяне на отговор на въззивна жалба и процесуално представителство, от
една страна, и от друга- изготвяне и подаване насрещна жалба, на молитгелката
следвало да бъдат присъдени разноски в размер на ½ ( т.е. сумата от 150 лева), доколкото подадената
насрещна жалба , съдът отхвърлил като неоснователна.Намира, че са налице
предпоставките по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното решение в
частта за разноските.
В определения от съда срок е постъпил отговор
на молбата от ,,ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, в
който се изразява становище за неоснователност на същата.Навеждат се аргументи,
че срещу Решение№104/22.05.2019г., постановено по гр.д.№1053/2018г. по описа на
ОС-Бургас, страните в първоинстанцинното производство подали въззивни жалби,
които били оставени без уважение от настоящата
инстанция, а атакуваното решение- потвърдено. Предвид изхода на делото,
не следвало да се присъждат разноски за страните. Заявява при условията на
евентуалност- в случай, че бъдат присъдени разноски на пълномощника на
насрещната страна, същите да се определят в минимален размер поради естеството
на осъществената правна помощ и защита, като в същия размер бъде присъдено и
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на ,,ПРОФИ
КРЕДИТ България“ЕООД.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид постъпилата молба и прецени материалите по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената молба е допустима, като депозирана от активно легитимирано лице- адв.Д.З., процесуален
представител на молителката и в едномесечния
срок от постановяване по делото на необжалваемото решение/ съгл. чл.248,ал.1 ГПК,предл.2 ГПК/ .
Процесуалният ред за допълване на съдебен акт в частта за разноските е регламентиран
в разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, съгласно която, в срока за обжалване, а ако актът е необжалваем - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или измени постановеният акт в частта му за разноските.
Разгледана по същество,
съдът намира постъпилата молба за неоснователна по следните съображения:
Отговорността
за разноските по делото е гражданско облигационно правоотношение, което
произтича и е уредено с нарочни правила от ГПК. По отговорността за разноски,
съдът се произнася при постановяване на решението, като процесуалния закон
вменява задължение да се посочи единствено в тежест на кого и в какъв размер се
възлагат разноските- чл. 236 ал.1 т.6 от ГПК,т.е. произнасянето в диспозитива е
дължимо единствено в случаите на уважаване на направено искане за разноски. При
неоснователност на искането за разноски,съдът излага съображения единствено в
мотивите на съдебния акт.
Разпоредбата на чл. 248,
ал. 1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече
постановения съдебен акт в частта му, с която е опредЕ. отговорността за
разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 от ГПК.
Първата хипотеза на чл. 248,
ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по
иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В този случай, допълването
на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране
волята на съда.
Не такъв е настоящият
случай- съдът е формирал воля относно искането за разноски и изрично я е
отразил в акта си.
Втората хипотеза на чл. 248,
ал. 1 ГПК обхваща случаите, в които страната настоява при налично
произнасяне на съда относно дължимите разноски, то да бъде приведено в
съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. В този случай, искането
не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.
По реда на изменението,
съдът може да промени и първоначалния резултат на своето произнасяне, като
присъди разноски, въпреки първоначалния си отказ да стори това( определение №
234/14.09.2016 г. на по ч. гр. д. № 2904/2016 г. на ВКС, I г. о.).
В конкретния случай по въпроса за
отговорността за разноските по делото, съдът е изложил съображения в мотивите
на решението. Посочено е, че с оглед
изхода на спора и неоснователността на въззивната жалба и насрещната въззивна
жалба, съдът не присъжда разноските, извършени от всяка от страните във
въззивното производство.
Изложените мотиви по този въпрос не е
необходимо да бъдат повтаряни в настоящото производство и не са налице
основания съдът да промени разбирането си в тази насока.
Иначе казано, БОС е формирал
волята си, като е приел,че такива не се дължат и няма как да бъде искано
изменение по реда на чл. 248 от ГПК на така формираната воля. Настоящият състав
поддържа изразеното в мотивите становище, че не следва такива да бъдат
присъждани.
Предвид изложеното, молбата за
изменение на решението в частта за разноските, се явява неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения и
на основание чл.248 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№ 17594/07.11.2019 г., подадена от Д.П.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез процесуалния си представител- адв.Д.З.,***, за изменение на Решение № І- 134
от 28.10.2019г., постановено по в.гр.д.№ 1384/2019г. по описа на БОС, в частта
за разноските.
Определението не подлежи на обжалване
съгласно чл.248,ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.мл.с.