№ 3714
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на осми април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивета М. Антонова
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Гражданско дело №
20211110126306 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът “ФИРМА” еАД е предявил кумулативно обективно
съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване на
паричните притезания, удостоверени в заповед за изпълнение, издадена по гр. д. №
16024/2019г. по описа на СРС, II г.о. 62- ри състав, както следва:
-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 799,39 лв. - представляваща претендирана
продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. – 13.12.2018г.
относно топлоснабден имот - ап.7, находящ се в гр. Плевен, Стогозия, бл.65, вх.Д.;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 91,45 лв. – мораторна лихва за периода
02.12.2016г. – 14.02.2019г.;
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 20.03.2019г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът посочва, че между страните е налице действително облигационно
отношение, по силата на което той е изпълнил задължението за доставяне на топлинна
енергия, а ответника не е заплащала дължимата цена. Моли иска да бъде уважен и
присъдени направените по делото разноски в настоящото производство.
Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че липсва действително
правоотношение между страните, поради което и няма основание за претендиране на цената
1
на топлинната енергия на договорно основание, твърди, че е налице непоискана доставка,
поради което и не са възникнали задължение за заплащане на цената й, евентуално –
твърди, че липсва консумирана топлинна енергия, поради което и не е възникнало
задължение за заплащане цената на такава.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3,потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Съдът в доклада си и по реда на чл.146 ал.1 т.5 от ГПК изрично, че посочил, че
ищецът носи доказателствената тежест относно обстоятелството, че ответника има
качеството на „потребител“ на топлинна енергия за процесния период и относно описания в
исковата молба имот.
По делото са представени препис извлечение от сметка на името на С. А. Кучева
/няма спор, че е налице идентичност на лице с различни имена С. А. Кучева и С. А. М./ от
счетоводството на ищеца, както и множество фактури издавани на имено на потребител – С.
А. Кучева за процесния топлоснабден имот, както и фактура издадена от община Плевен за
дължими данъци и такса битови отпадъци от ответника за 2019г. по данъчна декларация от
2010г. по партида – несе чете номера и адрес – адреса на топлоснабдения имот.
Горните писмени доказателства не установяват условията на пълно и главно
доказване съществуваща облигационна връзка между страните, съответно за процесния
период ответника да има качеството на „потребител“ на топлинна енергия – да е носител на
вещно право на собственост или ползване на посочения в исковата молба топлоснобден
имот за процесния период.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че ответникът не е пасивно легитимиран да
2
отговаря по предявените искове и исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за
установено спрямо С. А. М. с ЕГН: ********** и с адрес: ***, Галакси Трейд Център , че
дължи на «ФИРМА»АД с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: *** заплащането
на сумите ,предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
22.03.2019г. по ч.гр.д. № 16024/2019г. по описа на СРС, ІІ г.о., 62-ри състав, а именно:
-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 799,39 лв. - представляваща претендирана
продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. – 13.12.2018г.
относно топлоснабден имот - ап.7, находящ се в гр. Плевен, Стогозия, бл.65, вх.Д.;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 91,45 лв. – мораторна лихва за периода
02.12.2016г. – 14.02.2019г.;
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3