гр.
Стара Загора, 16.11.2017 г.
Старозагорски
районен съд, гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети
септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
при
секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 5836 по опИ.за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 240 ал. 2 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът
„T.K.M." ЕООД, твърди, че между него като Заемодател, ЕТ „Н.." като
Заемополучател, Н.И.К. с ЕГН ********** като Солидарен длъжник, И.С.Х., с ЕГН **********,
като Солидарен и Ипотекарен длъжник и С. С.Х., с ЕГН **********, като Солидарен
и Ипотекарен длъжник е сключен Договор за Заем Бизнес кредит „Сити" - Клиентски
№3191 от 11.08.2015г. Договорът е обективиран в Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот №86, том III, peг. № 4849, дело №367 от
2015г. с вх. per. № 4091, акт № 123, том I, дело №2534 при Нотариус В.Т.с район
на действие Р.С. Разград, per. №312 на Нотариалната камара, като ипотекирания
имот е предоставен като обезпечение на цялата заемна сума, както и акцесорните
вземания по заема.
Според
чл. 2.4 от Договора за заем и по Приложение 1 от същия Договор - Погасителен
план, ЕТ „Н.88." дължи периодични месечни погасителни вноски по сключения
Заем в размер на EUR 386.12, които вноски падежират по силата на Договора на
11то число на всеки месец считано от 11.09.2015 в продължение на 120 (сто и
двадесет) месеца, като последната вноска е на 11.08.2025 г. В чл. 2.4 от
Договора в Приложение 1 към същия е опИ.н начинът за погасяване на падежиралите
вноски, а именно по банкова сметка, ***, в EUR или в левова равностойност,
изчислена по фиксинга на БНБ към деня на плащането - както е определил
Заемодателят, в пълен размер без каквито и да е удръжки или прихващания за
данъци, такси и/или комисионни, дължими във връзка с тези плащания.
Както било видно от представените
доказателства - Справка по чл. 366 от ГПК, Хронологична ведомост и Справки от
банкови сметки на „T.K.M." АД, вноската с падеж 11.10.2015 г. не била
погасена изцяло до датата на падежа. По смисъла на чл. 2.3., б. (с) от
12.10.2015 г. започвала да се начислява неустойка за забава в размер на 0,14%
(нула цяло и четиринадесет на сто) върху всички дължими суми по Договора за
заем, за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента
на окончателно погасяване на всички просрочени дължими суми. Налице било
неизпълнение по договора, изразяващо се в чл. 5.1., т. (i) Забава на плащане и
чл. 5.1., т. (iv) - липса на пълно и точно плащане по договорните задължения
продължаващо 66 дни към дата 16.12.2015 г., когато „T.K.M." АД използвало
правото си да обяви Заема за предсрочно и незабавно изискуем, като е уведомил
длъжниците ЕТ „Н.88. и Н.И.К. с Нотариална покана с Per. №7716, Том 2, Акт 63,
връчена на 11.01.2016г. от Нотариус Пламен Иванов и е уведомил длъжниците И.С.Х.
и С. С.Х., с Нотариална покана с Per. №149, Том 1, Акт 3 връчена на
13.01.2016г. от Нотариус В.Т.с район на действие Р.С. Разград, per. №312 на
Нотариалната камара.
Поради
липса на доброволно изпълнение от страна на длъжниците - Заемодателят използвал
правото си да пристъпи незабавно към принудително изпълнение по обезпечението
и/или по останалото имущество на Заемополучателя, Солидарните и Ипотекарните
длъжници. На 03.08.2016 г. T.K.M." АД подало Заявление за издаване на
Заповед за Изпълнение по Чл. 417 от ГПК за дължими суми, а именно:
1. EUR
1 860.10 (хиляда деветстотин и шестдесет евро и десет евро цента) - дължима
договорна лихва от 27.02.2016 г. до 03.08.2016 г.;
2. Лихва
EUR 3 421.28 (три хиляди четиристотин двадесет и едно евро и двадесет и осем
евро цента) - дължима неустойка за забава от 27.02.2016 г.. до 03.08.2016 г.;
3. Разноски
по делото:
1) Държавна
такса за образуване на заповедно производство BGN 206.59 (двеста и шест лева и
петдесет и девет стотинки);
2) Юрисконсултско
възнаграждение за образуване на заповедно производство BGN 580.00 (петстотин и
осемдесет лева)
Въз
основа на Заявлението в PC - гр. Стара Загора е образувано ч.гр.д. №4048/2016
г. като в резултат съда издава Заповед №2541 от 08.09.2016 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, както и
Изпълнителен Лист от 08.09.2016 г., с които присъжда като дължими на Заявителя
всички суми, посочени по-горе.
Относно
лихвата.
Според
чл. 2.3., буква (а) и (b) от Договор за Заем Бизнес кредит „Сити" -
размерът на лихвата е 36% на година върху усвоената и непогасената част от
главницата на предоставения Заем. Лихвата се начислява ежемесечно за периода от
деня, следващ датата на получаване на Заема до датата на пълното изплащане на
главницата по Заема, се изчислява на месечна база 1/12 част от годишния размер
за месец и се изчислява на база действителния брой изтекли дни. Лихвата се
дължи и изплаща по реда предвиден в чл. 2.4 и Погасителния план, приложен като
Приложение 1 към Договора. В Погасителния план Приложение 1 към Договора ясно е
опИ.но кога падежира лихвата и точно какъв е нейния номинален размер. С
обявяването на предсрочната изискуемост цялата дължима главница падежира в
седемдневен срок от получаването на Нотариалната покана. Въпреки предсрочната
изискуемост лихвата продължава да се начислява по същия начин за цялата усвоена
и непогасена част от главницата, както изрично е уговорено в чл. 2.3., буква
(а). Според поисканото в Заявлението по чл. 417 от ГПК, както и издадените
Заповед №2541 от 08.09.2016 г. за Изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК, както и Изпълнителен лист от 08.09.2016 г.
търсената сума по лихва е в размер на EUR 1 860.10, начислена в периода от
27.02.2016 г. до 03.08.2016 г. Лихвата за този период е обективирана в
Документа по чл. 417 от ГПК - Договора за Заем и по конкретно в Приложение 1 -
Погасителен план, където има ясна разбивка по месечните задължения и тяхното
основание. Търсената лихва тече за период, който не съвпада точно по дни с
месечните вноски, затова следва да се извърши изчислително приравняване.
Лихвата, която падежира по Погасителен
план на 11.03.2016 г. тече от деня следващ падежа на предходната вноска
(12.02.2016) и е в общ размер 372.84 евро. Така лихвата за периода от
27.02.2016 до 11.03.2016 (12 дни) е равна на 12/30 част от цялата лихва за
месеца или 372.84*12/30 = 149.14 евро. Лихвата от 12.03.16 до 11.04.16 е 372.44
евро. Лихвата от 12.04.16 до 11.05.16 е 372.03 евро. Лихвата от 12.05.16 до
11.06.16 е 371.61 евро. Лихвата от 12.06.16 до 11.07.16 е 371.18 евро. Лихвата,
която падежира по Погасителен план на 11.08.2016 г. тече от деня следващ падежа
на предходната вноска (12.07.2016) и е в общ размер 370.73 евро. Така лихвата
за периода от 12.07.2016 до 03.08.2016 (21 дни) е равна на 21/30 част от цялата
лихва за месеца или 370.73*21/30 = 259.51 евро. Така общата сума на лихвата,
която е начислена между 27.02.2016 до 03.08.2016 г. е равна на (149.14 + 372.44
+ 372.03 + 371.61 + 371.18 + 259.51) 1895.91 евро. В случая поради изчислителна
грешка Заемодателя е поискал по-малко от реално дължимото му.
Относно
неустойката:
Неустойката
се изчислява по смисъла на чл. 2.3., т. (с) и (d) от Договора, като в случай на
неизпълнение на съответната дата на падеж, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, се дължи неустойка за забава в размер на 0,14% (нула цяло и
четиринадесет на сто) върху всички дължими суми по предоставения Заем, за всеки
ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на
окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми за: главница, лихва
и неустойки по Договора. Неустойката за забава се дължи в случай, че не е
изплатено задължение на съответната дата на падеж. Тя се начислява на дневна
база в началото на всеки ден на реално просрочие. Съгласно разпоредбата на чл.
2.3., т. (с), във връзка с чл. 294, ал. 2 от ТЗ неустойката се начислява върху
сборът между неизплатената главница и неизплатената падежирала лихва. Според
представените по делото доказателства за периода от 27.02.2016 (вкл.) до
03.08.2016 г. (вкл.) заема е предсрочно изискуем (дължи се цялата главница и
падежирали лихви и неустойки), като поради липса на плащане на дължимо и
падежирало задължение се начислява неустойка. Въпреки предсрочната изискуемост,
както е опИ.но по-горе, договорната лихва продължава да тече до окончателно
погасяване на заема. Според поисканото в Заявлението по чл. 417 от ГПК, както и
издадените Заповед №4048 от 08.09.2016 г. за Изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, както и Изпълнителен Лист от
08.09.2016 г. търсената сума по неустойка е в размер на EUR 3 421.28 (три
хиляди четиристотин двадесет и едно евро и двадесет и осем евро цента)
начислена в периода от 27.02.2016 г. (вкл.) до 03.08.2016 г. (вкл ).
В 14-дневния период между 27.02.2016
(вкл.) до 11.03.2016 (вкп.) неизплатената главница е в размер на 12488.88. До
03.08.2016 е изплатена изцяло само първата вноска по Заема, като не са
извършвани други плащания от длъжника. Ето защо неизплатената падежирала лихва
до 27.02.2016 представлява сборът на всички падежирали лихви по Погасителен
план от Вноска №2 (11.10.2015) до Вноска №6 (11.02.2016) или
(402.89+374.32+373.97+373.60+373.23) 1898.01 евро. Така неустойката за периода
от 27.02.2016 (вкл.) до 11.03.2016 (вкл) се начислява за 14 дни върху сборът
меиеду главницата и падежиралата лихва - (12488.88+1898.01)х0,14%х14 дни или
общо 281.98 евро.
Неустойката
от 12.03.2016 (вкл.) до 11.04.2016 (вкл) се начислява за период от 31 дни. В
рамките на този период няма извършени плащания от длъжника. Неизплатената
главница остава 12488.88 евро. Съответно сборът на неизплатената и падежиралата
до момента лихва е равен на сборът на лихви от Вноска №2 до Вноска №6 (който
изчислихме в предходния абзац) плюс лихвата, която падежира с Вноска №7 на
11.04.2016 г. или общо 372.84 + 1898.01= 2270.85 евро. Следователно сборът на
неизплатените главница и падежирала лихва за периода 12.03.2016 до 11.04.2016,
върху които се начислява неустойката, е 12488.88 + 2270.85= 14759.73 евро.
Неустойката за този период е равна на 14759.73 х 0.14% (неустойка на ден)
умножена по 31 дни за целия период от 12.03 (вкл.) до 11.04.2016 (вкл.) или
общо 640.57 евро.
Неустойката
от 12.04.2016 (вкл.) до 11.05.2016 (вкл) се начислява за период от 30 дни. В
рамките на този период няма извършени плащания от длъжника. Неизплатената
главница остава 12488.88 евро. Съответно сборът на неизплатената и падежиралата
до момента лихва е равен на сборът на лихви от Вноска №2 до Вноска №7 (който изчислихме
в предходния абзац) плюс лихвата, която падежира с Вноска №8 на 11.04.2016 г.
или общо 372.44 + 2270.85= 2643.29 евро. Следователно сборът на неизплатените
главница и падежирала лихва за периода 12.04.2016 до 11.05.2016, върху които се
начислява неустойката, е 12488.88 + 2643.29= 15132.17 евро. Неустойката за този
период е равна на 15132.17 х 0.14% (неустойка на ден) умножена по 30 дни за
целия период от 12.04 до 11.05.2016 или общо 635.55 евро.
Неустойката
от 12.05.2016 (вкл.) до 11.06.2016 се начислява за период от 31 дни. В рамките
на този период няма извършени плащания от длъжника. Неизплатената главница
остава 12488.88 евро. Съответно сборът на неизплатената и падежиралата до
момента лихва е равен на сборът на лихви от Вноска №2 до Вноска №8 (който
изчислихме в предходния абзац) плюс лихвата, която падежира с Вноска №9 на
11.05.2016 г. или общо 372.03 + 2643.29 = 3015.32 евро. Следователно сборът на
неизплатените главница и падежирала лихва за периода 12.05.2016 до 11.06.2016,
върху които се начислява неустойката, е 12488.88 + 3015.32= 15504.20 евро.
Неустойката за този период е равна на 15504.20 х 0.14% (неустойка на ден)
умножена по 31 дни за целия период от 12.05 (вкл) до 11.06.2016 (вкл) или общо
672.88 евро.
Неустойката
от 12.06.2016 (вкл.) до 11.07.2016 (вкл) се начислява за период от 30 дни. В
рамките на този период няма извършени плащания от длъжника. Неизплатената
главница остава 12488.88 евро. Съответно сборът на неизплатената и падежирапата
до момента лихва е равен на сборът на лихви от Вноска №2 до Вноска №9 (който
изчислихме в предходния абзац) плюс лихвата, която падежира с Вноска №10 на
11.06.2016 г. или общо 371.61 + 3015.32 = 3386.93 евро. Следователно сборът на
неизплатените главница и падежирала лихва за периода 12.06.2016 до 11.07.2016,
върху които се начислява неустойката, е 12488.88 + 3386.93= 15875.81 евро.
Неустойката за този период е равна на 15875.81 х 0.14% (неустойка на ден)
умножена по 30 дни за целия период от 12.06 (вкл) до 11.07.2016 (вкл) или общо
666.78 евро.
Неустойката от 12.07.2016 (вкл.) до
03.08.2016 (вкл) се начислява за период от 23 дни. В рамките на този период
няма извършени плащания от длъжника. Неизплатената главница остава 12488.88
евро. Съответно сборът на неизплатената и падежиралата до момента лихва е равен
на сборът на лихви от Вноска №2 до Вноска №10 (който изчислихме в предходния
абзац) плюс лихвата, която падежира с Вноска №11 на 11.06.2016 г. или общо
371.18 + 3386.93 = 3758.11 евро. Следователно сборът на неизплатените главница
и падежирала лихва за периода 12.07.2016 до 03.08.2016, върху които се
начислява неустойката, е 12488.88 + 3758.11 = 16246.99 евро. Неустойката за
този период е равна на 16246.99 х 0.14% (неустойка на ден) умножена по 23 дни
за целия период от 12.07 (вкл) до 03.08.2016 (вкл) или общо 523.15 евро.
Така общата сума на неустойката от
27.02.2016 (вкл) до 03.08.2016 (вкл) е равна на сборът между горе изчислените в
евро: 281.98 (27.02-11.03) + 640.57 (12.03-11.04) + 635.55 (12.04- 11.05) +
672.88 (12.05-11.06) + 666.78 (12.06-11.07) + 523.15 (12.07-03.08.16) или общо
3421.28.
На
17.11.2016 г. в офИ.на „T.K.M." АД постъпва съобщение за Възражение срещу
издадената Заповед за Изпълнение, с претенция, че присъдените суми не са
дължими и искане за отмяна на Заповедта за изпълнение и ИЛ. В законоустановения
срок и според указанията на съда дружеството предявява установителен иск по чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК.
Искането е да се постанови съдебно
решение въз основа на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, с което да
установят вземанията, присъдени със Заповед №2541 от 08.09.2016 г. за
Изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
както и Изпълнителен Лист от 08.09.2016 г., издадени от PC- гр. Стара Загора,
които вземания са в полза на „T.K.M. АД срещу ЕТ „Н.." с ЕИК ******, като
Заемополучател, Н.И.К. с ЕГН ********** като Солидарен длъжник, И.С.Х., с ЕГН **********,
като Солидарен и Ипотекарен длъжник и С. С.Х., с ЕГН **********, като Солидарен
и Ипотекарен длъжник, а именно:
1. EUR
1 860.10 (хиляда деветстотин и шестдесет евро и десет евро цента) по чл. 2.3.,
(а) и (b) от договора - дължима договорна лихва от 27.02.2016 г. до 03.08.2016
г.;
2. Лихва
EUR 3 421.28 (три хиляди четиристотин двадесет и едно евро и двадесет и осем
евро цента) по чл. 2.3., (с) и (d) от договора - дължима неустойка за забава -
дължима неустойка за забава от 27.02.2016 г. до 03.08.2016 г.;
Моли
да се присъдят съдебни разноски за образуваното с настоящата искова молба дело.
Предвид изхода на делото моли да се потвърдят направените и присъдените в
рамките на заповедното производство съдебни разноски, а именно:
a. Държавна
такса за образуване на заповедно производство BGN 206.59 (двеста и шест лева и
петдесет и девет стотинки);
b. Юрисконсултско
възнаграждение за образуване на заповедно производство BGN 580.00 (петстотин и
осемдесет лева)
В
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от едноличния търговец ЕТ „Н..".
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на И.Х., в
който същият заявява, че предявеният иск е недопустим по следните съображения:
Видно
от обстоятелствената част на същия, а и от неговия петитум исковата претенция
се отнасяла до договорени с договор за заем от 11.08.2015г. лихви и неустойка.
Задължението
за лихва и неустойка било акцесорно по своя характер. То е обусловено от
съществуването на непогасено парично задължение - факт, който следва да е
установен в настоящото или друго съдебно производство.
В
исковата молба, обаче не се навеждали доводи относно това, как, кога и дали е
отпуснат договорения паричен заем.
Не
се навеждат доводи и относно дължимостта на главницата - изплатена ли е тя и
ако не е, в какъв размер е остатъка й. Такива твърдения не били направени и в
заявлението по заповедното производство.
Поради
това счита за недопустимо да се претендира вземане за лихва и неустойка без да
се установи дължимостта на главницата върху, която се начисляват те.
Ето
защо счита предявения иск за недопустим и неоснователен, поради което същия
следвало да бъде отхвърлен.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на С.
Х., в който същият заявява, че предявеният иск е неоснователен поради следните
съображения:
- Към
датата на подаване на заявлението не ставало ясно какъв е размерът на задължението
и размерът на неустойката не е нито определен, нито определяем;
- Ищецът
не е удостоверил настъпилата изискуемост
на вземането си;
- Нотариалната
покана до С. Х. не представлявала изявление по смисъла на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ
за настъпила предсрочна изискуемост на кредита;
- Оспорено
е качеството солидарен длъжник на С. Х.
Ето защо счита предявения иск за
неоснователен, поради което същия следвало да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени
са обективно и субективно кумулативно установителни искове по реда на чл. 422
от ГПК срещу Н.И.К. в лично качество и в качеството й на ЕТ, както и срещу И.и С.
Хамзови в качеството им на солидарни длъжници.
По
отношение на иска за договорна възнаградителна лихва – чл. 240 ал. 2 от ЗЗД. В
тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена възнаградителна лихва, нейната
изискуемост и размера й. В тежест на ответника е да докаже плащане.
По
отношение на иска за неустойка – чл. 92 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже,
че е уговорена неустойка, нейната изискуемост и размера й. В тежест на
ответника е да докаже плащане.
Видно
от представения Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 86 том II, дело 367/2015 г. от 11.08.2015 г. ищцовото дружество на основание Договор
за заем - Бизнес кредит „Сити“ е предоставило паричен заем на Н.И.К. в
качеството й на ЕТ „Неква – 88 – Н.К.“ с главница в размер на 12 500 евро
и с краен срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на сключване на
Договора т.е. от 11.08.2015 г. Начинът на плащане, размерът на вноските и
сроковете за погасяване от заемополучателя са определени в Погасителен план,
неразделна част от Договора, а именно за периода от 11.09.2015 г. до 11.08.2025
г. – крайна падежна дата. Уговорената възнаградителна лихва е в размер на 36 %
на годишна база. При просрочие на дължимите погасителни вноски (за главница или
възнаградителна лихва) или при предсрочна изискуемост на кредита
заемополучателят дължи неустойка за забава в размер на 0,14 % върху цялата
непогасена част от заема за всеки ден забава до момента на окончателното
плащане. В Нотариалния акт е запИ.но, че всички други условия по кредита са
подробно отразени в Договора за заем Бизнес кредит „Сити“ клиентски номер 3191
от 11.08.2015 г.
За
погасяване на задължението солидарно са се задължили И.С.Х. и С. С.Х.,
представлявани по пълномощие от дъщеря си Н.К.. В точка I от НА изрично е запИ.но,
че солидарните длъжници безусловно и неотменимо се задължават да отговарят за
задължението за плащане на всички суми. Пълномощното, въз основа на което
солидарните длъжници са представлявани в нотариалното производство беше
изискано по реда на чл. 190 от ГПК, но не беше представено по делото от страна
на ищеца, като особеният представител на С. Х. впоследствие оттегли искането си
в съдебно заседание.
В
горецитирания нотариален акт е учредена ипотека в полза на ищцовото дружество
на собствения на солидарните длъжници недвижим имот, находящ се в гр. Разград,
бул. „България“ № 29, вх. Д, ап. 38.
Към
делото е приложен и предварителен Договор за заем Бизнес кредит „Сити“ от
същата дата 11.08.2015 г., като в него е уговорено при какви условия ще се
отпусне заемът на едноличния търговец, както и за какво ще се разходват
средствата. От приложения договор т. 2.1. (b) се установява, че заемът е във връзка с търговската дейност на Н.К., а
средствата ще се предоставят след учредяване на ипотека в полза на кредитната
институция.
В
посочена справка по чл. 366 от ГПК е отбелязано, че е платена само първата
вноска на падеж 11.09.2015 г. в размер на 386.12 евро.
С
нотариална покана, връчена съгласно удостовереното от нотариус Пламен Иванов,
на 04.01.2016 г. е уведомена Н.К., че към дата 16.12.2015 г. е настъпила
предсрочна изискуемост на задълженията и в 7 дневен срок следва да изплати
всички дължими суми.
С
нотариална покана, връчена съгласно удостовереното от нотариус Виолета
Тодорова, на 13.01.2016 г. са уведомени солидарните длъжници, че към дата
16.12.2015 г. е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията и в 7 дневен
срок следва да изплати всички дължими суми.
С
подаденото заявление по реда на чл. 417 т. 3 от ГПК са претендирани дължима
договорна лихва в размер на 1860.10 евро за периода от 27.02.2016 г. до
03.08.2016 г. и неустойка в размер на 3 421.28 евро за периода от
27.02.2016 г. до 03.08.2016 г.
По
делото беше изготвена съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира
изцяло като обоснована и детайлна и според която размерът на възнаградителната
лихва за процесния период е в размер на 1 929.46 евро, а размерът на
начислената и дължима неустойка е в размер на 3 419.89 евро. Установено е,
че е извършено само едно плащане на пълна вноска в размер на 386.12 евро на
11.09.2015 г., като има и едно последващо частично плащане в размер на 51.13
евро на 16.02.2016 г. Размерът на цялата дължима главница е 12 488. 88
евро. Видно и от експертизата периодът на неплащане е продължил 66 дни към
датата, на която заемът е обявен за предсрочно изискуем – 16.12.2015 г. В
представения Договор за заем т. 5.1. (а) е уговорено, че кредиторът има право
да обяви заема за предсрочно изискуем, ако неизпълнението е повече от седем
дни. В подаденото заявление кредиторът се е позовал на предсрочна изискуемост,
чието настъпване следва да докаже. При предсрочна изискуемост са дължими всички
анюитетни вноски до крайната дата на погасителния план, включващи главница и
възнаградителна лихва, както и неустойката върху непогасената част от заема,
считано от датата на настъпване на предсрочната изискуемост – в този смисъл се
е произнесъл ВКС с Решение № 99 от 01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г. по опИ.на
I търговско отделение. По настоящия договор страните са уговорили в чл. 2.3
буква (g) от Договора за заем, че при обявяване на
заема за предсрочно изискуем до окончателното погасяване сумата ще се олихвява
с договорената възнаградителна лихва съгласно чл. 2.3 (а) т.е. уговорили са
обема на отговорността при предсрочна изискуемост, който не следва да включва
непадежирали вноски за възнаградителна лихва и са изчислени и претендирани по
този начин в исковата молба. Кредиторът иска присъждане на сумата от
1 860, 10 евро договорна лихва за периода от 27.02.2016 г. до 03.08.2016
г. като счита, че за този период са настъпили падежите за тази сума. Искането
съответства на изчисленото от вещото лице, като в заключението дори е посочена
по-голяма сума – 1 929, 46 евро.
Неустойката
е изчислена върху цялата дължима и предсрочно изискуема главница, която е в
размер на 12 488, 88 евро (така е изчислена и от вещото лице), както и
върху падежиралите вноски за договорна лихва, като между поисканата сума от
3 421, 28 евро и заключението на вещото лице в тази част – 3 419, 89
евро разликата е 1, 39 евро.
Съдът
намира, че исковете са допустими и изцяло основателни.
На
първо място спазени са процесуалните срокове:
-
Възражението по чл. 414 от ГПК от длъжниците е предявено в 14 дневния срок от
получаване на Покана за доброволно изпълнение ведно със Заповед за незабавно
изпълнение – вж. л. 53- 54 и 57 – 59 от заповедното производство, както и л. 64
– 69 и л. 77 – 81 от заповедното производство.
- В
едномесечния срок по чл. 422 от ГПК е предявен и настоящия иск от кредитора.
В
заявлението по чл. 417 от ГПК, в издадената заповед за незабавно изпълнение,
както и в настоящото производство едноличния търговец „Неква – 88 – Н.К.“ и
физическото лице Н.К. са посочени като два отделни правни субекта, като
физическото лице се задължавало солидарно с едноличния търговец (така и в самия
Договор за заем). Всъщност безспорно е в теорията и съдебната практика, че
физическото лице и търговското му предприятие са едно и също лице и не следва
да бъдат разделяни като различни субекти. Едноличният търговец е търговското
качество на физическото лице, с което му се дава възможност да участва в
търговския оборот. С едно и също имущество той отговаря по задълженията,
възникнали в резултат на упражняване на търговската си дейност и по всякакви
други имуществени отношения. Както физическото лице отговаря с цялото си
имущество за задълженията на едноличния търговец, така и за задълженията на
физическото лице отговаря и предприятието му. Като се има предвид, че ЕТ не са
ЮЛ, нито различни правни субекти от физическото лице, за задълженията
възникнали от дейността на физическото лице, действащи като ЕТ, отговорността
се носи от съответното физическо лице и обратно. Ето защо макар и непрецизно
посочени като различни правни субекти в самия Договор за заем и в исковата
молба съдът намира, че в тази част искът е предявен срещу Н.К. в лично качество
и в качеството ѝ на едноличен търговец.
По
отношение на възраженията за солидарната отговорност на И.С.Х. и С. С.Х., съдът
намира, че същите са неоснователни.
Нотариусът
е запИ.л в процесния нотариален акт изявленията на страните, така както са се
случили пред него – лично или чрез упълномощен представител и в самия
нотариален акт И. и С. Хамзови са запИ.ни като солидарни длъжници, като са се
задължили да отговарят за плащане на всички суми по Договора. Съгласно чл. 179 от ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и
за извършените от него и пред него действия. Не е необходима отделна изрична
уговорка между страните щом от самия договор личи солидарността. В този смисъл
- Решение № 584 от 17.07.2008 г. на ВКС по т. д. № 227/2008 г., ТК, като
възникването на солидарността не е предпоставено от получаване на сумата и от
солидарните длъжници, доколкото солидарната отговорност е вид лично обезпечение.
По
отношение на възраженията за претендирания размер на неустойката, то в ТР № 4
от 2013 г. е прието, че са налице са основанията за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК и за акцесорни вземания за обезщетение на вредите от
неизпълнение на главното вземане, когато същите са определени по основание и
определени или определяеми по размер в самия документ по чл.417 ГПК.
В случая в Нотариалния акт е посочен
размера на неустойката като процент, което е достатъчно, за да се приеме, че е
определяем.
По
отношение на настъпването на предсрочната изискуемост страните са предвидили в
Договора за заем, към който препраща Нотариалния акт в чл. 5.2 (с), че
съобщението може да бъде изпратено по куриер с обратна разписка или с
нотариална покана. Представени са доказателства за лично връчване на както на
едноличния търговец, така и на солидарните длъжници, като е посочена датата на
обявяване на предсрочната изискуемост и е даден срок за доброволно изпълнение.
Волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и
недвусмислено. Следва да се отбележи, че предсрочната изискуемост на вземането
настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението
на кредитора, след като към този момент са били налице обективните предпоставки,
обуславящи изискуемостта – в този смисъл Решение № 25/03.05.2017 г. на ВКС по
гр. дело № 60208/2016 г., ГК, 2-о отд. Нито съдебната практика, нито правната
теория, поставят някакви формални изисквания към съдържанието на
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост, но във всички случаи
то трябва да е изрично и недвусмислено. В този смисъл Решение № 106 от
20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60152/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Маргарита Георгиева. Съдът намира, че е налице редовно и надлежно уведомяване
за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и е надлежно връчено
уведомление както до кредитополучателя, така и до солидарните длъжници.
Водим
от горните мотиви съдът намира, че следва да уважи размера на претендираните
искове, като по отношение на иска за неустойка следва да се отхвърли за частта
от 1, 39 евро съобразно изчисленията на вещото лице.
По
разноските.
Ищецът
е сторил разноски в размер на 1493, 18 лева по настоящото и заповедно
производство, като съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да му се присъдят
1 492, 18 лева. На особените представители следва да се определи
възнаграждение в размер на 830 лева за всеки съобразно чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който да се
изплати от внесеноия от ищеца депозит. Съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят на ищеца разноски в размер на 829 лева, по внесен депозит за всеки
от особените представители, като се осъди всеки от длъжниците, с назначен
особен представител, тъй като отговорността за разноски е разделна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.И.К. с ЕГН **********, с адрес ***5 в лично качество
и в качеството ѝ на ЕТ „Н.." с ЕИК ******, И. С.Х., с ЕГН **********,
с адрес *** и С. С.Х., с ЕГН **********, с адрес *** дължат солидарно на „T.K.M. АД с ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление гр. София, район Оборище, ЦУМ, бул. „Мария Луиза“ № 2, ет. 5,
представлявани от Изпълнителния директор А.Т.сумата от 1860.10 евро (хиляда
осемстотин и шестдесет евро и десет евро цента) по договор за заем от
11.08.2015 г. договорна лихва за периода от 27.02.2016 г. до 03.08.2016 г.,
както и 3 419.89 евро (три хиляди четиристотин деветнадесет евро и осемдесет и
девет евро цента) от договора неустойка за забава за периода от 27.02.2016 г.
до 03.08.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за дължимата неустойка за забава за сумата над 3 419.89 евро до 3 421, 28
евро.
ОСЪЖДА Н.И.К. с ЕГН **********,
с адрес ***5 в лично качество и в качеството ѝ на ЕТ „Н.." с ЕИК ******,
И. С.Х., с ЕГН **********, с адрес *** и С. С.Х., с ЕГН **********, с адрес ***
да заплатят на „T.K.M. АД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.
София, район Оборище, ЦУМ, бул. „Мария Луиза“ № 2, ет. 5, представлявани от
Изпълнителния директор Александър Тонков, сумата от общо 1 492, 18 лева,
направени по делото разноски.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на
особения представител на И. С.Х., с ЕГН **********, с адрес *** адв. А.С. в
размер на 830 лева, което да се изплати от внесения по делото депозит и ОСЪЖДА И. С.Х., с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на „T.K.M. АД с ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление гр. София, район Оборище, ЦУМ, бул. „Мария Луиза“ № 2, ет. 5,
представлявани от Изпълнителния директор А.Т.сумата от 829 лева разноски.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на
особения представител на С. С.Х., с ЕГН **********, с адрес *** адв. К.Д. в
размер на 830 лева, което да се изплати от внесения по делото депозит и ОСЪЖДА С. С.Х., с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на „T.K.M. АД с ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление гр. София, район Оборище, ЦУМ, бул. „Мария Луиза“ № 2, ет. 5,
представлявани от Изпълнителния директор А.Т.сумата от 829 лева разноски.
Решението може да се обжалва от
страните в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
Районен съдия: