О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…………../….........06.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на дванадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН А.
като разгледа докладваното от съдията,
търговско
дело №358 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от Гаранционен фонд, със седалище в гр.
София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван заедно от Изп.директори
Б.И.М. и С.Г.С., със съдебен адрес:***, ст.205, чрез адв.Л.В.-Т.,
с банкова сметка *** ***, против К.Д.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове
с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ вр. с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца, сумата от 60000лв., представляваща изплатеното от фонда обезщетение по
Щета №210350/25.11.2015г., ведно със законната лихва считано от датата на
завеждане на исковата молба, т.е. от датата на пощенското клеймо за изпращането
на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, както и на направените
по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба
отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,
поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответника.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който поддържа
становище за неоснователност на иска.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват релевираните с отговора възражения за неоснователност на
претенцията.
В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с
който оспорва изложените доводи в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от
страните, писмени доказателства се явяват допустими, относими
и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва
да бъдат допуснати до събиране по делото.
На основание чл.183
от ГПК следва да се задължи ищеца да представи оригинала или официално заверен
препис от приложените към исковата молба извлечения от Протокол от заседание на
ЗМК при ГФ и Протокол от заседание на Управителния съвет на ГФ, които преписи
да съдържат подписите на участниците.
Следва да се издаде
исканото от ответника съдебно удостоверение, тъй като документите, за чиито за
снабдяване ще послужи удостоверението, ще послужат за изясняване на спора от
фактическа страна. Изложеното важи и по отношение на искането за събиране на
гласни доказателства.
Искането на
ответника за назначаване на САТЕ, следва да се остави без уважение, тъй като
поставеният въпрос към вещото лице е правен, съответно е от компетентността на
съда.
На основание
чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към
спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските
в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374,
ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова
молба от Гаранционен фонд-гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван
заедно от Изп.директори Б.И.М. и С.Г.С., против К.Д.А.,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ вр. с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от
60000лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по Щета
№210350/25.11.2015г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и на направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се
твърди, че по реда на действаща към момента на щетата разпоредба на чл.288,
ал.1, т.2, б.”а” от КЗ /отм./, сега чл.557, ал.1 ,т.2, б.”а” от КЗ, ищеца
изплатил по Щета №210350/25.11.2015г., обезщетение за неимуществени вреди, общо
в размер на 60000лв. на Б.И.С.и Е.Б.С., в качеството им на законни наследници
на И.С. М., загинал при ПТП, настъпило на 17.01.2014г. около 19.30ч. в
гр.Провадия. Твърди се, че въпросното ПТП е настъпило в тъмната част на
денонощието, като велосипедистът М. навлязъл от ул.“Шипка“ в кръстовището с
ул.“Генерал Манзей“ без да спира, за да осигури
предимство. Сочи се, че същото време по ул.“Генерал Манзей“
един срещу друг приближавали кръстовището л.а.“***“ и л.а.“***“, с ДК № ***,
управляван от ответника с превишена скорост 61.16 км/ч, при ограничение “40
км/ч“, който поради високата скорост, недостатъчното разстояние и невъзможност
за избягване на удара със заобикаляне поради заетата от л.а.“***“ лента за
насрещно движение, ударил с предната лява част на автомобила си задното колело
на велосипеда, намиращ се около осевата линия напречно на платното за движение.
Сочи се, че от удара М. бил повален върху асфалта и получил тежки травми, от
които след транспортирането в болница, починал на същия ден. Твърди се, че вината на ответника е
установена с влязла присъда по НОХД №935/2015г. по описа на ОС Варна. Твърди
се, че в нарушение на чл.249 във вр. с чл.259 от КЗ
/отм./ сега чл.461 във вр. с чл.483 от КЗ ответникът
управлявал увреждащия автомобил, без за него да е сключена задължителна
застраховка “Гражданска отговорност“. Твърди се, че Б.И.С.и Е.Б.С., в
качеството на законни наследници на загиналия И.С. М., поискали от
Гаранционният фонд изплащане на обезщетение за неимуществени и свързаните с тях
имуществени вреди на основание чл.288 от КЗ /отм., сега чл.557 от КЗ, за което
е образувана Щета №210350/25.11.2015г. Твърди се, че въз основа на искането УС
на ГФ определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000лв., след
отчитане на 50 % съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на загиналия, който като водач на велосипед преди навлизане
в кръстовище от път без предимство не е спрял, за да пропусне участниците в
движението, които имат предимство /чл.50 ал.1 от ЗДвП/, както и поради
неизпълнението на задължението на велосипедиста да ползва светлоотразителна
жилетка през тъмната част на денонощието /чл.80 т.1 пр.2 от ЗДвП/. Твърди се,
че така определеното обезщетение беше изплатено на молителите с платежно
нареждане от 10.02.2016г. Твърди се, че с регресна покана
с изх.№ГФ-РП 196/15.03.2016г. ищеца поканил ответника да възстанови изплатеното
от втория обезщетение, но и до днес лицето не е погасило задълженията си.
С депозирания в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се поддържа становище
за неоснователност на претенциите. Поддържа се, че в случая не са налице
предпоставките по чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ сега чл.558, ал.7 от КЗ, както и
че определеният от УС на ГФ размер на обезщетението, е завишен, тъй като не
отговаря на изискванията на чл.51, ал.2 от ЗЗД, относно процента на съпричиняване. Оспорват се изложените в исковата молба
факти и обстоятелства, свързани с наличието на основанията за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и факта на самото плащане на обезщетение.
Поддържа се, че от приложените доказателства, не може да се направи заключение,
че са спазени изискванията на действалите към момента на определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди КЗ и подзаконовите нормативни актове, в
частност в Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд. Сочи
се, че от представените протоколи от заседания на МЗК и на УС на ГФ, не може да
се установи провеждането на същите съобразно изискванията на закона и че
участвалите в тях лица са били оправомощени, в
качеството им на членове на УС, респективно не се установява законосъобразност
на взетите решения. На следващо място се поддържа, че размера на обезщетението,
е неправилно определен от органите на ГФ при по-нисък от действителния процент
на съпричиняване от страна на пострадалото лице. Сочи
се, че според мотивите на Присъда №96 от 19.10.2015г. по н.д.№935/2015г. на
ВОС, е налице принос на пострадалия за настъпилите вреди в размер на 70 %, тъй
като същия е навлязъл на главен път, като не е осигурил предимство на управлявания
от подсъдимия автомобил и останалите участници в движението, които имат
предимство и защото велосипедиста не е носел светлоотразителна
жилетка, при положение, че се е движил в тъмната част на денонощието и при
недобро или липсващо улично осветление. Ето защо се поддържа, че евентуално
дължимото обезщетение, следва да бъде допълнително намалено, тъй като приноса
на пострадалото лице е по-голям от 50 % и той подлежи на установяване в
настоящото производство. Твърди се, че съпричиняването,
се изразява и в поемането на предвидим и реално очакван риск, и в неговото
неоправдано игнориране, като това поведение съставлява обективен принос, който
е противоправен и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, последица от реализираното пътно-транспортно
произшествие. Твърди се, че настоящия случай, не би се стигнало до вреди, ако
пострадалия е бил спрял за да даде предимство на движещите се по пътя с
предимство МПС или ако е бил със светлоотразителна
жилетка, която предвид тъмния период от денонощието и липсата на улично
осветление, тя би била решаваща. Моли се за отхвърляне на предявеният иск, или
в условията на евентуалност за намаляване размера на иска, с оглед наличието на
по-голям процент съпричиняване на пострадалото лице
от определения от УС на ГФ. Претендират се сторените по делото разноски.
С подадената
допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника
изложени в отговора на исковата молба. Сочи се, че Гаранционен фонд не е
застраховател, а създадена със закон структура и като такъв дейността му е
строго регламентирана в КЗ /отм./, ДУСГФ, Правилата, съобразени със съдебната
практика и за процедурата по уреждане на претенции за неимуществени вреди
вследствие смърт или телесни увреждания, причинени от ПТП приети от Съвета на
ГФ, които са публикувани на сайта на ГФ. Поддържа се, че процедурата по Щета
№210350/2015г. е проведена в съответствие с нормативната регламентация по
определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като плащането е
осъществено с преводно нареждане от 10.02.2016г., по сметка посочена от правоимащите лица.
С отговора на
допълнителната искова молба, се поддържат доводите и възраженията изложени в
първоначалният отговор.
Предявените
претенции намират правното си основание в чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са налице факти и обстоятелства, които да не са
спорни и да не се нуждаят от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената
тежест всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай ищеца
следва да установи настъпили вреди, в резултат от виновно поведение на
ответника, размера на вредите, в това число и спазване на процедурата по
неговото определяне, както и изплащането на обезщетение на пострадалите.
Ответника следва да установи липсата на посочените предпоставки или наличие на
сключена застраховка Гражданска отговорност за автомобила, с който е причинена
щетата.
Указва на ищеца, че не сочи доказателства относно
оспорването на ответника на легитимността /правомощията/ на персоналния състав
на лицата участвали при определяне на размера на дължимото обезщетение на
наследниците на пострадалия, респективно в подкрепа на твърденията за спазване
на нормативната уредба уреждаща на дейността на ГФ.
Ответника сочи доказателства в подкрепа на твърденията си.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.
представените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл.183 от ГПК да представи оригинала или официално
заверени преписи от приложените към исковата молба извлечения от Протокол от
заседание на ЗМК при ГФ и Протокол от заседание на Управителния съвет на ГФ,
преписи да съдържат подписите на участниците.
ДА се издаде, след представяне на доказателства за
внесена по сметката на съда ДТ в размер на 5 лв., исканото от ответника съдебно удостоверение,
което да му послужи по НОХД №935/2015г. на Окръжен съд Варна.
ДАВА възможност на ответника да се ползва от показанията на един свидетел,
при режим на водене, за установяване на съпричиняване
от страна на пострадалия.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника за назначаване на
САТЕ.
НАСРОЧВА производството по т.д.№358/2019г. на ОС
Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.09.2019г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните
към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към
Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на
Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“
№12, със служител за контакт Нора Великова - ет.4,
стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62
33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
Указва на страните,
че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на
производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще
намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на
спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до
окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали
размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: